Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (4)

За джуджето астроном

Света и Алик много обичат да слушат приказки. Татко често им разказва за Червената шапчица, Буратино, Карлсон, Мечо Пух и Братчето Зайче.

Една вечер децата помолиха Татко да им разкаже нова приказка. Обикновено приказките започват така: „Живели някога…“, „В някакво си царство, в някакво си господарство…“, „Имало едно време…“, „Веднъж…“. Но Татко не започна така.

— Вчера при мен дойде моят добър стар приятел — джуджето Кнопкин^[1]. Аз много се зарадвах на идването му и го сложих да седне на бюрото до часовника…

— Татко, при теб наистина ли е идвало живо джудже? — прекъсна разказа Алик.

Света се засмя, като гледаше учуденото по-малко братче, но Татко беше съвсем сериозен.

— Разбира се — каза той. — Моят приятел Кнопкин много често е при мен.

Света спря да се смее, Алик се измъкна изпод одеялото и широко отворил очи, погледна Татко.

— А какво е то, джуджето Кнопкин?

— Небесносиньо — отговори Татко. — То е с небесносиньо костюмче, украсено със звезди, а в ръце държи вълшебна слънчева пръчица — подарък от джуджето Вълшебник.

— Вълшебник! — възкликна Алик.

— Разбира се. Кнопкин живее в приказното царство на джуджетата. Най-главното джудже наричат Вълшебник. А джуджето Кнопкин е неговият любим ученик. То е много умно, любознателно и добро. Вълшебната си пръчица Кнопкин е получил, защото знае и умее много неща.

Татко замълча. Притихнаха и децата.

— А защо Кнопкин има звезди по костюмчето и слънчева пръчица в ръце? — попита Алик.

— Джуджето Кнопкин много обича астрономията — наука за Слънцето и звездите. Никой в Царството на джуджетата не знае астрономията по-добре от Кнопкин! Той е истинско джудже астроном! — отговори Татко.

— Аз също искам да науча за Слънцето и звездите! — извика Алик.