Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (40)

Юпитер и неговите спътници

— Отправяме се към последната цел на нашето космическо пътешествие — каза командирът.

— А другите планети — каза Света, — нима няма да летим към тях?

— Не — отговори командирът. — Това не влиза в програмата на нашия полет. Истински космически кораби вече са били близко до Юпитер и Сатурн…

— Аз да бих полетял на тях! — позавидя Алик.

— Не зная би ли се съгласил да летиш месеци наред — попита Татко.

— Ти не би издържал! — заяви Света. — Това не ти е вълшебен полет.

— Света е права — каза Татко. — Даже истинските космонавти засега още не летят към планетите…

— А ще полетят ли? — попита Алик.

— Непременно! — уверено отговори Татко. — Човекът едва започва да усвоява космоса. Предстоят много трудни и интересни полети. Като посетят другите планети, хората ще узнаят много неща и за родната си Земя, за нейното минало и бъдеще.

— Внимание! Внимание! — чу екипажът гласа на ръководителя на полета. — „Космическа стрела“ се приближава към опасната зона около Юпитер. Всички да останат по местата си! Командирът да приготви ракетоплана „Разузнавач“.

Джуджето Кнопкин изчезна от телевизионния екран и на него се появи малка ракета. Екипажът чу:

— Приветства ви ракетопланът „Разузнавач“. Аз съм по-големият брат на Вълшебния Батискаф и съм направен така, че за мен не са страшни никакви опасности на най-страшната планета. На борда ми има телевизионни камери. Аз ще ги включвам, за да можете да видите и вие най-интересното. Извинете, някой ме вика по радиото…

На екрана отново се появи „Разузнавач“.

— Екипаж! Вика ме комета от семейството на великия Юпитер.

— Вижте! Вижте! — закрещя Света. — На екрана е опашата звезда!

— Именно това е комета! — каза Татко.

— Говори „Разузнавач“! Говори „Разузнавач“! — чу се от екрана. — Предавам съобщението, което получих по радиото от кометата. В семейството на Юпитер, което се състои от самата планета и многобройните й спътници, сега е много неспокойно. Юпитер така бушува, че даже за мен е опасно да се приближавам до него. На някои спътници на Юпитер свирепстват огнедишащи вулкани… Бъдете предпазливи! Бъдете предпазливи!

— Какво да правим? — попита бордовият инженер командира.

— Това трябва да реши ръководителят на полета — отговори командирът.

Джуджето Кнопкин се появяваше на екрана винаги в най-трудните моменти от пътешествието. Ето и сега то беше вече тук.

— Искам все пак да ви покажа луните на Юпитер, а също така и самия Юпитер — спокойно каза Кнопкин. — Но да се приближаваме до планетата е опасно. „Космическа стрела“ ще се движи около Юпитер на голямо разстояние, а „Разузнавач“ ще долети по-близко до планетата…

— А ще кацне ли на нея? — не издържа Алик.

— Там няма къде да кацне: космическият апарат не може да кацне върху облаците, а засега никой още не е открил твърда повърхност на Юпитер. Може би на този великан съвсем я няма.

Кнопкин изчезна, а на екрана се появи странна картина.

— Показвам ви повърхността на спътник на Юпитер, който се казва Калисто — загърмя гласът на „Разузнавач“. — Вижте колко много са тук кратерите. Те са повече, отколкото на Луната, Меркурий и Марс. Пред вас е вулканът Око на бик — главният кратер на Калисто. От него във всички посоки се разпръсват вълни, но това са мъртви вълни. Те отдавна са застинали в леденото покривало на Калисто.

Екипажът, затаил дъх, разглеждаше чудната юпитерова луна.

— Включвам Ганимед — обяви „Разузнавач“.

— Какво включва? — не разбра Алик.

— Сега той ще ни покаже друг спътник на Юпитер — Ганимед, който е по-близко до планетата, отколкото Калисто — каза Татко. — Щурман, доложете какво се вижда на това небесно тяло.

— Тук има много красиви кратери с лъчи. Те са като големи снежинки — започна разказа си Света.

— Тук има много различни планини и пукнатини — добави Алик.

— Ганимед много прилича на Луната — каза Света.

На екрана отново се появи „Разузнавач“.

— Юпитер има 16 спътника, но аз ще ви покажа само още два — най-близките. Единият се казва Йо, а другият — Амалтея. Ето вече добре се вижда Йо.

И изведнъж цялата кабина се озари от отблясъците на огромен пламък, който излизаше от действащ вулкан и се издигаше над повърхността на Йо.

— Такава красота още никъде не сме видели — прошепна Света.

— Екипаж на „Космическа стрела“! — чу се гласът на „Разузнавач“. — Не мога дълго да оставам около Йо. Отправям се към Амалтея.

— Виждам Амалтея! — закрещя Алик. — Тя прилича на краставица.

Картината на телевизионния екран се смени.

— Внимание! Пред вас е страшният Юпитер — чу се гласът на „Разузнавач“.

— Той е страшен, защото на него има бури ли? — попита Алик.

— Да, на Юпитер има такива силни бури, каквито никога няма нито на Земята, нито на Венера — отговори Татко. — А още Юпитер наричат страшен, защото целият като че ли се състои от вихри. Вижте какво става на тази планета!

На Юпитер наистина ставаше нещо невероятно. Изглеждаше, че планетата се състои от разноцветни вихри. „Разузнавач“ насочваше телевизионните си камери към тези вихри.

Но най-често той показваше някакво червено петно.

— Какво е това? — попита Алик.

— Това е Голямото червено петно — отговори „Разузнавач“. — Червеното петно е отдавнашно. Земните астрономи го наблюдават вече около триста години. За това време всичко на Юпитер се промени много пъти, а Голямото червено петно досега не е изчезнало…

— „Разузнавач“, не можете ли да надникнете зад вихрите? — попита бордовият инженер.

— Моля те, Алик — запротестира Света. — „Разузнавач“ няма да може да се измъкне оттам.

— Ръководителят на полета не ми разрешава да се къпя и гмуркам във въздуха на Юпитер — каза „Разузнавач“.

— А може ли да се диша този въздух? — попита бордовият инженер.

— Въздухът на Юпитер съвсем не е подходящ за дишане — отговори „Разузнавач“.

— Значи наистина не може да се живее на планетата на разноцветните вихри — тъжно каза бордовият инженер.

— Бих искал много неща да ви покажа — продължаваше „Разузнавач“. — Например вие не сте видели юпитеровите полярни сияния!

— Покажете ни ги, моля! — завикаха децата.

— Добре — обеща „Разузнавач“. Но не успя да изпълни това обещание… Внезапно в кабината на „Космическа стрела“ стана тъмно. Угаснаха лампите, угасна телевизионният екран, нищо не се виждаше и през илюминаторите на вълшебния планетолет.

— Какво стана? — развълнува се Алик.

— Всичко е наред — отговори Татко. — Просто нашето вълшебно космическо пътешествие свърши. И като светна лампата в стаята, добави: — Ние пак сме вкъщи.