Пени Джордан
Срещу вятъра (11)

Епилог

— Емили, изглеждаш чудесно! Кога очакваш бебето?

— След около два месеца — отвърна тя и щастливо се усмихна на Мат, застанал до нея. Бе изминала близо година, откакто се бяха оженили, сега бе ред на Грейси и Травис.

Леля й говореше нещо и питаше дали са се установили вече в Оксфорд, а Мат нашепваше в ухото й:

— Не мислете, че не знам защо сте толкова доволна, госпожо Слейтър. Прекрасният товар, който носите, ви освободи от работата в градината, нали? Напълно ви разбирам.

Емили се усмихна и на свой ред го подразни:

— Да, но и ти доста се потруди за този товар, доколкото си спомням.

— Ммм… Доктор Джейкъбс смята, че може да са близнаци.

— Сигурен е. Защо, нещо против ли имаш?

— Не, щом ти си доволна.

— Единственото, за което се ядосвам, е, че загубихме толкова много време, за да открием любовта си.

— А чия бе вината?

В другия ъгъл на стаята Грейси се усмихна и побутна Травис.

— Само погледни сестра ми и Мат! А уж ние сме младоженците.

Без да забелязват, че са център на внимание, Емили и Мат се прегърнаха и размениха изпълнена с любов целувка, забравили за целия свят.