Пени Джордан
Срещу вятъра (7)

Седма глава

Въпреки личните си причини да не желае присъствието на Мат в къщата, Емили си даваше сметка, че то се бе отразило и на работата на чичо й по книгата. Тази мисъл я накара да потръпне от раздразнение.

Той беше тук вече две седмици, през които чичо й прекарваше необичайно много време или с него, или в университета, вместо да работи у дома.

Емили не можеше да отрече, че присъствието на Мат сякаш подмладяваше чичо й и възвръщаше енергичността и вкуса му към живота. Наложи се тактично да отклони разговора с Питър Кавендиш, който вчера бе позвънил да се осведоми как върви работата по книгата.

Днес Мат и чичо Джон обядваха с ректора на университета, после щяха да вечерят с колеги преподаватели. В друг случай Емили би се зарадвала на възможността да си бъде сама у дома. Сега, когато трябваше да е още по-доволна, че се освобождава от непрестанните мисли, които я тормозеха в присъствието на Мат, тя безцелно се мотаеше из къщата, докато изведнъж се улови, че е застанала пред вратата на спалнята му. Но какво й ставаше? В началото я подлудяваше мисълта, че той е така самоуверен и хладнокръвно допуска, че тя ще се хвърли в обятията му. Но дните минаваха и на Емили й ставаше все по-лесно да забрави гнева и изненадата от онзи първи миг на появяването на Мат. В съзнанието й тези чувства отстъпваха пред все по-натрапчивия спомен за онази нощ, за преживяното с този силен и страстен мъж, с когото всъщност би могла да има толкова общи неща.

С всеки изминал ден пред нея се разкриваха нови черти от характера на Мат, които постепенно рушаха впечатлението, създадено при неочакваното му появяване в къщата.

Дали сама не се заблуждаваше? За Мат това сигурно бе някаква игра, той умишлено я дебнеше и изчакваше тя постепенно да промени решението си да стои далеч от него. Но защо? Ако му трябваше единствено сексуална партньорка, имаше достатъчно жени, които с готовност и желание биха се озовали в леглото му.

Обзета от мрачни мисли, тя бавно тръгна по коридора. Дали той съзнаваше, че най-големият му съюзник всъщност е собственото й тяло, което с такава готовност откликваше? Или просто се бе отегчил?

Сигурно, защото след онзи следобед, когато, така страстно я беше целувал в спалнята й, той не направи друг опит да я докосне. Понякога тя усещаше странния му настойчив поглед, който караше стомаха й да се свива.

Мат въплъщаваше представата й за всичко, което би могло да я накара да се влюби в един мъж — беше внимателен, чувствителен и умен. А в нощта, когато се бяха любили, се бе насладила на невероятната му нежност. Но после, в студената светлина на деня, Емили се изплаши от собствената си постъпка. Сега лежеше будна, а тялото й болезнено копнееше за прегръдката му, за споделените нежни ласки.

Вбесена от слабостта си, тя реши да излезе в градината. Вече два дни грееше слънце и Емили почувства нужда от глътка свеж въздух. След малко, обута в старите джинси, които отдавна бяха забутани в дъното на гардероба, в пуловера на сестра си и в спортни обувки, тя се отправи към двора.

Изключително удоволствие бе да изтръгваш бурените от земята, реши тя, когато след половин час едва си поемаше дъх от умора. А може би просто задоволяваше някакъв вътрешен инстинкт към разрушение, докато се бореше да изтръгне дълбоките корени на плевелите. Много отдавна никой не бе полагал грижи да поддържа зеленчуковата градинка и тя се съмняваше, дали собственият й ентусиазъм ще се окаже достатъчен, за да почисти всичко наоколо.

Мина доста време. Гърбът я заболя, но Емили не се предаваше, твърдо решила да свърши работата докрай. Ако не друго, то поне можеше да посади тук грах, а напоследък трудно се намираше пресен на пазара.

Погълната на работата, Емили правеше планове как ще възстанови лехите. Успя да прогони от съзнанието си тревожните мисли за Мат и дори не забеляза кога мъжете се върнаха.

Ягуарът на Мат беше почти безшумен и двамата с Джон влязоха в къщата, без Емили да чуе. От прозореца на спалнята си Мат идеално виждаше двора и градинката пред кухнята. Той се намръщи, докато наблюдаваше приведената фигура на Емили и усилената й работа, която очевидно сама си бе наложила да свърши.

Наистина ли имаше нещо толкова самотно и уязвимо в превития слабичък гръб, или това бе игра на въображението му? Тя поспря и отметна коса от челото си. Тази прическа несъмнено й подхождаше, но той я харесваше повече с дълга коса, както беше, когато… Мат с мъка преглътна, неспособен да откъсне очи от малката фигурка долу.

Нямаше смисъл да си напомня непрекъснато, че тя е само още една Джоли, просто друга измама. Но не можеше да призове на помощ отвращението, което му бе помогнало да се раздели с Джоли и да запази достойнството си. И гордостта.

Опитваше да се убеди, че с уплахата си, когато го видя отново, и с твърдото решение да му покаже, че би предпочела да забрави случилото се помежду им, Емили разкриваше истинската си същност на жена, която е готова да измами, да се отдаде на някой непознат. И все пак колкото и да си повтаряше, че това е истинската Емили, сърцето му отказваше да се съгласи, а в съзнанието му непрекъснато нахлуваха спомени за споделената нощ, за вълнуващата неподправена невинност, за огромното й желание и тя да му достави удоволствието, което сама получава.

Имаше някакъв черен хумор във факта, че тя очевидно го приемаше като мъж, който се стреми единствено към сексуална връзка с нея. Достойнството, което излъчваха очите й, когато му заяви, че няма да му стане любовница, дълбоко го бе развълнувало. Той не можеше да пренебрегне усещането, че тя се държи като две съвсем различни жени едновременно, едната страстна и любеща в прегръдките му, с отзивчиво тяло и отзивчиво сърце, отдала му се по невероятен начин, а другата — измамна и студена, хладнокръвно любила се с него, докато вече е била сгодена за друг. Но имаше и още нещо — неоспоримата й девственост. Затова ли така му се беше отдала? От страх, че годеникът й ще я отхвърли заради нейната неопитност? Но подобно нещо би било нелепо, ако онзи мъж наистина я обичаше…

Травис, що за име е това? Тя каза, че е австралиец. Този човек не разбираше ли какво рискува, като я оставя сама? Или просто не го интересуваше?

Долу в градината Емили се изправи и поразкърши схванатия си гръб. Със задоволство огледа работата си. Трябваше да изхвърли някъде огромния куп изтръгнати плевели.

Тя се протегна, намръщи се и погледът й пробяга разсеяно по фасадата на къщата, когато в миг зърна Мат на прозореца. Изненадата я остави без дъх. Нямаше представа кога са се върнали двамата мъже, не бе забелязала дори колко ниско до хоризонта е слязло слънцето, което отдавна трябваше да й подскаже, че твърде дълго е работила навън.

Емили внезапно осъзна как изглежда — влажни кичури коса полепваха по лицето й, панталоните й бяха кални и раздърпани, а тялото й се обливаше в пот.

Мат я наблюдаваше… Защо? Сърцето й учестено заби, зави й се свят, разтрепери се от напрежение. А може би той просто разсеяно гледаше през прозореца. И все пак не можеше да се самозалъгва, мъжът наистина наблюдаваше нея.

Изведнъж тя се почувства разголена и уязвима. Искаше й се да се скрие. Имаше нужда от душ и чисти дрехи. Забърза към вратата на кухнята, изхлузи калните си обувки на прага и влезе по чорапи вътре. Тъкмо отваряше вратата към коридора, когато се появи Мат. И двамата застинаха, впили погледи един в друг.

— Не разбрах кога сте се върнали — каза Емили с пресекващ глас. — Ей сега ще се преоблека и ще направя чая.

— Мога да го приготвя и аз.

Колко бе различен той от чичо Джон и от баща й, който въпреки вярата си в свободата на личността, често обичаше да бъде обслужван.

Той съвсем любезно я пропусна да мине, а тя се вбеси от собственото си притеснение да се озове близо до него. Нелепо бе да си представя, че Мат ще се пресегне и ще я сграбчи. А и защо да го прави? Тя насочи вниманието си към стълбите и си наложи да тръгне натам. Едва бе докоснала първото стъпало, когато той се извърна и хвана ръката й. Споменът нахлу в съзнанието й — пак тази длан, топла, здрава и загрубяла, но все пак нежна, сякаш той усещаше колко уязвима се чувства тя и се опитваше да й вдъхне сигурност.

Емили можеше да се отскубне, да продължи нагоре по стълбите и да се отдалечи от него, но нещо я спря. Застина, напрегната и задъхана, а той се приближи и посегна към лицето й да изтрие нещо от бузата.

— Кал — кратко обясни Мат и тя разбра, че не си измисля. На какво ли приличаше с разбърканата си коса и мръсните си дрехи?

— Работих в градината — побърза да се оправдае.

— Знам. Видях те. Плевенето успокоява, нали?

Откъде знаеше той какво я бе тласнало на двора?

Но сякаш и в този миг Мат усети напрежението й и леко я погали по бузата. В милувката му нямаше страст, а успокоение и загриженост, но всичките й сетива копнееха за допира до него и сега тялото й откликна на жеста му така, сякаш съчка припламва на огън.

Емили осъзна, че Мат е усетил предателското й потръпване. Господи, добре че не можеше да види тялото й под дрехите.

Точно в този миг той поднесе дланта й към устните си. Нежното докосване накара пулса й да се ускори. Тръпката пробяга по цялото й тяло.

Искаше й се да се свлече на пода, да се разтопи и мъжът да я погълне така, че да стане частица от него завинаги. Ала Мат промълви името й и магията изчезна. Емили успя да се отдръпне и да изрече:

— Трябва да се преоблека. Чичо Джон ще се чуди къде съм. Питър звъня тази сутрин.

Внезапно изражението му се промени и той хладно и внимателно я загледа.

— А той знае ли, че си сгодена? — прозвучаха жестоките му думи. — Или нямаш намерение да му го съобщаваш, преди да сте се озовали в леглото?

Това бе злостна и с нищо непредизвикана забележка. И Мат го знаеше, както разбираше и чувството, проблеснало в очите й. Не можеше да понесе, че тя се страхува от него. Какво, за Бога, си мислеше? Че ще я завлече насила в леглото? Стомахът му се сви. Не разбираше ли тя, че не е способен на подобно нещо? Не можеше ли да различи… Какво да различи, горчиво се запита той, докато я гледаше как тича нагоре по стълбите. Любовта… Невъзможно, той не би могъл да се влюби. Тя въплъщаваше всичко, което той презираше у жените. Още една Джоли.

Горе, останала сама в стаята си, Емили се мъчеше да не разсъждава над думите на Мат. Трескаво сваляше дрехите от себе си и бързаше да се пъхне под душа, за да отмие цялата тази мръсотия.

Как смееше Мат да мисли… Да намеква… Наистина ли допускаше, че тя е способна на това? Емили ядосано прехапа устни. Сигурно вярваше, а и защо не? В края на краищата, с него тя бе постъпила точно така, та нали го излъга, че е сгодена.

Никога не се беше чувствала толкова объркана. Тя уморено си пожела да бъде на хиляди километри далеч от Мат и от болката, която той й причинява.

А истината беше друга. Не можеше да отрече, че би склонила, ако той беше подновил предложението си и бе продължил да я преследва. Полазиха я тръпки. Какво й ставаше? Къде изчезнаха старите навици и възпитание, инстинктът й за самосъхранение? Защо бяха отстъпили пред опасното безразсъдство, което веднъж освободено, вече не можеше да бъде обуздано? Срещата с Мат се оказа сблъсък и с неподозирани страни от собствения й характер. Или отчаяно се беше влюбила в този мъж? О, не, това бе невъзможно. Наистина ли?

Разбира се. Напълно сигурно. Така и трябваше да бъде.