Барбара Делински
Скрити истини (26)

Двадесет и пета глава

В събота сутрин Кейтлин стана рано, взе си душ, обу чисти джинси и облече новата си спортна блуза и чехли. Погрижи се за косата си и си сложи малко грим, както харесваше майка й — но не за да й угоди. Не я беше грижа какво мисли майка й. Не се обличаше добре заради нея. През седмицата двете почти не си бяха говорили.

Наведе се по-близо до огледалото и разгледа микроскопичната подутина над брадичката си. Нямаше съмнение, че е пъпка, която скоро щеше да се появи. Взе лосиона против акне от шкафчето с лекарствата и нанесе съвсем малко от него, като внимаваше да не развали грима си. По-рано цялото й лице бе покрито с пъпки. Беше много благодарна на дерматолога, че й помогна с този проблем. Всъщност и бездруго много го харесваше. Той винаги бе сърдечен и усмихнат. Гледаше нея, а не майка й. Държеше се така, сякаш важната е тя, а не майка й. А при последващите посещения й казваше колко страхотно изглежда.

Не че непременно му вярваше. Той го казваше на всички хлапета, които лекуваше. По въпреки това бе хубаво да го чуе.

— Рано си станала.

Кейтлин подскочи и видя майка си в огледалото — стоеше до вратата на банята, наметната с копринения си халат, облегнала рамо на рамката и скръстила ръце. Кейтлин отново се наведе напред, за да не я вижда. Побутна с език мястото на пъпката. Няма начин, щеше да се появи.

— Къде ще ходиш? — попита майка й.

— В магазина.

— Пак ли? Какво става? Тази седмица ходиш там всеки ден. Не ти ли е по-добре излегната край басейна, вместо да стоиш затворена в задната стая на „Ателието на мис Лиси“ с кашони, пълни с дрехи? Всички знаят, че се криеш там, Кейтлин. Не те оставят да се показваш в предния салон, нали. — Не беше въпрос.

— Днес ще ми позволят — с гордост заяви момичето. — Джоан цяла седмица ми показва как се работи. Ани не може да дойде днес, защото е във Вашингтон, а Сабина ще остане с Фийби, така че аз ще бъда в салона.

Точно това бе казала Джоан, когато й се бе обадила предната вечер — в салона. Това означаваше, че действително ще продава дрехи на клиентите. Кейтлин още не можеше да повярва. Продавачките трябваше да изглеждат добре в дрехите на магазина. Нали това бе основната тактика при продажбите!

— Джоан, Ани, Сабина, Фийби — с всички ли си говориш на малко име?

— Да — отвърна Кейтлин и се запъти към стаята си. Това означаваше да мине покрай майка си. Тя отстъпи крачка встрани, но не се махна, а я последва до стаята й.

— На твое място щях да внимавам да не се сприятелявам прекалено с тези хора.

Кейтлин тъкмо се канеше да опъне покривката на леглото си, но тези думи я стреснаха и тя се изправи.

— Тези хора ли?

— Сестрите Барнс. Не са сред отбраното общество в този град. Сигурна съм, знаеш, че Сабина е уволнена.

Кейтлин я зяпна, но отговори:

— Да, от твоя шеф! Защото се страхува от онова, което тя знае. И то много! И аз съм сигурна, че знаеш за живачното натравяне на Фийби. Какво казва шефът ти за това?

Никол се намръщи.

— За какво говориш?

— За живачно натравяне! Прилагат на Фийби някакво ново лечение и отровата направо изтича от тялото й.

— Не ти вярвам.

— Обади се на доктор Мартин! Той я лекува. А в Мидъл Ривър има само едно място, където може да се появи живак, и това е фабриката. Ако бях на твое място, щях да се притеснявам да работя там. Но шефът ти не ти е казал, нали?

Никол моментално доби объркано изражение. Кейтлин едва се сдържа да не се усмихне. Но майка й, разбира се, се съвзе.

— Видя ли? — нахвърли се тя. — Именно такива глупости можеш да чуеш от онези Барнс. Хал Хийли е прав! Те влияят зле на този град.

Този път Кейтлин се засмя, не можа да се сдържи.

— С Хал Хийли е свършено.

— За какво говориш?

— Вчера си е подал оставката.

— Откъде знаеш?

— През магазина минава целият Мидъл Ривър, докато ти си във фабриката и чуваш само онова, което Мийд искат да чуеш. Госпожа Ембри се отби в магазина вчера, за да попита за Фийби. Тя е заместник-председател на училищния съвет, по-високо от нея е само бащата на твоя шеф, така че или г-н Мийд крие от сина си, или той знае и не желае да ти казва. Господин Хийли се отказва от поста си.

— А защо?

— Не е само той. Госпожица Дилей също. Не е ли голямо съвпадение?

— Кейтлин!

— О, я стига, мамо. Всички знаят, че двамата имат връзка. Нали той непрекъснато кисне в нейния кабинет — уж да си говорят за учениците, но никой не вярва, че има чак толкова много ученици с толкова много проблеми. А и ако става дума само за училищни работи, защо заключват вратата?

Майка й замълча. Изглеждаше смутена. Това бе толкова рядко събитие, че Кейтлин почти я съжали — почти, но не съвсем. Моментът бе прекалено скъп, за да го прахоса.

— Така че, ако бях на твое място, нямаше да се притеснявам за лошото влияние на сестрите Барнс. Щях да се тревожа за хора като господин Хийли и госпожица Дилей, както и за твоя шеф, защото, ако е вярно, че фабриката трови хората, той ще си получи заслуженото. Може и ти да пострадаш. Искаш ли да ти кажа какви са симптомите на живачното натравяне? — Тя повиши глас, защото майка й се бе обърнала и се отдалечаваше по коридора. — Защото знам и за тях. Не е точно като Алцхаймер или Паркинсон. Понякога е и двете едновременно и никак не е приятно, мамо!

 

 

Тъй като Антон излизаше рано, за да иде на голф или където там наистина ходеше, Никол обичаше съботните сутрини. Ако времето беше хубаво, сядаше край басейна с кафе, ягоди и каталозите, които бяха пристигнали по пощата през седмицата. Бурята от предната нощ бе оставила след себе си гъсти облаци и висока влажност, така че басейнът нямаше да е добра идея днес, но слънчевата стая за почивка в задния край на къщата щеше да е чудесна алтернатива. Там имаше климатик.

Но тя не отиде и там, а поседна на масата в кухнята. Имаше кафе, но не и ягоди или списания. Не беше в настроение да яде или да чете. Беше разтревожена от думите на Кейтлин — от това, че тя знае повече от нея, но не само защото като майка трябваше първа да научава всичко. Притесняваше се, че дъщеря й е права. „Ти си във фабриката и чуваш само онова, което Мийд искат да чуеш.“ Това беше обидно. Беше унизително.

Ейдън явно знаеше неща, за които не й казваше, и сигурно го правеше нарочно — като например липсата на думичката „живак“ в имейлите, които тя би могла да види, целенасоченото избягване на новината за Хал. Предния ден телефоните не млъкнаха. Тя знаеше, че има съвещание на борда в понеделник, но дали беше нещо извънредно?

Ейдън бе казал, че не е. Съвсем категорично го бе заявил, когато го попита. Явно беше излъгал. Очевидно не смяташе, че е важно тя да знае.

Какво означаваше това за нея? Не беше ли тя изпълнителният му асистент? Не беше ли дясната му ръка? Не беше ли човекът, който трябваше да знае всичко, щом задачата й бе да защитава интересите му по най-добрия начин?

Вдигна телефона и набра мобилния му номер. Той не отговори, но тя знаеше какво става. Той не отговаряше на мобилния си телефон, когато не бе в настроение да приказва.

Но тя беше. Беше инвестирала прекалено много във връзката им, за да остави нещата така. Дължеше й някакво обяснение.

Затова се обади на домашния му телефон. Отсреща вдигна Бевърли и ако Никол бе някоя по-слаба жена, това би било причина да затвори. Но тя бе свикнала да говори с жената на Ейдън, която често звънеше в офиса му.

В слушалката се чуваше страхотна врява от детски гласове. Никол заговори високо и делово:

— Здрасти, Бев, Никол е. Съжалявам, че ви безпокоя у дома, но се натъкнах на проблем с един от отчетите, които подготвям за съвещанието на борда в понеделник. Ейдън наблизо ли е?

— Сигурна ли си, че това не може да почака? — попита жената ядосано.

— Да — заяви Никол твърдо.

— Ейдън! Секретарката ти! — Слушалката тупна шумно на масата. Ужасната врява наоколо продължи с пълна сила.

Никол кипна. Секретарка? Беше много повече от секретарка на Ейдън. Тази жена си нямаше и представа колко много повече от секретарка беше тя за Ейдън.

Наложи й се да чака сякаш цяла вечност, докато слушаше пискливите гласчета на хлапетата, и прекрасно разбра защо на Бев Мийд й трябваше толкова време, за да открие Ейдън. Той се криеше някъде из къщата, така че да не чува виковете на децата.

— Да! — изрева той най-накрая в слушалката.

— Трябва да те видя.

— За какъв отчет става дума?

— За моя. Тук всички тръгнаха нанякъде. Можеш ли да дойдеш?

— И това не може да почака до понеделник сутрин?

— Категорично не — заяви Никол и тръшна слушалката.

После се облегна назад, кипяща от гняв, и започна да нарича Ейдън с всякакви гнусни епитети, за които можеше да се сети, докато той не паркира пред къщата й и не изскочи от колата — но тя остана да си седи там. Небръснат и рошав, той влезе в кухнята и тръшна вратата.

— Какъв отчет? — попита я и се загледа в копринения й халат.

Тя не обърна внимание на погледа му.

— Защо не си ми казал, че Хал Хийли е подал оставка?

Той вдигна очи към нейните. Изглеждаше изненадан.

— Защо да ти казвам? Какво общо има той с фабриката?

— Дъщеря ми е разбрала за оставката му преди мен. По-важното обаче е, каква е тази история с живака!

— Каква история?

— Онази, според която Фийби Барнс страда от живачно натравяне.

Ейдън се намръщи.

— Тя няма живачно натравяне.

Още лъжи? Никол побесня.

— Напротив, има. Лекуват я в клиниката. Мислех, че фабриката вече не използва живак.

— Не използва. Фийби Барнс е странна птица. Не е добре от доста време.

— Точно така, и сега знаят защо. А аз седя в онзи офис във фабриката по пет дни в седмицата, четирийсет и девет седмици годишно.

— Няма никакъв проблем в офиса.

— Тогава в завода. Ходя там по три, четири, пет пъти седмично по твое нареждане. И аз ли ще се превърна в… в странна птица?

Ейдън се нацупи.

— Господи, Ник. Не мога да повярвам, че ме накара да дойда тук заради това. Знаеш кой започна всичко и знаеш защо. Ани Барнс само си търсеше повод. Уволнението на Сабина й послужи за това.

По-рано Никол можеше и да се хване на такова обяснение. Но сега то противоречеше на здравия разум — да не говорим, че Том Мартин, Сабина Матен и всички останали, които влизаха и излизаха от „Ателието на мис Лиси“, бяха на друго мнение. Да му повярва сега, означаваше да приеме, че дъщеря й е същата бунтарка като Ани, а някак си, съвсем внезапно, не вярваше в това. Изведнъж Кейтлин й се стори много разумна.

— Ако дъщеря ти е наговорила всичките тия глупости — продължаваше Ейдън, — то е, защото е бясна, задето не можеш да скриеш истината за жалкия си брак от нея. Между другото, разбра ли изобщо дали тя знае за нас?

Между другото ли? Сякаш беше някаква несъществена подробност! Това също ядоса Никол.

— Не знае.

— Сигурна ли си?

Тя стана, отиде до мивката и доста шумно остави чашата си там. Обърна се и опря гръб на плота.

— За бога, Ейдън, не мога да я попитам направо, иначе ще разбере със сигурност нещо. Сега може би само подозира. „Сигурна ли си“, хайде моля те!

— Тя знае.

— Не знае! Каза ми за Хал Хийли и Елоиз Дилей и ако знаеше, щеше да повдигне въпроса.

— Добре — съгласи се Ейдън. — Не искаме момичето да съсипе едно хубаво нещо! — Очите му се спряха на халата й. — Къде е тя сега?

— Излезе. Определи по-точно това „хубаво нещо“.

Той направи крачка към нея.

— А Антон?

— Излезе. Какво точно сме ние, Ейдън.

С доволна усмивка, той се приближи до нея и сграбчи колана на халата й.

— Какво има под това?

— Абсолютно нищо — отвърна Никол по-скоро предизвикателно, отколкото подканващо. Не беше възбудена. Не знаеше дали е заради факта, че това е къщата на Антон, или заради това, че дъщеря й закуси тук преди малко, или защото Ейдън току-що бе оставил собствената си жена и децата си, а тя никога не бе искала да ги мами. Може би просто защото тук, в нейния дом, където не можеха да се преструват, че работят, и където Ейдън не бе обкръжен от аурата на бъдещ наследник, която да го разкрасява, той не я привличаше толкова. — Трябва да ми кажеш, Ейдън.

— Какво да ти кажа? — промълви той разсеяно, докато развързваше халата й.

— Какво сме ние. Току-що нарече връзката ни „хубаво нещо“. Какво означава това?

Той разтвори коприната.

— Бърз. Лесен. Секс. — Очите му я опипваха, а също и ръцете му и тя му позволи да го прави. Остави го да гали гърдите й, да зарови устни в шията й, да пъхне ръка между краката й. Дори се намести, притисна се до слабините му и се отърка, докато той не започна да диша леко замаяно, както правеше обикновено. — Ооо, скъпа. Оооо, това е страхотно.

— Така ли, Ейдън? — прошепна тя задъхано и се притисна още повече в него.

— О, да, страхотно е. Винаги е страхотно.

— Значи е готов и твърд?

Той сграбчи ръката й, за да й покаже точно колко е твърд, а това само я улесни да го стисне, да го стисне здраво и да го извие, а после да го блъсне встрани.

— Кучка! — извика дрезгаво той, превит на две.

Тя загърна халата си и изправи гръб.

— Хубаво нещо ли, Ейдън? Това ли съм за теб, нещо?

— Кучка — повтори той, добавяйки още няколко мръсни епитета под носа си. Погледна я заплашително, но преди да успее да каже и дума, тя заговори.

— Дори не си го и помисляй, Ейдън! — предупреди го Никол. Тя бе мозъкът в двойката. Крайно време беше и той да го разбере. — Ако ме уволниш, ще обявя, че е отмъщение, понеже съм отблъснала сексуалните ти посегателства. Ще кажа, че онова, което направи преди малко, е било опит за изнасилване.

— Не беше никакво изнасилване! — сряза я той, все още мъчейки се да си поеме дъх, опрял длани на коленете си.

— Добре — отбеляза тя спокойно, — да кажем, че е било секс по взаимно съгласие и че това продължава вече три години. Да видим как ще го приеме жена ти. А как ще реагира татенцето?

— Не можеш да докажеш нищо.

— Напротив, мога. Пазя квитанциите от хотелите, както и имената на служителите навсякъде, където сме преспивали. Бяхме хубава двойка. Ще си спомнят за нас.

— Ако разкриеш това публично, Антон ще се разведе с теб.

— Е, може би няма да е чак толкова лошо — отвърна Никол. Мислеше си за Кейтлин, която вече не се заблуждаваше. А също и за себе си. Ейдън беше прав. Това, което ги свързваше, бе бърз и лесен секс. След като разполагаше с Ейдън, Никол имаше извинение да остане с Антон. Но така бе обвързана с двама мъже, към които не изпитваше никакви чувства. Не заслужаваше ли повече? Не струваше ли повече? Сигурно имаше някой, който би я оценил, който би боготворил земята, по която стъпва.

— Тази връзка започна да ми тежи — каза тя, мислейки и за двамата мъже. — Може би е време да приключим.