Барбара Делински
Скрити истини (20)

Деветнадесета глава

Никол Дюпюи бе много доволна от себе си след разговора с Ейдън. Беше го хванала натясно и той го знаеше. Ако бракът й се разпаднеше, той трябваше да й помогне — и това не беше точно изнудване. Истината беше, че в нейно лице той имаше ценен съюзник дори без да се брои сексът. Тя му помагаше в бизнеса дотолкова, че понякога сама се плашеше от себе си. Беше неговият глас; помагаше му да изразява мнението си. Определено успяваха да заблудят в това отношение Сенди Мийд. Той все повече разчиташе на по-малкия си син да бъде лицето на фабриката. Ако нещата продължаха в същия дух, Ейдън почти сигурно щеше да наследи баща си като председател на борда на директорите, а това бе в интерес и на Никол. Ако той постигнеше това, тя щеше да стане още по-незаменима. А председателят има неограничен достъп до средствата на завода. Ако достатъчно от парите стигнеха до нея, сама можеше да реши да зареже Антон.

Това би й харесало, много би й харесало. Антон беше един проклет измамник. Вече не споделяха леглото, но все още трябваше да търпи присъствието му на официални обеди и светски събития. Никол мразеше постоянното напрежение. То я изтощаваше.

Именно затова бе отлагала разговора си с Кейтлин, защото това само би довело до още по-голямо напрежение. Кейтлин и без това бе достатъчно докачлива. О, тя се преструваше умело. Усмихваше се, кимаше и казваше: „Да, мамо, добре“. Но Никол усещаше потиснатия й гняв. Щеше да е доста неприятно, когато се опиташе да я накара да сподели какво е казала на Ани Барнс.

После Оми почина и всички се бяха събрали в заведението й в петък, и как би могла да не забележи връзката на момичето с Ани? Всеки път, когато Никол я потърсеше с поглед, се оказваше, че Кейтлин или разговаря с тази жена, или стои до нея. Като се добави и мнението на Хал, който бе изразил загриженост заради явно близките отношения между двете и дори бе намекнал, че Кейтлин е станала посредник между Ани и другите момичета, Никол вече нямаше как да отлага.

Изчака, докато мине погребението в събота сутринта и Антон излезе да играе голф. Кейтлин се бе разположила край басейна, облечена в бански, който й беше твърде малък. Тялото й бе наплескано с лосион. Беше се изтегнала на шезлонга и говореше по телефона си. Когато забеляза майка си, тя прекъсна разговора, пусна телефона върху хавлията на земята и затвори очи.

— С кого говореше? — попита Никол с дружелюбен тон, който бе съвсем искрен. Наистина искаше с дъщеря й да бъдат приятелки. Много го искаше. Просто още не бяха успели да го постигнат.

— С никого — отвърна Кейтлин.

Никол се усмихна.

— Не може толкова дълго да си разговаряла с никого.

— Нищо важно.

— С Кристал ли?

— С Джен — каза Кейтлин.

Без да отваря очи, тя се протегна встрани от мястото си, взе си черешка от една купа и я пъхна в устата си. Откъсна дръжката и я остави обратно в купата.

— О! Джен. — Никол харесваше Джен. Завиждаше на връзката, която момичето имаше с майка си. Тя придърпа още един шезлонг и седна с изправен гръб. — Можем ли да поговорим?

Кейтлин дъвчеше черешката.

— Аха.

— Вчера прекара доста време с Ани Барнс. Има ли някаква специална причина за това?

Дъщеря й поклати глава, изплю костилката в шепа и я пусна в купата.

— Често се срещаш с нея.

— Не по-често от всеки друг в града.

— Другите не си говорят с нея. Ти го правиш.

Кейтлин леко повдигна клепач и изправи глава, само колкото да я погледне.

— Откъде знаеш? Да не би някой да ти е докладвал?

— Сама го видях вчера в заведението за бързо хранене. — Кейтлин бе изглеждала много спокойна с Ани. И не само спокойна, а даже щастлива. Отдавна не я бе виждала такава. — За какво си приказвате?

Кейтлин отново отпусна глава.

— Обясняваше ми как да наредя пилешките хапки на таблата. Има си начин.

Точно такива забележки вбесяваха Никол — невинни на пръв поглед, но подигравателни по същество.

— Недей да остроумничиш, Кейтлин.

— Сериозно го казвам. За това си приказвахме.

— Много хора в града са притеснени от Ани Барнс — заяви майка й в самозащита. — Не съм само аз.

— Кой още?

— Господин Хийли например. Той смята, че тя дава лош пример на момичетата на твоята възраст.

— Господин Хийли би го казал. Толкова е надут.

Никол бе съгласна с това, но нямаше да си го признае. Но важното бе, че Хал е директор на гимназията.

— Загрижен е заради Ани Барнс.

Кейтлин се надигна на лакти, вече отворила и двете си очи.

— Загрижен за какво!

— Че тя ще се промъкне някак в живота ни, а после ще вземе да го опише.

Момичето направи гримаса. Седна с изправен гръб на шезлонга, посегна към купата и я сложи в скута си.

— Тя не пише книга за Мидъл Ривър. — Пъхна още една череша в уста, откъсна дръжката и я пусна в купата.

— Откъде знаеш?

— Тя ми каза — измърмори с череша в уста Кейтлин.

— А как стана въпрос за това?

Кейтлин изплю костилката в ръка.

— Попитах я, мамо. Половината град все това пита. Има ли някакъв проблем?

— Няма — отвърна Никол, защото наистина не искаше да се карат. Но си оставаше въпросът за това — какво знае Кейтлин и какво може да е казала на Ани. Целият този разговор имаше за цел да установи какви са щетите, нали така?

Затова реши да се поправи и заяви по-категорично:

— Всъщност да, има проблем. Жени като Ани Барнс са много коварни. Преструват се на твои приятелки, а после ти забиват нож в гърба. Тя може да те използва, Кейтлин. Надявам се, че не си й казала нещо, за което може да съжаляваш.

— Като например?

— Ами, не знам. — Никол нямаше намерение да споменава името на Ейдън. Имаше вероятност Кейтлин все пак изобщо да не знае за това.

— Аз й вярвам.

— О, господи! Споделила си разни неща с нея!

— Имам предвид — заяви момичето, — че тя не ме използва. Не е такъв човек.

Отново си взе черешка.

— Значи знаеш какъв човек е? — попита Никол. — Ти си на седемнайсет, Кейтлин. Не можеш да прецениш сама на кого да се довериш. Имаш ли някаква представа какво се случва, когато някой като нея използва споделените тайни и ги разтръби навсякъде? Знаеш ли какви беди може да причини това? Ани Барнс знае. От личен опит. Разкажеш ли й разни неща за когото и да било от нас и станат ли те публично достояние, няма връщане назад. Някои неща трябва да си останат поверителни. И престани да ядеш тези череши, за бога. Пълни са със захар. Банският и бездруго вече ти е тесен.

Никол усети, че е направила грешка, в мига, в който думите се откъснаха от устата й. Кейтлин доби каменно изражение.

— Именно затова — студено заяви тя — харесвам Ани Барнс. Тя не би казала подобно нещо. Не мисли, че съм дебела. И тя е била грозна, когато е била на моите години. Искам да порасна и да стана като нея.

Никол се сепна.

— Ти не си грозна.

— Не съм ли? Тогава защо да коригираме носа ми, зъбите ми, челюстта ми, косата ми и кожата ми?

— Никога не съм казвала, че си грозна.

— Не използваш тази дума, но го казваш по хиляди други начини. Костюмът ми бил прекалено тесен! — Тя имитира гласа й: — „Престани да ядеш тези череши, за бога“. Мамо, не съм глуха. Чувам какво казваш. Е, може да не ми е писано да съм красива и слаба като теб.

— Никога не съм казвала, че си грозна.

— Да си дебел, е грозно, а ти все ми казваш какво да облека, така че да изглеждам по-слаба. Сега пък ми казваш, че съм тъпа.

— Не го казвам.

— Не съм можела сама да преценя на кого да вярвам — имитира я отново Кейтлин. Грабна купата с черешите, взе мобилния си телефон и стана. — Е, може пък да съм по-умна, отколкото си мислиш. Може би знам на кого мога да се доверя. Ани Барнс ме разбира по-добре от теб. Знае как се чувствам. Била е на моето място. Щом тя казва, че не пише книга, аз й вярвам. И ако това е проблем за теб, то е, защото се страхуваш, че твоите тайни ще излязат наяве. Е, тя не знае тайните ти и това няма нищо общо с това дали й вярвам или не. Има и други хора в града, за които бих предпочела да говоря, преди да обсъждам собствените си родители. Мислиш, че се гордея с това, което правите с татко? Защо според теб не каня приятелките си на гости?

— Но ти ги каниш — възрази Никол, но вътре в нея зейна празнина.

— Не и за вечеря. Нито за уикенда. Не и когато има вероятност и двамата с татко да сте тук, защото си мисля, че всеки би могъл да види колко се мразите един друг. Не се опитвай да го отричаш. Чувала съм те го казваш на приятелките си по телефона.

Никол бе ужасена.

— Нямаш право да подслушваш!

— Бях в стаята. Как бих могла да не чуя? Вече не съм на три години, мамо. Не можеш просто да казваш разни неща и да си мислиш, че не знам какво означават. А освен това видях татко с онази жена. Бяха заедно в леглото, голи, посред бял ден. Правеха секс. Мислиш ли, че не знам какво е това?

Никол се засмя притеснено.

— Ами, да, донякъде се надявах да е така.

— Защото съм грозна ли? Защото съм дебела? Знаеш ли, има момчета, за които това не е важно.

Притеснението й нарасна.

— Какво искаш да кажеш?

Момичето изглеждаше достатъчно разгневено, за да продължи. После се сепна, издиша и се успокои.

— Искам да кажа, че най-очевидното нещо на света е, колко зле върви бракът ви и че ако каня приятелките си по-често, те ще го разберат мигновено, а това би ме накарало да се чувствам страшно неловко. При положение че се чувствам така, защо бих казала на Ани Барнс какво става тук? Не съм чак такава идиотка. Би ли ми повярвала поне за това?

Грабна си кърпата и се отдалечи.

 

 

В неделя сутрин Сабина отиде на църква със семейството си. Изпитваше особена нужда от утеха. Това отчасти беше заради загубата на Оми, която бе олицетворявала всичко стабилно и сигурно на този свят. Останалото беше по-сложно. Беше свързано с приемането на факта, че Фийби е болна, с оценяването на оказаната от Ани помощ и с чувството, че нещо дълбоко вътре в нея и в живота й ще се промени.

Не разбираше ясно какво е последното, докато не свърши службата и не отиде да посети гроба на родителите си. Тревата бе покрила гроба на Алиса, рододендроните, засадени край камъните, бяха пораснали, а циганчетата, които двете с Фийби бяха посадили в началото на лятото, цъфтяха ярко в оранжево, розово и бяло — и всичко свидетелстваше за плодотворната сила в Мидъл Ривър тази година.

Заобикаляше я тучна зеленина, а посвоему също толкова богат бе и животът й. Рон и Тими бяха останали пред църквата, но Лиса беше с нея, стиснала ръката й, и Сабина знаеше колко ценен е този жест от нейна страна, като се има предвид колко пораснало бе момичето й напоследък. Наистина имаше късмет с децата си, както и със съпруга си, и със сестрите си. Родителите й бяха доволни, че тя го разбира; усещаше го в топлината на слънцето.

След няколко минути тръгнаха обратно. Тъкмо бяха излезли през вратата към гробищата, и се сблъскаха с Ейдън Мийд и Маршал Грийнуд. Когато Ейдън я забеляза, се усмихна саркастично.

— Тъкмо говорехме за сестра ти — каза той.

Сабина леко стисна ръката на дъщеря си.

— Иди при другите. Кажи на баща си, че идвам веднага. — След като Лиса изтича нататък, тя се обърна към Ейдън: — Коя сестра?

— Тази с проблемите.

Тя се усмихна заинтригувано.

— И коя е тя?

— Ани — обади се Маршал с дрезгавия си глас. — Доста време си загубих с нея в четвъртък. Тя ядосва хората из целия град.

— Хм — замисли се Сабина. — В петък при Оми май никой не й се сърдеше.

— Просто бяха учтиви — обясни Ейдън. — В крайна сметка, все пак бяха на бдение. Но явно е ядосала някого достатъчно, че да й среже гумите предния ден. Бих нарекъл това послание.

Именно тогава Сабина усети промяната. Беше деликатна, но съвсем ясна.

— Като онова, което ти ми отправи в сряда, с което ме заплаши, че ще ме уволниш, ако не накарам Ани да напусне града ли? — Погледна Маршал. — Човек направо би могъл да си помисли, че вие двамата стоите зад срязаните й гуми.

— Аха — изсумтя Ейдън. — А споделила ли си тази своя теория с някого?

— Още не — отвърна с усмивка Сабина. — Хрумна ми преди малко, като ви видях да си приказвате — и то по собственото ви признание за Ани.

Маршал затегли колана си.

— Значи сега е заминала за Ню Йорк? Колко време ще остане там?

— Заедно с Фийби е, така че става дума и за двете. Те ще се върнат във вторник. — Сабина повдигна вежди. — Какво следва? Мислите ли, че някой може да се опита да стреля със сачми срещу къщата? Или да метне умряло животно на верандата? Да влезе с взлом в магазина? — Изгледа първо единия, после другия с отвращение и разбра каква е промяната вътре в нея. Ставаше дума за лоялност. — Чуйте обещанието ми. Ако се случи още нещо, първото, с което ще се заема аз, ще бъде да извикам щатската полиция.

Ейдън се стегна.

— Това звучи като предупреждение. Не ми харесват предупрежденията, Сабина.

— Да, знам — съгласи се тя. — Карат те да се чувстваш дребен и безсилен, нали? — Тя отново се усмихна. — Но ти си голям и силен. Стига само една твоя дума, Ейдън. Дай на Маршал да разбере, че Ани трябва да бъде защитавана и тя ще бъде защитена.

— Искам тя да си замине — категорично заяви Ейдън.

— Е, и това ще стане. Тук е само за един месец, а половината от него вече измина. Още две седмици, Ейдън. Това е всичко. Не можем ли да се разберем?