Линда Хауърд
От любов (12)

Дванадесета глава

Роум отведе Сара в леглото и я притисна към себе си за пръв път от месеци наред, сякаш не му беше достатъчно, че тя отново е до него в леглото. Внимаваше да не я притеснява, но имаше отчаяна нужда да я прегръща. Сара се сви до него и й се прииска шестте седмици да са свършили, а не едва да започват. Ръцете й се плъзнаха нежно по гладкото мускулесто тяло, за да го опознаят отново.

— Обичам те — каза до гърлото му тя.

— Аз те обичам. Никога отново — прошепна дрезгаво той. — Никога няма да те оставя да спиш другаде.

Сара се унесе, изпълнена със задоволство, но при първия приглушен плач на Миси, предизвикан от глад, скочи. Измъкна се веднага от леглото и отиде на пръсти в детската стая, за да гушне дъщеря си и да я успокои, че няма да я остави гладна. Смени й памперса, а след това седна в люлеещия се стол, притиснала детето. Миси не беше капризно бебе и заспиваше веднага щом стомахчето й бе пълно. Сара внимателно я постави в люлката, а след това се върна в своето легло и се сгуши до топлото тяло на Роум.

Той не помръдна, но очите му бяха отворени, а и бе загледан безизразно в стената.

Преди Сара бе работила много и упорито, но никога не й се беше случвало да има повече работа, нито пък да е подложена на такова невероятно напрежение, както през следващите седмици. Ако Миси не беше добро дете, нещата щяха да се окажат непосилни. През деня, след като Роум тръгнеше на работа, Сара можеше да прекарва колкото време пожелае с дъщеря си, да си играе с нея и да върши всичко, което трябва. Госпожа Мелтън се грижеше за камарите пране и за чистенето, което даваше възможност на Сара да поеме останалите си задължения. Опита се да дава на Миси биберон с изкуствена храна, но тя плюеше и педиатърът посъветва Сара да храни бебето само с естествено мляко, докато поотрасне. Това означаваше, че няма да може да остави Миси дори и за малко, тъй като редовното хранене трябваше да се спазва.

Миси винаги бе изкъпана и готова да си легне, преди Роум да се е прибрал от работа, а Сара стискаше палци бебето да не се събуди, преди да е дошло време за обичайното хранене. Вратата на детската стая бе винаги затворена, когато Роум се прибираше, въпреки че той никога не поглеждаше натам и не питаше за бебето. Беше я предупредил как ще бъде, но докато предупреждението не стана реалност, Сара не бе предполагала колко ще й бъде трудно. Много се гордееше с Миси, искаше да я покаже на Роум, да му я подаде и да каже:

— Виж с какво съм те дарила.

Как бе възможно той да не е омагьосан от бебето като нея? Тя непрекъснато си напомняше, че следващата стъпка трябва да е негова, че не бива да го насилва.

Другите не бяха толкова резервирани. Една вечер Макс дойде на вечеря и поиска да види малката. Сара погледна безпомощно към Роум, а след това стана и поведе Макс към детската. Марси и Дерек идваха непрекъснато и изобщо не се притесняваха да говорят за Миси пред Роум. Тъй като той не можеше да си запуши ушите, знаеше всички подробности за красотата на дъщеря си. Знаеше, че тя расте изключително бързо, и че вече разпознава хората.

В очите му се появи някаква сянка. Опитваше се да не мисли за детската стая и за обитателката й, но някакво болезнено любопитство го сграбчваше всеки път, когато Сара ставаше нощем и отиваше там. Понякога се изкушаваше да застане на вратата и да надникне, но в следващия миг го избиваше студена пот. Бебе… не, нямаше да може да се справи с друго бебе. Тя не бе нито Джъстин, нито Шейн, не можеше да замести синовете му. Той не смееше да поеме този риск.

Мислите за дъщеря му бяха чужди. Познаваше единствено грубоватите буйни момчета. С наближаването на Коледа все по-често мислеше за тях, че ще мине още една Коледа, без да ги има. Това щеше да е втората му Коледа със Сара и той установи, че болката е почти заличена, защото тя бе до него. Все още си оставаше далечното усещане за загуба, но сега поне бе по-поносимо. Можеше да мисли за Джъстин и Шейн, да си припомня добрите времена и веселите мигове. Даян бе много далече от него. Все още я обичаше, но това бе по-скоро споменът за старата любов. Сара бе настоящето му и той бе удивен от завладяващата страст, която изпитваше към нея, от връзката, която замъгляваше преживяното с жена му, защото любовта му се бе засилила край нежната плахост на Сара.

Една нощ, през втората седмица на декември, Сара се отпусна в ръцете му както обикновено, главата й на обичайното си място на рамото му.

— От утре се връщам в магазина — каза небрежно тя, гласът й нежен в тъмнината.

С бързо движение той запали лампата, подпря се на лакът, извисил се над нея със сключени вежди.

— Доктор Истъруд позволи ли ти? — попита остро той.

— Да. Днес бях на преглед. Каза, че съм в отлично здраве. — Усмихна му се бавно и завладяващо.

Беше великолепно да види как желанието променя лицето му и го напряга.

— Тогава защо си облякла тази нощница?

— За да я свалиш.

И той го направи. Беше много внимателен с нея, подготвяйки я нежно, преди да се отпусне и да навлезе в тялото й. Сара възкликна, но не от болка. Беше минало толкова много време! Притисна се към него, тръпнеща от почти непоносимо удоволствие. Ръцете му бяха навсякъде по закръгленото й тяло, откриваха и се наслаждаваха на пълнотата на гърдите й, докато я галеше. Тя загуби връзка с реалността, понесена от удоволствието към едно напълно различно царство, където съществуваше единствено и само Роум.

 

 

Топло облечена, за да не настине, на следващата сутрин Миси бе отведена в магазина и Сара трябваше да се сражава, за да се добере до собственото си дете. Внимаваше да не прекали и се прибраха рано, но малката разходка ги бе изтощила. Тя сложи Миси да спи, а след това си легна в своето легло. Само за да подремне, каза си тя.

Раздразненият писък на детето я събуди и тя се стресна. Сумракът й подсказа, че е спала много повече, отколкото бе смятала, и че Роум скоро ще се прибере. Миси бе ненаситно гладна, а я чакаше толкова много работа, но бебето не можеше да чака. Сара седна в люлеещия се стол и нагласи детето на гърдата си.

Не чу кога Роум се е прибрал, но почувства присъствието му и погледна притеснено към вратата. Почувства как я обзема слабост, когато го видя до самата врата, без да пристъпва вътре, очите му приковани към нея и детето в ръцете й. Можеше да види само върха на главата на Миси и една малка ръчичка, която мачкаше гърдата на Сара, но по лицето му премина болезнен спазъм. Без да каже и дума, той се извърна и се отдалечи.

Разтреперана, Сара сведе поглед към бебето. Беше объркала програмата си. Трябваше да я изкъпе, преди да я нахрани, защото Миси щеше да заспи и нямаше да е във възторг, ако банята й попречи да се наспи. Какво ще прави, ако детето реши да прояви характера си с писъци? С всеки ден показваше все повече черти от характера на баща си, а също и една комична решимост да получи всичко, което иска, ако за толкова малко дете можеше да се говори за подобно нещо. Имаше определен начин, по който предпочиташе да я държат, а и други дребни неща, които трябваше да се извършват по определен начин, за да е доволна. Недоволстваше, докато не постигнеше своето. За да успокои нещата, Сара реши да пропусне банята, смени дрехите на Миси и я сложи да спи с искрената надежда, че детето ще заспи след дългата следобедна почивка.

— Днес следобед полегнах и съм се успала — обясни малко нервно тя на Роум щом излезе от детската стая.

Раменете му бяха напрегнати, но той не спомена Миси. Вместо това спомена веднага как Сара се е издала.

— Ходенето до магазина те е изморило, нали?

— Да, и е много глупаво, защото не съм вършила нищо — обясни отчаяно тя, доволна, че моментът на напрежение е отминал.

— Ще трябва пак да свикнеш, и според мен, е най-добре да го правиш постепенно. Спокойно, не бързай — нареди той и я целуна вместо поздрав.

Тя се потопи в рутината на магазина с удоволствие, защото й бе липсвал много повече отколкото си бе представяла. Винаги внимаваше да си тръгне достатъчно рано, за да се погрижи за Миси, преди Роум да се прибере, но детето ставаше толкова буйно, че Сара вече очакваше деня, когато няма да успее да я сложи в леглото и веднага да я приспи. Всеки ден Миси оставаше будна по-дълго и размахваше енергично ръце и крака.

След един особено изморителен ден, още с лягането, Сара заспа дълбоко. Роум лежеше до нея, спокойно отпуснат и почти заспиваше, когато чу проплакването на детето. Не можеше да търпи плача му. Но Сара все още спеше до него. Беше изтощена.

Знаеше, че най-накрая тя ще се събуди от плача и ще стане, но Роум не беше сигурен дали ще успее да изтърпи толкова дълго. Само миг по-късно вече знаеше, че няма да може. Посегна да разтърси Сара, но нещо го спря.

Може би лицето, толкова спокойно в съня й, може би нощите през изминалите години, когато бе ставал посред нощ, чул сънените гласчета, викали татко си. Каквато и да бе причината, той стана от леглото и без сам да разбира как, се озова в антрето.

С удивление усети, че трепери и по гърба му се стичат капки пот. Та това е само едно бебе, каза си той. Само едно бебе.

Протегна ръка и отвори вратата, като едва успяваше да си поеме въздух, заради невидимия обръч, стегнал гърдите му. Близо до люлката бе монтирана малка жълта лампа, за да вижда Сара по-добре, когато става нощем. Тя позволи на Роум да види детето, което вече пищеше гневно. Малките юмручета бяха стиснати и тя ги размахваше, а крачетата бяха вдигнати, докато тя ревеше с пълно гърло. Беше свикнала някой да се грижи за нея веднага, щом трябва, и това необяснимо закъснение беше нетърпимо.

Той преглътна и бавно пристъпи към люлката. Тя беше толкова малка, че проявата на такъв характер му се стори невероятна. Момиче… какво знаеше за бебетата момичета?

Все още разтреперан, приплъзна едрите си длани под детето и я вдигна, удивен колко е лекичка. Миси приписка още няколко пъти, но докосването на тези едри ръце й показа, че вече не е сама и след няколко изхълцвания тя утихна.

Старите умения се върнаха неусетно. Той забърза, без да поглежда лицето й, смени памперса и се готвеше да я остави в люлката, когато тя издаде гукащ звук и той трепна, като за малко не я изпусна. Погледна я и застина, защото бебето го гледаше с такава невинна преданост и доверие, че той едва не извика от болка.

Не беше честно. Мили боже, изобщо не беше честно. Беше я избягвал, дори не я бе държал, никога не я бе поглеждал, бе отблъснал собственото си дете, но за нея това бе без значение. Тя не изпищя от страх, когато се озова в непознати ръце. Само погледна баща си и веднага го прие, а след това се опита много старателно да натъпче размаханото юмруче в малката, алчна уста.

Гледаше я и му се струваше, че вижда едно обезсмъртено свое копие. Остана загледан в тъмната коса, в почти черните очи. Устата бе на Сара, прецени той, мека нежна уста, но останалото беше едно женствено негово копие. Беше родена от сладките любовни мигове в прегръдките на Сара, тя бе частица от Сара и от него. Беше искал да прекъсне този живот, преди още да е започнал. От устните му се отрони приглушен, мъчителен стон. Взе я отново на ръце и се отпусна на колене. Наведе се над детето си и заплака.

Сара се стресна и се събуди, усетила, че нещо е съвсем различно. Ръката й се протегна към Роум, но напипа само празната възглавница. Веднага се изправи. Странни приглушени шумове долетяха до нея, но гласът не приличаше на Миси. Тя прошепна „Роум“, но отговор не последва.

Стана бързо, дръпна халата си и го облече. Когато беше до вратата, потърси с поглед светлина, за да разбере къде е той, но не забеляза нищо. След това дочу приглушените звуци отново и усети смразяващ студ. Гласът долиташе от детската. Миси се давеше!

Ръката й се стрелна към гърлото и тя хукна боса по коридора, но само след част от секундата усети, че това не е гласът на Миси. Спря, дишането й бе накъсано. Роум?

Вратата на детската стая бе отворена и тя се приближи безшумно, за да може да надникне вътре.

Роум се бе отпуснал на колене, с Миси в ръце. Държеше я притисната до гърдите си и странните звуци идваха от него.

Сара едва се сдържа да не простене на глас. Искаше да отиде при него, да го обгърне с ръце, да успокои болката му, тъгата по децата, които бе загубил, мъката за детето, което не бе искал. Но това бе моментът, в който създаваше една неуловима връзка с дъщеря си и Сара тихичко се върна в леглото.

Лежеше притихнала и бършеше сълзите, които се стичаха по лицето й. Мина доста време, преди Роум да се върне в леглото и да се пъхне под завивките много внимателно. Тя усещаше, че той лежи и не може да заспи, но не посегна към него. В момента в гърдите му бушуваше истинска борба и тя не можеше да му помогне.

На следващия ден не спомена нищо, но от него се излъчваше спокойствие, доволство, което преди го нямаше. Той тръгна за работа, а Сара облече Миси, за да я заведе в магазина. Не можеше да направи нищо друго, освен да продължава както преди.

Дерек беше само половин ден на училище и дойде, след като бе обядвал. Веднага пое Миси от количката и я целуна по нежната буза. С невероятния си усет, той погледна Сара, докато се радваше на бебето.

— При теб всичко е наред, нали? — попита той.

— Да. Мисля, че всичко ще се оправи — отвърна тя. — Как разбра?

— Видях те как изглеждаш. — Той й се усмихна с много нежност. — Знаех си, че няма да издържи дълго.

Може би Дерек имаше вътрешна информация, помисли си Сара, докато го гледаше как обикаля магазина с Миси в силните си, млади ръце и й говори така, сякаш тя разбираше всяка негова дума и й показваше шарените стоки, които може да й харесат. Може би тя наистина го разбираше. Макс бе сравнил Дерек с архангел. Може и да не беше ангел, но имаше много общо с тях.

Сара стриктно следваше установената си дневна програма. Когато Роум се върна от работа, бебето бе дълбоко заспало. Вечеряха, както обикновено, и си говориха за общи неща, след това тя почете малко, а той прегледа няколко доклада. След като се приготви да си ляга, Сара се отби да провери как е Миси и се промъкна с прозявка в леглото.

Роум излезе от банята, подсушавайки широките си гърди.

— Вземи — каза той и й подхвърли една хавлиена кърпа. — Избърши ми гърба.

Той седна на леглото и тя прокара кърпата по гърба му, а след това залепи една целувка на гръбнака. Подхвърли кърпата на пода, а той се обърна и я събори върху възглавниците.

— Не мога да ти опиша колко много те обичам — каза тихо той.

— Пробвай — настоя тя.

Той се разсмя и се наведе да я целуне с нарастващ глад. Любенето му беше невероятно сладко и настойчиво тази нощ, сдържаше се, за да изпита тя неколкократно удоволствие и една тогава си позволи сам да се отдаде на чувствената вълна. След това я притисна към себе си, докато тя заспи.

Миси се събуди в малките часове, за да се нахрани. Преди Сара да успее да стане, Роум отметна завивката и скочи.

— Остани — каза той. — Ще я донеса тук.

Върна се след малко с нетърпеливото бебе в ръце. Подаде я на Сара.

— Ти знаеше, нали? Беше будна миналата нощ.

— Да, знам. — В очите й блестеше цялата любов, докато го гледаше.

— Би трябвало да ме мразиш — каза рязко той. — Заради всичко, което исках да сторя.

— Не, никога. Ти беше наранен и искаше да се предпазиш. Разбирам те.

Той не откъсна поглед от детето, докато тя го хранеше и по мургавото му лице се изписа толкова нежност, че Сара усети как нещо в нея се разтапя. Той много нежно докосна бузата на Миси с пръст.

— Тя е много повече, отколкото заслужавам. Получих втора възможност, нали?

Не, това не беше втора възможност, а второ чудо. Сърцето му бе мъртво, а ето че любовта отново го възроди за живот. Винаги щеше да носи белезите за хората, които най-много бе обичал, и които бе изгубил, но животът отново бе пред него. Щеше пак да се смее и да се радва на смяната на сезоните. Щеше да наблюдава как детето му расте, да се радва на смеха й, на невинността и веселите й изблици и да отдаде цялото си сърце на това второ чудо.

Наведе се и целуна Сара бавно и настойчиво, с любов и страст. Когато Миси се нахрани и заспа в люлката си, той пожела отново да люби жена си, за да й покаже колко силно я обича. Тя бе първото вълшебство, върнало му слънчевата светлина.