Линда Хауърд
От любов (7)

Седма глава

Малкото звънче над вратата на магазина за ръчни изделия показа, че някой влиза точно в пет и десет. Беше звъняло през целия ден, а Сара остана учудена от честия звук. Сега автоматично вдигна глава. В същия миг сърцето й забърза и усети как се изчервява, щом срещна черните очи на Роум, насочени към нея от другия край на магазина.

Тя тъкмо обслужваше клиент и затова той не се приближи. Повдигна едната си вежда към нея и тръгна между щандовете, за да разгледа стоките, ръцете му натъпкани в джобовете на панталоните, сакото на костюма — разкопчано. Беше разхлабил вратовръзката си и коприненият възел беше оставил няколко свободни сантиметра около врата му. Сара се опита да обърне достатъчно внимание на клиентката, но в същото време искаше и да наблюдава Роум. Усети, че се притеснява, че очаква с нетърпение одобрението му, също като майка, чието дете за пръв път участва в училищна пиеска. Ами ако се окаже, че я хвали, без да е искрен? Нямаше представа как ще го понесе.

Жената на средна възраст най-сетне се реши и купи няколко чилета прежда и книга за афганистанските мотиви. Щом тя си тръгна, Дерек излезе от задната част и се приближи до Сара.

— Поставих резе на задната врата и почистих там. Нали затваряте в пет и половина? Ако е така, направо утре да започна да боядисвам задната стаичка.

Роум приближаваше бавно и все още оглеждаше стоката, а Сара го наблюдаваше над рамото на Дерек.

— Да, затваряме в пет и половина.

— На връщане ще карам след вас, госпожо Матюз — предложи Дерек, но го каза по-убедено, отколкото би прозвучало едно обикновено предложение.

— Няма нужда — намеси се небрежно Роум и се приближи иззад момчето. — Аз ще остана с нея, докато затвори, ако искаш да се прибираш.

Дерек се извърна, а златистокафявите му очи се срещнаха с тъмните на Роум. Беше виждал по-възрастния мъж от разстояние и затова веднага го позна, но никой не ги бе представял един на друг. Сара веднага се зае.

— Роум, това е Дерек Талиферо. Дерек, съпругът ми — Роум.

Роум подаде ръка като на мъж, а Дерек я пое с такава естествена лекота, сякаш не бе очаквал друго.

— Господине — каза той любезно и възпитано.

— Приятно ми, че най-сетне успяхме да се запознаем — каза Роум. — Сара говори само изключителни неща за теб. От това, което съм чул, едва ли е щяла да успее да отвори толкова бързо без помощта ти.

— Благодаря ви, господине. Помагах с най-голямо удоволствие, а и ми е приятно да работя с ръцете си.

Усетил, че вече е казано всичко, Дерек се извърна към Сара.

— Тогава си тръгвам. Обадих се на мама, след като свърших училище и тя ми каза, че работи над някаква статия, което значи, че сигурно е забравила за храна. Ще трябва да я подхраня с някой сандвич, преди да е отпаднала толкова, че да не може дори да пише. Ще се видим утре, госпожо Матюз.

— Добре. Да внимаваш — предупреди го Сара.

Той й отправи великолепната си усмивка, толкова лъчезарна, че чак стряскаше.

— Винаги внимавам. Не мога да си позволя да ме спрат.

Щом Дерек си отиде, Роум стана подозрителен.

— Как смята да се прибере?

— С кола — отвърна Сара и се усмихна.

— И казваш, че е само на петнайсет?

Тя кимна.

— Никога не го спират, защото изглежда достатъчно възрастен и предполагат, че има книжка. Той, разбира се, е много добър шофьор. Друго не би могло да бъде. — Тя не издържаше повече и избухна. — Е, кажи ми какво мислиш?

Той отново повдигна язвително вежда и се подпря на щанда.

— За магазина, или за Дерек?

— Ами… и за двете.

— Ужасно съм впечатлен — заяви откровено той. — И от двете, и от Дерек, и от магазина. Очаквах много повече празно място, да не говорим за усещането, което има човека, че всичко тук съществува от векове. Ръчните изделия са изключителни. Къде ги откри?

— Хората сами ги донасят. Аз продавам на комисионна. Клиентите са готови да плащат луди пари за ръчно изработени покривки за легло и за глинени предмети.

— И на мен така ми се стори, като видях цените на тези покривки — измърмори той. — И Дерек е голяма работа, нали? Сигурна ли си, че е само на петнайсет?

— Марси твърди така, а тя сигурно знае. Другия месец има рожден ден.

— И шестнайсет не е кой знае колко. Но това момче е истинска скала.

— Наех го да ми помага следобедите и през уикенда. Работеше в някакъв магазин за хранителни стоки, но една от касиерките го преследвала и Марси ме помоли да го взема тук. Веднага се съгласих.

— Много е млад, за да работи.

— Спестява за колеж. Ако не работи тук, ще отиде на някое друго място, независимо дали на Марси й е приятно или не. Струва ми се, че щом си набележи пътя за бъдещето, нищо няма да бъде в състояние да го спре.

Звънчето на входната врата прекъсна разговора им. Влезе млада жена в едва проходило бебе в ръце и друго момченце, на около пет, което подтичваше след нея. Роум я погледна, веднага забеляза децата и погледът му стана стъклен. Той замълча, а безизразната маска на лицето му покри всички чувства. Той отстъпи назад и Сара го погледна безпомощно и се упъти към новодошлата, за да я обслужи. Младата жена се усмихна и веднага обясни, че се интересува от клоуните с шити тела и порцеланови глави и крака. Майка й събирала клоуни, а рожденият й ден идвал. Клиентката огледа куклите, остави бебето на пода, а по-голямото момченце се надвеси на щанда, загледано с широко отворени очи в клоуните.

След малко и Сара и младата майка забелязаха, че бебето се е отдалечило.

— Джъстин, веднага се върни!

Бебето се разсмя и пропълзя към края на щанда, право към Роум. Сара усети пронизваща болка щом чу името на детето и едва не извика, когато видя пребледнялото лице на Роум. Той отстъпи, за да избегне малкия прощъпалник, без дори да го погледне.

— Ще те чакам в колата — каза той с дрезгаво напрегнат глас, съвсем различен от обичайния и излезе с изправен гръб. Младата жена не бе забелязала реакцията на Роум. Тя пое на ръце избягалото дете и го погъделичка по корема, а то се разсмя.

— Май ще трябва да те държа на ръце, тлъста мишчице!

Тя купи два клоуна и щом излезе, Сара обърна надписа на затворено и започна да се приготвя, за да затвори. Сърцето й тежко блъскаше в гърдите и й се искаше колкото е възможно по-бързо да отиде при Роум. Надникна през прозореца и го видя седнал в колата, паркирана малко по-надолу на улицата, загледан невиждащо напред.

Прецени, че ще е най-добре да го остави няколко минути сам и продължи да затваря всичко за през нощта. След като бе готова, тръгна към собствената си кола. Излезе от задната алея и колата на Роум потегли след нея.

Той мълчеше, докато се качваха с асансьора към апартамента, стиснал зъби, очите му безизразни. Сара прошепна колебливо „Роум“, но той нито я погледна, нито показа с нещо, че я е чул.

Изчака вратата на апартамента да се затвори и едва тогава постави ръка върху неговата.

— Съжалявам. Знам как се чувстваш…

— Нямаш ни най-малка представа как се чувствам — сопна се той и отблъсна ръката й. — Кажи ми, когато вечерята е готова.

Сара остана в антрето за момент, след като той й бе обърнал гръб и се бе затворил в стаята си. Имаше чувството, че й е ударил шамар. Леко зашеметена тя си свали палтото и го закачи, а след това влезе в спалнята, за да се преоблече и да се заеме с вечерята. Лицето й бе бледо и изпънато, очите — потъмнели от мъка. Сви устни и нарочно си наложи познатата безизразна маска. Беше прекосила наложената от него граница и бе отблъсната със студенина. Той искаше ясна емоционална дистанция помежду им и тя трябваше да запомни това.

Не си позволи да се скрие в спалнята, въпреки че изпитваше желание да се погрижи за собствените си рани. Отиде в кухнята и спокойно започна да приготвя вечерята, без да мисли, че той не е до нея. Обикновено й помагаше и бе свикнала едрото му тяло да заема доста място, да си говорят, докато тя готви.

Извика го на масата, без да показва, че е обидена или че го упреква. Той не проговори, тя също не се опита да започне разговор. Когато се нахраниха, той остана за малко на масата, сякаш се чудеше какво да каже. За да не се почувства неудобно, Сара се зае да вдига масата и подрежда кухнята, дори си тананикаше тихо, докато си вършеше работата, въпреки че нямаше представа какво точно си тананика. След това се обърна небрежно към него.

— Ще си взема душ и ще си легна рано, така ще имам възможност да се наспя.

Той не отговори, но я наблюдаваше внимателно, докато тя вървеше към спалнята си.

След като се изкъпа, си облече нощницата и не му каза лека нощ. И нейното самообладание си имаше граница. Изгаси лампата и си легна, свита на една страна, загледана в стената, в гърдите й отворена огромна празнина.

Доста по-късно тя все още бе будна и се вслушваше в звуците, които долитаха от неговата стая, от банята и душа. Водата спря и тя не долови друг шум. Когато вратата й се отвори, тя подскочи стресната и се обърна по гръб.

Той бе просто една тъмна фигура в нощта. Отметна завивките и се надвеси над нея, измъкна нощницата й през главата и я пусна на пода. Сара почувства ръцете му по гърдите и бедрата си, усети тежкото му тяло, когато устата му притисна нейната. Разтърси я тръпка на облекчение и тя обви врата му с ръце и го остави да разтвори краката й и да я люби.

— Целият — настоя дрезгаво той, когато тя повдигна бедра към него. — Вземи ме целия. Още, още! Да, точно така! Точно така!

След това замълча и я люби с едва сдържана ярост. Сара му се отдаде, без да се съпротивлява на бурната реакция, която той очакваше от нея и знаеше, че облекчението, което тялото й му доставяше, бе единственото облекчение, което той бе готов да приеме от нея. Тя бързо достигна момента на удовлетворение и тогава той стана по-бавен, ритъмът му бе по-плавен и докосванията по-нежни. Когато тя отново започна да се движи под него, показвайки му без думи, че напрежението в нея отново се надига, той освободи силата си и се вряза в нея с тласък, който я остави бездиханна и завладя сетивата й, а тя се понесе по спиралата към самия ръб на удоволствието. Никога преди той не я бе любил по този начин, с такова първично, необуздано желание, никога не я бе притискал толкова силно, че да се чувства почти смазана. Когато всичко свърши, той понечи да се отдръпне от нея и Сара усети как я завладява паника.

Преди да успее да се овладее, тя посегна към него.

— Моля те — прошепна с напрегнат глас тя. — Прегърни ме, поне за малко.

Той се поколеба, но след това се отпусна на леглото и я притисна към себе си, а тя отпусна глава на рамото му. Сара стисна юмруци, загребала косъмчетата на гърдите му, сякаш смяташе така да го задържи през нощта. Усети, че се разтапя до него, нежното й тяло притиснато до него, всяка извивка съвършено допълваща другата. Усети, че заспива, а тялото й се отпуска и въздъхна с наслада.

Няколко минути по-късно, почти заспала, тя се изтръгна от съня, когато усети, че той се отдръпва от нея и се изплъзва. Стана внимателно от леглото, като очевидно се опитваше да не я събуди, а тя си наложи да лежи тихо, без да помръдва, очите й затворени, докато той излизаше и внимателно затваряше вратата. Тогава отвори широко очи, парещи, пълни със сълзи. Сви се на топка и запуши устата си с ръка, за да заглуши хлиповете, които не можеше да спре.

На закуска на следващата сутрин той заговори рязко.

— Съжалявам, че нараних чувствата ти снощи.

Сара си напомни, че не бива да реагира бурно и в никакъв случай не трябва да пристъпва неговата граница. Затова му се усмихна с приятелска, но доста дистанцирана усмивка.

— Няма нищо — отвърна тя и сви рамене, а след това промени темата и го запита дали иска да даде на химическо чистене някои от костюмите му.

Той я загледа замислено, стиснал здраво зъби. Сара се напрегна и зачака той да започне да задава безкрайни въпроси, с което всяваше ужас в Спенсър-Нийл, но си напомни, че вече не е служителка на компанията и не е нужно да го оставя да се намесва в чувствата му. Той сигурно бе усетил, колко далечна изведнъж е станала тя и след малко се примири с промяната на темата.

На тръгване се обърна към нея.

— Тази вечер имам делова вечеря и ще закъснея.

— Добре — отвърна спокойно тя, без да попита къде ще бъде, нито пък по кое време да го чака.

Той намръщи леко чело и се поколеба.

— Искаш ли да дойдеш? Познаваш го, Лилънд Васкоу, от „Амис и Васкоу“. Може да му звънна и да му кажа и той да доведе жена си.

— Благодаря, но ще ти откажа. Двамата с Дерек ще боядисваме този следобед и сигурно ще поработим до късно. — Усмихна му се небрежно, небрежна беше и целувката, която той получи, когато се наведе за довиждане. Сара усети, че Роум бе готов да задълбочи целувката, но се отдръпна, все още усмихната. — Ще се видим довечера.

На излизане бе стиснал още по-здраво зъби, отколкото преди.

Решена да не се отдава на самосъжаление и сълзи, Сара си наложи да не мисли за него през деня. Беше заета, а когато в магазина нямаше клиенти, отиваше в другите стаи и оправяше там. Дерек дойде веднага след училище, с хамбургер в едната ръка и огромна кутия безалкохолно в другата.

Момчето се държеше сърдечно и приятелски, когато бяха сами в магазина. Усмихна й се и вдигна хамбургера.

— Мама наистина се е потопила в тази статия. Сигурно ще се наложи да живея на такива неща, докато не приключи.

Сара също му се усмихна.

— Знаеш ли, Роум също ще работи до късно тази вечер, затова, когато свършим, искаш ли да си вземем една пица за двама и да я изядем у нас? Може дори да успеем да отделим майка ти от пишещата машина.

— Ако има и чушки в пицата, тогава сигурно ще дойде — отвърна примирено той.

До затварянето той боядисва сам, а след това тя облече гащеризон и се зае да му помага. Тъй като и двамата работеха, успяха да приключат до седем и Дерек се отправи към къщи, а Сара се отби до пицарията и поръча най-голямата пица, която правеха. Щом паркира пред блока, Дерек излезе, за да поеме пицата и тя разбра, че е стоял на входа и я е чакал.

Влязоха на партера, където живееха двамата с Марси и той се обърна шепнешком към нея.

— Само гледай. Давам й не повече от десет секунди.

Приближи до затворената врата, иззад която се чуваше отривисто почукване по клавишите на машината и лекичко размаха кутията напред-назад пред вратата. След няколко секунди ударите се забавиха, а след това изобщо спряха.

— Дерек, изчадие такова! — изкрещя Марси и отвори със замах вратата. — Дай ми тази пица!

Той се разсмя и я отдръпна далече от майка си.

— Хайде, ела на масата и седни да ядеш като хората. След това можеш пак да се върнеш при машината и ти обещавам, че няма и да спомена за ядене чак до утре по някое време.

— Като например закуска ли? — попита капризно Марси. В този момент видя Сара. — И ти ли участваш в заговора?

Сара кимна и призна всичко.

— Нарекохме го Чушковия план.

— Много е успешен — въздъхна Марси. — Добре, хайде да се освиним с тази пица.

Семейната топлота, очевидната любов между Марси и сина й, привличаха Сара като магнит и тя поостана в апартамента им доста след като бяха изяли и последното парченце пица. Нейният апартамент, който с толкова труд се бе старала да превърне в топло, сигурно убежище, бе болезнено празен, защото там нямаше най-важното за уюта — любовта. Марси й разказа как върви статията, а след това се извини и отново се заключи в работната си стая. Дерек я покани да изиграят една партия джин, но по средата започнаха да говорят за блекджек и забравиха на какво играят, а Дерек започна да я учи как се броят картите и то по единствената система, благодарение на която биха изхвърлили някой комарджия, от което и да е казино. След това той се прехвърли на различните видове покер, а Сара реши, че той е толкова гениален в картите, колкото и във всичко останало. Умееше, освен това, и бързо да преценява хората, защото усети, че момчето е разбрало как нещо я тормози и се опитва да я забавлява, докато се почувства готова да се прибере в апартамента си. Мило момче, твърде мъдро за годините си.

В десет часа, тя каза лека нощ на Дерек и се прибра. Отвори вратата към тъмните и студени стаи. Бързо запали лампите, а след това включи и отоплението. След около пет минути външната врата се хлопна и тя разбра, че Роум се е прибрал. Беше в спалнята си и се готвеше да си вземе душ, но излезе, за да го посрещне. Едва не се сблъскаха и тя припряно отстъпи.

— Къде, по дяволите, беше? — изръмжа той и влезе в спалнята й, надвиснал над нея като побеснял ангел на отмъщението. — Счупих телефона да звъня от седем и половина до преди малко и не ми казвай, че си била в проклетия магазин, защото и там звънях.

Сара го погледна озадачена, без да разбира гнева му. А той наистина бе побеснял, и то как. Очите му бяха потъмнели от нетърпение. А и каза „проклетия магазин“. Какво ли означаваше това? Все й се струваше, че той одобрява идеята жена му да работи на друго място, но ето че в гласа и думите му прозвуча неодобрение. Тя нямаше намерение да спори, нито пък да се изправи срещу него както би направила Даян. Вместо това се сви в себе си и издигна въображаемия си щит срещу всяка рана, която той би могъл да й нанесе.

— Двамата с Дерек боядисвахме до седем, след това купих пица и я изядохме с Марси и Дерек, за да не вечерям сама. После двамата играхме на карти. Защо си ме търсил?

Спокойният й резервиран глас сякаш разпали гнева му още повече.

— Защото — изсъска той през стиснати зъби — Лилънд Васкоу доведе жена си и искаха и ти да дойдеш. Не е било нужно да ядеш със семейство Талиферо, ако единственият ти проблем е бил, че ще вечеряш сама. Вече те бях поканил да вечеряш с мен, но ти предпочете да боядисваш някаква сбутана малка стаичка. Сега се оказва, че в седем сте били приключили, което означава, че си могла все пак да вечеряш с мен. Подкрепата ти е направо невероятна — изсъска той с унищожителен сарказъм.

Сара стоеше притихнала, слабите й рамена изпънати назад.

— Не знаех по кое време ще приключим с боядисването — отвърна тихо тя.

— По дяволите, Сара, години наред си работила за корпорацията и отлично знаеш как стоят нещата. Очаквам да си свободна за тези вечери, където бизнесът и социалните срещи се съчетават, а не да се бъхтиш в този…

— Сбутан малък магазин — довърши вместо него тя, без да трепне или да извърне поглед. Започваше да й прилошава, а в гърдите й се надигаше ледена буца. — Преди да се оженим ми каза, че ще уважаваме служебните си ангажименти. С удоволствие ще присъствам на всяка бизнес вечеря, на която ме поканиш, а след като отремонтирам целия магазин, няма да се налага да оставам до късно. Но това съвсем не е проблемът, нали? Ти изобщо не искаш жена ти да работи извън дома, не е ли така?

— Изобщо няма нужда да работиш — тросна й се той.

— Няма да седя по цял ден и да си клатя краката. Какво друго бих могла да правя? Мога само да бърша прах и това очарователно занимание да започне да ме отегчава.

— Даян не беше отегчена.

Смъртоносната забележка попадна право в целта си и очите на Сара се разшириха, но това бе единственото, с което показа колко силно е наранена. Загледа го безжизнено и веднага отвърна.

— Аз не съм Даян.

Ето в това е целия проблем, помисли си тя и му обърна гръб. Не можеше да стои и да го остави да я реже къс по къс. Даян щеше да му се изрепчи и до този момент кавгата щеше да се е пренесла на нещо, което нямаше нищо общо с първоначалния въпрос. След още две минути щяха да се целуват и да са в леглото, защото Даян сама й бе разказала, че всичките им скандали приключваха по този начин. Сара не можеше така. Тя не беше Даян, а самата себе си, не й достигаха огънят и силата на Даян. Това бе едно от нещата, което Роум нямаше никога да й прости, за това, че не е Даян.

На вратата на банята тя отново се обърна към него, бледото й лице безизразно.

— Ще си взема душ и си лягам — каза тя, без да влага никакво чувство. — Лека нощ.

Очите на Роум се присвиха и в същия миг тя изстина и разбра, че е направила грешка като се е оттеглила. Именно мъжката му агресивност, страстта на ловеца, го накара да последва жертвата. Сара замръзна, защото го очакваше да скочи през стаята и да я сграбчи. Това желание се четеше в очите му, в напрегнатата му поза. След това той с видимо усилие овладя желанието, потисна го, въпреки че очите му бяха като черен мрамор, докато я наблюдаваше.

— Ще дойда по-късно — каза най-сетне той, гласът му, стаил мъркаща заплаха.

Сара си пое дълбоко дъх.

— Не. Не и тази вечер.

Примитивното животинско чувство отново се надигна в гърдите му и също като притаила се котка той прекоси разстоянието до нея и обви брадичката й с ръка.

— Да не би да ми отказваш да спиш с мене? Внимавай, миличка — предупреди я той, все още мъркащ застрашително. — Не започвай война, която няма начин да спечелиш. И двамата знаем, че мога да те накарам да ме молиш.

Сара пребледня още повече, а силните му пръсти оставиха червени отпечатъци по брадичката й.

— Да — призна тя с приглушен глас. — Можеш да ме накараш да направя всичко, което пожелаеш, щом си преценил, че искаш нещата между нас да са така.

Той се приведе над нея, над бледото лице и резервирания поглед и нещо диво трепна в погледа му. След това отпусна ръката си и освободи брадичката й.

— Както искаш — сопна се той, излезе с широка крачка от стаята и затвори вратата.

Сара се тресеше неудържимо, докато се къпеше и се готвеше да си легне. Остана будна дълго, в очакване да разбере дали той ще дойде при нея в някой по-късен час, също както и предишната вечер, но го чу да влиза в собствената си стая и този път вратата й остана затворена. Очите й горяха като на ранена сърна, докато се взираше в мрака. Каква ирония, да се налага да защитава работата си, след като мечтата й винаги е била да се посвети на едно най-обикновено семейство. Даян трябваше да е тази, която страстно защитава правата на жените да си имат собствена кариера, защото никога не й липсваха аргументи и мнение. Плановете им бяха променени и всяка една от тях бе поела пътя, предназначен за другата. Даян трябваше да е жената със собствена кариера, а Сара трябваше да стане домакиня. И освен това, където иронията беше още по-голяма, Сара имаше възможност да се посвети на съпруга си, но се оказа, че се налага да си пази кариерата, за да може да разчита на някаква стабилност в живота си. Роум не й предлагаше нищо повече от удобства и секс, а тя имаше нужда от много повече. Имаше нужда от място, което да е нейно, където да се чувства сигурна. Ако поне имаше любовта на Роум, знаеше, че където и да отиде ще се чувства в безопасност, но любовта му не беше за нея. Все още бе далече, а тя можеше само замечтано се взира през прозореца.

Роум също лежеше буден, а всичко в него се бе свило от гняв и разочарование. Направо обезумяваше, когато тя се стягаше с това безизразно лице пред него! Искаше да й се извини за предишната вечер, когато я бе наранил като отблъсна предложеното му съчувствие, но тя отново издигна проклетата стена от резервираност и отказа да го допусне да й се реваншира. Дори си тананикаше, сякаш нямаше значение какви ги върши той. Най-вероятно наистина нямаше значение, помисли си побеснял той. Само че когато отиде в стаята й и я люби, бариерата бе паднала и тя се извиваше в ръцете му гореща и сладка, както винаги. Искаше му се да впие плътта си в нейната, да я накара да забрави за намерението си да го държи на разстояние и си въобразяваше, че е успял. А ето че тази сутрин тя отново бе хладна и дистанцирана както обикновено, сякаш никога не бе тръпнала в див екстаз под него.

Проклетият магазин бе много по-важен за нея, от всичко друго, включително и той. Беше я поканил да отиде с него, но пак магазинът бе на първо място. Много добре знаеше как се бе посветила на работата си и когато й предложи да се оженят знаеше, че за нея работата й е на първо място, също както и неговата за него. Беше се съгласил да й даде исканата свобода, а сега това го побъркваше. В мига, в който тя издигнеше ледените стени, на него му се искаше да ги разбие и да я обладае по най-примитивния начин, така, че да не бъде в състояние да ги издига повече. Дори не се интересуваше достатъчно, за да спори. Противният начин, по който вдигаше тази малка брадичка, направо го изваждаше от равновесие, но тя ясно му даде да разбере, че ако я накара да спи с него, това ще е равносилно на изнасилване и той си наложи да излезе, за да не прибегне до нещо толкова унизително. Не искаше да я наранява, искаше да е негова, във всяко едно отношение. Искаше му се никога повече да не вижда познатата резервираност по лицето й. Искаше му се и за него да има от тази омайна искреност, която пазеше за проклетия си магазин. Предизвикателството, което тя представляваше, се превръщаше в истинска мания за него и дори през работно време се улавяше, че обмисля начините, по които да пречупи защитните стени. До този момент бе успял единствено със силата на секса, но това бе временно решение.

Желаеше я в този момент. Гореше от желание и се размърда неспокойно в леглото. Чакаше, защото ясно съзнаваше, че ако отиде при нея сега, тя ще се съпротивлява, а не искаше да я принуждава да изпита подобно нещо и не бе сигурен, че ще успее да се контролира. Не искаше просто едно пасивно тяло, искаше я тръпнеща и изпълнена със страст, притисната до него с копринената нежност на ръцете и краката й, леденият образ разтрошен от естествеността на желанието й. Заради това си струваше да изчака.

Когато Сара стана в обичайния си час на следващата сутрин, с изненада откри, че Роум вече е станал, а закуската е почти готова. Погледна го предпазливо, но плашещият гняв го нямаше, въпреки че веднага улови едно неясно напрежение, което я накара да го поздрави с хладна учтивост.

— Седни — каза той, думите по-скоро команда, отколкото покана.

Сара зае мястото си на малката маса, а той сервира приготвената закуска и седна срещу нея.

Заговори едва когато бяха почти приключили.

— Цял ден ли ще бъдеш в магазина?

Сара внимателно остави чашата кафе.

— Да. Господин Марш, предишният собственик каза, че събота е бил най-натовареният му ден. Затварял за половин ден в сряда и аз си мислех да не променям установеното от него работно време. Хората обичат да са наясно.

Очакваше той да й се противопостави, но той кимна отривисто.

— Днес ще дойда с теб. Иска ми се да огледам всичко по-подробно от миналия път. Спряла ли си се вече на някоя счетоводна система?

— Не съвсем. — Доволна, че не я очаква нова разправия, Сара се отпусна и се приведе леко към него, а зелените дълбини на очите й станаха по-топли. — Пазя всички документи по разходите и продажбите, но не ми е останало време да систематизирам нещата.

— Ако нямаш нищо против, ще оправя документацията — предложи той. — Мислила ли си да си купиш персонален компютър и да въведеш целия инвентар? За това ще ти трябва и компютърна счетоводна система. Така ще ти е много по-лесно.

— Мислила съм, но компютърът ще трябва да почака. Магазинът има нужда от нов покрив, а имам и няколко идеи за разширяване на обема стоки. Искам да монтирам и аларма. Само че почти приключих спестяванията си, а искам да натрупам малко оборот.

— Използвала си спестяванията си? — сопна се той и сви гъстите си черни вежди, а Сара веднага се отдръпна и бариерата отново се издигна, за да я предпази. Той стисна зъби щом забеляза промяната в изражението й и у него се надигна непреклонна решителност. Нямаше да й позволи да го отблъсне този път, щеше да преодолее проклетата стена, сякаш изобщо не съществува и да пренебрегне съществуването й.

Пресегна се и сграбчи китката й с твърдите си пръсти.

— Това е било голяма грешка — каза той и потисна раздразнението си. — Никога не харчи собствения си капитал, винаги се използва страничен. Вземи пари назаем, а твоите пари ги остави да събират лихва, докато ти разполагаш с чуждите. Лихвата, която се трупа върху заема се приспада от данъците, а вярвай ми, миличка, ще имаш нужда от всяка стотинка, която можеш да отбиеш от данъците. Не чакай печалбата ти да покрие подобренията, вземи заем и то незабавно. Ако съм бил тук, когато си купувала магазина, щях да те заведа в банката и да уредим един бизнес заем.

Тя отново се отпусна и очите й се разшириха. Можеше да се справи с критиката му и със съветите по бизнес въпроси, дори беше благодарна. Не беше глупачка и се доверяваше на усета му към бизнеса.

— Ще ти трябва и добър счетоводител — продължи той. — Нямам нищо против да ти изчислявам данъците, но се налага често да отсъствам от къщи. Щом си решила да го правиш, то поне нека да е като хората.

— Добре — съгласи се отстъпчиво тя. — Не съм знаела тези неща. Инстинктът ми е подсказвал да плащам веднага, така че законно да се води мое притежание и никой да не може да ми го отнеме. Никога преди не съм се интересувало от подробностите в бизнес финансирането, но щом казваш, че така е по-добре, ще те послушам.

Изражението в тъмните му очи стана по-остро и също като ястреб той се вкопчи в най-важното, което тя бе казала. На сутринта след сватбата им, когато тя се оказа като в състояние на безтегловност, защото апартаментът още не й беше познат, той разбра, че Сара обича нещата да си имат установен ред. Всъщност, тя направо бе маниачка на тази тема. Ето че сега, думите й му подсказаха, че в нея има една дълбоко вкоренена несигурност, за която дори не бе предполагал.

— Да ти бъде отнето? — попита небрежно той, въпреки че в начина, по който я наблюдаваше нямаше и следа от небрежност. Имаше чувството, че е на самия ръб на бариерата, преди да бъде допуснат вътре, където щеше да разбере какво предизвиква резервираността й. — Наистина ли си въобразяваш, че ще те оставя да изплуваш с корема нагоре, ако този магазин ти доставя такова огромно удоволствие? Никога не се притеснявай от фалит.

Сара потръпна и той веднага улови трепета, тъй като все още държеше китката й. Наблюдаваше го, а между тях лежеше пустошта, която бе оставило детството й, след това тя сведе очи и се опита да изолира тази пустош.

— Не е това — отвърна тя и обясни доста повърхностно. — Просто исках да съм сигурна, че е мое, че аз принадлежа… искам да кажа, че то ми принадлежи.

— Всъщност аз нищо не знам за семейството ти — подметна той и тя се сви, подсказвайки му без думи, че е на прав път. — Къде са родителите ти? Нещастно ли е било детството ти?

Сара го погледна рязко и в очите й се появи съмнение.

— Да не би да се опитваш да ме психоанализираш? — попита тя в опит да се омаловажи нещата. — Не се притеснявай. Веднага ще ти кажа, не крия някаква тайна, въпреки че не обичам да говоря за това. Не, детството ми не е било нещастно, поне не и в материално отношение. Баща ми беше известен адвокат, а ние бяхме доста над средната класа. Само че родителите ми не бяха щастливи заедно и стояха женени единствено заради мен, а когато се записах в колежа и официално се отделих, те веднага се разведоха. Никога не съм била близка с родителите си. Всичко вкъщи бе толкова… толкова студено, толкова пропито с любезност. Изглежда израснах с пълното съзнание, че нещата са несигурни и преходни и очаквам всичко да се сгромоляса без предупреждение. Исках да си имам свое гнезденце, където да се чувствам сигурна — призна тя.

— И все още го правиш.

— Все още го правя. Обграждам се с неща и си въобразявам, че нищо няма да се промени. — Тя го стрелна с поглед и се размърда, изпълнена с неудобство, усетила, че е разголила частица от себе си пред него. Наблюдаваше я с изражение, което прие за състрадание, а тя не го искаше. Сви рамене и си наложи да продължи с небрежен глас. — Старите навици умират трудно, ако изобщо могат да умрат. Трудно приемам промените в живота си, мисля над нещата известно време и свиквам с тях, а след това постепенно ги намествам. С изключение на магазина — добави замислено тя. — Пожелах го веднага. От него лъхаше сигурност и уют.

Значи ето как са се появили бариерите, помисли си той. Чудно, че изобщо се бе оженила за него, щом толкова много мразеше промените. Може би е предприела тази стъпка единствено защото я бе убедил, че няма да се меси в живота й, а от самото начало на брака им, той се опитваше да се прехвърли отвъд резервираността й, а тя се стараеше да я запази непокътната. Ако оставеше нещата така, скоро Сара щеше да се отпусне с него и да приеме мястото му в живота й. Не беше нито студена, нито резервирана, нещо, което би трябвало да разбере веднага от страстния начин, по който реагираше в леглото. По-скоро бе срамежлива, също като уплашена сърна и трябваше да му се довери и да приеме присъствието му, преди да го допусне до себе си. Физическата близост и споделянето бяха две различни неща за нея и той трябваше да го запомни.

Тя не бе Даян. Даян бе разчитала на едно любящо сплотено семейство и притежаваше самоувереност, благодарение на която лесно се справяше с характера му и притъпяваше желанието му да бъде водеща фигура, докато Сара се чувстваше застрашена. Тя бе по-нежна, по-уязвима, отколкото си бе представял.

Младата жена се размърда и освободи китката си от пръстите му, изправи се и му отправи сияйна усмивка, която не успя да го заблуди.

— Трябва да побързам, за да не закъснея да отворя.

— Иди да се приготвиш. Аз ще вдигна. — Той също се изправи, но я спря, като постави ръка на кръста й. — Сара, разбери едно нещо! Един скандал не означава, че животът ти се разпада. Снощи, като не успях да те открия се разтревожих и затова избухнах. Това е всичко.

Очите й бяха като зелени бездни и тя остана неподвижна при докосването му. Ако искаше да си мисли, че затова е била толкова притеснена, нека да бъде така. По-добре, отколкото да разбере, че може да я нарани дълбоко, защото го обича.