Ана Годбърсън
Клюки (2)

Пролог

„Току-що ме поканиха на най-тайното, но и най-пищното празненство в Тъксидо Парк, спонсорирано от една от най-известните и влиятелни фамилии в Манхатън. Заклех се поне засега да пазя тайна, но тържествено обещавам на преданите си читатели да им разкажа подробностите в края на седмицата, когато всички ще разберат за какво става въпрос.“

Из колонката „Игривият галант“, в. „Ню Йорк Импириъл“, неделя, 31 декември 1899 г.

За обикновените хора в Ню Йорк вече не е изненада да виждат аристократите по улиците на града, да се отбиват за закуска в „Шери“ след някое шумно парти, на надбягвания с шейни в Сентръл Парк, великото място, на което демокрацията намира своето проявление. Тук, в провинцията обаче, е различно. Тук на богатите не им се налага да търпят унижението да ги следят хиляди очи. Тук, по снежните хълмове, на шейсет и четири километра западно от Манхатън, каквато и бизнес сделка да предстои, каквото и мошеничество да бъде разкрито, каквото и насилие да бъде извършено, то не може да ги докосне, защото в това затворено общество са допуснати единствено представители на богатите и облагодетелстваните.

През тези последни мразовити дни на 1899 година изтънченият свят тихомълком се бе измъкнал от града на малки групи, точно според инструкциите на домакините. В навечерието на Нова година в Тъксидо Парк бяха пристигнали и последните, докарани със специален влак, и слязоха на частен перон. Цял следобед пристигаха специални влакове: единият беше натоварен с орхидеи, другият с хайвер и дивеч, в третия бяха касите с шампанско „Руинарт“. Едва след това дойде ред на семейства Шърмърхорн и Скайлър, на Вандербилт и Джоунс. Посрещнаха ги кочияши, облечени в цветовете на „Тъксидо“ — зелено и златисто, стиснали прочутите звънчета от „Тифани енд Ко“, и поведоха гостите през току-що натрупания сняг към балната зала, където щеше да се състои сватбата.

Онези, които имаха вили тук — от къщите с шпиндели, обрасли с мъх и лишеи — се прибраха да се поосвежат. Дамите бяха донесли наследствените си накити, обсипани с диаманти диадеми за косите, копринени ръкавици. Бяха приготвили да си облекат най-новите и красиви рокли, макар някои да негодуваха, че тоалетите им вече са познати от последния твърде тъжен сезон. Най-очарователната светска дама в града, госпожица Елизабет Холанд, се беше удавила в края на сезона на баловете и оттогава всички се чувстваха неловко и не смееха да се повеселят истински. Най-видните личности чакаха настъпването на януари, когато най-сетне можеха да отплават на круизи в Средиземно море и други места на изток. Сега обаче, непосредствено преди Нова година, се очертаваше неочаквано празненство и настроението отново бе празнично. Една или две от жените подхвърлиха шепнешком, докато си слагаха парфюм, че булката щяла да облече роклята на майка си, което щеше да придаде привкус на смирение на церемонията. От друга страна, това беше прекрасно извинение за гостите да се представят по-скромно.

Посрещаха ги портиери в ливреи и ги отвеждаха в балната зала, в централната част на клуба. Поднесоха им горещ пунш с ароматни подправки в чашки от ръчно изработен кристал, а те веднага отбелязаха, че балната зала на „Тъксидо“ е преобразена.

В средата на прочутия дансинг с паркет се намираше островче, обточено по края с розови пъпки. Беше издигната сватбена арка, обвита в хризантеми и момина сълза. Гостите влизаха, като обсъждаха изтънчеността и поканените високопоставени лица, успели да дойдат, макар всичко да бе организирано в последния момент, а поканите бяха изпратени по куриер преди няколко дни. Госпожа Астър, лицето й скрито от черен воал, също присъстваше, след като бе пропуснала голяма част от сезона поради здравословни проблеми, които накараха хората да шушукат, че щяла да абдикира от трона като кралица на нюйоркското общество. Подпираше се на ръката на Хари Лир, очарователният ерген, често хвален за умението си да води котильон и да изрича красиви думи.

Семейството на Уилям Скунмейкър също беше тук и в момента се промъкваха към предните редове, а младата госпожа Скунмейкър — втората, която носеше прочутата фамилия — не спираше да изпраща на гостите въздушни целувки, бухваше русите си къдрици и гласеше рубинената си тиара. Тук бяха и семейство Кътинг, чийто единствен син, Едуард „Теди“ Кътинг, бе най-добрият приятел на сина на Уилям, Хенри Скунмейкър, въпреки че от средата на декември случаите, в които двамата бяха излизали да се повеселят, се брояха на пръсти. В залата бяха и Корнилиъс „Нийли“ Вандербилт III и съпругата му Грейс, по баща Уилсън, която като дебютантка всички сочеха с пръст като твърде напориста и едва не стана причината съпругът й да бъде обезнаследен. Сега приличаше на кралица, облечена в кадифе, обточено с дантела, кестенявата й коса беше оформена на сложни букли — истинска Вандербилт. Сред богатите, известни и влиятелни — над сто човека, много по-внимателно подбрани, отколкото четиристотинте гости, поканени в старата бална зала на госпожа Астър — имаше едно семейство, чието отсъствие забелязаха всички.

За мнозина това беше странно и когато зазвуча музиката и възвести, че церемонията ще започне всеки момент, един или двама от гостите зашепнаха предположения за отсъствието им. Междувременно отвън долиташе воят на вятъра. Ледените висулки от стрехите блестяха. Последните гости бяха отведени до определените местата и тогава кумовете в черни фракове се насочиха напред.

Последният, Теди Кътинг, се извърна назад, за да се увери, че приятелят му е готов. Музиката зазвуча и гостите закимаха одобрително, когато видяха Хенри Скунмейкър, тъмната му коса, сресана на една страна, по красивото му лице личеше новопридобита зрелост, докато заемаше мястото си край олтара. Нервност ли бе сковала известния непукист? И той, както и всички останали се обърнаха към пътеката, където бяха застанали най-красивите дебютантки в Ню Йорк, облечени в лъскав син шифон, поеха бавно напред по розовите цветчета, една след друга, за да застанат в предната част на балната зала, като се стараеха да прикрият момичешките си усмивки.

Зазвучаха началните акорди на химн на Вагнер и великолепната булка застана под отрупаната с цветя арка. Красотата на момичето бе забележителна и дори хората от семейството и приятелите й зашепнаха. Беше облечена в дантелената сватбена рокля на майка си, стиснала огромен букет бели цветя. Лицето й бе скрито от богато бродиран воал, но тя вървеше към олтара без колебание и притеснение.

Тъкмо заставаше до Хенри, когато вратата се отвори, в залата нахлу задъхан човек от персонала и зашепна трескаво на ухото на жената до входа. Вихърът от леден въздух бе последван от ахване и едва доловим шепот, подет от неколцина гости, а сетне и от останалите, докато залата не зажужа, а свещеникът прочисти гърло, за да даде знак, че церемонията трябва да започне. Младоженецът плъзна поглед към вратата. Дори булката се напрегна.

Гласът на преподобния огласяше залата, макар гостите да бяха завладени от безпокойство и дори страх. Привилегированите бяха застигнати от тревога дори тук, в топлия палат, и то събрали се да отпразнуват брака на най-изключителните от своята класа. Поканените бяха повдигнали вежди, отворили уста. Сякаш проблемите на града, от който бяха избягали, неочаквано ги бяха застигнали. Нещо се беше случило и то завинаги щеше да промени спомените им за последните дни на 1899 година.