Сандра Браун
Думи от кадифе (10)

Десета глава

— Прилича на лабиринт — каза Лейни, гледайки изобретението на Дийк.

— Да се надяваме, че няма да могат да слязат — каза той през смях. Беше наредил големи възглавници по периферията на леглото в гостната, където лежаха близнаците. — Дори и ако заплашим директора на мебелната къща със стачки или терористична акция, той пак ще каже, че е невъзможно да достави още днес две детски креватчета! Следващия път, когато правиш подобно нещо, ме предупреждавай по-отрано.

— Виж кой го казва! Нима ти ме предупреди, преди да се появиш в Сънивейл?

— А какво щеше да си помислиш, ако някоя нощ вдигнеш телефона и чуеш: „Ало, госпожице Маклиод, може и да не си ме спомняте, но аз съм този, който ви спаси онази вечер в асансьора. Занесох ви в апартамента си, после вие си свалихте дрехите, легнахте в леглото ми и аз ви научих как да…“.

— Бих затворила веднага!

— „… и се чудех дали бихте искали да участвате отново в подобна безнравствена сцена?“ — Гласът му стана по-тих. — „Някой път, когато ви е удобно, като сега например…“

За първи път, откакто го познаваше, Лейни усети леко колебание у мъжа, когото смяташе за най-самоуверения човек на света.

— Е, срещна ли се с доктор Тейлър, преди да дойдеш тук?

Тя хвана едно копче от ризата му.

— Да, срещнах се.

Той преглътна притеснено:

— И… какво каза той?

Тя свенливо повдигна глава и начинът, по който го погледна, му показа това, което искаше да чуе. Не й даде време за повече обяснения, придърпа я и притисна до себе си. Възвърнал увереността си, той я целуна като някой властелин, взел в плен непорочна девойка. Опита се да задържи страстта си, докато я носеше към спалнята, на която за пръв път бяха правили любов. Когато я остави да стъпи на земята, той я притегли към себе си и отново я целуна страстно.

— Не мога да повярвам, че това се случва — прошепна тя, докато той обсипваше с целувки шията й.

— Повярвай, че те обичам с цялото си сърце и че ще продължа да те обичам до края на живота си! — Смарагдовите му очи я гледаха с обожание. — Страхотна си, госпожо Сарджънт, винаги съм те харесвал с този костюм!

— Мислех, че не си забелязал — носеше костюма, с който бе в нощта, когато се срещнаха. До днес той бе висял в гардероба.

— Забелязах. — Той свали сакото й. — Досега не съм имал привилегията да те събличам!

— Нито пък аз теб. — Тя погали с ръка реверите на сакото му, после го свали.

През онази вечер в асансьора той се опитваше непохватно да развърже шалчето около врата й. Сега сръчните му пръсти се справиха много по-бързо. Също толкова съсредоточено тя свали вратовръзката му. Само след секунди нейната блуза падна на пода. Докато гледаше гърдите й, той шепнеше думи, изпълнени с обожание — тя носеше същия сутиен, който бе носила и онази вечер — синята лъскава материя сега се издуваше повече, обгръщайки по-пълните й гърди. Изпод дантелата се подаваше снежнобяла плът. Пръстите му се плъзнаха върху сатена, тя също сложи ръце върху гърдите му и когато усети, че дъхът му се учести, вдигна въпросително очи.

— Продължавай — прошепна той, — прави това, което ти харесва, само защото го искаш, а не защото си мислиш, че аз го желая.

Пръстите й се заровиха в тъмните, тук-там посребрени косми по гърдите му. Тя се наведе и ги целуна.

— Господи, Лейни! — прошепна Дийк. Разкопча сутиена й и тя му помогна да го свали.

За миг дъхът му спря, когато съзря гърдите й. После сложи ръце на гърба й и обсипа шията й с горещи целувки. Стенейки от удоволствие, той се спусна надолу, достигайки набъбналите зърна на пълните й гърди.

— Дийк — изтръгна се от устните й като въздишка.

Езикът му се движеше страстно по чувствителните й зърна, които набъбваха като розови пъпки. Втвърдената плът между краката му допря бедрата й, предизвиквайки силни тръпки в тялото й. Тя шепнеше името му, подобно на някаква молитва; пръстите й бяха заровени в косите му. Устните му се плъзнаха нагоре и се сляха с нейните.

С треперещи пръсти той откопча колана си, хвана полата и чорапогащника й и ги смъкна, падайки на колене до нея.

— Колко си красива! — шепнеше той с любов. Обгърна я с ръце леко, сякаш се боеше, че прегръдката му ще развали тази неземна красота. Започна да целува слабата талия, плоския корем, гъстите косми под него. Тя простена и се олюля. Дийк стана и я прегърна здраво, а Лейни уви ръце около врата му.

Сега само стегнатият слип разделяше телата им. Усещаше топлия й дъх, който докосваше космите по гърдите му. Беше навела глава свенливо, а тялото й бе напрегнато.

— Всичко е наред, Лейни, знам, че отдавна не сме го правили. Можем да спрем, ако искаш. — Нежните му думи я караха да го обича още повече.

— Не, искам те. Искам да те докосвам.

Тя опря чело в силните мускули на гърдите му, после го погали — ръката й се плъзна от рамото през гърдите, към стегнатия корем, после продължи надолу. Дъхът му спря, когато тя махна слипа и обгърна с ръка твърдата му мъжественост.

— Любима моя! — Той я повдигна и я положи на леглото. Отпусна се върху нея, телата им се прилепиха. Целуваха се непрекъснато, наслаждавайки се на удоволствието от допира на голите си тела. После устните му започнаха да се движат по тялото й, обсипваха шията й с леки целувки, нежно хапеха меката кожа по гърдите й, засмукваха зърната им. Продължиха да изследват тялото й, бедрата й, прониквайки накрая навътре към топлия, влажен извор на нейната женственост. — Обичам те.

Думите достигнаха до нея точно когато устните му я целуваха на най-интимното място. В този момент тя потъна във водовъртеж от удоволствие — колкото по-дръзки ставаха ласките му, толкова по-силна възбуда я обземаше. Жадните му устни запалиха в тялото й огнена стихия, която я караше да трепери. Той разбра, че бе готова да го приеме, и се повдигна над нея, шепнейки:

— Кажи ми, ако те наранявам.

В мига, в който очите им, преизпълнени с любов се срещнаха, той навлезе в нея.

— Не се отдръпвай, Дийк — помоли тя и обви краката си около кръста му, привличайки го дълбоко в тялото си.

Той не бе на себе си, когато влажната, тръпнеща празнина на тялото й го пое изцяло.

— Лейни, не е ли прекрасно?

— Да, прекрасно е. Точно така, както си го спомням, дори по-хубаво, много по-хубаво.

Двамата се отдадоха на чувствените вълни, заливащи телата им. Във върховния момент те плачеха и се смееха — неговата огнена любов избухна в нея, заличавайки и последната следа от страх, изпълвайки я с усещането, че беше обичана.

— Забравих да те попитам. Как върви процесът? — Лейни бавно галеше гърдите му, дърпайки нежно къдравите косъмчета.

След като изминаха няколко мига на сладка отмала, те станаха и отидоха да видят бебетата, които въпреки новата обстановка спяха кротко. Когато Дийк каза, че скоро ще стане време за нощното хранене, Лейни го успокои, че вече не ги храни нощем. Върнаха се в леглото и се прегърнаха доволно — Дийк се облегна на възглавницата, а Лейни се настани между краката му, отпускайки гърдите си върху корема му.

— Рано следобед съдът оповести решението си.

— Без съмнение си спечелил.

Той се усмихна горчиво.

— Не точно. Признаха го за виновен за финансови злоупотреби и го осъдиха на пет години условно плюс доста солидна глобичка. Естествено аз обжалвах, но все пак бях доволен.

— Той беше ли виновен?

Дийк се усмихна дяволито:

— Не питай!

Тя се разсмя и се сгуши в него.

— Ти си непоправим!

— Но въпреки всичко ме обичаш, нали?

Нямаше как да избегне отговора. Очите й вече не бяха забулени с тъга както преди, а блестяха от любов.

— Да, обичам те.

— Аз май сам си изкопчих това признание.

Тя се плъзна нагоре по тялото му и прилепи устните си до неговите.

— Обичам те и се кълна, че това е самата истина.

Тя го целуна и той усети със задоволство, че колебанията и страховете й си бяха отишли завинаги. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, това я възбуди отново, но той искаше да говори с нея, затова престана да я гали.

— Утре ще видиш семейството ми.

Тя повдигна глава:

— Дийк, толкова скоро ли?

— Утре вечер е рожденият ден на майка ми, всяка година се събираме. — Той се опитваше да й каже, че няма защо да се притеснява.

— Защо не отидеш без нас? — Тя все още се страхуваше и той го знаеше.

— Мама няма да ми го прости. Ще я зарадвам за рождения й ден, като й покажа теб и близнаците, понеже покрай делото нямах време да й купя нищо, вие ще бъдете моят подарък.

Когато усети, че все още бе притеснена, той я прегърна и я целуна по челото:

— Лейни, аз се гордея, че си моя съпруга. Искам да бъдеш част от семейството ми — те искат много да се запознаят с теб. Ще те тъпчат с лакомства и напитки, ще те целуват и прегръщат. Няма да можеш да вземеш думата, освен това ще избухне истинска война за това кой да държи бебетата. Точно така ще бъде, обещавам ти.

Лейни се усмихна с просълзени очи — всичко това й звучеше като в приказка. Тя никога не бе присъствала на такива весели семейни събирания и не вярваше, че това може да бъде истина.

— Страх ме е, но все пак звучи чудесно.

— Ти си чудесна. — Той я целуна, опитвайки се да й докаже, че както всяко негово обещание досега, и това щеше да бъде изпълнено. Искаше му се да продължи да я целува, но имаше още нещо, което трябваше да изяснят. — Започнах да търся нова къща — каза накрая.

Тя поклати глава, докосвайки с коси ръцете му, които галеха гърба й — дори и това движение, направено несъзнателно, го възбуждаше. Досега Лейни се криеше зад своите страхове и колебания, но под ласките на Дийк тя се измъкна от тази черупка, показвайки, че е жена, способна да обича и да бъде обичана. Сега тя бе по-уверена в чувствата си.

— Това не е необходимо, Дийк, честна дума. Когато ти отказах да живея тук, не беше заради жилището. — Тя го погледна дяволито. — Освен това имам приятели, които са в този блок, нали си спомняш Сали и Джеф? Мисля да им се обадя и да им кажа, че вече съм омъжена и че живея тук.

— И аз искам да ги видя, но не им се обаждай сега…

Устните им се сляха в дълга, чувствена, страстна целувка, после той вплете пръсти в косата й.

— Та да се върнем на въпроса за къщата. Знам, че не обичаш високите сгради заради асансьорите, а и не искам децата ми да израснат, без да имат хубав двор, в който да си играят. Намерих една къща и мисля, че ще ти хареса.

— Направи това, което смяташ за най-добро, Дийк. — Тя обсипваше тялото му с леки целувки, ръцете й го галеха съблазнително.

— Мисля, че това е ергенска квартира, а не уютна семейна къща.

Тя потърка закачливо лицето си в корема му.

— Ще трябва по-скоро да решим какво да правим, защото в момента имаме три жилища.

— Какво ще сторим с къщата в Сънивейл? Ако искаш, ще я купя. — За това, което в момента правеше с него, той би й купил всичко на света. — Може да искаш да ти остане като място, където би могла да се връщаш винаги.

Тя допря бузата си върху бедрото му, галейки силните мускули на краката му, после прошепна:

— Няма да се връщам никъде.

— Лейни — простена той, когато езикът й се плъзна по кожата му. Той я повдигна към гърдите си, поглеждайки я в очите, — толкова съм щастлив да чуя това!

— Аз също съм щастлива.

Обричайки се един на друг, те се целунаха — този обет бе по-силен от всякакви клетви и обещания. Той я прегърна, а тя хвърли поглед към стаята.

— Онази сутрин, когато избягах от тази стая, си мислех, че никога повече няма да се върна тук.

Палаво потърка гърдите си в неговите и се изненада, когато почувства до корема си топлата му втвърдена мъжественост. Очите му блестяха, а ръцете нежно се плъзгаха по бедрата й. Погледът й се замъгли от страст, сърцето й биеше бързо.

— Мислех си, че веднага след като си тръгна, ще ме забравиш. О, Дийк, защо започна да ме търсиш?

Дъхът му спря, когато бавно, но решително тя отново го прие в тялото си.

— Знаех, че ти си жената, с която искам да прекарам целия си живот. — Пръстите му се плъзнаха по бедрата й, обхващайки здраво ханша й. Гъвкавото й тяло се движеше ритмично. — Ти и никоя друга! Исках да бъдеш част от живота ми и те намерих. Трябваше да го направя! Господи, Лейни…

С един страстен тласък той проникна в нея. После се надигна и обхвана гърдите й, тя отпусна глава назад, усещайки плътта му в себе си. Лейни предвкусваше приближаването на върховното удоволствие. Само след миг то избухна като мощен вулкан, който ги издигна до неподозирани висини. Сърцата им преливаха от щастие, телата им бяха изпълнени с наслада, душите им се сляха в едно цяло, което никой никога нямаше да раздели.

 

 

— Дийк, спиш ли! А знаеш ли какъв ден сме днес?

— Да, събота.

— Не, имам предвид датата.

Той се обърна по корем, подпря се на лакти и я погледна. Днес бяха излезли да обядват на поляната, обграждаща величествената къща в стил „Тюдор“, която бяха купили. Лейни и Дийк лежаха на едното одеяло, а близнаците на другото. Всички се припичаха на топлото лятно слънце. Бяха ходили до Арканзас, за да оправят формалностите около къщата — върнаха ключовете на хазайката. Повечето мебели раздадоха на приятели и донесоха само няколко в Ню Йорк. Подариха мерцедеса на сащисаната госпожа Томас. Лейни се обади на господин Харпър, за да му каже, че се отказва от работата. Само няколко дни след като се преместиха в новата къща, тя намери работа в близкото начално училище. Дийк одобри решението й, осъзнавайки, че тя не трябва да се чувства затворена и изолирана. Нямаше нищо чудно в това, че страдаше от клаустрофобия — беше израснала между четири стени, сред безжизнена, задушаваща атмосфера. Той щеше да я обича, но в същото време щеше да я кара да се чувства свободна.

— Датата ли? — попита той. Хвана я за глезена, мускулите на крака й се стегнаха.

— Чакай, Дийк, трябва да ти кажа нещо.

— И аз. Имаш много съблазнителни бедра. И не само бедра, цялото ти тяло е съблазнително и няма да му се наситя никога! Искаш ли да се любим тук, под дърветата? — Ръката му се пъхна под панталона й. Тя не се отдръпна, но го гледаше сериозно. Той свали ръката си. — Какво има?

Начинът, по който се съобразяваше с настроенията й, я караше да го обича повече.

— Имаме годишнина. Точно преди една година се видяхме за първи път в онзи асансьор.

— Не бях се сетил за това — каза той и се изправи.

— Имам подарък за теб. — Тя извади една кутийка от кошницата за пикник и му я подаде. — Не знам дали ще ти хареса.

Втренчи се в нея за няколко секунди — тя познаваше този поглед. Няколко пъти бе присъствала на негови дела — очите му бяха безмилостни, проницателни. Задавайки умело въпросите си, Дийк гледаше свидетеля дълго и изпитателно, сякаш четеше мислите му. Този поглед смущаваше всеки, който се опитваше да лъже. Но Лейни не лъжеше. Тя наистина не знаеше дали той ще хареса подаръка. Дийк го отвори. Без да каже нищо, той извади от подплатената с кадифе кутийка една златна халка.

— Не трябва да я носиш, ако не желаеш — каза тя свенливо. — Но аз не съм ти дала нищо за сватбата ни, дори и халка.

Дъхът й спря, когато той й върна кутийката.

— Моля те, сложи ми я ти.

Тя извади халката и я сложи на пръста му. Тогава той хвана ръката й:

— Как може да казваш, че не си дала нищо за сватбата ни? Ти самата си най-скъпият подарък. — Той се приближи и обгърна главата й с ръце. Устните им се сляха в пламенна целувка. — Щях да изчакам, когато довечера излезем на вечеря, но… — Той извади една кутийка от джоба на сакото си и я подаде.

— О! — възкликна тя, бършейки сълзите от очите си. — Значи не си забравил!

— Как бих могъл да забравя най-великия ден в живота си?

Тя махна лъскавата хартия. Под нея имаше дълга и тясна кутийка. Върху бяла сатенена подплата лежеше красив златен медальон с дълга верижка. Лейни го извади с благоговение и отвори капачето — на едната половинка имаше миниатюрна снимка, на която бяха тя и Дийк. Спомни си, че един от братята му ги бе снимал по време на семейното празненство. Допрели главите си, те се усмихваха щастливо. В другата половинка имаше снимка на близнаците — на три месеца, легнали един до друг. Лейни не можеше да говори — бе прекалено развълнувана.

— Има и надпис — каза тихо Дийк.

Отзад бяха гравирани думите:

„Нашето семейство, нашата любов.

Винаги твой:

Дийк“.

Той взе медальона от треперещите й пръсти и го сложи на шията й. Лейни го поднесе към устните си и го целуна, после го остави да падне върху гърдите й.

— Обичам те до болка!

Този път не само устните им, но и телата им се сляха в едно. Отпуснаха се върху одеялото. Ръката му се пъхна под памучния пуловер и обгърна голите й гърди — топли, тръпнещи от любов. Свали пуловера и се втренчи в игривите сенки, които затанцуваха върху гърдите й. Наведе се и устните му, подобно на слънчевите лъчи, затанцуваха по меката плът.

— Дийк, недей. Прислугата…

— Днес имат почивен ден, не помниш ли?

— Ами бебетата? — Гласът й не звучеше много убедително.

— На тях не им пука изобщо.

Погледнаха към децата. Закръглените им розови личица бяха доказателство за щастливата среда, в която растяха.

— Не са ли чудесни? — каза нежно Лейни.

— Да. Знаеш ли, това е много интересно. Всеки път, когато в Ню Йорк токът спре, девет месеца по-късно се появяват рекорден брой бебета. Доколкото знам обаче, малко мъже са успели да се възползват от онова спиране на тока, но това е разбираемо, то беше само за десет минути…

Лейни се засмя весело, после устните й докоснаха неговите.

— Тогава ти си едно десетминутно чудо, защото не можеш да отречеш, че за толкова малко време успя със сигурност да допринесеш за прираста на населението.

Той се усмихна дяволито, самоуверено, така както й харесваше. Ръката му се промъкна между телата им, разкопчавайки първо нейните, после неговите джинси. Секунди по-късно тя усети твърдата му мъжественост.

— Не съм ли ти казвал, че съм човек, който постига бързи резултати?

Трябваше да признае, че беше така, особено след като той бързо намери влажната, тръпнеща топлина между бедрата й.

— Лейни, скъпа моя…

Не можеше да му се отрече, че винаги знаеше и какво да каже…