Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Words of Silk, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дора Илчева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 117 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сандра Браун. Думи от кадифе
ИК „Хермес“, Пловдив, 1998
Американска. Първо издание
Редактор: Красимир Димовски
Коректор: Данислава Калъчева
ISBN: 954-459-523-6
История
- — Добавяне
Четвърта глава
Думите му й подействаха като леден душ. Тя го отблъсна и тръгна към хола. Най-много от всичко я дразнеше ракетата за тенис, защото потвърждаваше намерението му да остане за дълго време. Взе я и я размаха под носа му.
— Не може просто така да нахлуваш в моята къща и в моя живот! Махай се, моля те!
Той облече палтото си.
— Играеш ли тенис? След като се роди бебето, може да играем заедно…
Зелените му очи светеха от щастие.
— Не ме ли чу какво казах? — троснато попита тя.
Той въздъхна тежко и се отправи към вратата.
— Да, Лейни, чувам те. Но мисля, че малко сън ще ти се отрази по-добре, отколкото обикалянето по магазините. Отивай да си легнеш. — Той показно разклати ключа си от жилището й: — Няма да се налага да те будя като се върна. Между другото имаш страхотни устни. — Очите му се присвиха. — Спомняш ли си всичко, което правихме онази нощ?
— Не.
Руменината, която покри страните й, я издаде. Той се усмихна бавно:
— Да, спомняш си. Аз също.
Отвори вратата, изпрати й въздушна целувка и излезе. Лейни стоеше по средата на хола, все още размахвайки глупаво ракетата. Изведнъж й се стори, че тя тежи цял тон! Никога досега не се бе чувствала толкова уморена. Какво щеше да прави? Покри очите си с ръце и слепешката тръгна към спалнята. Ожули глезена си в един от куфарите му, оставени насред стаята, и го ритна злобно.
— Да върви по дяволите!
Очите й се напълниха със сълзи. Почувства тялото си тромаво, натежало и напрегнато. Дрехите я задушаваха. Никога не се бе чувствала толкова изтощена. Този ден бе истинско мъчение за нея, сега вече нещо съвсем малко можеше да я накара да рухне. Но тя знаеше, че ще устои. Ако му подадеше пръст, щеше да сграбчи цялата й ръка! Веднага след като се върне, ще го накара да си събере багажа и да се маха. Само че сега бе прекалено уморена, за да мисли как ще стане това. Смъкна дрехите си, без да си прави труда да ги подрежда, и се домъкна до леглото. Приседна, бързо свали комбинезона си и се зави. Ще си почине малко, после ще събере нещата му, ще ги изнесе на верандата и ще извика, ако трябва и полицията, за да го изгони! Изпълнението на целия този план й се струваше почти непосилно, но се надяваше да го доведе докрай, след като си почине.
— Как можеш да спиш, когато тъй силно рита в корема ти?
Тих глас я извади от дълбокия сън.
— Какво… — измънка тя, а очите й останаха затворени.
— То рита като футболист. Мисля, че си иска вечерята.
— Вечеря ли? — промълви сънено тя. После се преобърна бавно, лягайки по гръб. Изведнъж тялото й се стегна и тя широко отвори очи. Дийк бе клекнал до леглото, беше пъхнал ръце под одеялото й, галейки голия й корем. Беше останала по сутиен и бикини, които минаваха точно под издутия й корем.
— Какво правиш? — попита раздразнено тя. Устата й бе пресъхнала, а главата й тежеше, размътена от съня.
— Радвам се на това малко чудо.
Ръцете му галеха кожата й. Засмя се, когато усети как бебето помръдна.
— Какво прави това мъничко човече? — Задоволство изпълваше гласа му.
За миг тази негова любов към детето я трогна. В следващия момент обаче си спомни какво бе решила, преди да заспи, и се повдигна с мъка на лактите си. Завивката се свлече и тя остана само по бельо. Погледна стреснато, забелязвайки, че гърдите й бяха излезли от сутиена. Присегна се за одеялото, но Дийк бързо го отстрани.
— Нека да те погледам, моля те!
Тя почувства допира на дланите му.
— Чудесни са — прошепна той, докато докосваше плътта, показваща се над тънката дантелена ивица. Докосваше я леко, но тя почувства как тялото й настръхна. Сподави въздишката на удоволствие, която се надигна в гърдите й. Краката й омекнаха, когато той се наведе и я целуна нежно между пълните, топли гърди.
— Готова ли си за вечеря? — попита я след това той. — Всичко съм приготвил.
Тя кимна безмълвно и си помисли как може очите му да бъдат толкова зелени. И как, напълно трезва, лежеше без никакво притеснение, докато той милваше и целуваше полуголото й тяло. Какво бе станало с плановете й да го изхвърли? От мига, в който се събуди от нежните му ласки, нещо бе променило чувствата й.
— Защо не наметнеш това, вместо да се обличаш отново — предложи той, подавайки й домашна роба. Тя забеляза, че бе събрал дрехите й и ги бе закачил в гардероба.
— Остави я тук, ще дойда след малко.
Когато излезе, Лейни облече робата и забърза към банята. От широката му усмивка разбра, че той се бе досетил какво се криеше в молбата й. Когато се оправи, тя се втренчи в огледалото над умивалника. Косите й бяха небрежно разрошени, но по някакъв особен начин розовият тен на бузите й и размътените й от съня очи й придаваха привлекателен и дори съблазнителен вид. Тя изхвърли тези мисли от главата си и среса косата си енергично. Наплиска сънените си очи с вода, а после изплакна устата си. Когато реши, че облеклото й, макар да не бе напълно подходящо, ставаше за вечеря с един джентълмен, тя тръгна към кухнята. В камината гореше огън. Не можа да сдържи усмивката си при приветливия пламък, който я посрещна, когато влезе в кухнята.
— Ето те и теб. Помислих си, че отново си заспала.
„Нямаше такава опасност, след като топлите ти устни са докосвали гърдите ми“, помисли си Лейни с ирония. Докато беше спала, той бе облякло по-удобни дрехи. Беше свалил елегантните панталони и мокасините и бе сложил джинси, протрити маратонки и пуловер с навити ръкави. Беше вързал на кръста си престилка. С помощта на шипки вадеше от тенджерата спагети и ги поставяше в една плитка чиния по средата на масата. Малката масичка бе подредена непретенциозно, но хубаво. По средата стоеше отворена бутилка с червено вино. Лейни гледаше поразена — през целия й живот никой не бе полагал толкова усилия, за да я зарадва.
— Господин Сарджънт, аз…
— За бога, Лейни, не започвай отново!
След като извади спагетите, Дийк започна да ги залива с гъст и ароматен доматен сос. После се обърна към нея с ръце на кръста:
— Не мога да споря, когато стомахът ми е празен, а пък ти трябва да се погрижиш за два празни стомаха — твоя и на Скутър. А освен това няма нищо по-лошо от…
— Скутър — удивено го прекъсна тя.
— … студени спагети — довърши невъзмутимо той. — Хайде, сядай.
— Спагетите са последната храна, от която се нуждая. От тях се дебелее.
— Напротив, сядай.
— Нима имам нужда от напълняване? — огледа се тя. Заради корема си едва виждаше пръстите на краката си.
— Лейни, уморих се да повтарям едно и също. — И той властнически посочи с пръст най-близкия стол: — Сядай, по дяволите!
Тя не можа да овладее смеха, който се надигна в гърдите й.
— Защо се смееш? — попита той.
— Мисля, че ми е трудно да приемам заповеди от мъж с престилка на цветчета.
Той прояви достатъчно благоприличие, за да си придаде ядосан вид.
— Ето, свалям я — рече й със заплашителен тон, развърза връзките и хвърли престилката върху барплота. — А сега започвай да вечеряш!
— Добре, добре. — Тя се тръсна върху стола. Чудесният аромат на спагетите възбуди апетита й.
— А това е току-що извадено от фурната чесново хлебче. — Той й подаде завит във фолио хляб и тихо изруга, когато му опари ръцете.
— Сигурно ще надебелея най-малко с две кила!
— Нищо нима да ти стане — каза Дийк, придърпвайки стола си с крак. Седна, взе бутилката с вино, наля малко в чашата на Лейни, а после и в своята.
— Доктор Тейлър каза, че не е лошо да следиш теглото си, но не и да подлагаш на глад себе си и бебето.
Лейни си слагаше салата с дървена вилица и лъжица, които изведнъж застинаха във въздуха. Тя остави бавно приборите в чинията си и отпусна ръцете в скута си.
— Говорил си с доктор Тейлър? — попита бавно тя. — За мен?
Дийк отпи от виното и сложи отново чашата на масата. За миг той я погледна през парата, която се вдигаше от горещите спагети.
— Да, говорих.
— Върви по дяволите! — извика Лейни.
Цялата нежност, която изпитваше към него, след като се бе събудила, сега се изпари и в сърцето й остана само чувството на обида.
— И защо докторът ще обсъжда свой пациент с един непознат? — Ядоса се, защото усети, че очите й се пълнят със сълзи.
— Казах му това, което ти бе разказала на всички — че съм твой съпруг, с когото живееш разделена, че съм баща на детето ти и искам да знам как си. Освен това изразих съжаление, задето не съм се интересувал досега. Извиних се, че не съм знаел за бременността ти, и обещах занапред да поправя грешката си.
— Доктор Тейлър не би ти казал нищо, преди да ме попита.
Той въздъхна с досада.
— Знаех си, че ще се досетиш.
— Откъде научи всичко? — настойчиво попита тя.
— От сестрата — каза Дийк с привидно разкаяние.
Това вече звучеше правдоподобно. Беше способен да измъкне от една жена дори кода за трезора на някоя банка. Тя сви очи подозрително.
— Платил си и сметката, нали?
— Както би направил всеки нормален съпруг.
— Но ние не сме женени, нито пък сме се развеждали. Никога не съм имала съпруг и не искам да имам. Измислих тази история, за да си запазя работата. Това е всичко. Грижех се добре за себе си и за бебето и без теб. Защо просто не си отидеш?
Тя опря лакти на масата, зарови лице в ръцете си и започна да плаче. Дийк пристъпи до нея, падна на колене и я прегърна.
— Лейни, не плачи.
Тя се опита да го отблъсне.
— Какво очакваш да направя? Не искам да оставаш тук. Не можеш ли да го разбереш? Не исках да те виждам повече.
— Толкова ли съм лош за компании? Май не мислеше така в нощта, когато токът спря.
— Тогава нямах избор — каза рязко тя.
— Имаше, Лейни! — Гласът му бе тих, но твърд, караше я да го погледне в очите и да признае истината. Тя бързо отмести поглед. — Дадох ти избор. Опитвах се да не те докосвам, но, за бога, аз съм един обикновен мъж! И не получих никакво доказателство, че не желаеш да приемеш ласките ми.
— Бях изпила два коктейла с Джеф и Сали. Никога не бях пила толкова много.
— Не знаех това. Не знаех и че си била девствена.
Тя се опита да се защити:
— Сигурно добре си се посмял, нали? И си разказал за всички по-пикантни детайли на приятелите си в съблекалнята на залата за тенис. И какво още не ми е наред?
— Лейни, ако продължаваш в този дух, ще побеснея! — каза ядосано той. — Това, че бе девствена, ме накара да те харесвам още повече!
— Просто си помисли, че съм особнячка, нали? Напълно различна от изтънчените жени, с които си спал преди.
— Да.
Признанието му я удари като с камшик в лицето и тя си пое въздух. Дали бе очаквала, че той ще отрича, че е спал с други жени?
— Лейни, питах те хиляди пъти дали да спра, но ти не искаше. В противен случай си заявявала едно, а си желаела съвсем друго.
— Престани! — изстена тя, криейки лице в ръцете си. — Не искам да си спомням!
— Защо си тръгна онази сутрин, без дори да поговориш с мен?
— Не исках да знам нито как се казваш, нито кой си. Мислех си, че няма да те видя повече. Не ми мина и през ум, че ще забременея, защото знаех, че не мога да имам деца. Просто исках да се махна и да забравя всичко! Но всеки плаща за грешките си.
— Нима мислиш, че това, което се случи помежду ни, е било грешка?
— Да! — тросна се тя, повдигайки глава, за да го погледне в очите. — Животът ми бе подреден, не исках нищо от никого. А погледни сега в каква каша се забърках!
— Предполагам, че под каша имаш предвид мен.
Той се усмихваше, докато приглаждаше косата й и изтриваше сълзите от лицето й.
— Остави ме на мира — каза гневно тя, — не мога да се боря с теб. Нито физически, нито с думи. Толкова съм уморена. Искам това бебе, но вече ми омръзна тази бременност! Омръзна ми да приличам на балон, да ходя до банята през десет секунди. Уморих се да се карам с теб! Господи, какво ще правя сега…
— Ще си изядеш вечерята — отвърна простичко той. Изправи се и започна да пълни чинията й със спагети.
— Не съм гладна — каза тя раздразнено.
— Напротив, гладна си! И доктор Тейлър, или по-точно неговата сестра каза, че една-две глътки вино на вечеря няма да навредят на бебето. Надявам се, че ще оправят настроението ти — добави тъй тихо той, че тя едва го чу.
— Може би, както брендито оная вечер? — попита тя саркастично.
— Ти го каза. — Целуна я по врата и погали гърдите й, преди да се върне на стола си. — Сега яж и пий…
— И се отпусни — иронизира го тя.
Той се усмихна:
— За това ще се наложи аз да се потрудя.
Бе се свила върху дивана, втренчена в огъня, и пиеше билков чай, когато той загаси лампата в кухнята и седна при нея, протягайки краката си. Без никакво стеснение взе ръката й.
— Ръцете ти ще се напукат от миене на чинии — отбеляза сухо тя.
Бе настоял да измие чиниите от вечерята, а тя бе прекалено уморена и ядосана, за да спори.
— Да, мисля, че съвременните хора си имат машини за тази цел.
— Обожавам тази къща, макар и без миялна машина. Просто ти улучи „почивния“ ми ден.
— Значи си имаш прислужница?
Тя го погледна изумено.
— Сериозно ли говориш?
Издърпа ръката си. Този обикновен въпрос й напомни колко различен бе начинът им на живот.
— Господин Сарджънт, преживявам от заплатата на обикновена детска учителка. Въпреки това живея добре и ще мога да издържам детето си. Но нямам излишни пари за прислужница.
— Изглеждаш чудесно на фона на огъня, Лейни.
Тя въздъхна отчаяно и отпусна глава върху възглавничките. Но в следващия миг се изправи като ужилена. Тази поза й напомни за нощта, прекарана в неговия апартамент. Противно на мрачното й настроение, съчките в камината пращяха весело.
— Обожавам запалена камина през зимата, благодаря ти. Трудно ми е в това положение да внасям дърва.
— Не бива да вдигаш нищо по-тежко от четчица на спирала!
Когато го погледна, лицето й вече не бе ядосано, а тъжно.
— Ти наистина възнамеряваш да останеш, нали?
Той кимна утвърдително.
— Но защо? — прошепна тя.
Докато галеше пръстите й, той каза тихо:
— Искам да бъда с теб през тези месеци. И двамата родители трябва да минат през трудностите на бременността. Искам да видя как се ражда детето ми!
Тя облиза устни, милувките му предизвикваха тръпки по цялото й тяло! Спомни си как устните му също тъй нежно бяха докоснали ръката й. Споменът за неговите ласки я смути, но тя не се отдръпна. Мъчеше се отчаяно да разбере защо я бе търсил. Вече беше безсмислено да твърди, че бебето не е негово. И двамата знаеха истината.
— Дори и да се съглася, как ще останеш тук до раждането? Какво ще стане с работата ти в Ню Йорк?
— Помощниците ми ще се заемат с всичко. Ако искаш, ще ти обясня подробностите.
— Не — поклати глава тя. Други неща повече я интересуваха. — Сигурно имаш приятели, семейство, които са се учудили, че си зарязал всичко, за да дойдеш в Арканзас. Нали не си им казал за мен?
— Семейството ми е доста голямо — рече той с усмивка. — Когато дойде време, ще го видиш.
Лейни пребледня при мисълта за група превзети нюйоркчани, гледащи я с неодобрение.
— Засега им казах, че си вземам почивка по свои причини. Бяха любопитни, но уважиха правото ми на личен живот. — Целуна дланта й и нежно погали ръката й, пъхвайки пръсти под широкия ръкав на робата й. — А колкото до приятелите… Нямам много истински приятели, на които мога да разкажа за теб.
— Ами други… — Тя вдигна рамене уклончиво.
— Жени ли? Никога не съм бил женен. Имах няколко полусериозни и много незначителни връзки.
— Ясно — въздъхна тя, преглъщайки с усилие. Искаше й се да узнае още за това, но в същото време бе доволна, че той не каза нищо повече.
— Ами твоето семейство? — попита той.
— Нямам.
— Никакво ли?
— Никакво.
— И си нямала връзки с млади мъже?
— Не — призна тя, беше безсмислено да лъже.
— Откакто бяхме заедно, не съм лягал с друга жена.
Тя бе тъй поразена, че не успя да се прикрие.
— Не ти вярвам — прошепна тя.
Мъж като него, толкова галантен, богат и добър в леглото — поне в последното бе сигурна, — не можеше да живее сам.
— О, скоро ще повярваш… малко съм напрегнат в последно време. — Той се изсмя весело, но бързо придоби сериозно изражение. — Лейни, желая те. Искам и своето дете. Вече съм достатъчно стар, за да не играя игрички и да не забърквам по-голяма каша от тази, която вече забърках. Всичко това означава прекалено много за мен, за да си позволя да го загубя.
Той стана и отиде до камината. Бавно разрови жарта под съчките, докато огънят пламна с нова сила.
— Можех да навляза в живота ти постепенно, да те ухажвам, да те обграждам с любезности… Но сигурно щях да изглеждам като глупак. Да не говорим за това колко много щях да те объркам. — Той й се усмихна, показвайки седефенобелите си зъби. — На повечето хора, особено от тази част на страната, няма да им се понрави, че една бременна жена живее отделно от съпруга си. Освен това никога не съм бил особено търпелив, винаги обичам да постигам бързи резултати. — Той тръгна към нея. — Като гледам изражението ти, май още недоволстваш, че оставам. Отблъсквам ли те? Отвращава ли те мисълта, че си правила любов с мен?
— Не — тя отговори искрено.
— Слава богу. — Той се усмихна с облекчение. — Тогава сигурно те притеснява възрастта ми. На колко години си?
— На двадесет и седем.
— Това е добре, мислех, че си по-млада. Значи разликата ни е шестнайсет години. Това притеснява ли те?
— Не, Дийк. — Когато се чу да произнася името му, вдигна глава, за да види дали той бе забелязал. Да, беше. Седна до нея на дивана.
— Тогава къде е проблемът, Лейни?
— Навсякъде. — Тя разтвори широко ръце. — В теб, в мен! Възрастта е най-малкият ни проблем. Но ние сме толкова различни, почти не се познаваме. — Тя се опита да затвори очи пред спомена за онази нощ.
„Толкова е сладка!“, помисли си той.
— Познавам всеки сантиметър от тялото ти. — Той обви шията й, пръстите му правеха магически кръгове върху деколтето й. — Ти също ме познаваш. Докосвали сме се навсякъде, целували сме се навсякъде, изучавали сме всеки сантиметър от телата си.
Бузите й пламнаха.
— Не се познаваме по начина, по който би трябвало.
Той я прегърна и притисна главата й до гърдите си.
— Точно за това съм тук! Искам да се опознаем по-добре, преди да се появи малкото човече. — Той постави ръка под гърдите й. — А това е първото нещо, което искам да разбера.
Тя го гледаше с недоумение:
— За какво говориш?
— Защо Лейни Маклиод, една красива млада жена, нежна и мила, потръпва всеки път, когато я докосвам?
В съзнанието й се обадиха тревожни сигнали. Той стигаше прекалено близко. Не физически — телата им вече бяха достатъчно близо едно до друго — той се приближаваше до нейните страхове, до тайните, скрити в подсъзнанието й.
— Това не е вярно.
— Вярно е. Всеки път, когато те докосвам, ти потръпваш. Усещам особено колебание, сякаш някакъв страх изпълва тялото ти. Сигурно сваляш тази невидима бариера само пред твоите ученици. От какво се боиш, Лейни? Защо се отдръпваш в мига, когато те погалят?
Тя преглътна с усилие. Опита се гласът й да прозвучи гневно, но май не успя.
— Защо ме обвиняваш? Не съм свикнала да приемам в къщата си непознати мъже, които да ме галят и целуват. Постави се на мое място и се запитай как би се чувствал ти.
Той взе главата й в длани и за един безкраен миг се втренчи в очите й.
— Не е само това. Онази нощ, в моя апартамент, ти копнееше за ласки, изгаряше от желание да бъдеш докосвана. Лейни Маклиод, ти си една тъжна жена и аз възнамерявам да разкрия защо. Както и да те направя щастлива. — Целуна я леко по челото. — А, между другото, ако бях на твое място и ти се нанесеше в къщата ми и искаше да ме целунеш, бих полудял от щастие. Сега отивай в леглото, денят бе тежък за теб.
Помогна й да се изправи и нежно я целуна още веднъж. Тя тръгна покорно, подбра дрехите си за утрешния учебен ден и се приготви да си ляга. Точно когато дърпаше завивките, Дийк влезе в спалнята.
— Ще разопаковам багажа си утре — каза сънливо той. — Но за сутринта няма мляко. От магазина ли го купуваш, или плащаш да ти го донасят вкъщи?
— Купувам го. А ти какво правиш? — попита тя, останала почти без дъх, когато той си свали ризата.
— Събличам се. — Той хвърли настрана ризата си и седна на леглото, събувайки обувките си. — А сега си свалям панталоните. — Стана, разкопча изтърканите си джинси и ги остави да се смъкнат надолу. После ги изхлузи, наведе се, вдигна ги и ги сгъна. Постави ги върху стола и се обърна към нея без никакво притеснение от това, че бе само по бели слипове.
— Ама на теб не ти ли е студено? Пъхай се в леглото! — каза той. Тръгна към нея. С едната си ръка тя притискаше сърцето си, готово да изхвръкне, а с другата стискаше завивката. — Изглеждаш като огромна сметанова торта — каза той, хвана я за раменете и я погледна изпитателно със зелените си очи.
Жълтата й нощница бе стара, но удобна и тя я обичаше. Беше без ръкави и с изрязано деколте, което разкриваше гърдите й, станали по-големи напоследък. Под тях имаше кокетна панделка. Дългата и широка пола бе удобна за издутия й корем. До този момент не бе забелязала, че е доста прозрачна, за да разкрие голото й тяло. Дийк я поглъщаше жадно с очи.
— Зърната на гърдите ти са променили цвета си, станали са по-тъмни, нали? Харесват ми така. — Той ги докосна, пръстите му изгориха кожата й, сякаш нощницата я нямаше. — А сега хайде, лягай си!
Но тя остана права, като някаква кукла, чиито крака са приковани за пода. Ласките му спряха дъха й, но тя намери сили да проговори:
— Нали не мислиш да спиш тук, с мен?
— Точно това смятам да направя.
— Не можеш да си го позволиш.
— И защо?
— Защото аз не те искам. Можеш да преспиш вкъщи, понеже стана късно, но на сутринта ще трябва да си тръгнеш. Ще измисля някакво разрешение на нашия…
— Проблем?
— Да, проблем — изкрещя тя, вбесена от неговото спокойствие.
Той се обърна колебливо, направи няколко крачки, после се завъртя отново към нея и запита рязко:
— И къде предлагаш да спя?
Тя си го представи в съда, разпитвайки горкия обвиняем: „Къде бяхте в нощта на убийството?“. Очите му я пронизваха. Изглеждаше заплашително, макар че не бе в строгия си костюм, който сигурно носеше в съда.
— В другата стая липсва легло. А нямам никакво намерение да помествам 185-сантиметровото си тяло върху кушетка, дълга само метър и половина!
— Да си мислил за това, преди да дойдеш… О! — внезапно извика тя, хващайки се през корема.
— Какво стана? Господи! По дяволите, Лейни, какво има?
— Нищо, нищо — изпъшка тя, превила тялото си. Изправи се бавно, опитвайки се да отблъсне ръцете му. — Просто малък спазъм, случва ми се от време на време — каза тя задъхано.
— Казвала ли си на доктора? А той какво те посъветва? Боли ли те още? Колко често ти се случва? Господи, никога повече не ме плаши така!
Сега и двамата бяха в леглото, завити под одеялото, а ръцете му я опипваха, сякаш търсеха някакви наранявания.
— Отмина, сега съм добре.
— Сигурна ли си?
— Да, Дийк!
— Харесва ми, като произнасяш името ми.
— Дийк, спри…
Той не я остави да продължи, устните му се приближиха:
— Само една целувка, Лейни.
Той докосна устните й, за да не й позволи да каже нещо. Целувките му бяха игриви и възбуждащи — езикът му бе като господар, който покоряваше и опитомяваше. Той я докосваше предизвикателно, докато накрая тя се предаде и устните им се сляха в жадна целувка. Усещаше го с цялото си същество! Както и преди, почувства неговия мирис, покритата му с косми кожа, прилепнала до тялото й. В нея отново се събуди желанието. Струваше й се, че ще умре без неговите милувки, без докосванията му! Усещаше горещата, втвърдена плът с бедрото си. Тя го желаеше отново в себе си. Искаше той да проникне дълбоко, изпълвайки тръпнещата празнина в нея. Но не можеше да му позволи да узнае това…
— Лейни! — простена той, отдръпвайки се за миг, после прокара език върху устните й. — Толкова си сладка! Никога не бих могъл да ти се наситя! — Устните му се плъзнаха по шията й. — Господи, откога си мечтая за това! Липсваше ми още от момента, в който разбрах, че си си отишла. Копнеех да те прегърна отново, да почувствам сладкото ти тяло до моето.
Ръцете му намериха гърдите й — топли и пълни. Започна да ги гали нежно, докато зърната им се втвърдиха. Сведе глава и ги целуна през тънката материя на нощницата, намокряйки плата с езика си. И двамата простенаха…
— По дяволите — въздъхна той с укор към самия себе си. Отпусна глава върху гърдите й, докато овладя страстта си и дишането му стана по-спокойно. Когато се повдигна и я погледна, в очите му все още тлееше пламък. — Когато дойдох при теб тази вечер, си обещах просто да спя до теб и нищо повече. — Протегна се и изгаси светлината.
Тялото на Лейни гореше от желание. Трябваше й усилие, за да успокои дъха си. Не искаше той да разбере, че сърцето й бие като лудо. Знаеше, че само да го погали, да го докосне с ръка в безмълвна молба, той щеше да загърби своята съвест и да я люби. Но колкото и да го искаше, не можеше да направи това!
После щеше да съжалява за неразумното си поведение.
— Лека нощ! — Той отмахна косите от врата й и я целуна нежно. Стъпалата му потърсиха нейните, за да ги стоплят. Обгърна рамото й с ръка.
Лейни не можеше да повярва, че му позволяваше всичко това. Страстта беше нещо различно — тя не бе свързана с чувствата. Но да спиш с някой друг, в буквалния смисъл на думата, това вече бе един вид обвързване, чувства, които тя не искаше да изпитва. Беше немислимо да се обвърже с този мъж дори по някакъв по-незначителен начин! Той можеше повече от всеки друг да я нарани. Той все още бе един непознат, но… Господи, колко близък й беше! Харесваше й да усеща дъха му върху врата си. Харесваше й топлината му, която проникваше в цялото й тяло. С него нощта не бе толкова тъмна и самотна, шумовете, които долитаха отвън, не бяха толкова страшни! Нищо нямаше да й стане, ако прекара още една нощ с него. Заспа с чиста съвест.