Нел Макфадър
Огнени сълзи (12)

Глава единадесета

Маргарет Ерин Макфий се роди на четвърти март 1860 година.

Раждането на първото дете на Диъдри бе чудесен повод за семейство Деверо да се разсеят от мрачните мисли, породени от отцепването на южните щати. Напоследък в Монкьор се тревожеха за съдбата на Юга. Отвориха първото буренце с уиски на Диъдри. Макар че на лицето й все още личаха тревогите от трудното раждане, Пруди радостно бе обявила: „Прекрасно малко момиченце“. Диъдри бе казала, че бебето се е родило преждевременно и никой не се съмняваше в това, тъй като то тежеше малко над два килограма.

— Тя е кат малка мушица, но е най-хубавото дете, коет съм виждала — твърдеше слугинята.

Радостта на Шон бе огромна, а господарката си поплака от щастие. Дори Габриел се развълнува, когато Аурелия й каза, че Диъдри иска те двете да бъдат кръстници на детето й.

Жан-Пол вдигна първата чаша с уиски и като се възхити на цвета му, каза:

— Не знам за какво да пия първо — за новороденото момиченце, за това питие, което, според Руфъс, скоро ще измести всички останали или за отделянето на Юга, ако Линкълн спечели.

Шон вдигна своята чаша.

— Мисля да пием и за трите — изпи чашата на един дъх и очите му се разшириха. — О, хиляди ирландски дяволи! По-добре е да пием за всичко поотделно, а след това още за каквото ни хрумне.

Господарят отпи от чашата си и кимна.

— Съгласен съм с теб, Шон. Тази нощ съпругата ти роди една малка дъщеричка, но мисля, че е дала също нещо и на страната. Не си спомням да съм вкусвал по-добро уиски от това — той се обърна към останалите: — Имах доста притеснения и съмнения около нашето уиски, но сега ще ви призная, че резултатите са чудесни. Аурелия, трябва да го опиташ.

— Вие, мъжете, можете да продължавате да пиете уискито на Диъдри, но аз отивам да видя нея и бебето. Шон, мисля, че тя очаква и бащата.

Ако младата майка беше в стаята, сигурно щеше да се усмихне печално на иронията в думите на Аурелия.

Шон се смути и остави чашата си.

— Тъкмо се канех да отида при нея. Честно казано, малко се плаша от бебетата.

— Е, сега не трябва да се плашиш, защото това е твоето бебе — успокоително го потупа тя по ръката.

 

 

Шон разтърси Пруди, която бе отишла да си полегне, уморена от тежкото раждане.

— Бързо, събуди се! Дийди гори цялата и бълнува, като че ли е полудяла! Ела, бързо, мисля, че умира.

Треската на Диъдри се усили през нощта, въпреки студените разтривки, които Пруди й правеше. Жан-Пол бе изпратил един от работниците си за лекар, но всички се тревожеха, че той няма да дойде навреме, за да спаси младата майка.

— Коя е тази Джулия, за която тя бълнува? — попита той Шон.

— Това е жената в Нашвил, при която Диъдри живееше. Може да се каже, че тя ни събра.

Жан-Пол сложи ръка на рамото му.

— Шон, в момента не можеш да й помогнеш и мисля, че тя трябва да види тази Джулия. Това може да й помогне да се съвземе. Защо не отидеш в Нашвил? Може би ще я откриеш и ще я доведеш със себе си.

Шон като че ли прие предложението му с облекчение.

— Защо направи това Жан-Пол? — Аурелия бе сърдита на съпруга си. — Той трябва да бъде тук, при съпругата си.

— Момчето е разстроено и е по-добре да върши нещо. А освен това тази Джулия е единственият близък човек на Диъдри, освен нас и мисля, че посещението й ще помогне на бедното момиче да се съвземе — той нежно прегърна съпругата си. — Ти не можеш да се грижиш за Диъдри, скъпа — погледни се, цялата трепериш и си пребледняла. А Пруди трябва да се грижи за бебето. Мисля, че ще бъде добре за всички, ако Шон намери тази жена и я доведе в Монкьор.

— Просто се тревожа за Диъдри, Жан-Пол — Аурелия се разплака отново. — Тя е толкова отпаднала от треската. Бих искала Андре да е тук. Той сигурно би знаел какво да се направи.

Тя не забеляза мъката, изписана върху лицето на съпруга й.

— Андре е с картоиграчите в Чери Крийк на лов за злато. Едва ли ще напусне Колорадо, за да дойде в Тенеси, докато там има карти и пари — отвърна Жан-Пол. В гласа му се усещаше повече примирение, отколкото огорчение.

— Сигурен ли си? — чу се глас откъм вратата.

Аурелия се обърна, видя Андре и извика:

— О, толкова се радвам, че си тук! — тя се спусна към него и го прегърна. — Ние сме отчаяни. Горката Диъдри…

Тя посочи към леглото. Пруди тъкмо слагаше мокри кърпи върху челото на Диъдри.

— Знам. Срещнах Шон, когато отиваше в Нашвил. Той ми каза за бебето. Как е тя?

— Все още има треска и е в безсъзнание. Срещна ли доктор Холинс?

— Да, скоро ще е тук — Андре погледна към притихналата жена в леглото и не забеляза проницателния поглед на брат си. — Шон каза, че малкото момиченце е много красиво. Нали ще мога да я видя?

Приближи до леглото и докосна малката ръчичка, чийто пръстчета стиснаха пръста му.

— Да, наистина е красива.

— Андре, просто не мога да повярвам, че си тук! — възкликна Аурелия. — Ние мислехме, че си в Колорадо.

— Моята страна е в опасност. Мисля, че мястото ми е тук — той се обърна към брат си: — Жан-Пол, знам, че нещата в щата Тенеси все още не са решени, но има слухове за отцепването на някои части на Юга и съм разтревожен. Какво мислиш за всичко това?

— Този път е по-различно от времето, когато Южна Каролина се отдели от останалите щати. Мисля, че целият Юг ще се отцепи.

— Това няма да е добре за страната, Жан-Пол, и ти го знаеш.

— Да, знам го, но сме притиснати до стената. Известно ти е, че така наречените индустриалци от Изтока използват децата и евтината работна ръка на заселниците. Това не е по-добро от робството. Но те наричат себе си индустриалци, а нас — чудовища. Но робството не е единственият повод за разногласията. Благоденствието и развитието на Юга не се харесва на голяма част от хората на Север.

— Знам, че за всички нас настъпват трудни времена. А, ето го и доктор Холинс — Андре отново погледна към жената в леглото и спящото бебе. — По-добре да излезем, Жан-Пол. Имам нужда да пийна нещо. Писмото, което нося на Диъдри от баща й, ще почака до утре — брат му го погледна учудено и той бързо продължи: — Срещнах се с Райли О’Ший в Чери Крийк и се заговорихме. Разбрах, че й е баща — той се усмихна, като си припомни смущението на Райли О’Ший, когато отново се бяха срещнали. Но ирландецът бе предложил да си плати дълга, бе задал хиляди въпроси за Диъдри и бе предал писмо за нея.

— Изглежда, че тя не е съвсем сама на този свят, както си мислехме. Хайде да пийнем малко уиски. Мисля, че всички се нуждаем от това. Аурелия, ела с нас. Трябва да си починеш. Сигурен съм, че Пруди ще ни извика, ако има нужда. Диъдри ще се оправи, а сега и доктор Холинс е тук. Хайде, скъпа.

Треската на младата майка достигна до критичната си точка. Тя стенеше и се мяташе неспокойно в леглото. Андре бе излязъл на терасата, пушеше цигара след цигара и гледаше с безпокойство към нейната къща.

„По дяволите, защо дойдох тук? — питаше се той. — Страната е в опасност, а всичко, което трябваше да направя, е да си гледам картите и да стоя по-далеч от Монкьор.“ Забеляза Пруди, която излезе от къщата, и разтревожено се спусна към нея.

— Как е тя?

— Може би ще се оправи — негърката изглеждаше изтощена и уморена от нощното бдение край Диъдри. — Тя бълнува странни неща, мистър Андре, много странни. Няколко пъти споменава името ти. Направил ли си й нещо, мистър Андре? — черните очи на Пруди го изгледаха изпитателно, както някога, когато бе малко момче, и го хващаше да върши нещо нередно.

— Мога ли да я видя? Тя в съзнание ли е? — боеше се, че слугинята може да открие тайната. Тя щеше жив да го одере.

Пруди го изгледа подозрително.

— Не съм сигурна, че можеш. Ти не си й съпруг.

— Пруди, кълна ти се, че не съм направил нищо лошо — той повече от всичко искаше да види Диъдри и да се убеди, че е добре. — Нося писмо от баща й. Знам, че това ще я накара да се почувства по-добре.

— Тя все още е много слаба, така че внимавай.

Андре целуна черната жена по бузите.

— Ще внимавам, обещавам ти. Защо не отидеш в къщата да пийнеш едно кафе? Тъкмо го правеха, когато излязох. Можеш да донесеш и една чаша на мен. В това време аз ще се видя с Диъдри и ще й разкажа за баща й.

— Добре. Но да не си посмял да я разстройваш. Тя преживя много. И наглеждай бебето. Трябва да ме извикаш, когато се събуди.

Очите на Диъдри едва се отвориха, когато той прошепна името й.

— Андре? — говореше с мъка и бе доста отпаднала.

— Шшт. Всичко е наред. Ще се оправиш. Просто исках да те видя и да се убедя, че вече си по-добре.

— Какво правиш тук? Бебето? Моето бебе… — жената се опита да се надигне, но бе твърде слаба и се отпусна изнемощяло на възглавницата.

— Бебето ти е добре. Много е красива, също като теб.

Диъдри отново отвори очи и се огледа.

— Шон… къде е съпругът ми?

— Той отиде да доведе Джулия. Ти си искала да я видиш. Жан-Пол реши, че ще е по-добре тя да е тук, докато се съвземеш.

Диъдри се задъха:

— О, не! Шон ще разбере за… — очите й се разшириха от страх. — Той не знае нищо за нея и за нейната професия. О, Боже, Андре, трябва да го спреш!

— Шшт — Андре отмести влажната коса от челото й. — Джулия вече не работи. Сега тя е много уважавана дама на средна възраст, която живее във внушителна къща на „Второ Авеню“. А сега искаш ли да ти кажа нещо за баща ти?

— За баща ми?

— Нося ти писмо от него. Срещнахме се в Чери Крийк — младият мъж се засмя. — Много се изненада, като ме видя. Но щом го уверих, че няма да го одера жив, си поговорихме доста — най-вече за теб. Той много се разкайваше, загдето те е изоставил.

Диъдри въздъхна.

— И така той пак се е захванал със стария си начин на живот — с картите и всичко останало.

— Не, не е точно така. Открил е малко злато — не много, но достатъчно, за да живее. Дори искаше да ми върне парите, които ми дължи — Андре вдигна ръка, преди тя да каже нещо. — Знам, Джулия ми плати твоя дълг. Не му взех доларите. Но когато му казах, че си омъжена и очакваш дете, той настоя да ти изпрати малко пари. Ще ги оставя тук, в шкафа — Андре извади плика и го постави в едно чекмедже. После се върна до леглото.

— Защо си толкова внимателен с мен? — попита с недоверие тя. — При последната ни среща ти се държеше с мен, като че ли ме мразиш.

— Никога не съм те мразил, Диъдри, колкото и да съм се опитвал. Когато си тръгнах оттук, отидох да потърся Джулия. Беше затворила къщата си на „Второ авеню“ и бе заминала при сестра си във Филаделфия. Принудих я да ми каже къде си отишла, след като си я напуснала. Съобщи ми, че Лилиан е излъгала за онова… че си работила на Изток. Каза ми още, че никога не си работила като проститутка, освен онази единствена нощ, че никога не си имала други клиенти и че си била при нея, докато си срещнала Шон и си се омъжила за него — Андре притисна малката й ръка до устните си. — О, Диъдри, в сърцето си винаги съм знаел, че ти не си била проститутка! Само ако му се бях доверявал повече!

— И сърцето може да те излъже — отвърна дрезгаво Диъдри. — Моето ме е лъгало през цялото време…

— Това означава ли, че те е излъгало за мен? За това, което наистина чувстваш към Шон? Диъдри, надявам се на Бога, че ако твоят съпруг узнае всичко — за онази къща, на Джулия, аз…

Диъдри отдръпна ръката си.

— Шон не знае нищо за професията на Джулия. Толкова съм виновна, че не му казах истината. Но как мога да му разкрия, че съм работила като проститутка в публичен дом, макар и само една нощ?

Откъм вратата се чу силно възклицание и двамата стреснато се извърнаха към нея.

— Шон! — извика младата жена. Видът му я хвърли в отчаяние. Очите му бяха разширени от ужас и отвращение и устните му изрекоха думите, които сложиха край на брака им.

— Не мога да повярвам — ти се представяше за невинно ирландско момиче, което иска да има добър мъж и да живее почтено. А сега откривам, че си ме мамила от самото начало. И вие! — Шон се нахвърли върху жената, която бе влязла след него. — Вие, мисис Постън, уважаваната дама! Не мога да повярвам, че направихте всичко това с мен, вие и Диъдри. Аз исках само добра съпруга, която да работи с мен, и с която да споделям всичко, жена, която ще ми роди деца и ще й помагам да ги отгледаме.

— Шон — думите й едва се чуваха. — Шон, моля те, повярвай ми! Аз само се грижех за градината, помагах в кухнята. Кълна ти се! Попитай Джулия, никога не съм била едно от нейните момичета, освен един път, когато… когато… — очите й умолително се насочиха към Андре. — Беше един-единствен път — прошепна тя. — Само една-единствена нощ.

— И защо трябва да ти вярвам? Нима мога да вярвам на теб и на мадам Джулия? Аз дори не знам дали това дете е мое. Ти казваш това, но как бих могъл да вярвам на думите на една мръсница, че аз съм бащата?

Андре се приближи към него и изрече със застрашително тих глас:

— Вижте, мистър Макфий, Диъдри Ви обясни, че не е била проститутка, и мисля, че трябва да й вярвате или, по дяволите, махнете се от нейния живот и от Монкьор!

Шон го изгледа свирепо.

— Какво общо имате вие, дявол да го вземе, с всичко това? Аз работя за Жан-Пол. Той ме е наел, а не вие!

— Просто чух какво казахте на съпругата си. Тя прекара тежка нощ и не бива да я разстройвате.

Шон погледна към двете жени, които се бяха прегърнали.

— Само се погледни. Сигурно си се присмивала зад гърба, ми като на влюбен селяндур, оженил се с радост за едно момиче, което е мислел за чисто и невинно — приближи се до детската люлка и погледна към спящото дете. — Не знам чия дъщеря е, но да бъда проклет, ако стана баща на това копеле, това дете на уличница!

Диъдри зарови лице в гърдите на Джулия.

Андре бавно се приближи към Шон, стиснал юмруци.

— Ако смятате да се държите по този начин, няма защо да губите време, дявол да ви вземе! Най-добре е веднага да напуснете тази плантация!

— Казах ви вече, че работя за Жан-Пол, а не за вас. Имам договор с брат ви, за да се грижа за конете му през следващите две години — той изгледа съпругата си с каменно лице. — Ти все още си моя съпруга и официално това момиченце е моя дъщеря. Казвам го пред свидетели. Аз съм почтен мъж. Ще продължа да бъда твой съпруг и баща на Ерин, но само за пред хората, докато събера достатъчно пари, за да се махна оттук. Междувременно, не е нужно да разказваш всичко на Жан-Пол и мис Аурелия. Те винаги са били добри към мен и аз искам да довърша работата, която съм започнал тук в Монкьор.

— А къде ще живееш? — попита Джулия.

— Има стая до конюшнята. Мисля, че ще се чувствам добре там — отново се обърна към Диъдри. — Мога ли да оставя нещата си тук? Не бих искал да се усъмнят, че между нас нещо не е наред — след това погледна Андре: — Мога ли да разчитам на вас, че няма да кажете нищо на брат си?

— Не знам как ще се отрази всичко на Диъдри и на дъщеря й, но ще направя това, за което ме молите. Съгласен съм с вас, че не е нужно Жан-Пол и Аурелия да узнаят. Особено снаха ми. Тя не е много добре със здравето.

— Нито пък тази млада жена, която току-що е родила и едва не умря от родилна треска! — гневно възкликна Джулия, покри раменете на Диъдри с одеяло и сложи ръка на челото й. — А това невинно дете има нужда да бъде нахранено. Така че най-добре ще бъде да се махнете оттук и да си гледате вашата работа. Аз ще се погрижа за моята скъпа Диъдри и нейното бебе и ако чуя още една лоша дума за нея от теб, Шон, ще си имаш работа с мен.

Диъдри едва се усмихна.

— Джулия, бих искала да останеш тук завинаги — после допълни: — Джулия, бих искала да видиш моето малко момиченце. Нали е красива?

— Много е красива, прилича на майка си — тя затвори вратата след двамата мъже и взе Ерин от люлката. — Искам само това малко ангелче да има истински баща — подаде бебето на майката и се загледа как то лакомо и шумно засука. — Знаеш ли, Андре никога не е получавал моето писмо. Мисля, че Лилиан го е намерила и го е скрила.

— Не си му казала, че Ерин е негово дете, нали? — тя беше сигурна, че според Андре бебето е от Шон, независимо от това, какво бе казал съпругът й.

— Не, това не е моя работа, поне засега — Джулия наблегна на „засега“. — Но наистина се изкушавам да му кажа, особено като видях как се държи Шон. Това момче много се е променило.

— Шон вече не е момче, Джулия. Той се промени, когато започна да разбира, че аз не го обичам и никога не съм го обичала.

— Е, ти все пак му беше добра съпруга и не беше нужно точно сега да проявява ирландския си темперамент — тя нежно загука на бебето, което продължаваше да суче и не се интересуваше от драмата на родителите си. — Ти, скъпо детенце, нищо не знаеш. Майка ти се намира на кръстопът. Ако каже истината на Андре сега, ще стане голям скандал, още повече, че е омъжена за друг. А ако не му каже и Шон напусне семейството си, също няма да й е леко. Мисля, че Андре би бил много добър баща.

Диъдри се засмя. Чувстваше се много по-добре и се радваше на присъствието на Джулия в Монкьор.

— Не съм толкова сигурна! Понякога ми напомня за собствения ми баща — тя разказа на Джулия за срещата между Райли О’Ший и Андре в Колорадо. — Можеш ли да повярваш, той ми е изпратил парите, които дължеше на Андре. Там са, в онова чекмедже. Джулия, моля те, вземи ги. Ти плати моя дълг към Андре и парите са твои.

Но тя отказа категорично и добави, че оставя парите за малката Ерин. После настоя младата майка да поспи, докато те с Пруди се грижат за бебето.

— Наистина премина през много трудни изпитания, скъпа моя. Почини си и не се тревожи за нищо. Трябва да оздравееш и да укрепнеш. Аз ще остана тук толкова дълго, колкото имаш нужда от мен.

 

 

Джулия се върна в Нашвил, когато малката Ерин стана на осем месеца. Пруди и Летиция я глезеха много. Те бяха непрекъснато с бебето на Диъдри и не й позволяваха да прави почти нищо.

Съпрузите се държаха любезно един с друг и привидно отношенията им бяха нормални. Никой, освен Андре, който бе останал в Монкьор, за да помага на Жан-Пол в управлението на плантацията, не знаеше, че те повече не бяха истински съпруг и съпруга.

Изборите, определени за ноември, бързо приближаваха. Уискито на Диъдри се търсеше из целия Юг. Тя и Руфъс прекарваха по-голяма част от времето си в превозването на буретата до Шелбайвил.

Когато минаваха с каруцата, хората се спираха, гледаха ги и казваха: „Ето това е уискито на жената от планината.“ Диъдри бе облечена в груб костюм за езда — риза от еленова кожа с ресни, ботуши и черна кожена шапка.

Тя бе в магазина на Доналд Бъл, където се събираха много хора, за да си поговорят и поклюкарстват, когато научи, че Абрахам Линкълн е избран за президент на Съединените щати. Говореше се, че Югът ще си избере свой президент, щом се реши южните щати да се отцепят от съюза.

— Вече имаме за президент един републиканец, който защитава черните — каза й Доналд, докато разтоварваше буретата с уиски. — Казват, че е спечелил четиридесет процента от гласовете на онези кучи синове. Югът няма друг избор. Трябва да напусне съюза и да поеме по свой собствен път.

Възрастните мъже, които седяха наоколо, закимаха одобрително.

— Чух, че в Чарлстън свалили знамето, като оповестили избирането му. Те първи се отделиха и всички южни щати трябва да ги последват.

Диъдри подкара към къщи празната каруца, но сърцето й бе изпълнено с тревога.

— Руфъс, безпокоя се за Монкьор. Ако избухне война, а всички говорят, че това ще стане, Жан-Пол ще бъде първият, който ще отиде да се бие, а също и Шон, и Андре. Как ще се оправяме сами?

Старият негър поклати тъжно глава.

— И аз не знам, миз Дийди. И аз не знам. Миз Дийди, вижте, там стои каруца с някакви хора и са ни препречили пътя.

Тя взе камшика, когато видя мъжете, излегнали се в раздрънканата каруца на Бартоу.

— Не казвай нищо, Руфъс. Аз ще говоря — жената разпозна Лем Джо Бартоу в центъра на групата. Всички мъже бяха пияни, без съмнение, от долнопробното му уиски. — Е, Бартоу — извика тя, — махни се от пътя! Ти, презряно жалко джудже — добави тихо.

— О, това е кралицата на уискито в Тенеси! — изрева подигравателно Бартоу. — Е, ние искаме да ти кажем, че не сме щастливи, задето онова копеле във Вашингтон стана президент, и ще му дадем да се разбере.

— А аз искам да ви кажа, че трябва да се прибера вкъщи и ако не се махнете от пътя ми, ще мина през вас!

— Е, май не ти се говори с нас. Предпочиташ да говориш с този негър, дето е до теб, а? Имаш ли от уискито си в каруцата? Бихме искали да го опитаме.

Камшикът на Диъдри изсвистя над конете на Бартоу. Животните се подплашиха и препуснаха през полето, а мъжете изпопадаха на земята. Мъжът скочи на крака, но Диъдри вече бе потеглила, без да обръща внимание на проклятията зад гърба си.

— Боже, миз Дийди, ти си най-смелата бяла жена, която съм виждал! — възкликна Руфъс и я изгледа с истинско възхищение. — Но мисля също, че успяхте да си спечелите един истински враг.

— Лем е само един страхлив подлец, който говори много, когато е пиян — отвърна тя, но бе сигурна, че той е прав.

* * *

Сред неразборията след избора на Линкълн за президент и мрачните разговори за отцепването на Юга, се зароди една нова любовна история. Аурелия изпадна във възторг от факта, че Габриел бе завъртяла главата на Чарлз, изключително подходяща партия за женитба, наследник на Барксдейл, стара плантация, която граничеше с Монкьор.

— Просто не мога да повярвам, че момичето най-после реши да се омъжи за един от тези млади мъже, които непрекъснато я ухажват. Не мога да повярвам, че това дете прие предложението на най-подходящия ерген в щата. Винаги съм мислела, че е доста безразсъдна и ще избяга от къщи с някой картоиграч като Андре или ще пристане на някой ратай. Диъдри, трябва да ми помогнеш да организираме празненството. Всички са толкова разтревожени за съдбата на Юга, че това може да се превърне в едно от радостните събития на годината. Ще забравим за тревогите. Да организираме празненство, на което всички ще бъдат щастливи, щастливи, щастливи!

Насрочиха празненството за двадесет и трети декември, в навечерието на Коледа, и решиха да поканят всички от няколко мили наоколо. Джулия обеща да дойде за празненството и да донесе на Диъдри рецепта за последното местно питие — джулеп.

Андре се появи и откри Диъдри да полива саксиите с джоджен, който отглеждаше грижливо в лятната градина.

— Казаха ми, че си тук — каза той, докато влизаше в градината. Тя бе превърнала навеса в оранжерия за своите специални билки. — От доста време не сме оставали насаме. Всеки път, когато си дойда вкъщи, ти ме избягваш — той затвори плътно вратата. — Но този път няма да избягаш от мен.

Жената остана спокойна.

— Имам много неща, които трябва да върша… — опита се да се измъкне покрай него, но той я хвана за ръката.

— Тези неща ще почакат. Но… аз не мога, Диъдри. Наблюдавах те как се преструваш, че всичко с брака ти е наред. Ти и твоето малко момиченце заслужавате много повече. Искам да се разведеш с него.

Изгледа го ужасена.

— Аз никога не мога да направя това!

— А защо не? Всъщност живееш като разведена. Не мисля, че страстна жена като теб може да продължава да живее с такъв фалшив брак. Шон също заслужава нещо по-добро.

— Ние се държим добре един към друг. Той е внимателен с Ерин и прекарва доста време с нея. Шон е добър човек. Той ще направи всичко, което е необходимо за нас.

Андре я притегли към себе си.

— А ти как се чувстваш — прошепна той, — жена, толкова красива и страстна, която е родена да бъде обичана? Как минават нощите ти, Диъдри? Знам, че си самотна, знам също колко много можеш да дадеш на един мъж… Нима ти не искаш да бъдеш обичана?

— Андре, моля те, не говори така — тя почувства, че тялото й е готово да я предаде, и разбра, че и той го е доловил. — Измъчваш ме с този разговор.

— Точно това искам да разбереш — колко много се измъчваш всеки ден, като държиш да запазиш този фиктивен брак — зашепна й страстно. Ръцете му започнаха бавно да я обгръщат. — Откога не си се любила с мъж, Диъдри? Помниш ли онази нощ, помниш ли как те накарах да се отдадеш на чувствата си, помниш ли как ние… — думите му я накараха да изтръпне, а горещият му дъх я изгаряше.

— Не мога, Андре — промълви тя и го отблъсна. — Не трябва да правиш това с мен. Това… не е… това не е честно. Когато бях с теб през онази нощ, аз не бях омъжена. Но сега съм. Моля те, не забравяй това! Не мога да оставя Шон просто така. Не мога!

— Нима искаш да прекараш остатъка от живота си по този начин, Диъдри? Не вярвам. Ти си твърде жизнена, истинска, страстна жена. Жената от планината не би трябвало да се страхува да направи това, което желае.

Тя взе купата с джоджена.

— Трябва да се прибирам. Габриел те търсеше. Мисля, че искаше да те попита дали да обяви годежа си утре вечер.

Андре въздъхна дълбоко.

— Не искаш да говорим за нас двамата, нали? По-късно ще се видя с Габриел. Не съм ти казал всичко. Аз съм търпелив мъж. Ще дойде ден, когато ще бъдем само двамата — ти и аз. Обещавам ти.

 

 

Всички по-известни семейства от Нашвил до Шелбайвил бяха на празненството на Габриел Деверо през онази вечер на двадесет и трети декември 1860 година. Всички щяха да запазят спомена за това празненство през трудните времена, които приближаваха.

Къщата бе празнично украсена и бе много красива. Диъдри и Пруди бяха нарязали зелени клонки и листа от оранжерията и бяха украсили с тях стаите. Навсякъде горяха свещи. Празничната трапеза бе отрупана с традиционните за Юга вкусни ястия. Във великолепната кристална купа за пунш на Аурелия проблясваха кубчета лед. В специални сребърни чаши, които майката на Аурелия бе донесла от Англия, бе налята новата напитка джулеп. Тя бе много горда от факта, че за пръв път на неин прием се сервираха непознати и екзотични напитки.

— Това е уискито на Диъдри, приготвено по рецепта на Джулия — отговаряше на всеки, който я молеше да й разкрие тайната на питието.

Когато Габриел и нейният годеник, когото Диъдри бе харесала много, се озоваха в центъра на стаята, придружени от Андре, наоколо избухнаха радостни ръкопляскания. Всички се радваха на предстоящата сватба.

— Чудесна млада двойка — прошепна съседът на Диъдри. — Моля се само наистина да не избухне война, както се говори навсякъде. Този млад мъж сигурно ще бъде един от първите, които ще отидат да воюват.

Това беше един от близнаците на Лансфорд, Регланд, който също наскоро се бе оженил. Думите му помрачиха радостта й. Тя се огледа наоколо. Помисли си за Андре, Жан-Пол и Шон, които също ще трябва да се бият.

— Много от нашите приятели ще участват във войната — отвърна тихо.

— Но ако има война, южняците здравата ще натупат тези янки.

Диъдри не можа да отговори. Наоколо се надигнаха възбудени гласове, когато в стаята влезе Джак Тарвер, току-що пристигнал от Шелбайвил. Той вдигна ръка и всички притихнаха в очакване на думите му.

— Започна се. Всички знаехме, че ще стане така, откакто избраха онзи проклет черен републиканец в Белия дом. Току-що научих последните новини от моята братовчедка, която пристигна миналата вечер от Бюфорт. Южна Каролина се е отцепила, а Мисисипи и Флорида скоро ще я последват.

В стаята се надигна шумна глъчка. Всички се питаха какво ще направи Тенеси. Жан-Пол обикаляше из стаята и подкрепяше тези, които също искаха отцепването на Тенеси от съюза.

— Не можем да изоставим Южна Каролина сама — казваше на всеки, който го слушаше. — Хората от Тенеси не могат да тръгнат против събратята си и не могат да се съюзят с федералните войски на Линкълн.

Напитката на Диъдри се лееше щедро след ентусиазма, завладял всички. Имаше много тостове за тяхната сестра Южна Каролина, която всички смятаха, че трябва да последват.

— Показахме им на онези копелета какво представляваме! — извика някой до Диъдри. — Показахме им, че не сме глупаци.

Габриел се приближи до Диъдри и каза раздразнително:

— Всички забравиха защо са дошли на това празненство. Защо мъжете се вълнуват толкова много от политика и война? Дори и Чарлз! Веднага след обявяването на годежа се впусна да разговаря с някого как не можел да чака и ръцете го сърбели да вземе мускета си.

— Може би няма да се наложи, Габриел — успокои я Диъдри. — Моля се да няма война, но ако все пак има, ние трябва да бъдем силни и да се грижим за леля ти. Не знам как ще се чувства Аурелия, ако Жан-Пол и Андре отидат да се бият.

— А какво ще стане с мен? Ще се омъжа следващия месец и ако скоро избухне война, сигурно ще стана вдовица след шест месеца.

— Не говори такива неща! Мисли само за Чарлз и за това, колко сте щастливи двамата.

Диъдри се замисли за Андре. Как ли щеше да го понесе, ако нещо се случеше с него? Непрекъснато мислеше за него, като гледаше Ерин, която растеше и от ден на ден все повече започваше да прилича на баща си.