Нора Робъртс
Едно лято (13)

Епилог

— Ще си търпелив, нали?

— Не — развеселен, ала съвсем не доволен, Шейд гледаше как Брайън наглася около него рефлекторни чадъри. Струваше му се, че тя си играе с осветлението много повече, отколкото бе необходимо.

— Каза ми, че мога да получа за Коледа каквото си поискам — напомни му Брайън и поднесе към лицето му светломера. — Аз искам тази снимка.

— Беше в момент на слабост — изръмжа той.

— Инат такъв — без капка съчувствие тя отстъпи крачка назад да огледа ъглите. Да, осветлението бе идеално, сенките точно там, където трябваше да бъдат. И въпреки това, въздъхна многострадално. — Шейд, престани да се мръщиш, а?

— Казах ти, че можеш да направиш тази снимка. Не съм обещавал, че ще съм хубав.

— Няма начин — процеди Брайън през зъби. Отчаяно отметна назад косите си и тънката златна халка на лявата й ръка улови светлината. Той я гледаше как проблясва със същото странно удоволствие, което изпитваше винаги когато си спомняше, че бяха един отбор, по всякакъв начин. С усмивка вплете лявата си ръка в нейната, така че халките леко се докоснаха.

— Сигурна ли си, че за Коледа искаш тази снимка? Мислех си да ти купя пет кила френски шоколад.

Тя присви очи, ала пръстите й се вплетоха в неговите.

— Удар под пояса, Колби. Ниско под пояса — но бе решила твърдо да не позволи да бъде разсеяна, затова се отдръпна. — Ще си направя снимката. И ако искаш да си гаден, сама ще си купя шоколад. Някои съпрузи — продължи Брайън, докато вървеше към фотоапарата, закрепен върху статива, — биха изпълнили всякаква прищявка на жена си, когато тя е в моето деликатно положение.

Шейд погледна към плоския й корем под широката риза. Все още не можеше да повярва, че там растеше нов живот. Техният живот. Когато отново дойдеше лятото, щяха да държат в ръцете си първото си дете. Не трябваше да й показва, че едва се сдържа да не я глези, да не я пази. Затова сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.

— Не и аз — заяви весело. — Когато се омъжи за мен, знаеше какво вземаш.

Брайън го погледна през обектива. Ръцете му бяха небрежно пъхнати в джобовете, ала не бе спокоен. Както винаги, тялото му бе готово за скок, съзнанието му вече бе в движение. Но в очите му видя удоволствието, нежността и любовта. Двамата заедно го правеха да се получи. Шейд не се усмихваше, ала тя се усмихна, когато щракна обектива.

— Наистина знаех.