Джорджия Боковън
Дългият път към дома (18)

Епилог

Дженифър плати и слезе от таксито. Докато чакаше шофьорът да свали багажа й, засенчи с ръка очите си и с усмивка погледна към отсрещната страна на тротоара. „Малкият офис“, за който Крейг й бе говорил, се оказа една от най-високите и красиви сгради в Оклахома сити. Както винаги, въпреки финансовия си успех, той си оставаше все същият скромен човек, какъвто го помнеше от преди осем години, когато го бе видяла за пръв път. Това беше едно от качествата му, което бе открила при техните дълги разговори по телефона по време на шестмесечната им раздяла, и то я караше да го обича още по-силно.

— Приятно прекарване в Оклахома сити, госпожо — усмихна й се шофьорът и й махна за сбогом.

— Благодаря, сигурна съм, че ще е така.

Искаше й се да му каже, че не е само туристка, която е дошла само за няколко дни, и с големи усилия на волята сдържа желанието си да запее и закрещи от щастие.

Пресече улицата и се насочи към входа на сградата. Чувстваше се по-добре от всякога. Освен че страстно и всеотдайно бе влюбена в Крейг, най-сетне имаше и самочувствие. Шестте месеца от последната им среща бяха мъчително дълги, но необходими. Без тази раздяла едва ли би била в състояние сама да стъпи на краката си. Постепенно животът й се бе върнал към нормалния си и отдавна забравен ритъм.

След като състоянието на Ричард се беше подобрило, той се бе завърнал в Лексингтън и веднага бе обявил, че е станал нов човек. Едва по-късно Дженифър бе разбрала, че Крейг, вместо да замине направо за Оклахома, го е посетил в болницата в Балтимор. Той бе откупил акциите му от Нощно око и вече финансово необременен, Ричард бе концентрирал всички свои сили в опитите си да си върне Дженифър и Никол.

За да избегне евентуалните скандали, Дженифър бе оставила всичко в ръцете на семейния адвокат. Все пак това не бе спряло Ричард да продължи да идва в къщата й. След няколко срещи обаче той се бе убедил, че тя не е вече онази жена, която така лесно беше манипулирал през последните седем години, и бе насочил усилията си към нещо, което беше еднакво скъпо и за двама им — Никол.

Дженифър никога не се бе съмнявала, че Ричард истински обича Никол, и когато й бе предложил да се разведат, но при условие, че ще може да я посещава, тя с готовност бе приела.

Макар объркана и разочарована от всичко, което се бе случило около нея, Никол постепенно бе започнала да свиква с драматичните промени, настъпили в живота й. В началото Крейг й се бе обаждал един път седмично, а след това и по-често.

Момиченцето все още нямаше представа, че е негова дъщеря, и щяха да минат години, преди да приеме този факт, без това да я нарани…

Дженифър пристъпи към внушителната врата на „Темпълтън тауър“ и сърцето й ускори ритъма си. След толкова години на раздяла, на безсънни нощи и безкрайни телефонни разговори най-после се намираше на няколко крачки от щастието, за което бе бленувала.

Крейг захвърли химикалката на бюрото и уморено разтри слепоочието си. Погледът му премина по лицата на мъжете, насядали около голямата маса в офиса му. Наближаваше четири следобед, а не бяха постигнали никакъв напредък в решаването на финансовите проблеми, които срещаше „Кондовар Електроникс“. Седем часа тези осем мъже не бяха напускали помещението, а решението все още липсваше. Беше ги предупредил, че никой няма да си тръгне, докато не приключат, но вече се чувстваше толкова уморен, че бе готов да ги освободи и да остави всичко за утре.

Слушаше спора, който водеха Хенри Кайли и Бърт Уъртън, но съзнанието му отказваше да асимилира казаното от тях.

— Крейг, добре ли си? — погледна го Хенри загрижено.

— Да, нищо ми няма…

Крейг прокара ръка през косата си.

— Дайте ми доклада за годишните продажби на „Кондовар Електроникс“. Искам да проверя нещо.

Взе документите, но странното чувство на безпомощност отново се появи — и този път много по-силно. Уъртън му говореше нещо, но до ушите му не достигаше никакъв звук.

— Извинете ме, но май не се чувствам добре… Ще се разходя за пет минути, а и вие си починете.

Крейг взе палтото си, излезе от офиса и високо се разсмя. Причината за липсата му на концентрация беше точно срещу него.

Дженифър захвърли списанието, което четеше, и му дари усмивка, от която дъхът му секна.

— Не можех да чакам до следващата седмица…

Крейг с мъка възстанови емоционалния си баланс.

Животът му през последните шест месеца се състоеше от безкрайно дълги и самотни дни. Когато поредният ден си отиваше, той се успокояваше с мисълта, че това го приближава още повече към Дженифър. Но след като вчера тя му бе казала, че ще пристигне след седмица, а сега стоеше пред него, бе вцепенен от изненада.

Интуитивно Дженифър разбра състоянието му и също се засмя гласно.

— Сърдиш ли ми се, че дойдох по-рано?

Нямаше нищо по-хубаво от този момент в живота на Крейг. Той я вдигна, притисна я до себе си и напълни дробовете си с прекрасния аромат на тялото й, за да се увери още един път, че това не е сън или шега на преуморения му мозък.

— Господи, Дженифър! Вече съм стар човек, не мога да издържам подобни изненади. Трябваше да се обадиш, щях да те посрещна.

— Реших да дойда само преди няколко часа. Обадих се на летището, имаше билети и…

Крейг я прекъсна с целувка. Задъхано и страстно я целуваше, без да осъзнава къде се намира. Зад тях се чу някакъв шум. Мъжете бяха излезли от заседателната зала и когато Дженифър и Крейг стреснато се обърнаха, те започнаха да им ръкопляскат.

— Ела.

Крейг хвана ръката на Дженифър и я въведе в офиса си. Колегите му ги последваха.

— Господа, особено ми е приятно да ви представя мис Дженифър Мичел… бъдещата мисис Темпълтън.

Отново избухнаха ръкопляскания, а после всеки един от сътрудниците му дойде да ги поздрави. Хенри Кайли беше последен и, игнорирайки протегната ръка на Дженифър, я дари със силна, приятелска прегръдка.

— Господа, знам, че всички ще бъдете много разочаровани, но смятам да обявя край на работния ден. „Кондовар Електроникс“ ще трябва да почакат още малко, докато разрешим проблема им.

Отвсякъде се чуха въздишки на облекчение.

— А сега, марш навън и приятна почивка.

Когато най-после останаха сами, Крейг обгърна талията на Дженифър и я притегли към себе си.

— Променила си се.

— Така ли?!

— Да, вече нямаш този изплашен поглед.

— Трябваше да те предупредя, че при теб в Оклахома ще дойде друга жена.

— В такъв случай, трябваше да ме предупредиш и за това колко много ще ми харесаш.

— Винаги ли успяваш да намериш най-правилния отговор?

Крейг й отговори с целувка. Целувка, която изтриваше годините раздяла и изпращаше тръпки и горещи вълни по цялото й тяло. Той зарови лице в косите й.

— Господи, вече почти свърши…

Дженифър остана шокирана от облекчението, което се прокрадна в гласа му. Досега той бе прикривал мъката си зад непробиваема фасада и за първи път й позволяваше да надникне отвъд нея. От това любовта й сякаш стана по-силна, ако това въобще бе възможно.

— Да… всичко свърши.

— Обичам те, Дженифър.

— И аз те обичам, Крейг. Още от деня, в който те срещнах, искам да бъда твоя любима, жена и майка на нашите деца.

Крейг се засмя и отново зарови лице в косите й.

— Това означава ли, че се отказваш от амбициите си да участваш в олимпиадата?

— Е, не знам… Не вярвам, че ще ти хареса да бездействам.

Той се взря в очите й.

— Колко?

— Какво колко? Олимпиади ли?

— Не, деца?

— Как ти звучи дванадесет?

— Какво говориш, това е ужасно много?!

— Помисли си само какво ще е в къщата…

Изражението на Крейг изведнъж стана сериозно.

— Мисля, че засега ще трябва да почакаме и да се погрижим Никол да е добре. Тя трябва да преживее всичко, без в живота й да настъпят сътресения.

Дженифър знаеше, че колкото и да се опитваше да го убеждава, че всичко с детето ще е наред, той нямаше да й повярва, докато лично не се убеди.

— Може би направих грешка, че дойдох цяла седмица по-рано. Никол свършва училище в петък и трябваше да я изчакам… Знаеш ли, че следващия месец мама, татко, Кайл и Ендрю ти идват на гости?

— Ендрю?! Ендрю ще дойде в Оклахома?!

— Да, приел е поканата ти.

— Е, да ме вземат…

— Крейг?!

Дженифър го сграбчи за реверите и го разтърси.

— Да, какво?!

— Ако искаш ми вярвай, но не съм дошла цяла седмица по-рано, за да говорим за останалите членове на семейството. Може ли да ми обърнеш малко внимание?

Устните на Крейг се разтегнаха в широка усмивка.

— Да… тъкмо се готвех да те питам защо все пак дойде цяла седмица по-рано?

Гласът й се превърна в тих шепот:

— Чувал ли си, че някои неща е по-добре да се показват, вместо да се разказват?

— Нещо ми подсказва…

— Да?

Тя мушна ръцете си под ризата му.

— Докато…

— Да?

Дженифър започна да целува гърдите му.

— Може наистина да се окажем родители на цяла дузина деца…

Тя се засмя и вдигна глава.

— Кой знае, може би и повече…