Линда Хауърд
На ръба (1)

Първа глава

— Това — с тихо одобрение каза Брет Рътланд, — ми се струва незаконно.

Евън Брейди също бе проследил с поглед младата жена, която току-що ги подмина, и нямаше как да не се съгласи. От седмица бе в клона на компанията в Лос Анджелис и я бе виждал няколко пъти.

— Трябва да се наредиш на опашка като всички останали — обясни иронично на Брет. — Светският й живот ще накара всяка, навлизаща в обществото млада жена, да позеленее от завист.

Студена, безмилостна усмивка докосна устните на Брет.

— Съжалявам. Смятам да изместя останалите и да мина в началото на опашката.

Евън се сепна, досега не знаеше случай Брет да е излизал със служителка на компанията, а и само се бе пошегувал. Ала когато човек погледнеше Теса Конуей, всякакви други съображения излитаха от ума му. Той сви рамене.

— Няма вид на типична счетоводителка, нали?

Тъмносините очи на Брет сякаш го прерязаха.

— Счетоводителка ли?

— При това доста добра в работата си. Автоматично трябва да влезе в списъка на заподозрените.

Брет кимна, отново обърна очи към стройния гръб на жената и я проследи, докато тя се качи в асансьора и се скри от погледа му. С Евън бяха пристигнали в Лос Анджелис да направят дискретно разследване на мистериозно финансово несъответствие, появило се след вътрешна ревизия в клона в Лос Анжелис на Картър Енджиниъринг, който бе част от корпорацията „Картър-Маршъл“. Когато Джошуа Картър разбра за евентуално присвояване в основната си компания, побесня, а човек трябваше да внимава с разгневения Джошуа Картър, макар вече да наближаваше седемдесетте. Той извика най-доверения си сътрудник по разрешаване на проблеми, за да разследва и оправи нещата, и нареди на Брет да прибегне до цялата строгост на закона. Никой не можеше да краде от Джошуа Картър и да му се размине с уволнение и шляпване през пръстите! Лошата реклама да върви по дяволите, що се отнасяше до него.

Брет споделяше неговото безмилостно недоверие към крадците; бе работил твърде много за успеха си и изпитваше единствено презрение към всеки, който търси лесното и краде плодовете от чуждите усилия. Можеше да отнеме време, но с Евън щяха да намерят крадеца и последствията от това щяха да накарат всички от Картър Енджиниъринг да размислят, преди да отнесат вкъщи нещо повече от молив.

Компютърните кражби, извършени от човек, който наистина разбира от компютри, се засичаха изключително трудно, но Брет имаше пълно доверие в уменията на Евън. Малко бяха хората в Съединените щати, които можеха да се сравняват по опитност с него. След като Евън подхванеше техническите въпроси, а Брет се заемеше с персонала, щяха да приключат въпроса, още преди крадецът да се усети, че го търсят. Прикритието, под което работеха, бе, че са в Лос Анджелис да проучват възможностите за нова компютърна система. Евън можеше да оправдае това алиби неопределено дълго време.

Брет замислено потърка челюстта си.

— Знаеш ли как се казва? — попита той Евън почти разсеяно.

— Всеки мъж в сградата знае — отвърна Евън с усмивка. — Тереса Конуей, но всички я наричат Теса. Не е омъжена. Аз… Ами извадих досието й от личен състав.

— Интересно ли е за четене?

— Зависи какво търсиш. Все пак няма някакви тайни в миналото си.

— Мисля да съчетая работата с малко удоволствие и да поканя госпожица Конуей на вечеря — с провлачен глас каза Брет. — Ще я подпитам за останалите от отдела; може да знае кой има финансови затруднения или да е забелязала нечие внезапно забогатяване.

— Неприятно ми е, че трябва да работиш толкова много — Евън язвително повдигна вежди. — Ще те отменя в нощното дежурство и ще изведа дамата, за да можеш хубаво да си починеш.

В забележително стегнат стил Брет му каза какво може да направи с предложението си и Евън се усмихна. Той бе слаб, мургав и емоционален и никога не страдаше от липса на женска компания. Вероятно сам щеше да покани Теса Конуей, преди да приключи със задачата, но бе твърде зает, а и сега Брет се намеси, което означаваше, че никой друг няма да може да се вреди, преди той да реши да се оттегли. Жените не отказваха на Брет Рътланд; природата го бе дарила с огнена сексуалност и сурова и натрапчива мъжественост, която привличаше жените като нощни пеперуди към свещ, но физическите му щения бяха подчинени на ледения контрол на мозъка му. Досега Евън не бе срещал друг мъж, който да се владее по-добре от Брет Рътланд.

Джошуа Картър едва ли можеше да избере по-подходящ човек от Брет — той бе невъзмутим, бдителен и не се ангажираше емоционално. Евън беше чувал да се говори, че на Брет Рътланд не му пука за никого, и понякога мислеше, че слуховете могат и да се окажат истина. Никакви емоции или чувства не можеха да помрачат ясната мисъл на Брет. По характер бе затворен, макар повечето хора да не го осъзнаваха, защото майсторски ги манипулираше и подчиняваше на волята си.

— Когато се върнем от обяд, искам да прочета досието й — заяви Брет. Морскосините му очи бяха сериозни и за момент Евън изпита съжаление към Теса Конуей — нямаше никакъв шанс.

 

 

Теса влезе в сградата след обедната почивка и се усмихна на охраната на портала, като си спечели широка до уши усмивка от мъжа и раздразнено сумтене от Марта „Били“ Билингсли, която работеше в отдел работна заплата на Картър Енджиниъринг и бе най-близката приятелка на Теса.

— Би флиртувала и с мъртвец — възропта Били.

— Не е вярно — добродушно се защити Теса. — Освен това има разлика между флирт и обикновено приятелско отношение.

— Що се отнася до теб, няма. Всеки мъж в тази сграда откача, само да се приближиш до него.

Теса се засмя, без да вземе обвиненията на Били навътре. Беше весела кокетка, засмяна и закачлива, но се държеше така непринудено, че бе невъзможно човек да не се зарази от смеха й. Повечето хора харесваха Теса, дори и жените, защото не бе безогледна, въпреки че слънчевият й чар привличаше мъжете както магнит желязо. Винаги канеха първо нея на събирания, защото бе така жизнерадостна. Притежаваше остро, но добронамерено чувство за хумор — такова, че хората се улавяха за мързеливия й говор с почти болезнено очакване на закачката, след което избухваха в смях, като стигнеше финала. Провлаченият акцент на Теса щеше да подлуди всички още преди месеци, ако ленивата му мелодия не бе толкова забавна. Бе родена в Мобил, Алабама, на Мексиканския залив, и Били отдавна бе стигнала до заключението, че само земетресение би накарало Теса да се разбърза. Бе наистина странно как успяваше да свърши толкова много работа, след като към всичко подхождаше с невъзмутимо спокойствие, никога не бе смутена или притеснена, независимо каква криза се бе стоварила в работата. Теса спокойно се разхождаше наоколо и нещата някак си се нареждаха. Бе пълна загадка.

Качиха се в асансьора, към тях се присъедини и Сами Уолъс, компютърният гений на компанията. Сами бе висок, слаб и рус, с разсеяни и благи сини очи зад очилата с тънки рамки, които му придаваха още по-убедителен вид на гений. Трябваше му само една клавиатура и можеше да накара компютъра и да пропее, но бе болезнено стеснителен. Теса изпитваше желание да го закриля, въпреки че бе няколко години по-голям от нея, и сега топло го поздрави. Все още се изчервяваше, когато тя го заговореше, но вече бе разбрал, че доброжелателството в очите й бе искрено и отвърна на усмивката й. Макар мислите му обикновено да бяха заети с компютри, бе забелязал как мъжете гледаха Теса и се чувстваше малко горд, че тя не пропускаше да го заговори.

— Имаш ли свободно време за урок по шах — попита го тя, а той се изчерви още повече, заради намека й, че от многото светски ангажименти рядко му остава свободна вечер. Това му допадна и й отправи най-милата си усмивка.

— Какво ще кажеш за утре вечер?

— Чудесно! — тя го дари с ослепителна усмивка, зелените й очи заблестяха. — Към седем?

— Добре. Искаш ли да поиграем и на покер?

— Знаеш, че не мога да откажа на една игра на покер.

Намигна му и Сами й намигна в отговор, изненадвайки дори себе си. Той показваше на Теса да играе шах, а в замяна тя го учеше на покер. Бе толкова добър с числата, че усвои основите на покера по-лесно, отколкото тя се справяше с шаха. Теса играеше шах с увлечение и замах, като се осланяше по-скоро на интуицията си, отколкото на някаква стратегия, и шахматната дъска често бе в хаос, преди противникът й да разбере какво става и да започне методично да преследва царя й. От друга страна много я биваше на покер; обичаше тръпката от съчетаването на умение и късмет.

Асансьорът спря на следващия етаж, където се качиха няколко мъже; Теса се премести назад и се подпря на парапета, когато вратата се затвори и отново потеглиха нагоре. Добре, че се беше хванала, когато асансьорът стигна до следващия етаж, и се залюля силно, преди да спре, тресейки се. Тед Бейкър, който стоеше пред нея, загуби равновесие и силно се олюля, като се помъчи да не падне. Успя да се задържи, но с лакът удари Теса в лицето и тя залитна от силата на удара. Незабавно мъжът до нея я прихвана през кръста, задържа я и тихо изруга.

Човекът, който я удари, се обърна и започна многословно да се извинява.

— Не сте виновен — опита се да го успокои Теса.

— Бейкър, обадете се на техник да провери асансьора — нареди мъжът, който държеше Теса, а Бейкър бързо измърмори нещо в потвърждение.

Теса вече се бе възстановила от краткотрайното замайване, последвало удара, и се опита да се отдръпне от мъжа, но той здраво я бе обгърнал с ръка. Били се промъкна към тях с притеснен вид.

— Теса, добре ли си?

— Да, всичко е наред — внимателно опипа бузата си с пръсти, несигурна дали говори истината или се прави на смела. Усещаше лицето си сковано.

— Ще я кача горе и ще й сложа лед — обади се властният глас над главата й, а тя се почуди дали някой можеше да не се подчини на заповедната нотка. Никой в асансьора не предложи нищо друго. Били слезе на техния етаж, погледна загрижено към Теса, но не направи опит да ги придружи. Постепенно асансьорът се изпразни, качвайки се все по-нагоре, а Теса замислено стисна устни, като се чудеше какво означава това. Искаше й се да обърне глава и хубаво да огледа спасителя си, но той бе застанал зад нея и не й се щеше да рискува да завърти главата си до такава степен. Лицето й възвръщаше чувствителността си, а бузата й болезнено пулсираше.

Слязоха на етажа на ръководството, където Теса бе идвала едва няколко пъти, тъй като рядко се налагаше служител от счетоводството да има работа чак там. Той отвори врата без табелка с име, а една секретарка застана мирно при бюрото си.

— Хелън, имам ли лед в кабинета? Стана малък инцидент.

— Да, господине, сигурна съм, че имате — Хелън скочи и му отвори вратата, след което се запъти право към вграденото барче в ъгъла на просторния кабинет, за да провери количеството лед. — Да, има лед. Нуждаете ли се от още нещо?

— Ще взема кърпа от тоалетната — отвърна спокойно той. — Това е всичко, благодаря.

Секретарката излезе, като затвори вратата след себе си, и Теса остана сама в големия кабинет с един напълно непознат мъж.

— Седнете тук — нареди той, като я настани в огромното кожено кресло зад бюрото, ширнало се като футболно игрище. Мъжът се обърна да донесе кърпа от личната си тоалетна, а Теса тутакси стана, подтикната едновременно от любопитство и интуитивна предпазливост по отношение на мъж, така свикнал да дава нареждания, които да се изпълняват. Отиде до големите прозорци и погледна към почти безкрайната панорама на Лос Анджелис. Чу го да се връща в кабинета, но не се обърна.

— Казах ви да седнете — каза той рязко по посока на гърба й.

— Да, така е — съгласи се Теса с благ глас.

След малко той отиде до барчето и тя чу звука от кубчетата лед, докато ги вадеше.

— Предпочитам да седите, доста силно ви удариха.

— Обещавам да не припадна — младата жена чу как се приближава… не, дебелият килим заглушаваше стъпките му. Тя долови движенията му, сякаш кожата й бе станала особено чувствителна към него; всъщност усети топлината на тялото му, докато се приближаваше. Обърна се и за пръв път се изправи лице в лице с него.

Докато я бе притиснал плътно към себе си, тя бе забелязала няколко неща. Първо, че беше много висок, вероятно около един и деветдесет, и много силен. Тя бе средна на ръст, но с нежна и изящна фигура, и имаше чувството, че може с една ръка да я повдигне. Топлината и мощта на здравото му мускулесто тяло бяха съкрушителни. Също така долови и чистия му мъжки аромат и усети стаената сила на ръцете му.

Сега стоеше пред нея и я гледаше с присвити, съсредоточени очи и Теса отвърна на погледа му. Изпита странното чувство сякаш главата й се изпразва и за момент се замисли дали не е получила леко сътресение на мозъка. После се усети, че е затаила дъх. Едва доловимо издиша, все още втренчена в суровото, определено некрасиво, но невероятно чувствено и изразително лице. Досега не бе виждала по-красиви очи от неговите — морскосини, с възможно най-чистото и дълбоко синьо и гъсти тъмни ресници. Косата му бе светлокестенява, на места със златисти кичури, почти разрошена. Изглеждаше суров и чувствен, донякъде жесток, а Теса не можеше да откъсне очи от него.

Брадичката му беше малко повече издадена, челюстта доста широка, а скулите по-високи, груби и строги; носът направо можеше да се нарече римски. Чертите му бяха така сурово изсечени, че можеше да бъде сметнат за грозен, ако не бе тъмносинята красота на очите и чувствено изрязаното съвършенство на устните. Устата му определено бе порочна и на нея отново й секна дъхът, когато я погледна. Тя бе голяма, точно колкото трябваше, нито прекалено широка, нито твърде малка, устните бяха подвижни и ясно очертани, с лека извивка, която можеше да изразява ту насмешка, ту добро настроение. Бе уста на човек с голям и разнообразен опит, който знаеше как да целува, как да се наслади на аромата на женската кожа. Теса внезапно бе обзета от порива да се повдигне на пръсти и сама да провери колко хубаво можеше да целува.

Много нежно той постави пръст под брадичката й и наклони лицето й към светлината, за да прегледа бузата.

— Мястото е натъртено — каза, — но мисля, че няма да посинее.

— Дано!

Той внимателно постави импровизираната торбичка с лед върху бузата й, а Теса вдигна ръка, за да я задържи. Пръстите й докоснаха неговите и тя забеляза, че са леко загрубели, не бяха ръце на човек, който никога не върши нещо по-уморително от това да поставя подписа си. Мъжът не отмести ръката си, а я задържа под нейната, и я погледна така спокойно и самоуверено, че на нея автоматично й се прииска да застане на по-безопасно разстояние от него. Бе свикнала да очарова мъжете с такава лекота, която дори не представляваше съзнателно усилие, но това бе безгрижно обаяние и тя винаги се отдръпваше, преди чувствата да се задълбочат. Не можеше да каже как разбра, но всяка част от тялото й, всеки нерв в плътта й, всеки инстинкт от женствената й същност й подсказваха, че той е повече, отколкото можеше да понесе. Не беше мъж с лековато обаяние; покоряваше жените с дълбочината на мъжествеността си. Не би оставил пеперудката да отлети след предизвикателен танц пред него; би протегнал ръка да я хване и щеше да я задържи, докато красотата й го впечатляваше. Теса осъзнаваше, че трябва да се махне, веднага, за да може да се предпази. Но не искаше да си тръгне, помисли с копнеж тя. Искаше да остане близо до него…

Под това излъчване и ведрост Теса притежаваше стабилна жилка на здрав разум, който сега излезе на повърхността.

— Благодаря ви за леда — прошепна, като се отдръпна от него. — По-добре да се връщам на работа, преди да са ме уволнили за закъснението. Още веднъж благодаря…

— Не тръгвайте — меко нареди той, но това бе чиста заповед въпреки равния му глас. — Ще позвъня на началника на отдела ви, за да му обясня.

— Не е нужно. Наистина съм добре и мога да се върна на работа.

— Щом настоявате — клепачите му мързеливо се притвориха над тъмносините му очи. — Бих искал да поговоря с вас, така че днес ще ви заведа на вечеря. Седем и половина удобно ли ви е?

— Господи! — отвърна изненадана. — Дори не ви познавам.

— Лесно може да се поправи. — Той протегна здравата си, загоряла ръка. — Аз съм Брет Рътланд от Картър-Маршъл.

Очите й леко се разшириха. През последната седмица бе чувала името толкова често и толкова много хора се отнасяха предпазливо към него, че бе започнала да вярва на всички неща, които бе чула. Само слухът, че може да поеме управлението на Картър Енджиниъринг, караше доста хора да се притесняват. Сигурно е пристигнал сутринта. Но той все още стоеше с протегната ръка и Теса бавно извади своята, за да се ръкува. Пръстите му леко обгърнаха нейните, сякаш осъзнаваше разликата между своята сила и нейната.

— Теса Конуей — каза тя, за да се представи. — Работя в счетоводството.

Той не пусна ръката й.

— Е, Теса Конуей, сега знаеш кой съм и аз знам коя си. Ще вечеряме ли заедно?

Тя го изгледа предпазливо за момент, след това вроденото й чувство за хумор започна да се пробужда. Нима този мъж бе човекоядецът, за когото се разказваха страшни приказки? Със сигурност не приличаше на питомно котенце, но нямаше вид и на човек, който яде сурово месо на закуска. Игриви пламъчета затанцуваха в зелените й очи.

— Не съм сигурна дали ще е безопасно да изляза с човека, известен като „Секирата“ — изтъкна дръзко.

Той отметна глава и се засмя, приятен, дълбок звук, и някаква топлина се зароди в нея.

— Секирата? По-добре, отколкото си мислех! Но не се безпокой, Теса Конуей. Няма да те накълцам на ситни парченца.

Не, но беше мъж, който можеше да прекара чувствата на една жена през месомелачка. Само докато стоеше в кабинета с него, Теса усещаше как сърцето й забързва ритъма си, а бученето на кръвта във вените стопля цялото й тяло. Изкушението я правеше слаба, защото наистина искаше да излезе с него, но знаеше, че най-разумното нещо бе не да върви, а да бяга до най-близкото прикритие.

— Ако излезем заедно, клоните ще се пречупят от товара на клюките. Наистина не искам…

— Не ме интересуват клюките, а и теб също — пръстите му се стегнаха върху нейните. — В седем и половина?

Тя отново го погледна, ала това бе тактическа грешка. С нисък, мелодичен смях тя хвърли предпазливостта на вятъра.

— Нека да е в шест и половина. Аз съм истинска поспаланка; ако не си получа осемте часа сън, не мога да функционирам. През седмицата никога не оставам толкова късно, колкото Пепеляшка, а на всички е известно, че тя не се е задържала много по забави.

Брет прикри поглед с миглите си, за да не издаде хищническия блясък. С удоволствие би я сложил да си легне рано; да я остави да спи, обаче, бе нещо съвсем друго.

— Ще те взема. Дай ми адреса си.

Възнамеряваше да прочете досието й и би могъл да вземе адреса й оттам, но не бе нужно тя да го разбира.

Теса придържаше студения компрес с лявата си ръка, докато драсна адреса на листче хартия, заедно с телефонния си номер. След това отново го погледна и леко тръсна глава. Сигурно съм полудяла, измърмори наум и бързо излезе от кабинета, преди той по някакъв начин да я подмами да остане по-дълго.

Брет седна на бюрото и разсеяно се заигра с листчето, на което бе написала адреса. Точно така я искаше — полудяла, напълно зашеметена заради удоволствието, което възнамеряваше да й достави. Бе имал няколко любовни връзки, достатъчно, че перспективата за поредната жена в леглото да породи единствено чувство на спокойно очакване, но това, което изпитваше в момента, далеч не бе спокойствие. Каквото и да излъчваше Теса Конуей, той я желаеше. Не можеше да си спомни друга жена, която бе пожелавал и която да не бе получил накрая и то за сравнително кратко време. Нямаше причина сега нещата да стоят по друг начин. Спомни си походката й, стройните й бедра се движеха по начин, от който на челото му избиваше пот. Щеше да мине доста време, преди да му омръзне.

 

 

Каква съм идиотка, си повтаряше Теса, като се върна на работа, все още притискайки кърпата с лед към натъртената си буза. На практика се бе съгласила да излезе с мъж, който заемаше доста висок пост във фирмената йерархия, а това само по себе си би могло да роди отлична реколта клюки. И не само това, носеше му се ужасна слава — появеше ли се някъде, хора губеха работата си. „Секирата“ бе рядко подходящ прякор. Ала като оставим това настрана, той бе най-сексапилният мъж, когото бе срещала или си бе представяла. Това се дължеше не толкова на външния му вид, макар очите му да бяха зашеметяващо красиви. По-скоро всичко бе в това как поглеждаше жената, сякаш му принадлежеше, сякаш разполагаше с всякакви великолепни начини да я вземе и бавно да се наслади на всеки миг. Очи на развратник… само дето в погледа му се таеше нещо студено и въздържано, като че част от него стоеше настрана, напълно недокосната от огъня на собствената му страст.

Как да постъпи една жена с мъж, който би пожелал повече, отколкото тя би дала, без да се чувства застрашена. Досега никой не бе разбивал сърцето й, макар то да бе разтърсвано достатъчно силно и тя не искаше пак да излага на риск чувствата си, особено с мъж като Брет Рътланд. Той би пренебрегнал преградите от смях и безгрижен флирт, би ги отстранил, за да се домогне до жената зад тях. Теса обичаше да флиртува и да се забавлява; това й бе приятно и често караше хората да подобрят самочувствието си. Ала мисълта да задълбочи отношенията си с някого бе малко плашеща и тя силно се опасяваше, че е доста слаба вероятността да запази дистанция с Брет.

След два несполучливи годежа Теса вече нямаше толкова звезди в очите. Бе оптимистка и достатъчно здравомислеща да не обвинява всички мъже заради две неуспешни връзки, но бе станала по-предпазлива в любовните отношения. Разбираше кога е надвиснала опасност, а този мъж излъчваше сигнали за тревога, ярки като неонови реклами. Защо тогава отхвърли всякаква предпазливост и се съгласи да излезе с него, след като разумът й подсказваше друго? Защото съм идиотка, промърмори си тя, докато сядаше на бюрото си.

Началникът на счетоводния отдел Пери Смидърман излезе от кабинета си и се приближи към работното й място. Високото му чело бе постоянно смръщено.

— Били Билингсли се обади да каже, че си претърпяла малък инцидент. Всичко наред ли е?

— Да, добре съм — Теса махна студения компрес и леко и внимателно опипа подутата скула. — Как ти се струва?

Той се намръщи още повече, след като се наведе да прегледа натъртеното място така внимателно сякаш проверяваше счетоводните си книги.

— Болезнено — произнесе се той най-накрая. — Искаш ли да си ходиш?

Теса прикри изненадания си смях.

— Не, не ми пречи да работя — успокои го сдържано.

Пери бе паникьор, но толкова добросърдечен, че тя го харесваше въпреки вечните му тревоги.

— Ходи ли на лекар?

— Не. Господин Рътланд ме заведе в кабинета си и ми сложи компрес…

— Брет Рътланд ли? — остро попита Пери.

— Да, беше в същия асансьор…

Върху високото му бяло чело заблестяха капчици пот.

— Разпитва ли те нещо за отдела? Спомена ли дали ще прегледа счетоводните книги?

Лицето и повишеният му тон изразяваха притеснение. Теса се опита да го успокои.

— Дума не обели. Просто извади лед от барчето и го уви в кърпа.

— Сигурна ли си? Той никога не върши нищо безцелно. Може да е коварен, когато му изнася. Сигурен съм, че ще прегледа цялата документация, но първо ще поразпита и ще иска да разбере дали не сме небрежни и невнимателни в нещо.

— Няма за какво да се тревожиш; отделът е в добро състояние, а ти си много компетентен ръководител.

— Човек никога не знае — отвърна той, като чупеше ръце. — Човек никога не знае.

Бе решен да мисли най-лошото и Теса с въздишка се отказа от опита да го окуражи; явно се чувстваше по-щастлив с мрачните си мисли. Някои хора просто бяха черногледи и Пери бе един от тях.

Били се отби по време на следобедната почивка, за да провери как е Теса. Бе изпълнена с любопитство относно Брет Рътланд, големите й кафяви очи бяха по-кръгли от обикновено, докато гледаше Теса и стрелкаше въпроси по-бързо, отколкото можеха да й отговорят.

— Какво каза той? Колко време те задържа? Беше ли те страх? Мили боже, от всички хора, които можеха да бъдат в асансьора! Каза ли защо е тук?

Теса си избра един въпрос и не обърна внимание на другите.

— Защо да ме е страх? Не знаех кой е.

Били зяпна.

— Не си знаела кой е Брет Рътланд?

— Знам го по име, но никога не го бях виждала, та как можех да го позная?

Нетърпяща подобна логика, Били все пак се опита да измъкне още информация от Теса, която можеше да бъде вбесяващо уклончива, когато пожелаеше.

— Какво му каза? А той?

— Покани ме да седна, докато донесе кърпа — измърмори Теса. Нямаше намерение да сподели с Били, че я е поканил на вечеря; самата мисъл, че ще излиза с него, я разтреперваше, изхвърляше я от обичайното лениво доволство и я изнервяше, като я караше да се чувства едновременно изплашена и възбудена. Все още гореше от огненото електричество на мъжествеността му.

Леля Силвър щеше да го боготвори.

Само при мисълта за леля си Теса се усмихна, защото Силвър бе най-сърдечната, жизнерадостна и любвеобилна жена на света и ако можеше да оцени нещо, това бе един вълнуващ мъж.

— Сладурче — често бе повтаряла Силвър, — ако някога престана да заглеждам мъжете, ще трябва да ме погребеш, защото това ще бъде сигурен знак, че съм мъртва.

Тъй като леля й имаше процъфтяващ бизнес с малък, скъп магазин за кукли в Гатлинбърг, Теса бе убедена, че все още щастливо се заглежда по мъжете.

— Усмихваш се — обвини я Били. — Тереса Конуей! Да не си посмяла да флиртуваш с този мъж! Познавам погледа ти. Пак ли си пърхала срещу него?

— С физиономия, която сякаш е преминала десетрундов мач с боксьор тежка категория ли? — попита Теса с благ глас.

— Това би ли ти попречило?

— Честна дума, не съм флиртувала с господин Рътланд — очите й светнаха; господин Рътланд явно действаше, без да чака жените да започнат да флиртуват.

— Дано да е така! Говори се, че съдира кожата на тези, които са го погледнали накриво.

Няколко неща, свързани с Брет Рътланд, безпокояха Теса, но не и страхът, че ще й съдере кожата. Не, това, което би направил с кожата й, изобщо нямаше да е болезнено, и тази вътрешна убеденост май бе най-обезпокоителното чувство по отношение на него. Когато една жена погледнеше мъж и усетеше инстинктивно и неоспоримо, че може да й достави изключително удоволствие, защитните й сили срещу него бяха опасно отслабени. Теса не искаше защитните й сили да отслабнат; не един, а два пъти беше наранявана. След време, когато напълно се излекуваше от сърдечните си рани, й се искаше отново да вкуси любовта. Не и сега, отчаяно си помисли тя. Още не съм готова.

Успя да убеди Били, че не е сторила нищо възмутително, което да й струва работата. Били представляваше противоречива комбинация от улегнала калифорнийска безцеремонност и изненадваща моралност, често скандализирана от кокетството на Теса. Тъй като беше истинска приятелка, Теса незабележимо се грижеше за Били, без никой да усети, макар мнозина да смятаха, че Били бе превела Теса през лабиринтите и пропастите на живота в Южна Калифорния, където обичайното движение по улиците бе на практика смъртна присъда за всяка млада жена, привикнала на по-спокойно темпо на придвижване от едно място на друго. След като се сприятелиха, Били започна да се облича по-семпло, в по-класически стил, който по̀ прилягаше на ниската й, доста закръглена фигура. Прическата й вече подхождаше на лицето, а гримът подчертаваше големите й кафяви очи и прикриваше жълтеникавия тен. Преди вкусът на Били клонеше към тежки, дрънкащи бижута в неонови цветове, които й придаваха вид на джудже от цирка. Сега започна да носи по-дискретни украшения в тон с тоалета. Светският живот на Били значително се оживи през изминалата година, но тя не се зачуди защо. На Теса й бе известно защо и това я изпълваше с мълчаливо удовлетворение. Тя самата имаше късмет; през обърканите си подрастващи години бе разчитала на наставленията на леля Силвър как да се облича и поставя грим; не бяха много момичетата като нея. Най-малкото, което можеше да направи, бе да разпространи част от съветите на леля Силвър.

Да не забрави да й пише за Брет Рътланд; леля й щеше да се зарадва на новината за мъжа с морскосините очи и устни, които можеха да подлудят всяка жена.

 

 

Брет се облегна в креслото, очите му се присвиха, докато преглеждаше оскъдната информация във фирменото досие на Теса. Не съдържаше кой знае какво: не е била арестувана, не се е омъжвала, нямаше отличителни белези. Началникът й Пери Смидърман й бе дал добра оценка, но Брет цинично си помисли, че никой нормален мъж не би казал нещо против Теса, дори и тип като Пери Смидърман с манталитет на стара мома.

Той захвърли папката върху бюрото си — съдържанието й бе безполезно. Довечера щеше да разбере повече за нея.