Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (45)

10

Когато Джейсън не се връщаше нощем, а това се случваше от време на време, Луиза знаеше, че той е у Нед Ремптън — единственият човек, който не беше жертва на неговата мизантропия. Тя никога не питаше мъжа си къде е бил, защото знаеше. Луиза знаеше също, че разговорите с Нед го успокояваха, тъй като понякога тя също ходеше в Сан Франциско и ги наблюдаваше. Щом като пристъпеше прага на тавана, Джейсън се отпускаше. Двамата мъже разговаряха дълго, толкова до късно през нощта, че Луиза едва се сдържаше да не заспи. Затова пък на връщане, докато преминаваха Бей бридж, Джейсън поне приказваше с нея.

— Причината е в страната, в тази наша проклета Америка — казваше той. — Ако се бях родил някъде другаде, всичко щеше да е чудесно, наистина чудесно…

— Да, сигурно е така.

— Нед мисли, че трябва да отидем в Мексико. Там индианците… си седят и си дъвчат листенца. Няма войни. Няма собственост. Живеят прекрасно и възвишено от раждането до смъртта си.

В края на краищата те наистина напуснаха къщата в Бъркли, но не за да отидат в Мексико. Нед Ремптън беше очевидно по-нужен на Джейсън, отколкото Мексико, и след една нощ, в която не се прибра, той заяви на Луиза, че отиват окончателно в Сан Франциско при Нед.

— Не! — възпротиви се Луиза, Не, Джейсън, невъзможно е! — Беше ужасена — приятелят на мъжа й я отвращаваше, но тя не смееше да го каже.

— Защо не, по дяволите? Омръзна ми да се разкарвам дотам и обратно, а точно в този момент имам нужда от Нед, наистина имам нужда.

— Но неговият таван представлява само едно голямо помещение — възрази Луиза. — Няма да имаме дори наша стая.

— Ще си преградим една част.

— Не може ли той да дойде тук? Ние поне имаме една стая в повече.

— Той не може да дойде в Бъркли. И разбери най-после, Луиза, аз имам нужда от него, а не той от мен.

— Аз няма да дойда — каза Луиза. — Искам да остана тук. Посадила съм цветя и всичко съм наредила.

Джейсън вдигна рамене.

— Добре. Това си е твоя работа. Щом искаш — стой си. Аз отивам.

Нед Ремптън стана още по-отвратителен за Луиза, но любовта й към Джейсън Джоунз беше толкова силна, че в сравнение с нея отвращението й към приятеля му беше просто незначително. Освен това Луиза призна в себе си, че душевното състояние на мъжа й я тревожи и затова, като видя, че той беше взел твърдо решение да се мести, тя се съгласи да тръгне с него.

Таванското помещение на Нед беше дълго около тридесет и пет метра, а стените, подът и таванът бяха бетонни. Намираше се на петия етаж над един склад за стоки (по-долните етажи все още се използуваха за складове). Входът беше в единия край — в другия край имаше душ и умивалник, а срещу тях — кухненска мивка и газова готварска печка. Тоалетната беше на долния етаж. Нед премести леглото си по към кухнята, така че Луиза и Джейсън да се чувствуват по-уединени. Между своето легло и тяхното издигна (почти колкото човешки ръст) преграда от куфари и картонени кутии и каза на Луиза, че няма да наднича над нея. През първите няколко дни от съжителството им той спазваше обещанието си и дори отместваше поглед встрани, когато тя тръгваше по старите килимчета към душа.

Като се върнеше следобед от лекции, Луиза си четеше в техния край, а Джейсън и Нед тихо разговаряха за живота. Луиза не проявяваше никакъв интерес към разговорите им. Това нервираше Джейсън и той й го каза, тъй като основното правило на Нед беше всичко да се казва откровено, за да не те измъчва отвътре.

Луиза отговори — откровено, без заобикалки, — че не се нуждае от нова философия за живота, че Америка може и цялата да е разложена, но тя самата не е.

— Е да, но и ти си — отговори й Джейсън. — Всички ние сме. Всички сме напълно покварени от системата.

— Докато — намеси се Нед и унесено погледна ученика си, — докато не излезем от своето собствено „аз“. Тогава чак ще се освободим от себе си и от обкръжението си — Америка. Ще махнем коричката от раната и гнойта ще изтече.

— Именно — каза Джейсън. — Ако само… — И той удари с юмрук по дланта на ръката си.

Луиза сви рамене.

Диагнозата на Нед за Джейсъновото неразположение беше следната: поквареното общество му беше наложило неусетно едно истинско „аз“. Ето защо той се чувствуваше така нещастен и неудовлетворен.

Луиза пък си имаше свой вариант:

— Може би ще се чувствуваш по-добре, ако не мислиш толкова много за себе си.

— Но, Луиза — каза Нед, — ние нямаме нищо друго, освен себе си. Нищо друго.

По предложение на Нед първата стъпка на лечението беше една умерена доза ЛСД, която щеше да помогне на Джейсън да се освободи от своето фалшиво „аз“.

Джейсън преглътна и стисна юмруци.

— Като марихуаната е — каза Нед, — само че е по-ефикасно. Ако беше взел от него по-рано, никога нямаше да стигнеш до това състояние.

— Добре — съгласи се Джейсън.

— Ти какво ще кажеш, Луиза? — попита Нед.

Луиза вдигна рамене.

— Не знам. Дано не му подействува много силно и не се хвърли от прозореца.

— Няма да се хвърли. И двамата ще бъдем тук.

— Да.

— Освен ако не искаш и ти да пробваш заедно с него.

— О, не. — Луиза поклати глава.

Джейсън погълна бучката захар в четири часа следобед. Започна да трепери, но Луиза го хвана за ръката и след малко той се поуспокои. Очите му се изцъклиха и лицето му доби онова изражение на блажен покой, което най-напред бе привлякло вниманието й към него. След малко той стана и взе да се разхожда из тавана — кротък и весел като щастливо дете. Повече от половин час трака дръжката на вратата. После отиде до полицата с книги и започна да докосва с пръстите си книгите, като че ли свиреше на пиано. Когато се стъмни, той се приближи до прозореца и се загледа в малката част от залива, която се виждаше между покривите — отсреща, където блестяха светлините.

— Вижте — каза той. — Вижте светлините.

— Да, чудни са, Джейсън — каза Нед.

Луиза се беше отегчила.

Джейсън забеляза това и се приближи до нея.

— На теб ти е безразлично — каза той.

— Не, Джейсън, мили, не.

— Не ме наричай така.

— Тя те обича, Джейсън. Обича те много — каза Нед. — Обича те повече от всичко на света.

Джейсън им обърна гръб. Луиза погледна с благодарност Нед.

— И за нас имам нещо хубаво — каза усмихнат Нед и извади от джоба си една торбичка за тютюн. — Истински мексикански хашиш — първо качество!

Двамата седнаха в леглото на Нед, свиха цигари и запушиха в нощта, бдейки над дълбоко унесения Джейсън, самите те в полузабрава от наркотика. Но дори в това състояние на спокойно опиянение Луиза се дразнеше от досадния поглед на Нед, който шареше нагоре-надолу по тялото й.