Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (43)

8

Както си е в реда на нещата, гостите помахаха след наетата кола, с която Луиза и Джейсън — мистър и мисис Джоунз — се отправиха за Кейп Код на сватбеното си пътешествие. Щяха да прекарат медения си месец в една стара вила край брега, която беше на приятели на семейство Рътлидж.

Беше ужасна брачна нощ — по-лоша от всяка друга.

Времето беше студено и макар че вилата беше отоплена, летните мебели я правеха неуютна. Докато пътуваха, Джейсън не продума, а щом влязоха в къщата, той се отпусна на един плетен стол и каза:

— Искам да ям.

Луиза извади от хладилника страсбургско пате и бутилка шампанско, оставени от собствениците с поздравителна картичка, и ги сложи пред Джейсън заедно с няколко филии хляб и масло. Той погледна нещата и каза:

— Не мога да ям такива гнусотии.

Луиза не отговори. Друго за ядене нямаше. Тя седна срещу него на масата.

— Куп мръсници, куп проклети мръсници — каза Джейсън, без да уточнява за кого говори този път.

— Мили… — започна Луиза.

— Моля… моля не ме наричай така.

— Добре — въздъхна тя.

— Всичките тия тъпи копелета…

Луиза мълчеше.

— Цялото ти проклето семейство…

— Знам, знам. — Луиза се сви в хубавата си рокля от тънък памучен плат. — Съжалявам.

— Ето сега разбирам — продължи Джейсън — какво значи да си негър. Или по-точно, какво значи да не си от тяхната раса.

— Но аз не съм виновна за всичко това — повиши тон Луиза.

— Да, нямаш никаква вина, нямаш — каза иронично Джейсън. — Като изключим това, че те са твоето проклето семейство.

— И твоето не беше кой знае какво.

— Но поне не се отнасяха с теб като към последния парцал.

— Ти така мислиш.

— Да, по дяволите, така мисля.

— Ти просто искаше те да са такива — каза Луиза. Беше ядосана и уморена. — Ти пожела да се оженим тук. Аз бих била щастлива да се омъжа за теб в която и да е стара градска община. Ти беше този, който се интересуваше от източния начин на живот, не аз.

— Да — каза разочаровано Джейсън. — Аз се интересувах от това… аз се интересувах…

И тогава Луиза — или защото беше ядосана, или защото не желаеше повече да го слуша — грабна бутилката и излезе на плажа. Беше тъмно и студено, но тя отиде до самата вода. Без да откъсва поглед от бялата пяна на вълните, тя размота станиола и телчето. Тапата отхвръкна и падна в морето. Луиза вдигна бутилката, пи от шампанското и заплака. Стоя около половин час, докато съвсем се намокри и замръзна, и след това се върна в къщата. Джейсън беше съблякъл костюма си и спеше.