Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (44)

9

След два дена, без да се обаждат на родителите й, Луиза и Джейсън се върнаха в Калифорния и се настаниха в една малка къща на хълмовете над Бъркли, която Луиза нае. Сега тя получаваше значително повече пари — имаха достатъчно за наем, за храна, за колата и за марихуана. Луиза се надяваше, че всичко ще започне отначало и че пътуването им на изток, а дори и фактът, че са женени, ще бъдат забравени. Разговаряха и се любеха, както и преди, но у Джейсън нямаше и помен от онова силно, макар и моментно чувство от дните преди сватбата. Беше станал още по-особен.

Луиза не обръщаше внимание на всичко това. Тя се радваше на къщата, на градината и на кухнята, в която можеше да прилага повече смелост и въображение, когато готвеше, отколкото преди на котлона. В къщата нямаше никакви мебели, но те донесоха матрака, плакатите и статуята на Шива. Луиза купи още няколко необходими за една къща неща, включително и едно легло, на което поставиха матрака, килимчета и цветя, с които украси стаите. Според нея къщата стана приятна, но когато Джейсън заяви, че й липсва атмосферата на неговата червена стая, тя се съгласи.

През юни пристигна съобщение от Айова, от военната комисия, препратено от баща му. Джейсън побледня и като че ли се уплаши.

— По дяволите! — каза той. — Няма да ме хванат!

Луиза видя, че той трепери. Тя го прегърна, целуна го и тихо каза, че могат да отидат в Канада или в Европа, или да имат дете, но нищо не можа да го изкара от вцепенението, в което беше изпаднал. Когато след една седмица тя му съобщи, че по всяка вероятност е бременна, той още повече се разбесня.

— Мразя го — каза той, — всичко това… — и с ръце поясни, че има пред вид цялата тази домашна атмосфера наоколо.

— Но дете искаш, нали? — попита Луиза. — Ако имаме дете, няма да те мобилизират.

— Кой, по дяволите, иска дете? — разкрещя се Джейсън. — Да изсмуче всичко от теб, а след това да ми се тръсне на мен и да се впие в живота ми! Не искам! Не искам никого!

Джейсън излезе, качи се на фолксвагена и остави Луиза сама с вечерята, която беше приготвяла до късно същата вечер.