Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (34)

13

— Това вече е прекалено! — обърна се Лилиан към Луиза. Цялото семейство се беше събрало за вечеря. — Джийни ми каза, че Бени те е поканил да отидеш с него на барбекюто на Нейпиър, а ти си отговорила, че предпочиташ да отидеш сама.

— Да — отвърна Луиза. — Предпочитам.

Лаура се засмя.

— Аз също.

— Просто не мога да разбера какво имате против Бени — учуди се Лилиан. — По-рано и двете го харесвахте.

— Малко е тъпичък — каза Лаура и на лицето й се изписа мила детска усмивка, не отправена към никого.

— Той не е глупав, нали, Хари? — попита Лилиан.

— Е, не е съвсем.

— Защото — каза Лилиан — предпочита да говори за „Ред Сок“^[1] вместо за Жан-Пол Сартър…

— Не е за това, мамо — възрази Луиза. — Нямам нищо против глупавите хора. Но… той дори не е… приятен.

— Как можеш да казваш такова нещо? Че той е син на най-близкия приятел на баща ти! А може би смяташ — добави Лилиан саркастично, — че и Бил е неприятен?

— Не, той е приятен. Но пък е реакционер.

Настъпи тишина.

— Какъв е?

— Реакционер.

— Какво значи това? — попита Лаура баща си.

— Питай Луиза — обърна се Хенри с усмивка.

Лаура обърна въпросително очи към сестра си.

— Какво значи?

— Значи… значи, че е старомоден — леко смутена отговори Луиза.

— Хм! — каза Лилиан. Изпитото количество уиски й попречи да намери подходящия отговор, за да продължи спора с дъщеря си.

— Значи, Бил е старомоден? — попита Лаура.

— Луиза искаше да каже, че той е политически старомоден — поясни Хенри.

— И така ли е, татко? — попита отново Лаура.

— Не бих казал — отвърна Хенри, — инак и аз би трябвало да бъда причислен към реакционерите.