Даниел Стийл
Невинни лъжи (9)

8.

Дните, които Фин и Хоуп прекараха на Кейп Код, бяха истинско вълшебство. Събудиха се късно сутринта и се любиха, преди да станат. Той й приготви закуска, след това се облякоха дебело и отидоха на разходка по плажа. Когато се върнаха, Фин запали камината в хола. Четоха часове наред и тя го снима. Следобед се любиха отново, сготвиха заедно, спаха заедно, говориха часове наред за всичко, което бе от значение за тях. Тя никога не бе прекарвала толкова много време с друг.

Откри кутии със стари снимки на Мими и родителите си и ги разгледаха заедно. Ходиха в местни ресторанти, ядоха омари, маслото се стичаше по брадичките им, смяха се един на друг, след като си сложиха огромните хартиени лигавници и тя го снима. Помоли сервитьора да им направи обща снимка. Фин отначало се подразни и на шега я обвини, че флиртувала със сервитьора.

Беше почти като меден месец. Двамата останаха цяла седмица и най-сетне с огромно съжаление заключиха къщата. Фин затвори кепенците и двамата поеха обратно към Ню Йорк. Този път, вместо да отседне в „Мърсър“, той се пренесе в нейната мансарда. Сега вече това й се стори напълно естествено. Чувстваше се напълно спокойна и безгрижна с него.

В деня на завръщането ходиха на рекламно събитие в чест на Фин и този път той беше център на внимание, а тя го снимаше дискретно отстрани, усмихваше се нежно и от време на време погледите им се срещаха. Тя се гордееше с него, а той беше не по-малко горд, че Хоуп го придружава. Единственото, което разваляше настроението й, беше, че той скоро ще се върне в Дъблин.

Обсъдиха въпроса, когато се прибраха, и Фин й се стори нещастен.

— Кога ще можеш да дойдеш — попита той и я погледна също като дете, което очакваше майка му да го изостави или изпрати на лагер.

— Не знам. Имам поръчка. Ще снимам един актьор в Ел Ей през първата седмица на февруари. След това съм сравнително свободна.

— Че дотогава има по-малко от две седмици — въздъхна нещастно той, след това се намръщи и зададе следващия си въпрос: — Кой актьор?

— Род Биймс — отвърна небрежно тя. Вече го беше снимала веднъж. Той бе получил „Оскар“ за най-добър актьор.

— По дяволите — изруга Фин и я погледна ядно. — Излизала ли си с него?

— Не, разбира се. — Тя остана изненадана от реакцията му и въпроса. — Той е просто модел, не ми е гадже. Никога не излизам с хората, които снимам. — След това се разсмя, защото се сети какви са отношенията й с него. — Ти си първият — увери го тя. — И последният — обеща и се наведе да го целуне.

— Откъде да знам, че ми казваш истината? — Стори й се разтревожен и посърнал, и сърцето й трепна. Пол никога не бе проявявал ревност, докато чакаше. Фин не можеше да си намери място. Беше подхвърлил нещо за един от сервитьорите в ресторанта в Кейп и я укори на шега, че флиртувала с него, което, разбира се, не беше истина. Тя му се беше присмяла и той се извини. Тогава се беше почувствала млада и желана, а и единственият мъж за нея сега бе Фин.

— Защото е истина, глупчо — тя го целуна отново. — След това мога да взема полет от Ел Ей за Дъблин, ако има директен, иначе трябва да се прекача в Лондон. — Вече пресмяташе датите.

— Ще проверя. Ами вие с Биймс? — попита отново той.

— Същото е, както и вие с кралица Елизабет. Тя не ме притеснява. Ти също не бива да се съмняваш в него.

— Сигурна ли си?

— Напълно. — Усмихна му се и той се поотпусна.

— Ами ако този път те покани да излезете?

— Ще му обясня, че съм лудо влюбена в един страхотен ирландец и няма никакъв шанс.

Тя продължаваше да се усмихва, докато Фин я наблюдаваше нервно. Беше истина. Откакто спяха заедно, тя вече не беше резервирана, нито пък нащрек, имаше му пълно доверие и сърцето й му принадлежеше. Двамата бяха говорили колко бързо се случи всичко между тях, колко много се обичаха. Такава неочаквано избликнала любов французите наричаха „coup de foudre“^[1] и той често изтъкваше, че вече нямаше връщане назад. Повтаряше й, че е лудо влюбен в нея, а тя го обичаше не по-малко.

Хоуп беше стигнала до извода, че и на тяхната възраст може да се случват подобни неща, всеки от тях знаеше какво представлява, какво иска и какво не е било наред в досегашния им живот и двамата бяха сигурни, че тази връзка ще просъществува завинаги, макар да й се струваше рано да признава пред близки и познати. Те бяха влюбени малко повече от месец, Хоуп бе напълно сигурна в любовта си към него, а Фин изпитваше същото. И двамата знаеха, че чувствата им са истински и бяха единодушни, че това е най-хубавото, което им се беше случвало.

Фин обеща още на следващия ден да провери полетите и се оказа, че от Ел Ей за Дъблин има директен. Той остана в Ню Йорк още една седмица и тя се замисли дали да не го запознае с Марк Уебър, но прецени, че е още рано и че й е по-лесно, вместо да обяснява и да се защитава, да се наслаждава тайно на новата си връзка. А Фин не искаше да я дели с никого преди заминаването. Обясни, че не искал никой да им отнема от времето, което било безценно, тъй като дните до раздялата им отлитали неусетно.

Той й се стори тъжен, докато тя му помагаше да си събере багажа. Никак не му се искаше да тръгва и все още нервничеше заради предстоящата фотосесия с Род Биймс. Непрекъснато говореше по този въпрос и Хоуп започваше да се чувства глупаво да го убеждава непрекъснато в противното. Откакто се влюбиха след фотосесията, той не спираше да се тревожи за новите й поръчки с други хора. Любиха се, преди да тръгнат към летището. Тя не помнеше да се е любила толкова често през живота си, колкото през изминалите седмици.

Бяха разменили няколко думи за брак, но не бяха обсъждали нищо конкретно. Още бе твърде рано, но поне си изясниха, че мисълта не им е противна. За Фин нямаше значение колко време ще отнеме, нито как точно ще го направят, но държеше да прекара остатъка от живота си с нея. И тя започваше да се замисля за това, въпреки че не беше сигурна, че бракът е отговорът за бъдещето на връзката им. Вече можеше да се каже, че живеят заедно, а и тя скоро заминаваше за Ирландия.

Тя занемя шокирана, когато Фин повдигна въпроса за дете. Каза, че искал да опитат. Хоуп спокойно му обясни, че ако се решат на подобна крачка, ще имат нужда от лекарска помощ, а тя не се чувствала готова да го направи, поне не още. Беше готова да обсъдят темата по-късно, след като поживееха заедно по-дълго, но макар идеята да й се стори шантава, дълбоко в себе си усети, че я поблазни, особено когато погледна снимките на Мими и си спомни какво очарователно бебе беше. Мисълта да има дете от Фин я плашеше, но също така я вълнуваше. Щом се замисли, се почувства отново млада. Той твърдеше, че възрастта не е проблем, че други го били правили, включително някои от приятелите му. Не спираше да настоява, но се съгласи да изчакат два месеца и тогава отново да поговорят.

Фин мълча по пътя към летището и не спираше да я притиска до себе си, докато пътуваха в лимузината. Целуваха се, шепнеха и той каза, че ще й се обади веднага щом пристигне. Щеше да се качи на нощния полет и да кацне твърде късно, за да й звъни, макар че в Лондон щеше да е утро.

— Ще приготвя къщата за теб — обеща той.

Обясни, че имало много да се чисти, че трябвало да повика огняря, за да пусне отоплението поне в онази част от къщата, в която щели да живеят. Предупреди я да си вземе дебели пуловери и топли якета, яки обувки за разходки по хълмовете. Тя трябваше да пристигне в началото на февруари, а тогава беше дъждовно и студено. Беше му обещала да остане цял месец и нямаше търпение да замине. През март му се налагаше да пише, а тя имаше поръчки в Ню Йорк, затова нямаше да може да остане повече. Цял месец обаче щеше да е добро начало, за да свикнат един с друг, след четирите седмици заедно в Ню Йорк.

Раздялата на летището бе сякаш се лишаваха от крайник. Никога досега не бе изпитвала подобно привличане към някого, дори към Пол, не и толкова бързо, освен към Мими. Връзката й с Пол започна по-бавно, бе много уравновесена и спокойна, още повече, че навремето тя беше студентка, а той значително по-възрастен от нея. Бившият й съпруг много внимаваше да не прибързва, докато Фин нямаше никакви задръжки и бе скочил с главата напред. На тяхната възраст обаче, нямаше проблем. И двамата познаваха хора, които се бяха влюбили на четирийсет и бяха срещнали „единствените и неповторимите“, бяха се оженили месеци след запознанството и животът им бе щастлив. Даваха си сметка, че ще им бъде трудно да го обяснят на другите. Бяха се влюбили лудо и бяха решили да прекарат живота си заедно, само за един месец.

Хоуп все още нямаше намерение да казва на Пол. Не искаше да го разстройва и нямаше представа как ще реагира. Беше живяла сама толкова дълго и бе винаги на разположение, когато той я потърсеше. Вярно е, че се случваше рядко, но сигурно щеше да изпита неудобство от факта, че има връзка с мъж. Помисли си, че когато се запознаят, двамата с Фин ще се сприятелят. Слава богу, Фин не проявяваше ревност към Пол, защото иначе щеше много да се притесни. Той беше важен за нея, любовта й към него бе дълбока, чиста, и нямаше да се промени или изчезне, докато беше жив, а тя се надяваше да е жив и здрав още дълги години. През януари разговаряха веднъж, когато той все още плаваше към Сейнт Барт. Тя дори не спомена Фин. Пол можеше да се свърже с нея по мобилния навсякъде по света, така че дори да беше в Ирландия, щеше да й позвъни и нямаше да настоява да му каже къде се намира. Поне засега тя предпочиташе да бъде дискретна.

Двамата с Фин се целунаха за последен път, тя му помаха, докато минаваше през проверката за сигурност, а след това се върна в града с лимузината, която той беше наел. За пръв път от месец насам оставаше сама вкъщи и се почувства странно. Единствената утеха беше, че вече не се налагаше да се опитват да се сместят на тясното й легло — доста трудна задача, но той настояваше всяка нощ да спи при нея. Беше му обещала да се опита да поръча по-голямо легло преди следващото му идване, но знаеше, че ще бъде трудно.

Без Фин апартаментът й се стори празен и известно време тя обикаляше безцелно, след това седна да отговори на няколко имейла, провери пощата си, подготви снимки за ретушора, накрая се изкъпа и си легна. Той й липсваше и тя не можеше да не признае, че макар и за кратко, е било хубаво. Фин държеше непрекъснато да му се обръща внимание, искаше да разговарят по всяко време на денонощието и настояваше да прекарват заедно цялото си време. Стана й почти приятно, че отново може да бъде сама, макар да бе категорична, че не би признала подобно нещо пред него. Той щеше да бъде сломен.

Мобилният я стресна в три след полунощ. Беше Фин, току-що пристигнал и се обаждаше да й каже, че я обича и че му липсва ужасно. Тя му каза, че също го обича, изпрати му въздушна целувка и отново заспа. Той позвъни отново в девет. Разказа й какво правел в къщата, за да я подготви за пристигането й, и Хоуп го изслуша с усмивка. Говореше като дете и тя обичаше тази негова непринуденост. От него бликаше невинност, която се оказа неустоима. Когато бяха заедно, й беше много лесно да забрави колко известен и преуспял е той. Славата и успехът не означаваха нищо за тях.

Обаждаше й се по три пъти на ден, тя също му звънеше често между поръчки и срещи, посещения в галерии и разговори с куратори. Той бе весел и доволен до деня, в който тя трябваше да замине до Ел Ей. Тогава заговори отново за Род Биймс и я помоли да не се влюбва в него, дори да не излиза на вечеря с него и да не забравя какво се е случило между тях. Тя го увери, че няма, и му напомни, че Биймс има двайсет и пет годишна съпруга, която е бременна, и едва ли ще тръгне да й изневерява.

— То не се знае — натърти силно притесненият Фин. — Предпочитам теб, пред разни двайсет и пет годишни.

— Затова съм влюбена в теб — напомни му с усмивка Хоуп.

Бързаше за летището и трябваше да затваря.

След като кацна в Ел Ей, Фин започна да й звъни непрекъснато. Докато траеше фотосесията, тя си изключи телефона и той не спря да недоволства, след като тя най-сетне му се обади.

— Какво си правила с него? — попита сърдито той.

— Снимах го, глупчо — отвърна Хоуп в опит да го успокои.

За пръв път се натъкваше на такава проява на ревност. На Пол не би му хрумнало подобно нещо, нито пък на нея.

— Готова съм. Връщам се в хотела. Утре сутринта имам среща в Музея на изкуствата за изложба догодина, след това съм свободна. Пътувам утре, така че престани да се притесняваш. Няма да се виждам отново с Биймс.

Актьорът и съпругата му я бяха поканили да обядват заедно, но тя отказа, тъй като Фин щеше да мърмори. Жалко. Обичаше да обядва с моделите си, преди или след фотосесия. За пръв път отказваше, защото не искаше да тревожи Фин. Надяваше се той да превъзмогне ревността си. Беше колкото потискащо, толкова и ласкателно, защото се чувстваше като сексапилно младо момиче, което всеки мъж на планетата би искал да прелъсти, ала това, както бе изтъкнала пред Фин, съвсем не беше така. Независимо от всичко, той не успяваше да овладее ревността си.

Вместо да излезе, тя вечеря сама в стаята си в хотел „Бевърли Хилс“. Когато Фин й позвъни, преди да си легне, се зарадва, че си е поръчала нещо от румсървиса. Държа се мило, беше преизпълнен с обич и я увери, че няма търпение да я посрещне.

Хоуп отпътува за Дъблин след успешна среща в музея. Полетът беше дълъг и когато кацна в Дъблин, имаше чувството, че е прекарала дни в самолета. В бъдеще щеше да й бъде по-лесно да пътува за Ирландия от Ню Йорк.

Мина през митницата бързо, а когато излезе, Фин я чакаше, за да я притисне до себе си. Всеки, който ги видеше, щеше да си помисли, че не са се виждали от години, освен това той й беше купил огромен букет цветя, червени, жълти и розови — най-красивите, които беше виждала. Разговаряха оживено, докато чакаха багажа й, а след това тя го последва към автомобила. Беше й приятно да се вслушва в ирландския акцент, който звучеше около нея, а Фин имитираше съвършено. Той се поклони ниско, докато й отваряше вратата на ягуара си, а тя стискаше букета в ръце.

Пътят им отне малко повече от час. Потеглиха на югозапад от Дъблин, минаха през Блесингтън, а Фин следваше табелите за Ръсбъро по тесни провинциални пътища, шофираше с опитна ръка от лявата страна, когато най-сетне зави по засипан с чакъл път. Хълмовете, за които й бе разказвал, бяха навсякъде около тях, известни като планината Уиклоу. Наоколо се виждаха гори и поля, покрити с диви цветя, избуяли след февруарските дъждове. Наистина беше студено, но не колкото на Кейп Код. По-скоро беше влажно и сиво и ту валеше, ту спираше, докато пътуваха от летището. Щом завиха по чакълестата алея пред къщата му, той спря автомобила, притисна я до себе си и я целуна страстно. Тя остана без дъх.

— Господи, жено, имах чувството, че няма да дойдеш. Да знаеш, че повече няма да те изпусна от поглед. Следващия път тръгвам с теб. Никой друг не ми е липсвал толкова през живота ми. — Двамата бяха разделени едва от седмица.

— И ти ми липсваше — усмихна се тя, доволна, че е с него, нетърпелива да види дома му.

Той отново запали колата. Тъмнозеленият ягуар беше с бежови кожени седалки, много елегантен и представителен автомобил, който му отиваше. Каза й, че можела да го кара винаги, когато пожелае, но тя се страхуваше да шофира от обратната страна на пътя, затова той обеща да й осигури шофьор, доста по-разумен вариант според нея. А и нямаше къде да ходи без него. Нали беше дошла, за да са заедно.

Стори й се, че пътуват по посипаната с чакъл алея цяла вечност, в далечината се виждаха гори, а пътят бе обточен с дървета. Най-сетне завиха и ето че тя видя прекрасния му дом и притаи дъх. В първия момент остана безмълвна и Фин се усмихна. На него винаги така му действаше, особено след като бе отсъствал дълго.

— Господи! — възкликна Хоуп и се обърна да го погледне с широка усмивка. — Ти шегуваш ли се? Та това не е къща, а цял палат!

Беше невероятна, огромна, съвсем като на снимката, която той й показа в Лондон, само че на живо бе много по-голяма и внушителна.

— Красива е, нали? — попита тихо той, спря колата и тя слезе.

Сградата беше величествена, стълбището сякаш се издигаше до небето, а колоните й придаваха изтънченост.

— Добре дошла в Блакстън Хаус, любов моя.

Вече й беше казал, че къщата носи моминското име на майка му. Фин я прегърна и я поведе по високите каменни стъпала. Възрастен мъж в черна престилка излезе да ги посрещне, а след малко зад него застана възрастна прислужница с униформа и черен пуловер, със стегната на кок коса. Двамата изглеждаха по-стари дори от къщата, но се усмихваха приятелски, когато Фин й ги представи. Казваха се Уинфред и Катрин и по-късно той й обясни, че ги бил наследил с имението и се пошегува, че сигурно са на неговата възраст.

Вътре в къщата имаше дълга галерия с множество прашни семейни портрети, закачени в дълъг тъмен коридор с гоблени и мрачни мебели. Цареше сумрак и Хоуп почти не видя портретите, докато минаваше покрай тях. Уинфред излезе, за да й внесе багажа, а Катрин отиде да им направи чай. От двете страни на галерията имаше огромни холове и приемни, с пръснати из тях износени старинни мебели. Хоуп забеляза красиви обюсонски килими в пастелни цветове, нуждаещи се спешно от реставрация. Прозорците поне бяха дълги и широки и влизаше много светлина. Пердетата бяха красиви, стари и изпокъсани, а гигантските пискюли по тях едва се държаха.

Трапезарията й се стори необятна, с маса за четирийсет човека, както й каза Фин, с огромен сребърен полилей, който някой беше лъснал до блясък. До нея се намираше библиотека, където сякаш бяха подредени милион книги. Фин я поведе по гигантското стълбище към етажа с шест спални, малки будоари и дневни. Мебелите и тук бяха старинни, но във всички стаи бяха покрити с чаршафи, за да не събират прах, а завесите бяха спуснати. Най-сетне се заизкачваха по по-скромно стълбище и попаднаха на по-уютен етаж, където живееше Фин. Стаите бяха по-малки, но по-светли, а мебелите и килимите в по-добро състояние. Тук дори нямаше пердета и вътре беше светло, макар денят да бе сив. Той бе запалил една от камините специално заради нея и бе напълнил вазите във всяка стая с полски цветя. Спалнята беше просторна, с гигантско легло с балдахин и тя веднага се сети, че е неговото. Също както и в къщата му в Лондон, наоколо бяха натрупани книги, най-много в стаята, която ползваше за кабинет.

Катрин ги откри в малката дневна, когато Хоуп си сваляше палтото, и остави сребърен поднос със сребърен чайник, чиния с кифлички и разбита сметана. Тя направи реверанс, усмихна се смутено и излезе.

— Какво ще кажеш? — попита нетърпеливо Фин.

Цяла сутрин се питаше какво ще прави, ако къщата не й хареса и тя избяга. Самият той обожаваше имението, но беше свикнал с позападналия вид на дома и вече не забелязваше колко е вехто и прашно. Страхуваше се, че на нея ще й се стори мрачно и потискащо и тя ще откаже да остане. Вместо това тя му се усмихна и протегна ръце.

— Та това е най-красивата къща, която съм виждала — възкликна Хоуп, — а тебе те обичам повече от самия живот. — В мига, в който го каза, се почувства така, сякаш потъна в пухеното легло на одобрението и любовта, и в очите й се появиха сълзи.

— Има нужда от малко работа — заяви срамежливо той и Хоуп се разсмя.

— Така е, има нужда, но не е необходимо да бързаш. Тук е много удобно. Може ли после да разгледаме навсякъде? Първоначално е доста стряскащо. — Тя бе изпълнена със страхопочитание от видяното, но й се искаше да опознае къщата и да направи всичко по силите си, за да му помогне.

— Ще свикнеш, наистина. — Той седна и й наля чаша чай, докато тя посягаше за кифличка. Намаза и втора със сметана — за него. — Чакай да видиш баните. Ваните са достатъчно големи и за двамата. Следобед искам да отидем на разходка. Отзад има красиви стари обори, но все още не ми е останало време да помисля за тях. И без това ме притискат твърде много задачи. Непрекъснато наливам пари, а имението ме изцежда и по нищо не личи, че полагам усилия. Трябва да започна да купувам прилични мебели. Почти всички канапета и столове са счупени. Всичко тук съм го купил с къщата.

От онова, което виждаше Хоуп, тя плачеше за хубаво почистване и боядисване. Веднага личеше, че възвръщането на стария й блясък ще струва цяло състояние. Щеше да му отнеме години, за да се справи. И ето че в този момент тя бе обзета от силно желание да му помогне. Така щяха да се заемат с изключително вълнуваща задача.

Преди да дояде кифличката или да стигне до чая, той заключи вратата, привлече я до огромното легло, свали дрехите й за по-малко от минута и я люби, докато тя остана без дъх, а той се почувства заситен. Сексуалният им живот беше като на тийнейджъри и тя бе истински впечатлена.

— Леле! — усмихна му се тя по-късно и се запита как е живяла без него цели две седмици.

С Фин се свикваше лесно, а тя се пристрастяваше към страстта между тях. Той й доставяше удоволствия, за които не бе и мечтала.

— Повече няма да те изпусна от поглед — закани се той и се ухили, както беше гол. — Всъщност, най-добре да те прикова за леглото. Сигурен съм, че един от прадедите ми е правил нещо подобно. Идеята ми се струва страхотна. Дали пък да не те окова за себе си? — Тя се разсмя.

Той й показа огромната баня, а след това и гигантската вана. Напълни я и тя остана доволна, че е поспала в самолета. Вече й беше ясно, че тук няма да има шанса да се наспи. Пъхна се в топлата вода във ваната и Фин й донесе чаша чай във великолепна златна чаша от лиможки порцелан. Тя си изпи чая във ваната и се почувства много обичана и глезена. Този дом нямаше нищо общо с простичките удоволствия на Кейп Код или мансардата й в Ню Йорк. Блакстън Хаус беше забележителна, а Фин удивителен.

Фин влезе при нея и я люби във ваната. Също както в Ню Йорк и на Кейп Код, тя се запита дали някога ще излязат от къщата. Фин твърдеше, че досега никоя не го е възбуждала толкова силно, но й беше трудно да му повярва, особено след последните няколко години, в които бе живяла като монахиня. Фин бе истинска експлозия от удоволствие и страх, каквито тя никога не бе очаквала.

Най-сетне той я остави да си обуе дънки, пуловер и мокасини и двамата слязоха долу. Този път огледаха внимателно всички стаи. Тя вдигна щорите и много от тях изпопадаха, когато ги докосна, дръпна завесите, за да може да огледа стаите на светло. Имаше красива дървена ламперия и чудесни картини по стените. Мебелите бяха в ужасно състояние, старинните килими имаха отчайваща нужда от реставриране, а пердетата бяха за изхвърляне.

— Защо не се отървеш от всичко, което е счупено или не може да се поправи, не почистиш и не боядисаш стая по стая? Така ще започнеш на чисто, макар че отначало ще ти се струва празно.

Тя се опитваше да измисли по какъв начин да му помогне по време на гостуването си и дали работата ще бъде предизвикателство, докато той пише. Истината бе, че тя разполагаше с много време.

— Повече от празно — разсмя се Фин. — Ще остане съвсем голо. Тук не е останало почти нищо, което може да се спаси.

Повечето мебели изглеждаха ужасно, тапицерията беше избеляла, някои от столовете бяха само с по три крака, масите бяха подпрени на стените, тъканите бяха излинели и скъсани, отвсякъде се носеше миризма на прах и мухъл. Уинфред и Катрин бяха твърде стари, за да поддържат чисто. Те се грижеха за стаите на горния етаж и не обръщаха никакво внимание на останалото. Личеше, че не е чистено основно от години и Хоуп го каза предпазливо.

— Не те доведох, за да вършиш домакинската работа — измърмори смутено той, без да крие колко е притеснен.

Тя не искаше нито да критикува дома му, нито да го накара да се чувства неловко. Знаеше, че тази къща е неговото съкровище.

— За мен ще бъде огромно удоволствие. Ще ми бъде забавно и интересно. Защо не прегледаме стаите една по една и не изберем онова, което може да бъде спасено.

— Най-вероятно нищо. Прилича на „Падението на дома Ъшър“^[2] — огледа се той, сякаш го виждаше за пръв път, но вече през нейните очи. — Не мога да си позволя да свърша всичко, от което има нужда — призна смутено той. Искаше му се тя да обикне всичко тук такова, каквото беше.

— Ще решим, след като почистим. Това ще бъде началото. Можем дори да купим платове от местния пазар, за да покрием някои от канапетата. Много ме бива в тези неща — похвали се тя, той я погледна похотливо и тя се изчерви. — И още как! — кимна и Хоуп се разсмя.

След като разгледаха къщата, той я заведе да обиколят навън. Даде й свое старо яке, което й беше огромно, и двамата отидоха да разгледат конюшните, градината — парка, както го наричаха — и се разходиха покрай гората около къщата. Започваше да се спуска гъста мъгла, затова той не предложи да тръгнат към хълмовете, макар много да му се искаше. Вместо това я заведе в селото и й показа необикновените магазини. Спряха за по чаша в пъба, където Хоуп пи чай, докато Фин надигаше халба топла тъмна бира. Бъбреха с хората наоколо и Хоуп се развесели, докато оглеждаше баби, деца, старци, младежи и момичета да влизат и излизат. Тук, изглежда, бе местният социален клуб, а атмосферата нямаше нищо общо с баровете в Щатите. Беше едновременно кафене и бар. Всички бяха изключително приятелски настроени. Единственото, което притесни Фин, бе, че двама мъже я зяпали, а тя дори не ги беше забелязала. Той се държеше много покровителствено, но пък тя не беше от жените, които биха му създавали неприятности в това отношение, затова не се притесняваше. Дори като момиче не бе флиртаджийка, а пряма и вярна на мъжа до себе си. Фин наистина нямаше от какво да се страхува.

Върнаха се в къщата и най-сетне седнаха на „чай“, както казваха местните, което представляваше лека вечеря. Имаше сандвичи, колбаси, картофи, различни видове сирена и гъста ирландска супа от месо. След това двамата седнаха пред камината в малката дневна на горния етаж. Легнаха си рано, тя се пъхна под завивките и този път, преди още той да се обърне към нея, за да я люби, Хоуп бе дълбоко заспала.