Даниел Стийл
Невинни лъжи (14)

13.

Две седмици по-късно, през юни, Хоуп замина за Ню Йорк. Беше отслабнала, бледа, много унила и знаеше, че Фин е все още разстроен. Винеше единствено нея за аборта и настояваше, че небрежното й отношение е причината. Отказваше да приеме, че възрастта може да е от значение, както и възможността подобно нещастие да се случи така или иначе. Повтаряше непрекъснато, че и двамата ще се почувстват по-добре, след като тя забременее отново, и това само усилваше чувството й за вина. Тя му се извини хиляди пъти. Фин се държеше така, сякаш е предала и него, и детето им. Всеки път, когато го погледнеше, се чувстваше като убийца и се питаше дали ще й прости. А той говореше единствено за нова бременност. Изпита облекчение, като се качи на самолета за Ню Йорк и го остави. Все още не бе готова да пробва толкова скоро, а и не беше сигурна дали изобщо иска. Той пък се държеше така, сякаш тя му бе длъжница. След загубата на Мими, абортът я потисна безкрайно много. Освен това Фин вече не се държеше любвеобилно както преди и тя се чувстваше още по-зле.

Успя да приключи със задачите си в Ню Йорк и се надяваше да се види с Пол за пръв път от шест месеца. Когато му звънна на мобилния, се оказа, че е в Германия, за да проучи ново лечение за Паркинсон и възнамерявал да остане там известно време. Стана й мъчно, но си обещаха да се видят през есента.

Обядва с Марк Уебър, който не скри, че изглежда уморена, и я укори, че работи прекалено много. Тя обаче настоя, че е щастлива, макар той да бе останал с друго впечатление след разговора им по телефона. Обвиненията на Фин, след като изгуби бебето, я бяха наранили дълбоко. Беше усетила у него жестокост, която не успяваше да преглътне. Откакто се познаваха, той за пръв път се беше държал по този начин и за пръв път между тях се беше появила сянка.

Марк й беше осигурил няколко поръчки за есента, ала тя се колебаеше дали да ги приеме. Ако забременееше отново, знаеше, че Фин няма да й позволи да лети до Ню Йорк. Неочаквано онова, което бе случайност и благословия, се превърна във въпрос на живот и смърт за Фин. Ето че Хоуп за пръв път изпитваше неувереност. Бе притисната от чувство за вина, същевременно не беше убедена дали трябва да го направи отново.

Записа си час при лекарката си в Ню Йорк и тя настоя, че трябвало да изчака поне три месеца, преди да опита отново. Предупреди я, че може пак да изгуби бебето, дори да остане на легло. След всичко, което Фин й беше наговорил, тя се чувстваше длъжна да забременее отново и това я потискаше. Вече беше решила да отложи сватбата им за декември, тъй като сега нямаха причина да бързат. Беше депресирана и нямаше желание да подготвя сватба.

Фин пристигна в Ню Йорк веднага след като приключи работата си. Беше в по-добро настроение и бе преизпълнен с обич. Хоуп се стараеше да не повдига въпроса за спонтанния аборт, но той настоя на няколко пъти, че иска да се срещнат със специалистката по ин витро, когато се върнат. Не искаше да губят време и по този начин отново накара Хоуп да се почувства така, сякаш му беше длъжница. Тя обаче все още бе твърде слаба, уморена и депресирана, за да спори с него, затова накрая се съгласи. Така беше по-лесно, отколкото да се карат. И без това щяха да прекарат юли и август на Кейп Код, докато майсторите боядисваха Блакстън Хаус. Сигурна бе, че в края на лятото ще се почувства по-добре, че всичко тогава ще й се струва различно и не чак толкова потискащо. Все още се справяше с хормоналните промени след прекъснатата в третия месец бременност и загубата на кръв. Тялото й още беше в шок. А грубото отношение на Фин, чувството за вина, което създаваше у нея, и обвиненията му я бяха разтърсили. Държанието му след аборта бе толкова ненормално, че нямаше нищо общо с изпълнения с обич мъж, когото познаваше. Нямаше търпение той да се успокои и бе сигурна, че и този момент ще настъпи.

Най-хубавото, което се случи след пристигането на Фин, бе, че синът му дойде от Бостън, за да вечерят заедно. Оказа се страхотно момче; беше умен, открит, приятелски настроен, възпитан и много забавен. Току-що беше навършил двайсет и много приличаше на Фин. Непрекъснато се шегуваше с баща си, държеше се доста дръзко с него, но тя остана впечатлена колко добре се разбират. За Фин, който сам беше отгледал това прекрасно момче, това беше много важно.

Хоуп покани Майкъл на Кейп, но той отказа, понеже щял да прекара лятото в Калифорния с баба си и дядо си по майчина линия както всяка година. Каза, че за юли и август имал уредена работа на стоковата борса в Сан Франциско и нямал търпение да започне.

След срещата с него, Хоуп усети колко много й липсва Мими, и преди той да си тръгне, Хоуп изказа възторга си пред Фин.

— Страхотно момче. Справил си се великолепно — усмихна му се тя.

За пръв път й се стори, че отношенията им ще се оправят. Загубата на бебето беше голям удар и за двамата. Решиха да не казват на Майкъл още на първата среща, че имат намерение да се оженят. Разбраха се да му съобщят, когато пристигнеше в Ирландия през септември. Тя нямаше търпение младежът да види как са променили къщата, а и тя самата искаше да провери как върви ремонтът. Освен това се радваше, че Майкъл ще прекара известно време с тях, за да може да го опознае по-добре.

Когато двамата с Фин пристигнаха на Кейп, се държаха така, сякаш нищо не се беше случило. Той не спомена нито веднъж спонтанния аборт, престана да я обвинява и да подхвърля острите забележки, от които сърцето й се късаше. Преливаше от обич и беше мил както преди. Това бе онзи Фин, в когото се влюби преди седем месеца, само че много по-мил и чаровен. Тя започна да се отпуска и се почувства по-спокойна и уверена. Качи няколко килограма, здравето й се възстановяваше и двамата прекарваха заедно всяка минута.

Фин беше донесъл ръкописа си и казваше, че вървял добре.

Единственото й разочарование бе, че той отказваше да се срещне с приятелите й от Кейп. Двамата с Пол с удоволствие приемаха гости и често организираха празненства. Фин й каза, че нямало да търпи посетители, защото прекъсвали работата му, и ако някой се отбиеше, твърдеше, че се чувствал зле. За Четвърти юли го заведе на пикник в дома на семейна двойка, с която се познаваха от цяла вечност, и Фин се държа надменно и враждебно. Неколцина от гостите му казаха, че харесват романите му, а той се отнесе дори към тях с ледено безразличие и настоя да си тръгнат рано.

Когато на следващия ден Хоуп го попита защо се е държал по този начин, той обясни, че мразел подобни провинциални събирания и нямал нищо общо с въпросните хора. А и какъв смисъл имало да се срещат с тях? Двамата живеели в Ирландия. Хоуп бавно разбираше, че той я иска единствено и само за себе си. Фин се оплакваше дори когато тя отиваше да напазарува сама, защото настояваше да е до нея във всяка секунда. Донякъде беше ласкателно, но на моменти имаше чувството, че се задушава. Каза й, че Кейп Код му харесвал повече през зимата, отколкото през лятото, понеже тогава можел да се порадва на спокойствието. Фин намрази всичките й стари приятели, без изключение. Откакто не живееше в Бостън, тя почти не се виждаше с тях, а открай време харесваше дружеските взаимоотношения на Кейп, но сега вече й ставаше ясно, че докато е с Фин няма да може да им се наслаждава. Макар на млади години да бе много общителен и да бе излизал с милиони жени преди нея, когато започнеше сериозна връзка, Фин предпочиташе тих и безличен живот и не допускаше в него никой друг.

Понякога тя се чувстваше напълно изолирана. Той настояваше, че така било по-романтично, че не искал да я дели с никого. Освен това се отнасяше към нея с такава обич, че тя не можеше да се оплаче. Краткият разрив помежду им след спонтанния аборт най-сетне бе забравен и в края на лятото Фин отново се бе превърнал в красивия благороден принц. Въпреки че тя така и не успя да се види с приятелите си, бе обзета от облекчение, че двамата с Фин са по-близки от когато и да било. Имаше чувството, че преживяната след аборта мъка ги е сближила и е дала нови сили на любовта им. Ако се налагаше да пожертва приятелите си от Кейп Код заради връзката им, значи си струваше. Животът й с Фин и любовта им бяха по-важни.

След Деня на труда се върнаха в Ню Йорк. Фин имаше важна среща с британския си издател и се налагаше да отиде в Лондон. Хоуп остана в Ню Йорк, за да оправи някои дреболии след лятото. Предстояха й срещи с личния банкер и адвоката й, а също и с Марк. Възнамеряваше да замине за Ирландия до края на седмицата и щеше да прекара септември там. Не й се налагаше да се връща в Ню Йорк чак до ноември. Опитваше се да не мисли, че тогава трябваше да се роди бебето. Може би Фин беше прав и не бе зле да опитат отново. Щеше да остави всичко в ръцете на Господ. Вече се чувстваше достатъчно здрава и гледаше по-философски на нещата, а пък той не беше споменавал специалистката по ин витро от юли.

Когато се видя с Марк, той й каза, че имал страхотно предложение за нея за Южна Америка през октомври и тя призна, че й допада, но въпреки това се поколеба. Сигурна бе, че Фин ще се разсърди, а пък ако забременееше отново, той нямаше да й позволи да лети, независимо, че лекарката й беше казала, че няма никакъв проблем. Не желаеше отново да си навлече гнева му, нито пък да предизвика нов спонтанен аборт, затова погледна тъжно Марк и отказа.

— Защо? — попита нещастно той.

— Моментът не е подходящ. Връзката ми е на такъв етап, че съвсем не е моментът да пътувам по цял свят. Сега стягаме къщата, а Фин се ядосва, когато заминавам. — Не искаше да му казва, че наскоро е била бременна и възнамерява да опита отново.

— Според мен правиш огромна грешка, ако му позволяваш да влияе на работата ти, Хоуп. Ние не се месим в неговите дела, така че не виждам причина той да се бърка в твоите. Каква глупост. Ти защо не му кажеш, че не искаш да пише нова книга? Много сте талантливи, а кариерата е важна и за двама ви. Между вас ще се получи, само ако всеки уважава това, което прави другият. Той няма право да те манипулира и да ти забранява да работиш. Ако се опитва, просто не му позволявай.

— Знам — отвърна притеснено тя. — Какво да ти кажа? Той е като малко дете. Освен това смятаме да се оженим в края на годината. Може би след това ще се успокои.

Тя искрено се надяваше да стане така, но засега той я караше да изпитва вина всеки път, когато се разделяха, дори когато пътуваше по работа. Чувстваше се объркана, защото я караше да се чувства несигурна в себе си, макар да настояваше, че се гордеел с нея и уважавал работата й.

— Ами ако не се успокои? — зададе логичния въпрос Марк.

— Тогава пак ще говорим. Заедно сме едва от девет месеца.

— Нали и аз това казвам. Още му е рано да ти се меси в работата. Всъщност, това изобщо не би трябвало да се случва.

— Знам, Марк — отвърна тихо тя. — Той е много взискателен по един странен начин. Има нужда от много внимание.

— Тогава го осинови, не се омъжвай за него. Или побързай да оправиш тази работа, защото ще съжаляваш.

Тя кимна. Знаеше, че Марк е прав, но бе по-лесно да се каже, отколкото да го направи, а и с изключение на ужасното му отношение, след като изгуби бебето, Фин се държеше чудесно. А пък след аборта просто си беше изпуснал нервите. Тя беше убедена, че е така, освен това той се държа безупречно през следващите месеци. Беше готова да организира работата си така, че да му е удобно на него. През ноември я чакаха три поръчки и нямаше нужда от нови, просто не си струваше. Затова отказа. Бе направила същото и за Мими, когато беше малка. Само че Мими й беше дете, а не мъж. Хоуп имаше чувството, че вече е изгубила толкова много близки, че не искаше да изгуби още един. А и ако ядосаше Фин отново, както след спонтанния аборт, той щеше да си тръгне. Не искаше да рискува.

Видя се с Пол в деня, в който тръгваше, и имаше намерение да му каже, че двамата с Фин ще се женят, но той беше толкова зле, че сърце не й даде да му съобщи новината. Наложи се да му помогне да се нахрани, сега вече едва ходеше и от последната им среща сякаш бе остарял с двайсет години. Тя се уплаши от вида му — толкова слаб и немощен изглеждаше. Пол обясни, че лечението в Германия не било за него. След това отишъл на спа процедури, но накрая се озовал в болница с някаква инфекция. Тя се радваше, че се е прибрал у дома, в Щатите. След срещата им заминаваше за Бостън на лечение. След като се разделиха, тя плака през целия път към летището; беше ужасно да го вижда как гасне с всеки изминал ден.

Спа почти през целия път до Дъблин, а когато кацнаха, беше ранно утро. Фин я чакаше широко усмихнат и тя се хвърли в прегръдките му. В мига, в който го видя, разбра, че всичко в малкия им свят е наред. Той я откара в Блакстън Хаус и десет минути след като влязоха, бяха в леглото. Той бе по-страстен от обикновено и преливаше от обич. Останаха в леглото, шепнеха, разговаряха и се любиха чак до обед, след това той я заведе долу, за да й покаже колко красиво е боядисана къщата. Тя беше вложила малко състояние в ремонта, но щом разгледа, се съгласи, че си е струвало.

Беше щастлива, че се е върнала отново тук, и се почувства като истинска господарка на имението. След няколко дни Майкъл щеше да им дойде на гости, но дотогава с Фин можеха да прекарат известно време насаме. Започваше да си мисли, че той е прав, и когато двамата са сами, им е по-добре. Всеки споделен миг беше наситен с обич и романтика. Не можеше да се оплаква в това отношение. След като обиколиха малкото си царство, те се качиха на втория етаж хванати за ръце и отново си легнаха.