Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Matters of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Даниел Стийл. Невинни лъжи

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-212-9

История

  1. — Добавяне

15.

Заминаха за Лондон през октомври, но не за да се срещнат със специалистката по ин витро. Останаха в „Кларидж“, обиколиха антикварните магазини и отидоха на два търга в „Кристи“. Хоуп остана удивена, когато Фин започна да наддава за великолепен гардероб и масивно бюро, които струваха по петдесет хиляди лири. Очевидно се беше поувлякъл и по-късно, когато се върнаха в хотела, започна да й се извинява. Предложи да ги продадат отново на „Кристи“, ако тя не искала да харчи чак толкова много пари. На нея обаче също й харесваха, така че на следващия ден отидоха да ги платят. Никога преди не бе купувала толкова скъпи мебели. През останалата част от деня той остана умислен. Важното бе, че бяха успели да купят красиви мебели. Уредиха да ги прекарат до къщата и същата вечер взеха полет до Дъблин. Когато пристигнаха, октомврийската вечер беше прекрасна и двамата се зарадваха, че се прибират у дома. В къщата цареше тишина и те обсъдиха къде да поставят новите придобивки. Лесно постигаха съгласие. Единственото, което ги натъжи, беше, че на нея й дойде мензисът и Фин остана силно разочарован. Нацупи се, пи повечко, ядоса й се и заяви, че тя била виновна, задето не е забременяла, че изобщо не се опитвала. Тя не можеше да направи нищо, освен да започне да пие хормонални стимуланти, а никак не й се искаше, при положение, че специалистката от Лондон беше казала, че не се налага. Просто трябваше да упорстват.

На следващия ден тя с облекчение установи, че той е в по-добро настроение. Каза, че издателят му е изпратил нов договор за куп пари. Подписа го и отиде до офиса на „Ди Ейч Ел“, за да го изпрати, а след това я заведе на вечеря в Блесингтън. Обясни, че договорът бил изключително важен за него, за цели три книги. Беше в прекрасно настроение и сякаш й беше простил, че не е забременяла. Въпросът с бебето се превръщаше в най-големия проблем между тях. Бяха минали четири месеца от спонтанния аборт и той започваше да губи търпение. Тя обаче все още имаше известни колебания, за разлика от Фин. Той искаше бебе, при това веднага!

Няколко дни по-късно гардеробът и бюрото пристигнаха от Лондон и носачите ги сложиха на определените места. Фин заяви, че си стрували всяко пени, което Хоуп е похарчила, и тя се съгласи. Освен това и двамата много добре знаеха, че тя може да си ги позволи.

На следващия ден тя обсъждаше с Марк по телефона трите фотосесии, които й предстояха през ноември, и изложбата в „Тейт Модърн“, когато той подхвърли нещо за Фин.

— Жалко за договора му. Сигурно е много разстроен.

Хоуп замръзна в пълно недоумение. Нали отпразнуваха новия му договор?

— Как така?

— Чух, че са го отрязали. Не им предал последните две книги, а и продажбите рязко спаднали. Сюжетите му, изглежда, са твърде странни за хората. Мен лично ме плашат — добави той. — Вчера имаше статия по този въпрос в „Уолстрийт джърнъл“. Не са подновили договора и дори заплашват да го съдят, ако не върне парите за двете книги, които така и не е предал. Невероятно е как хората сами успяват да си прецакат живота, когато нямат дисциплина и не си спазват договорите.

Хоуп усети как й прилошава и се запита дали и този път не го е било срам. Трябваше да сподели с нея, вместо да празнува подписването на нов договор. Зачуди се какво ли е подписал и изпратил.

Според казаното от Марк изобщо не ставаше въпрос за нов договор. Вероятно са били някакви документи. Или пък и за това я беше излъгал. Тя не искаше да признае пред Марк, че Фин не й е казал нищо. Освен това не беше виждала „Уолстрийт джърнъл“ да се продава в Ирландия. Фин знаеше това, така че, поне на теория, беше в безопасност. Тя рядко четеше вестници. Живееха като под похлупак в полите на планината Уиклоу. Очевидно Фин разчиташе на това. Само че истината се оказа шокираща и той се бе озовал в много тежко финансово положение, особено ако наистина го бяха дали под съд. И това беше премълчал. Държеше се също като дете, което крие бележника от родителите си. Хоуп обаче разбра, че нещата са значително по-сериозни. Той я лъжеше за онова, което се случваше в живота му, не само за миналото. Готов бе да обсъждат единствено забременяването й.

Тогава тя се замисли за нещо друго и след разговора с Марк провери банковите извлечения. Фин не й беше плащал месечния наем, който й дължеше, откакто купиха къщата през април. Парите не я интересуваха и тя не беше споменавала и дума досега, за да не се чувства той неудобно, но това бе ясен знак, че има парични проблеми, а не беше споделил с нея. Знаеше, че ако имаше пари за наема, щеше да й плати, но не го беше направил.

Вечерта използва този факт като начало за разговора и го попита сериозно дали всичко е наред, тъй като е забелязала, че не й е плащал наема. Той се разсмя, сякаш бе изрекла остроумна шега.

— Да не би хазяйката ми да става нетърпелива? — ухили се той и я целуна, а след това седна до нея на масата в кухнята. — Не се притеснявай. Ще получа парите от новия договор до няколко дни.

Не й каза каква сума очаква, но сърцето й се сви. Ето че отново я лъжеше. Не знаеше дали да му се разсърди, или да се уплаши, но умението му да заобикаля истината, да я изкривява или просто да си измисля истории започваше да я уморява и в главата й светна червена лампичка. Повече не повдигна въпроса, но той се беше провалил и през следващите няколко седмици лъжата му й тежеше, а след това започна да си събира багажа за пътуването до Ню Йорк.

Тя тъкмо затваряше куфарите, когато Фин влезе с изражение на изоставено дете.

— Трябва ли да заминаваш? — попита нацупено той и я привлече в леглото до себе си.

Искаше да я накара да спре и да се позабавляват, но до заминаването на сутринта я чакаше много работа, а и без това лъжите му я измъчваха. Все още не беше признал истината за договора и ако казаното от Марк бе вярно, положението му в момента беше катастрофално. Той твърдеше, че продължава да работи над книгата си, без да споменава, че е изостанал с цели два романа и се държеше, сякаш нищо не се е случило. Тя бе подложена на огромен стрес, тъй като знаеше, че не й казва истината, ала все още не искаше да се изправи срещу него. Отношенията му с издателството не бяха нейна работа, но държеше да е откровен с нея, а в момента не го правеше.

— Искам да отложиш пътуването — настоя Фин, притисна я на леглото и започна да я гъделичка.

Тя се разсмя против волята си. Понякога се държеше като дете, като красиво момче, което лъжеше мама, а лъжите му ставаха все по-големи. Последната беше огромна. Сигурна беше, че я лъже от срам, но между тях нямаше съревнование. И двамата се радваха на успешни кариери в различни области и бяха звезди. Само че ако издателят му беше прекратил работата с него и го беше дал под съд, той беше в неизгодно положение, егото му беше смазано, докато нейната кариера процъфтяваше. Тя не знаеше какво да каже, а той не желаеше да говори за проблемите си.

— Не мога — отвърна тя. — Трябва да работя.

— Майната й на работата. Остани. Толкова много ще ми липсваш.

Тя едва се сдържа да не го покани да заминат двамата, ала имаше нужда да се откъсне от него, поне за кратко. Бяха непрекъснато заедно. Трудно й беше да работи, когато той беше до нея, защото настояваше за вниманието й, обсебваше времето й, не искаше никой друг да е с тях. Това беше възможно в къщата в Ирландия, но бе напълно невъзможно, ако смяташе да приключи с поетите ангажименти в Ню Йорк. Освен това Хоуп гореше от нетърпение да прекара няколко седмици в мансардата си в Сохо. Беше обещала на Фин да се върне до Деня на благодарността след три седмици.

— Тъкмо ще довършиш книгата, докато ме няма.

По това време на годината в Ирландия беше потискащо, а той имаше нужда да седне и да поработи сериозно. Така щеше да избегне делото, започнато от издателя му. След разговора с Марк Уебър тя прочете статията в „Уолстрийт джърнъл“ в интернет и се уплаши. Ако беше на негово място, щеше да изпадне в паника — може би той се беше паникьосал и затова криеше от нея, за да не се излага. Съдеха го за над два милиона долара, а с лихвите ставаха почти три. Сумата бе огромна, а ако изгубеше, нямаше как да я плати. Добре че къщата беше на нейно име. Тя се беше замислила дали да не му я прехвърли и щеше да го направи като сватбен подарък, но сега въздъхна облекчено, задето не го бе сторила. Реши да я остави на свое име, ако делото продължи и след като се оженеха. Имаше и притеснения за сватбата. Той й беше наговорил толкова много лъжи, че не можеше да ги отмине с лека ръка. Знаеше, че е необичайно някой издател да съди автор. Всички предпочитаха да разрешават подобни проблеми на четири очи. Той сигурно беше прекалил и ги беше вбесил.

На следващия ден Фин беше начумерен през целия път до летището и за пръв път откакто се запознаха, тя изпита огромно облекчение, когато самолетът излетя. Отпусна глава на седалката и по време на полета се опитваше да си обясни какво се случва. Беше много объркана. През повечето време от него бликаше обич, но беше проявил и черната си страна; когато изгуби бебето, беше станала свидетелка на гнева му, докато я обвиняваше за нещастието. Манията му тя да забременее отново, неочакваното му желание да харчи парите й, лъжите му за къщата, как бил отгледал Майкъл сам, а сега кашата, която беше забъркал с издателя си, я потискаха. В стомаха й се беше затегнал възел, голям колкото юмрук, и тя се чувстваше по-лека и спокойна, че за няколко седмици ще остане в удобния си апартамент и ще се върне към познатия живот. Неочаквано изпита нужда от пространство и въздух.

Беше прекалено късно, за да му звъни, като кацна, и отново усети вече познатото облекчение. Отношенията им й се струваха изтъкани от лъжи, той криеше истината от нея, а тя не можеше да му го каже, защото Фин нямаше представа, че е научила в какво положение е. Сладкият сън се превръщаше в кошмар и тя трябваше да разреши този проблем, преди да съсипе всичко между тях.

Даде си два дни, за да се организира, преди да се заеме с първата фотосесия, и на следващия ден отиде да се види с Марк Уебър. Той се изненада, когато я видя в офиса си. Тя никога не се отбиваше без предварително да се обади и той забеляза притеснението й. Въведе я в личния си кабинет и затвори вратата. Тя седна срещу него и го погледна тревожно.

— Какво има? — попита направо той.

Хоуп му разказа всичко, дори не се опита да смекчи фактите, толкова объркана и разтревожена беше.

— Фин изобщо не ми каза, че издателят му го съди, нито за прекратения договор. Вместо това ме излъга, че бил подписал нов договор. Струва ми се, че го е срам да сподели, но аз не мога да приема връзка, основана на лъжи. — Докато я слушаше, Марк също започна да се тревожи. Връзката й с Фин го притесняваше още от самото начало. Беше се срещал с него само два пъти и го намираше за чаровен хитрец. — Никога досега не съм правила подобно нещо — призна с неудобство Хоуп, — но има ли някакъв начин да проуча нещата, има ли някого, който да ни каже всичко, и за миналото му, и за настоящето, всичко? Част от нещата не ми влизат в работата, но поне ще знам кое е истина и кое не е. Може да се окаже, че не ми казва и други неща. Просто искам да науча какво става.

Марк кимна и изпита облекчение от решението й. Отдавна искаше да й предложи същото, още от мига, в който му призна, че е влюбена и имат намерение да се оженят.

Според Марк при тези обстоятелства едно дискретно проучване щеше да й даде желаните отговори.

— Хоуп, не се притеснявай от мен — успокои я той. — В случая не се натрапваш, а постъпваш разумно. Ти си много богата жена и аз пет пари не давам колко е чаровен мъжът, при положение, че ти си мишената. Дори най-готините типове ламтят за пари. Нека първо разберем какво става и какъв е бил животът му.

— Той няма никакви пари — прошепна Хоуп. — Поне така мисля. Просто искам да науча всичко, още от началото. Знам, че е израснал в Ню Йорк и Саутхамптън, след това е отишъл в Лондон, където има къща, а в Ирландия се е преместил преди две години. Къщата, в която живеем, е била на прадядо му. Бил е женен преди двайсет и една години, има двайсетгодишен син, Майкъл. Съпругата му е починала, когато Майкъл е бил на седем. Друго не знам. А, да, родителите му са били ирландци. Баща му е бил лекар. — Тя даде на Марк рождената дата на Фин. — Познаваш ли човек, който може да провери всичко така, че никой да не разбере?

Все още се чувстваше неловко, че се рови в живота на човека, когото обичаше и за когото смяташе да се омъжи. Отначало му вярваше, но напоследък се чувстваше неуверена заради лъжите му. Фин имаше готово обяснение за всичко, въпреки това тя продължаваше да има съмнения.

— Познавам точния човек за тази работа. Лично ще му позвъня — обеща тихо Марк.

— Благодаря ти — отвърна нещастно тя и няколко минути по-късно си тръгна, разкъсвана от чувство за вина.

Чувстваше се ужасно през целия ден, още по-зле стана, когато Фин й звънна и я увери колко много я обича и колко му било мъчно за нея. Каза, че много му се искало да се качи на първия самолет за Ню Йорк, но тя тактично му напомни, че трябва да работи. Държа се с него дори по-мило от обикновено, защото се чувстваше гузна заради проучването, което бе помолила Марк да направи. Агентът й обаче беше прав, че това е най-разумният подход. Ако не откриеха нищо скрито-покрито в миналото му, никакви други проблеми, освен сегашното дело, Хоуп нямаше да се притеснява и щеше с радост да се омъжи за Фин. Вече говореха за сватба на Нова година, а дотогава оставаха по-малко от два месеца. Тя искаше да знае дали той не крие нещо, преди да направи тази съдбоносна крачка. А пък в момента нищо не я радваше. Инстинктите й нашепваха, че има нещо скрито, тя бе неспокойна и в постоянен стрес.

Фотосесията на следващия ден й се стори непосилно трудна. Беше нервна, разсеяна и не успя да установи контакт с модела, което не й се беше случвало никога досега. Наложи си да се съсредоточи с огромно усилие, въпреки това си даваше сметка, че денят не е от най-добрите. Останалата част от седмицата протече почти по същия начин. След като знаеше, че някой проверява Фин, тя нямаше търпение да научи какво е открил, да приеме фактите и да остави неприятностите в миналото. Очакването я изнервяше допълнително. Как само й се искаше всичко да бъде наред.

Същия уикенд замина за Бостън, за да види Пол, който беше настанен в болницата на „Харвард“. На яхтата се беше заразил с тежък грип и лекарите се страхуваха да не развие пневмония. Капитанът на яхтата беше уредил да го прекарат до Бостън с хеликоптер и така го беше спасил.

Състоянието му беше по-стабилно, въпреки това той спа почти през цялото време, докато Хоуп беше при него. Тя седна до него, държа го за ръката, а той отваряше очи от време на време и й се усмихваше. Беше толкова болезнено, не можеше да приеме, че някогашният жизнен мъж, изключителен специалист в своята област, изпълнен с живот във всяко отношение, беше прикован на легло. Стори й се състарен и слаб, а бе едва на шейсет и една. Целият трепереше. По едно време я погледна и поклати глава.

— Бях прав — промълви той, — не би искала да си омъжена за такъв като мен. — В мига, в който изрече думите, очите й се напълниха със сълзи и тя го целуна по бузата.

— Напротив, знаеш, че не е така. Не трябваше да се развеждаш с мен, да не говорим колко пари ти струваше — пошегува се през сълзи.

— Много скоро ще получиш и останалите, като изключим онова, което е за „Харвард“. — Пол говореше с мъка и тя свъси вежди.

— Не говори така. Ще се оправиш.

Той не отвърна нищо, само поклати глава, затвори очи и заспа отново.

Хоуп остана при него часове и същата вечер взе полет за Ню Йорк. През целия си живот не се беше чувствала по-самотна, освен когато Мими почина, но тогава поне имаше него. Сега имаше единствено Фин. На следващия ден му се обади по телефона.

— Толкова тъжно ми стана, когато го видях в това състояние — прошепна тя с разтреперан глас, а по бузите й рукнаха сълзи. — Той е тежко болен.

— Още ли си влюбена в него? — попита студено Фин, а Хоуп просто затвори очи.

— Как можа да го кажеш? — изстена тя. — За бога, Фин. Бяхме женени двайсет години. Той е единственото ми семейство, а аз съм единственият му близък човек.

— Имаш мен — засече я Фин. Всичко се въртеше около него.

— Различно е — опита се да обясни тя. — Обичам те, но двамата с Пол имаме общо минало и дете, макар тя да не е вече жива.

— И нашето не е живо, благодарение на теб.

Беше жесток, но ревността го разкъсваше и той търсеше начин да я нарани с каквото може. Точно от тази страна на Фин тя се страхуваше. Освен това не беше истина, че абортът е бил по нейна вина. Той просто се държеше противно. В подобни моменти не изпитваше обич, макар че през останалото време той се държеше чудесно.

— Имам работа — прекъсна го тя.

Нямаше желание да обсъжда аборта за пореден път, нито пък ревността му към Пол, още по-малко сега. След като искаше да се държи като глупак, проблемът си беше негов. Остана силно разочарована от отношението му.

— Ако и аз бях толкова тежко болен, щеше ли да си до мен? — изсумтя свадливо той.

— Разбира се — отвърна Хоуп уморено.

Понякога безкрайната му нужда всичко да се върти около него й се струваше нетърпима.

— Откъде да съм сигурен?

— Ще бъда до теб. Ще ти се обадя довечера — обеща тя и погледна часовника. След половин час трябваше да бъде в центъра.

Когато пристигна, установи, че я очаква поредният безкраен труден ден. Беше в ужасно настроение. Фин я разстройваше с всяко свое обаждане. Той беше нещастен, че нея я няма, и твърдеше, че писането не му върви. Хоуп пък нямаше търпение да научи какво е открил човекът на Марк. Надяваше се всичко да се окаже наред. Това нямаше да компенсира факта, че Фин я бе излъгал за договора с издателството, но поне щеше да е спокойна за останалото и да й бъде по-лесно.

Марк се обади чак в края на седмицата. Детективът му беше изпратил информацията и той й звънна в петък следобед. Помоли я да отиде в офиса му и каза, че имал данни и снимки, които искал да й покаже. Не звучеше никак весело и Хоуп не го попита нищо. По пътя я завладя вече познатото нервно напрежение. Марк не каза нищо, преди да седнат. След това отвори една папка и й подаде малка, разръфана снимка. Беше мрачен.

— Кой е този? — попита Хоуп, след като я разгледа. На нея се виждаха четири малки момченца.

— Фин. — Когато я обърна, на гърба прочете четири имена. — Фин, Джоуи, Пол и Стив. — Не съм сигурен кой кой е. — И четиримата бяха с каубойски шапки и с малка разлика във възрастта. — С братята си. — В мига, в който Марк го каза, Хоуп поклати глава.

— Има грешка. Той е единствено дете. Сигурно става въпрос за други О’Нийл. Името е често срещано. — Поне това бе вярно.

Марк я гледаше втренчено, след това зачете.

— Фин е най-малкият от четиримата. Джоуи е бил вкаран във федерален затвор за отвличане на самолет към Куба преди много години. Преди това бил пуснат под гаранция за банков обир. Мило момче. Четиринайсетгодишният Стив бил убит от шофьор, който избягал от местопроизшествието, в Лоуър Ийст Сайд, където живели навремето. Пол е ченге, от отдел „Наркотици“. Той е най-големият. Той е дал снимката на детектива. Обещахме да му я върнем. Баща им е умрял по време на пиянска свада в някакъв бар, когато Фин е бил на три. Пол е трябвало да се справя с всичко. Майката, по думите на Пол, била прислужница на богаташи на Парк авеню и заедно с четирите момчета живеела в едностаен апартамент в някаква кооперация в Лоуър Ийст Сайд. Момчетата спели в спалнята, а тя на канапето в хола. Починала от рак на панкреаса преди трийсет години, когато децата били още малки. Очевидно животът им е бил истински ад. Скоро след това Фин и едно от другите момчета били поети от приемно семейство, но Фин избягал.

Работил като докер, когато бил на седемнайсет, след като майка им починала, но брат му твърди, че открай време бил най-умният и хитър и измислял невероятни истории. Оттогава все с това се занимавал, и добре се справял, поне доскоро.

Марк погледна папката с неприкрито неодобрение, а Хоуп мълчеше. Не му беше приятно, че й причинява това, но тя сама бе поискала да научи истината. Оказваше се, че почти всичко казано от Фин беше измислица. Явно много се е срамувал от скромния си живот и родителите си. Тя изпита съжаление към него и тежкото му детство.

— Брат му каза, че е успял да се запише в „Сити Колидж“, а след това не са се виждали. Майка им го кръстила на ирландски поет, което май се е оказало пророческо. Била мечтателка и вечер винаги им е разказвала вълшебни приказки, а след това се напивала до безсъзнание и припадала на канапето. Така и не се омъжила повторно и животът на всички е бил много нещастен. — Подаде й снимка на Фин на около четиринайсет. Веднага го позна, не беше много различен от сега, лицето му си беше същото. Красиво момче. — Нямали никакви пари. Накрая майка им изгубила работата си и разчитала на помощи, докато Пол не започнал да й помага със заплатата си на полицай. Не му е било никак лесно, защото вече бил женен и имал деца.

Майка им издъхнала в болница, в крилото за бездомници. Нямали никакви пари. Не е имало никакъв апартамент на Парк авеню, нито къща в Саутхамптън. Баща му не е бил лекар. Дедите му са ирландци от Елис Айлънд и ако случайно имат някаква връзка с къщата в Ирландия, то Пол О’Нийл не знае за нея и искрено се съмнявам, че някога са я притежавали. Той твърди, че предните му са отглеждали картофи, дошли в Щатите по време на Големия глад[1], както много други, но никога не са имали подобна къща. Фин поработил като докер, бил сервитьор, шофьор, портиер и пекар. Карал камион, разнасял вестници и сигурно е започнал да пише млад и е успял да продаде нещичко. След като завършил колежа, брат му не знае с какво се е занимавал. Изглежда, някакво момиче забременяло от него и той се оженил за нея, но нямал представа коя е и никога не бил виждал Майкъл. От години не поддържали връзка.

Според детектива, Фин много е закъсал финансово. Потънал е в дългове до ушите, не му се случвало за пръв път, а кредитното му досие било кошмарно. Обявил фалит и най-вероятно затова се е преместил в Ирландия. Май не умее да си пази парите, въпреки че е изкарал доста през последните години. Сега издателят му е толкова ядосан, че е готов да го смачка. Най-хубавото нещо, което му се е случвало, е твоята поява в живота му преди около година. Държа да ти кажа, че той ще извади невероятен късмет, ако се ожени за теб. Само че не мога да кажа същото за теб.

Няма нищо нередно в произхода му, не е грях, че е роден беден. Много хора излизат от ниските прослойки и се справят блестящо в живота. В тази страна имаш възможност да се издигнеш. Хората изпитват възхищение към успелите. Както ти казах, кредитното му досие е трагично, но това не е краят на света, ако си решила да му помогнеш. Онова, което не ми харесва — Марк вдигна поглед към нея, — е, че те е лъгал за почти всичко. Може и да се срамува от произхода си, но в такъв случай мога само да го съжалявам. Но да тръгне да се жени и да твърди, че е нещо, което не е, не му прави чест. На мен не ми влиза в работата, знам, че го обичаш, но не ми харесва как ти се отразява. Този тип е първокласен лъжец. Измислил си е ново минало, включително прадеди аристократи, титли, лекари, цял несъществуващ свят. И това много ме плаши.

Подаде на Хоуп папката, без да каже и дума повече, а тя прегледа прилежно напечатания доклад на частния детектив. Марк й каза, че човекът продължавал проучването и обещал до две седмици да й даде нова информация. Досега информацията беше много пълна и когато Хоуп вдигна очи към Марк, усети, че й прилошава. Не защото чутото беше ужасно или неприемливо, а защото бе сигурна, че Фин я е излъгал за всяка малка подробност. Сърцето й се сви. Детството му е било кошмарно, прекарано в западнал апартамент, с майка пияница и баща, убит в пиянска свада, той е попаднал в приемно семейство, което е било просто продължение на кошмара. Вместо да й се довери и да сподели с нея, той си беше измислил майка, която уж била разглезена красавица от ирландската аристокрация, а пък баща му виден лекар от Парк авеню. Нищо чудно, че се държеше за нея като дете всеки път, когато тя се отдалечеше на крачка от него. След подобно детство всеки би реагирал по същия начин. Проблемът бе, че я беше лъгал за почти всичко. Запита се за какво друго бе лъгал и какви тайни криеше от нея. Дори не й беше казал, че издателят му го е уволнил и го съди. Значи продължаваше да лъже чак до днес. Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво смяташ да правиш? — попита тихо Марк.

Беше му мъчно, че след мъж като Пол беше попаднала в ръцете на Фин. Марк знаеше, че е влюбена в него, но се страхуваше Фин О’Нийл да не крие нещо по-лошо. Тази мисъл измъчваше и Хоуп. Беше преживяла единайсет истински щастливи месеца с него, с изключение на спонтанния аборт и реакцията му тогава. Всичко останало бе прекрасно. Ето че сега целият им живот се разпадаше и това беше много потискащо.

— Не знам — въздъхна тя. — Трябва да помисля. Не съм сигурна какво означава всичко това. Не знам дали той се срамува да признае в каква среда е расъл и дали като лъже, не се опитва да спаси достойнството си; това не е похвално, но бих могла да го преглътна. Може обаче, просто да е патологичен лъжец.

Според Марк второто беше по-вероятно и той се опасяваше, че Фин ламти за парите на Хоуп. След като вече знаеше за плачевното му финансово положение, тя се бе замислила над същата възможност. А как само й се искаше да му вярва и двамата заедно да загърбят лъжите. Обичаше го, но нямаше да допусне да я прави на глупачка. Сама бе поискала информацията, а сега, след като разполагаше с нея, имаше нужда да премисли наученото и да си извади заключение. Все още не бе настъпил моментът да говори с Фин, защото нямаше желание да чува нови лъжи; те щяха единствено да влошат положението. Докато не решеше какво да прави, не възнамеряваше да му казва нищо.

— Все още нямаме информация за брака на Фин. Знаем името на жената, датите и обстоятелствата, поне засега съвпадат с онова, което ти е казал той. Може пък за нея да не е излъгал, за разлика от историите за момчешките си години. Детективът ще продължи с проучването и ще провери причината за смъртта й. Нали каза, че е загинала в катастрофа? Детективът ще бъде готов до седмица, в най-лошия случай до Деня на благодарността.

— Тогава ще съм се върнала в Ирландия — напомни тъжно тя.

— Внимавай, Хоуп — предупреди Марк. — Внимавай какво му казваш. Знам, че го обичаш, но нямаш представа що за човек е. Може да е просто изобретателен лъжец и затова да е толкова добър писател. Винаги остава възможността да направи нещо още по-лошо. Този тип хора са пълни с изненади. Не го притискай в ъгъла, използвай фактите, за да вземеш правилното решение. Пак ти казвам, много внимавай как се държиш с него, за да не събудиш спящия демон. От думите на брат му личи, че той е социопат. Човекът обаче не е психиатър, просто ченге с ненормален брат. Направо не е за вярване, че никой досега не е разобличил Фин, дори брат му. Пол О’Нийл казва, че Фин би излъгал даже какво е времето. Може по-голямата част от лъжите му да са безобидни, но моля те, много те моля, внимавай и не му помагай да се превърне в нещо още по-лошо.

Той бе искрено притеснен за нея, особено след като беше прочел доклада на детектива. Подозираше, че Фин О’Нийл е с психически отклонения и вече бе убеден, че се опитва да се добере до парите на Хоуп. Изолирана в Ирландия тя беше напълно под властта му в огромна, самотна къща някъде в провинцията. Марк Уебър бе много уплашен.

— Тъжното е, че никой досега не е бил толкова внимателен и нежен с мен. Та той е най-милият човек на света, освен веднъж или два пъти, когато се беше ядосал. Иначе е грижовен, изпълнен с обич. — А тя бе повярвала на всяка казана от него дума.

— И е патологичен лъжец. Ако го приклещиш с истината, може да се окаже, че не е толкова мил и внимателен.

Хоуп кимна. Разбираше, че съществува подобна опасност, още помнеше злобата, с която се отнесе към нея след аборта, който незнайно защо беше приел като лична обида, сякаш тя беше изгубила нарочно бебето, единствено за да го нарани. Запита се дали той наистина мисли така. Беше наясно, че ако роди от него, детето щеше да му даде много по-голяма власт над нея. Вече не разбираше мотивите му, нямаше представа каква е истината.

— Искам да направиш нещо заради мен, Хоуп. Юридическата кантора, чиито услуги използваме, има офис в Дъблин. — Той най-сетне се усмихна. — Всеки писател, който иска да престане да плаща данъци, се мести в Ирландия, затова преди десетина години откриха клон там.

Днес сутринта говорих с тях. С шефа на офиса бяхме колеги в Ню Йорк, знам, че на него може да се разчита, освен това е изключителен адвокат. Та сутринта ми дадоха служебния му номер и номера на мобилния, ще го предупредят, че ще го потърсиш. Когато пристигнеш, той може дори да е проверил някои неща. Американец е, казва се Робърт Бартлет. Ако изникне проблем, трябва само да му се обадиш. Можеш винаги да позвъниш и на мен, но аз съм доста по-далече. Той ще дойде от Дъблин, когато ти потрябва.

Хоуп поклати глава.

— Фин ще получи удар, да не говорим, че ще заподозре нещо. Той ме ревнува от всички, а ако твоят човек е под сто, Фин направо ще полудее.

Марк не остана доволен от чутото, въпреки това й подаде листче с телефонните номера.

— На четирийсет и няколко е, не че има значение, но не е някое хлапе, нито пък разтреперан старец. Сериозен човек е, зрял, умен и много уважаван. Не се знае, може някой ден да ти потрябва помощта му.

Хоуп кимна с надеждата този ден никога да не настъпва и пъхна листчето в джоба на чантата.

Срещата й с Марк беше тягостна, а на него не му стана приятно, че тя си тръгва. Намираше се в тежък момент, живееше с мъж, от когото можеше да се очаква всичко и в най-добрия случай можеше да бъде наречен измамник. Предстоеше й да вземе трудни решения. Според Марк той не беше опасен, ако можеше да съди по думите на Хоуп, но щеше да й е тежко да се справи с положението. Освен това го тревожеше мисълта, че тя е толкова далече.

— Ще се справя — увери го Хоуп и в следващия момент се сети за нещо друго. — Внимавай, когато ми се обаждаш. Ще оставя папката заключена в чекмедже в апартамента. Не искам Фин да я открие. Моля те, не я споменавай, когато звъниш.

— Няма, разбира се — отвърна унило той.

Хоуп плака през целия път към апартамента. Сърцето й беше свито заради многобройните лъжи на Фин. Мъчно й беше, че е имал трудно детство, но лъжите му бяха прекалени. Тя нямаше представа как да постъпи.

Бележки

[1] По време на големия глад в Ирландия през 1845 — 1848 почти 750 000 ирландци измират, а над един милион напускат страната и се изселват предимно в САЩ. — Б.пр.