Даниел Стийл
Невинни лъжи (17)

16.

Хоуп се чу с Марк, преди да замине. Детективът все още не бе открил нови факти, а тя приключи с поръчките в Ню Йорк. Всеки ден звънеше на Пол в болницата в Бостън. Състоянието му не се променяше и той спеше всеки път, когато тя се обадеше. Разговаря с лекаря му и той не скри, че е загрижен за здравето му, но повод за паника все още нямаше. Пол беше слаб и състоянието му бавно се влошаваше. Обещаха да й позвънят в Ирландия, ако настъпи драстична промяна. Лекарят знаеше, че ако има причина, тя ще се върне веднага. Познаваха се още от времето, когато Пол и Хоуп бяха семейство, и му беше много мъчно, когато Пол се разболя, пенсионира се, дъщеря им почина, а Пол поиска развод.

Хоуп се обади на Фин, преди да тръгне от Ню Йорк, за да му каже, че се връща и той много се развълнува. Тя обаче се натъжи, когато чу щастливия му глас. След като бе открила, че я е лъгал, имаше чувството, че светът им се разпада. Надяваше се всичко да се оправи и да загърбят лошото. Искаше й се да открие начин, по който да го увери, че не е нужно да я заблуждава за детството си, за проблемите с издателя, защото любовта и уважението й нямаше да се променят, докато лъжите му щяха да унищожат всичко между тях. Тя вече не знаеше на какво да вярва и в какво да се съмнява. Искаше да заклейми действията му, не самия него, защото продължаваше да мисли, че той е добър човек. Но пък той все още не бе споменал и дума за провала си. Не можеше да повярва, че той мълчи, че я заведе да отпразнуват договора, който уж бил подписал. Дори не му беше сърдита. Обичаше го, и не искаше да се страхува да й казва истината.

— Крайно време беше да се прибереш — ухили се широко той и тя забеляза, че е пил доста.

Каза й, че времето било ужасно, че бил изпаднал в депресия след заминаването й. Тя се запита дали, след като е провалил отношенията си с издателя, не е започнал да се плъзга към дъното.

— И при мен беше така — отвърна внимателно тя.

Пътуването до Ню Йорк не беше минало добре. Този път работата не й бе доставила удоволствие. Цели три седмици се беше притеснявала за него. По време на полета се тревожеше заради доклада на детектива. Страхът й се преплиташе с обич, не искаше да го унижава, но и нямаше как да забрави наученото.

Стори й се изморен, когато я посрещна на летището, забеляза тъмните кръгове под очите му, сякаш не беше спал. Този път Хоуп дори не се зарадва на къщата. Беше ужасно студено, защото той бе забравил да пусне отоплението. Когато се качи в кабинета му на втория етаж, забеляза, че не е написал повече от десетина страници. Беше й казал, че е готов с нови сто, а сега се оказваше, че и това е било лъжа.

— Какво прави, докато ме нямаше? — Опита се да говори естествено тя, докато той я наблюдаваше как вади нещата си от куфара и закачваше дрехите си.

Стараеше се много, ала не успя да го заблуди. Той усети, че нещо не е наред още със слизането й от самолета.

— Какво има, Хоуп? — попита настоятелно той, привлече я в леглото и я прегърна.

— Нищо, притеснена съм, защото Пол е тежко болен.

На него не му стана приятно, но тя не знаеше какво друго да каже. Не беше готова да признае, че е научила за лъжите, които й е наговорил за детството си, че къщата на дедите му всъщност е принадлежала на друг, и семейството му никога не е стъпвало тук. Непрекъснато пред очите й изникваха четирите момченца с каубойски шапки на старата снимка. Та той не е бил единствено дете, както твърдеше. Много й беше трудно да прецени какво представлява и какво се опитваше да постигне с лъжите си.

— Може състоянието на Пол да се подобри — рече той в опит да бъде мил, а след това плъзна ръка под пуловера и погали едната й гърда.

В този момент тя се запита дали това не е единственото, което ги свързва — лавина от лъжи и фантастичен секс.

Нямаше желание да се люби с него, въпреки това не му го каза. Имаше чувството, че целият й свят рухва, но се опита да се престори, че нищо не се е променило. Измислиците и за родителите му, и за младежките му години, и за къщата в Саутхамптън, за приключенията в училище и хората, с които се беше запознавал, не спираха да я тревожат. Предполагаше, че на него отчаяно му се иска да бъде приет и харесван от всички. Може би го болеше да признае, че е от бедно семейство, дори по-лошо. Хоуп много се стараеше да не мисли за лъжите му, за всичко казано от брат му, докато му сваляше дрехите и макар да бе неспокойна, тя усети как я връхлита възбуда. Ако не друго, то всяко негово докосване бе като магия. Обичаше го много, но това съвсем не беше достатъчно. Трябваше да може да му се доверява.

Тази нощ, след триседмичната раздяла, той не можа да й се насити. Също като прегладнял и умиращ от жажда, той искаше да я люби отново и отново. Когато Фин най-сетне заспа, тя се обърна с гръб и се разплака.

На следващата сутрин, докато закусваха, той я попита кога ще се оженят. Преди да замине, бяха говорили за Нова година и той мислеше, че ще бъде весело всяка година да празнуват годишнината си на този ден. Сега обаче тя отговори уклончиво. След всичко, което беше научила за него, Хоуп имаше нужда да помисли, а и все още чакаше другата част от доклада на детектива. Може би този път щеше да е различно, по-близо до казаното от Фин.

— Сега пък какво става? — намръщи се разтревожено той. — Да не би да си се влюбила в друг, докато беше в Ню Йорк?

Очевидно тя не искаше да обсъжда този въпрос и нямаше желание да планира датата на сватбата им.

— Не, разбира се — отвърна тя. — Просто ми се струва нередно да се женя, докато Пол е толкова болен.

Не можа да измисли друго извинение, а на него му стана много неприятно. Не разбираше какво значение има.

— Това пък какво общо има? Той е болен от години — сопна се ядосаният Фин.

— Състоянието му се е влошило — отвърна мрачно тя и побутна бърканите яйца в чинията си.

— Много добре знаеше, че ще се влоши.

— Според мен не е редно да празнуваме, докато той може да е на смъртно легло. — При последната им среща у нея се загнезди потискащото чувство, че няма да се видят повече. — Освен това никой няма да дойде. Тъжна работа. Мисля, че ще бъде по-весело, ако отложим сватбата догодина на Кейп. Ще поканим агентите си, на Майкъл ще му бъде по-удобно да дойде там, отколкото да пътува чак до Ирландия.

Фин й беше казал, че тази година момчето няма да дойде за празниците, защото щял да ходи с приятели в Аспен.

— Да не би да се уплаши, Хоуп? Май си взела ново решение — нацупи се Фин.

— Не, разбира се. Просто моментът не е подходящ — поклати глава тя и сведе поглед над чинията.

— Трябваше да се оженим през октомври — напомни й той. И двамата знаеха много добре защо го каза.

— Да, защото месец по-късно щяхме да имаме бебе — напомни тъжно тя и го погледна.

— И двамата знаем защо не стана — сряза я той.

Не пропускаше възможност да й натяква. През първите шест месеца бе толкова любящ, а сега непрекъснато й се сърдеше за нещо. Може пък да беше сърдит на себе си. Нищо помежду им не вървеше. Все по-често изпитваше чувството, че я притиска и задушава. Нямаше никакво право да се държи така, след лъжите, които й беше наговорил, но пък той нямаше представа, че е бил разкрит. И двамата играеха игра, която на Хоуп никак не й допадаше, затова избягваше да го поглежда в очите.

— Предполагам, че докато си била в Ню Йорк, ти е дошло — подхвърли той, докато тя трупаше чиниите в мивката, за да ги измие Катрин.

Хоуп кимна и в първия момент Фин не каза нищо, но когато се обърна към него, видя, че се усмихва.

— Това означава, че в момента си в овулация.

Хоуп едва се овладя да не избухне в сълзи. Седна на масата в кухнята и отпусна глава в ръцете си.

— Защо ме притискаш? — изстена тя, след това вдигна поглед с измъчено изражение. — Какво значение има? — В мига, в който зададе въпроса, разбра, че отговорът му, какъвто и да е той, ще бъде лъжа. Марк се оказа прав. Фин наистина беше патологичен лъжец.

— Какво ти става, Хоуп? — възкликна той и седна до нея. — Преди искаше бебето ни, нямаше търпение да се оженим.

Изгаряше от желание да му каже, че това е било, преди да разбере, че е лъжец.

— Просто имам нужда от време, за да премисля. Изгубих бебето ни преди пет месеца и не искам да се женя, докато бившият ми съпруг умира.

— Това са пълни глупости и ти много добре го знаеш.

Тя го погледна и усети, че трябва да му каже истината, ако не цялата, то поне част от нея.

— Понякога ми се струва, че не ми казваш всичко, Фин. Докато бях в Ню Йорк, чух разни клюки. Казаха ми, че издателят ти те съди, че няма да подновят договора ти, защото не си предал последните две книги. Какво става? Пишеше го в „Уолстрийт джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“. Излиза, че само аз не съм знаела. Защо не ми каза? Защо ме излъга, че си подписал нов договор? — Очите й бяха пълни с неизречени въпроси, но поне беше поставила началото.

Той побесня.

— Ти да не би да ми казваш всичко за работата си, Хоуп? — изрева той.

— Разбира се, че ти казвам. Казвам ти всичко, което се случва в живота ми.

— Да, защото музеите искат да излагат произведенията ти, галериите се молят за твои творби. Държавни глави искат да ги снимаш, всяко списание по света се опитва да се докопа до работата ти. Няма от какво да се срамуваш. Аз обаче имах творчески застой, затова не можах да напиша тъпите книги и докато се усетя, идиотите ме дадоха под съд за цели три милиона. Да не би да мислиш, че се гордея с това? Уплашен съм до смърт, за бога, а и защо да ти казвам? За да ме съжаляваш, за да ме зарежеш, може би, защото съм фалирал?

— Наистина ли го мислиш? — тя го погледна тъжно. — Не бих те зарязала, защото си фалирал, но имам право да знам какво става в живота ти, особено за нещо толкова важно. Не искам да чувам разни захаросани историйки, които си измислил. От теб искам да чувам единствено истината.

— Защо? За да ми натякваш или за да се перчиш какви успехи постигаш и колко пари ти е оставил съпругът ти ли? Браво на теб, но аз няма да се унижавам, за да се чувстваш ти по-добре. — Говореше й като на враг и намираше оправдание за всяка своя лъжа.

— Не се перча — отвърна унило тя. — Просто искам отношенията ни да са честни. Искам да знам, че мога да ти вярвам.

Тя едва се сдържа да не признае, че е разбрала истината за детството му, но искаше преди това да научи и останалото от детектива. Всяко ново разкритие щеше да разклати сериозно лодката, може би дори щеше да я потопи. Все още не бе готова за подобна стъпка. И без това й беше трудно.

— Какво значение има? Не съм те лъгал за делото. Просто не ти казах.

— Каза ми, че си подписал нов договор, а не си. Каза ми, че си написал сто страници, докато бях в Ню Йорк, а не си написал повече от десет или дванайсет. Престани да ме лъжеш, Фин. Обичам те какъвто си, дори никога да не подпишеш нов договор и да не напишеш нито една страница. Просто не ме лъжи. Притеснявам се за другите лъжи, които си ми наговорил. — Беше откровена, доколкото можеше, но не му обясни, че знае много повече от доклада на детектива. Все още не искаше да стига до края.

— Кои лъжи? — предизвика я той, вирнал брадичка.

— Не знам. Ти ми кажи. Доста си изобретателен. — Беше излъгал и за сина си, и за къщата, която се оказа, че не е негова.

— Това пък какво трябва да означава?

— Просто искам да съм сигурна, че се омъжвам за честен човек.

— Аз съм честен човек — викна той с ожесточение. — Да не би да ме наричаш лъжец? — Предизвикваше я да изрече думата, а тя едва се сдържаше да не го направи, но така само щеше да влоши нещата.

— Понякога не знам нито какъв си, нито кой си. Просто не ме лъжи, Фин. Искам да ти вярвам, а не да се питам дали си ми казал истината.

— Може пък истината да не ти влиза в скапаната работа — изкрещя той и изскочи от кухнята, а минута по-късно Хоуп чу как входната врата се затръшва, как се затича надолу по стълбите и отпрашва с колата.

Излезе да се поразходи в градината, за да глътне малко чист въздух и да се успокои. Не можеше повече да мълчи и да се преструва, че вярва на всяка негова дума. Спомни си съвета на Марк и се замисли над думите му. Не беше много разумно да притиска Фин заради лъжите му, защото всеки път щеше да е същото както сега. Единственото, което искаше, бе да му вярва, да имат живот без тайни и заблуди. Все още не бе отчаяна като Марк, след като Хоуп вярваше, че нещата могат да се променят, но без помощта на Фин, сама нямаше да успее да се справи.

Качваше се към входната врата, когато Фин се върна и слезе от колата. Стори й се, че съжалява. Застана до нея и я обърна към себе си.

— Извинявай, Хоуп. Държах се като мръсник. Просто понякога се срамувам, че не се справям по-добре. Искам всичко да бъде наред, но невинаги се получава, затова се преструвам, че нищо не се е случило. Толкова ми се иска всичко да върви, че прибягвам до лъжи.

Трогната от признанието му и разкаяния му вид, тя се обнадежди, че нещата ще се променят. Опитваше се да го оправдае заради трудностите, които бе преживял през детството и младостта си. Усмихна му се, той я прегърна и целуна. Хоуп се развълнува още повече, когато забеляза сълзите в очите му. Той се разкайваше за грешките си, но това не означаваше, че няма да го стори отново, а тя искаше единствено истината.

— Обичам те, Фин — промълви тя, докато вървяха към вратата хванати за ръце. — Не е нужно да украсяваш нещата заради мен. Обичам те такъв, какъвто си, дори нещата да не са блестящи. Какво ще правиш с делото?

— Ще довърша книгите, ако мога. Последната направо ме съсипа. Месеци наред висях над нея. Агентът ми прави всичко възможно да удължи срока. Дадоха ми още три месеца, но съм загубен без нов договор. Вече нямам пари, а нямам и време, дяволите да го вземат. Благодаря на Господ, че купи къщата. Ако все още бях под наем, трябваше да се изнеса и домът на предците ми щеше да попадне в чужди ръце.

Току-що й каза поредната лъжа, но тя можеше да я преглътне. Ако искаше да й разказва измислици за детството си, щеше да му позволи, за да запази достойнството му. Очевидно много се срамуваше от миналото, затова я лъжеше. В сравнение с нейното приказно детство в Ню Хемпшър, неговото е било наистина кошмарно. Важното бе да не я мами за настоящето. Не й стана приятно, че е разорен, макар да не се изненада. Подозираше, че е така, когато разбра, че не й е плащал символичния наем. Сигурна беше, че щеше да й плати, ако имаше възможност. Изглежда, всичките му лъжи бяха изречени от срам.

— Поне няма да се притесняваш за парите — напомни му тихо тя. — Аз ще поема разходите. — И без това вече ги беше поела.

— А аз какво да правя? — погледна я той нещастно, когато закачваха палтата си в шкафа край хола. — Да ти искам пари дори за вестник ли? Загубен съм без договор. — Той не скри горчивината си, докато се качваха заедно по стълбите към втория етаж, но поне не й се сърдеше. Така беше малко по-добре.

— Щом довършиш книгата, ще подпишат с теб нов договор — опита се да го окуражи тя.

— Изостанал съм с две книги, Хоуп. Не с една. — Този път беше напълно откровен.

— Как се случи?

Той се усмихна мрачно и сви рамене.

— Май се забавлявах повечко, отколкото ми се полага, преди да се запозная с теб. Но пък сега имам предостатъчно време. Просто не ми се работи. Искам да бъда непрекъснато с теб.

Това й беше известно, но той бе разполагал с цели три седмици, докато тя беше в Ню Йорк, през които можеше да работи, а не беше направил нищо. Налагаше се да се стегне. Когато чистеше и подреждаше къщата, той вечно се мотаеше около нея.

— Най-добре сядай да работиш — подкани го настойчиво тя.

— Все още ли искаш да се омъжиш за мен? — попита Фин и отново я погледна като малко дете, а тя го прегърна през врата и кимна.

— Да, но също така искам да се уверя, че се държим като възрастни и сме честни един към друг, Фин. Трябва да е така, ако искаме да имаме бъдеще.

— Знам — отвърна той. У него нямаше и следа от гняв. Понякога беше толкова прекрасен, докато друг път се държеше като безумец. Не можеше да забрави обидата и болката, когато я обвини за аборта. — Какво ще кажеш да си легнем и да подремнем? — предложи той дяволито, а тя се разсмя и се затича по стълбите след него.

Миг по-късно Фин заключи вратата на стаята, прегърна я и я положи в леглото. Този следобед той не свърши никаква работа, но пък прекараха чудесно и разривът между тях бе заличен. Той не й казваше истината винаги, ала бе толкова чаровен и невероятно сексапилен.

 

 

На другия ден Фин я закара в Дъблин, за да купи нова дамаска и други неща за къщата. Почувства се виновна, че го откъсва от работата му, но Уинфред беше ужасен зад волана, а тя все още се притесняваше да шофира в Ирландия, затова Фин предложи да дойде с нея. Купиха всичко необходимо, отново бяха щастливи и Хоуп се радваше, че Фин си е върнал доброто настроение. През последните дни се държеше странно и й се струваше, че пие повече от обикновено. Когато попита Катрин, прислужницата потвърди съмненията й, въпреки това не му каза нищо. Знаеше, че го измъчват много проблеми — делото в Ню Йорк, двете книги, които трябваше да напише, безпаричието.

— Слушай — започна той, като пътуваха към Блесингтън. Хоуп все още имаше чувството, че гледа картичка, дори в този студен ноемврийски ден. — Ще ми бъде по-лесно и няма да се срамувам чак толкова, ако си направим обща сметка, от която да тегля, без да се налага да те питам.

Тя остана изненадана, макар предложението му да беше разумно. Само че двамата все още не бяха женени, а и молбата му беше малко нахална.

— Каква сметка? — попита предпазливо тя. — За каква сума говорим?

Тя разбираше неудобството му да й иска пари всеки път и предположи, че става въпрос за няколко хиляди долара за дребни разходи. Не беше проблем, но все пак се почувства неловко. От друга страна, те бяха почти женени и се надяваше да го убеди да изчакат със сватбата до юни; не бе повдигала темата скоро, тъй като последния път той много се разстрои.

— Не знам. Вчера много мислих. Нищо прекалено — отвърна весело той. — Например два милиона. Може и пет, за да имам поле за действие и да не ти искам пари за всяка дреболия.

Хоуп реши, че се шегува и се засмя. След това забеляза изражението му и разбра, че говори напълно сериозно.

— Пет милиона? — възкликна тя. — Това някаква шега ли е? Какво толкова се каниш да купуваш? Къщата струваше милион и половина. — Беше дала парите с готовност, за да му достави радост, а се оказа, че този дом никога не е бил на семейството му.

— Именно. Така няма да се налага да те питам за всяка стотинка и да ти обяснявам за какво искам да харча. — Говореше така, сякаш обсъждаха нещо напълно естествено, а тя го слушаше в пълно недоумение и усещаше как сърцето й се свива.

— Фин, разплащателна сметка за пет милиона е пълно безумие. — Не беше ядосана, а истински шокирана. Той не се беше поколебал да й поиска парите, все едно ставаше въпрос за банкнота от десет или двайсет долара, която държеше в портмонето си.

— Не и при средствата, с които ти разполагаш — изстреля Фин, без да крие раздразнението си. — Какво толкова, мамка му? Да не би да се опитваш да ме контролираш, като си затвориш кесията? Пет милиона са нищо за теб.

Той дори не направи усилие да се държи прилично. Сякаш всичко между тях се беше променило. Познатото й досега мило отношение бе заменено с гняв и обвинения. Този мъж бе различен от онзи Фин, в когото се беше влюбила. Напоследък я разстройваше непрекъснато, а след това бързаше отново да се прояви като влюбен. В момента обаче у него нямаше и следа от обич. Новият Фин никак не й харесваше.

— Това са много пари за всеки, Фин — твърдо отвърна тя.

— Добре де, нека са четири. След като ще ти бъда съпруг, не можеш да ме ограничаваш с издръжка.

— Може би, но няма и да ти дам пет милиона, за да ги профукаш за каквото се сетиш, защото така ще се окажа без пари, също като теб. Предпочитам да плащам сметките както досега и да ти дам няколко хиляди, които ще можеш да използваш. — Повече не желаеше да направи. Не искаше да го купува, но не беше и глупачка. След развода се беше научила да пази и цени парите си.

— Значи си решила да ме държиш на каишка — сопна се гневно той и се размина на косъм с един камион на пътя.

Шофирането му я плашеше. Пътят беше мокър, стъмваше се, той караше прекалено бързо и й беше бесен.

— Не мога да повярвам, че искаш да ти прехвърля пет милиона долара — отвърна Хоуп, като се стараеше отчаяно да изглежда спокойна.

— Вече ти казах, че и четири може да са — отвърна той през стиснати зъби.

— Знам, че имаш финансови проблеми, но няма да стане, Фин. — Кипеше от гняв, той не просто искаше от нея да му прехвърли парите, а направо заповядваше. — А когато се оженим, ще изготвим предбрачен договор.

Преди няколко месеца го беше споменала пред адвоката си в Ню Йорк и той вече бе подготвил копие. Беше съвсем кратък и в него пишеше, че двамата с Фин запазват правото си на собственост върху всичко, притежавано от тях преди сключването на брака. По очевидни причини не искаше да смесват имуществото си. Парите, с които разполагаше, бяха от Пол и тя ги пазеше внимателно.

— Нямах представа, че си толкова стисната — изтърси той и взе поредния завой, без да намали скорост.

Хоуп не можа да повярва на ушите си след всичко, което беше направила за него и къщата. Той, изглежда, бе забравил много бързо щедростта й. Разбира се, че не беше стисната, само предпазлива, особено след като откри таланта му да й замазва очите с какви ли не лъжи. Нямаше никакво намерение да предаде в ръцете му парите си, дори частица от тях. Пет милиона долара бяха пет процента от всичко, което Пол й беше дал след двайсет години брак.

Останалата част от пътя изминаха в ледено мълчание, а когато той наби спирачки пред входа, тя побърза да слезе от автомобила и влезе в къщата. Беше много разстроена, а той беше бесен от отказа й. Фин влетя в килера и си наля пълна чаша алкохол и когато най-сетне се качи в стаята им, вече беше пиян.

— И каква сума според теб е разумна? — изръмжа той и седна, а тя го погледна, без да крие колко е обидена.

Отношенията им бързо се влошаваха. Първо манията му тя да забременее, след това лъжите, а сега искаше огромна сума от нея. С всеки изминал ден се превръщаше в коренно различен човек, а после, най-неочаквано, се появяваше познатият й любвеобилен чаровник, който се държеше прекрасно, но той изчезваше също толкова бързо и неочаквано, колкото се беше появил. Имаше нещо сюрреалистично, дори шизофренично в тези промени на настроението му и тя си спомни казаното от брат му в доклада на детектива, че бил социопат. Запита се дали наистина няма психични проблеми. Освен това си спомни, че беше чела статия за така наречените „психотични разстройства“, при които при някои хора се наблюдавали резки промени от оскърбително поведение към нежност, а жертвите били толкова объркани, че се опитвали всячески да оправят нещата. И тя се чувстваше така в момента. Не можеше да си намери място. Манипулациите му бяха като мощна магнетична сила. Имаше чувството, че той все по-често остава без маска и тя бе изплашена до смърт. Въпреки това продължаваше да вярва, че добрият Фин ще надделее. Въпросът беше кой от двамата бе истинският. Старият, когото познаваше, или новият? Дали не бяха и двамата?

— Няма да ти дам никакви пари, Фин — заяви спокойно тя и едва тогава забеляза, че той е донесъл бутилката скоч и си налива нова чаша.

— Нали не си въобразяваш, че ще ти се размине просто така? — изръмжа той. — Пипнала си петдесет милиона от бившия си съпруг, а аз трябва да се моля за някаква жалка сума.

Тя си мислеше, че той печели добре, но дори да не беше така, Хоуп нямаше намерение да започне да налива милиони в банковата му сметка. Не беше редно, а и тя не искаше да си купува мъж. Спомни си, че се беше оплаквал за разходите около колежа на Майкъл и се запита дали изобщо е платил нещо за сина си, или бабата и дядото на момчето се грижат и за образованието му.

— Няма какво да ми се разминава. Не искам да си купувам съпруг, нито да обърквам отношенията ни. Това, което искаш, е неразумно и просто няма да стане.

— Защо тогава не се омъжиш за Уинфред. Май ти трябва прислужник, не съпруг. Достатъчно е да му дадеш малко дребни пари, останалото ще си бъде за теб и той веднага ще се съгласи да се ожените.

— Лягам си — каза нещастно Хоуп. — Нямам намерение да обсъждам повече този въпрос.

— Да не би да си въобразяваше, че ще се омъжиш за мен, без да изравним поне малко финансовото си състояние? Що за брак ще бъде това?

— Брак, който зависи от любовта, не от парите. И в никакъв случай не от лъжи. Останалото е въпрос на късмет. Нямам намерение да се пазаря с теб, нито да ти позволя да ме заставиш да ти дам пет милиона долара за дребни разходи. Това е отвратително, Фин.

— Разполагаш с петдесет милиона от бившия си съпруг и ги стискаш. Противна работа. За мен си гадна циция, мама ти стара.

За пръв път й говореше по този начин и тя остана шокирана, а подмятането да се омъжи за Уинфред беше толкова обидно. Фин се държеше грубо и отвратително. Най-лошото беше, че бе вдигнал заплашително ръка.

Хоуп не му каза нищо повече. Обърна му гръб, влезе в спалнята и си легна. Тази вечер той не се появи повече. Тя дълго не можа да заспи и се питаше какво се случва с нея, в какво се превръща Фин, при това пред очите й. Всичко между тях се разпадаше и отношенията им се влошаваха с всеки изминал ден. Вече не вярваше, че ще успее да опази връзката им. Имаше чувството, че сърцето й се къса.