Даниел Стийл
Невинни лъжи (21)

20.

Фин беше станал, когато Хоуп се събуди. Надигна се от леглото безсилна, смазана, а настроението й беше мрачно като времето навън. Изглеждаше уморена и бледа, като седнаха да закусват. Той пък беше пълен с енергия, весел и я увери, че много се радва, че се е върнала. Стори й се, че говори искрено, но вече не знаеше на какво да вярва.

Тя отпиваше предпазливо чай, когато Фин заговори отново за сватбата. Предложи да поговорят с викария в селото, а после заяви, че трябвало да отидат до посолството в Дъблин, за да вземат разрешително за нея за сватба в Ирландия. Той имаше ирландско гражданство, но не и тя. Беше побързал да се обади в посолството, за да разбере каква е процедурата. Тя вече бе взела решение, че няма да се омъжи за него, и трябваше да му каже.

Остави чашата и го погледна.

— Не мога — заговори с усилие, тъй като нямаше сили да обяснява причините. — Пол почина току-що. Не искам да започвам нов живот след нещо толкова тъжно.

За нея обяснението беше напълно смислено, но не и за него.

— Бяхте разведени, не си вдовица — ядоса се той. — А и на кого му пука?

— На мен — промълви Хоуп.

— Има ли причина, поради която не искаш да се омъжиш за мен? — изстреля обидено той.

Причините се трупаха непрекъснато, но тя нямаше никакво желание да ги обсъжда с него. Многобройните му лъжи, докладът на частния детектив, двете жени, чиято смърт той бе предизвикал, макар и индиректно, непрекъснатите му претенции за пари, а и снощната случка, когато й посегна. Предостатъчно причини, над които трябваше да помисли сериозно, преди да се омъжи за него или пък изобщо да не го прави. Тогава защо живееше с Фин? Нещата между тях съвсем не бяха както едно време, дори когато напоследък полагаше усилия да се държи добре. Във всеки един момент се усещаше, че нещо не е наред. Между тях не вървеше повече от месец, откакто й поиска парите.

— Не е толкова просто — отвърна спокойно тя. — Трябва да изготвим предбрачен договор, да подпишем някои документи, да говорим с адвокати. Вече им споменах, но ще бъдат необходими повече от ден-два. Освен това искам да се омъжа в Ню Йорк.

— Добре — съгласи се най-неочаквано той и за частица от секундата тя изпита облекчение. Оказа се по-лесно, отколкото беше предполагала. — Тогава какво ще кажеш да откриеш сметката, за която говорихме? Тогава вече можем да се оженим през лятото. — Пак старата песен.

— За какво става въпрос, Фин? — Тя много добре помнеше за каква сума става въпрос, но се питаше дали нещо не се е променило.

— Бях ти казал, че ще се съглася на четири милиона, въпреки че предпочитам да са пет. Само че това беше, преди Пол да умре. Като знам колко пари ще ти остави, смятам, че трябва да са десет.

Хоуп въздъхна. Разговорът я изтощаваше, беше напълно безсмислен или пък напротив, напълно смислен. Може би още открай време е ставало въпрос за пари. Имаше чувството, че се бори за живота си от събуждането чак докато си легнеше отново.

— Знам, че все още не си получила парите на Пол. Затова ще се примиря с пет сега и още пет, когато получиш наследството.

За него това бе напълно разумно. Каза го така, сякаш я молеше да се отбие до железарския магазин или да го абонира за някое списание. Държеше се, все едно това беше нейно задължение, което не подлежеше на коментар, и бе сигурен, че тя ще изпълни желанието му.

— Значи искаш пет сега и пет по-късно — повтори тя като робот. — И какво ще се разберем за след брака? — Каза си, че е по-добре да е наясно с нещата още отсега, вместо той непрекъснато да й сервира по нещо ново.

— Ще накарам моя адвокат да поговори с твоя. Според мен някаква годишна сума няма да е зле, може би и бонус, когато се оженим — усмихна се широко той. — Доколкото знам, хората напоследък договарят предварително и разводите, в случай че се стигне дотам, издръжката и разпределяне на имуществото. — Беше очевидно, че така го устройва, че нито за миг не му минава през ум, че се държи безобразно и възмутително. — Нека бъдем реалисти, Хоуп. Аз съм много по-известен от теб, друг като мен няма да намериш, така че си струва парите, които ще платиш. На твоята възраст мъже като мен не се появяват току-така. Може да се окажа последният влак за теб. Не го забравяй.

Думите му я слисаха. За пръв път повдигаше въпроса за славата и омаловажаваше нейните постижения. Беше й трудно да го преглътне, но реши, че е най-разумно да не го обсъжда.

— Доста скъпичка договорка — подхвърли тихо тя и си наля нова чаша чай, все още изумена от поведението му.

— Струвам си, не мислиш ли? — ухили се Фин, наведе се напред и я целуна, а Хоуп го погледна с насълзени очи.

Той беше напълно луд. Вече беше абсолютно сигурна.

— Да не би нещо да не е наред? — Той забеляза изражението й, отпуснатите рамене и се намръщи.

— Много е потискащо да говорим за пари, вместо за любов и годините, които ще прекараме заедно; да обсъждаме условията на предбрачен договор и развод. На мен ми прилича на сделка.

— Тогава да се оженим и да не подписваме предбрачен договор — предложи с готовност той.

Тя не можеше да си позволи подобно нещо. Разполагаше с огромно богатство, докато Фин беше потънал в дългове и сметки и беше по средата на дело. Не можеше да постъпи толкова безотговорно. Без предбрачен договор тя щеше да е напълно уязвима във финансово отношение и той го знаеше. Догади й се от разговора. В никакъв случай нямаше да се омъжи за Фин. Той обаче беше в много добро настроение. Мислеше, че тя се е хванала в капана му.

Накрая, за да го успокои, Хоуп обеща да помисли и да му съобщи решението си. Не искаше да си навлича гнева му, като му каже, че няма начин да получи парите, които иска, още по-малко да му плати, за да се ожени за нея. Цял ден мисли над абсурдните му изисквания, докато подбираше снимки, отиде до офиса на „Федекс“, а после се разходи сама в гората. Видя Фин късно следобед. Той се държеше като влюбен, както едно време. Лошото бе, че Хоуп вече не знаеше дали става въпрос за любов или пари и никога нямаше да разбере. Онова, което искаше, беше обидно и неестествено. Опитваше се да запази спокойствие, но й ставаше все по-трудно да се бори непрекъснато с него. Той все се хващаше за нещо — дали че тя трябвало да забременее, дали да се оженят, или да му прехвърли пет милиона долара, за да има пари за харчене. Хоуп се отчайваше все повече. Мечтата за обич и доверие, която бе споделяла с него, се разпадаше пред очите й. Двамата се прехвърляха от една болезнена тема на друга, без да стигат до решение. Сега вече всичко се въртеше около парите и той я накара да му докаже любовта си, като прехвърли пет милиона в сметката му. Това бе твърде много любов. А той какво се канеше да й даде в замяна? Дори Хоуп усещаше, че се опитва да я измами. Не само това, оплиташе я методично в мрежа от лъжи. Той беше паякът, а тя жертвата.

Същата вечер Фин я покани на вечеря в Блесингтън. Тя прие, за да се поразсее и да се отърси от отчаянието, и този път той не повдигна нито един от проблемните въпроси. Не заговори нито за пари, нито за бебе, нито за сватба. Първоначално тя беше потисната, след това с изненада установи, че прекарват приятно както в началото на връзката, и надеждата отново избуя. Сега непрекъснато се луташе между отчаяние и надежда. Ала след всеки път, когато той я повалеше, й ставаше по-трудно да се изправи. Откакто Пол почина, непрекъснато се чувстваше уморена и Фин постепенно взимаше надмощие.

Като по чудо през следващите няколко дни, тъкмо когато бе изгубила надежда, отношенията им потръгнаха отново. Фин беше в добро настроение, пишеше, а тя започна да подготвя нов албум със снимки от Ирландия и се зае отново с къщата. Започваше да се чувства както през първите дни, когато се занимаваше с подредбата й. Стараеше се да не мисли за възмутителните неща, които той й беше казал, и за парите, които искаше. Имаше нужда от тази почивка. Точно тогава по „Федекс“ пристигна писмо от Ню Йорк. Тя го отнесе на Фин и му го остави, а когато той излезе от кабинета си, приличаше на буреносен облак.

— Лоши новини ли? — попита притеснено тя. Ако можеше да съди по изражението му, едва ли ставаше въпрос за нещо хубаво.

— Съобщават ми, че даже да предам книгата, няма да я публикуват. Решили са да ме съдят до дупка. Мамицата им. А книгата е една от най-хубавите ми досега.

— Значи някой друг ще я издаде и ще ти плати дори повече. — Тя се опитваше да го окуражи, въпреки че той беше побеснял.

— Благодаря ти, госпожо Слънчице. Искат си парите, а аз вече съм похарчил аванса.

Хоуп отпусна ръка на рамото му, докато той си наливаше чист скоч и отпиваше дълга глътка. След това очевидно се почувства по-добре.

— Искаш ли да помоля Марк Уебър да се заеме, може да стигне до някаква договорка.

Фин я погледна вбесен.

— Що просто не им напишеш чек, мътните те взели?

На нея не й хареса как той се обръща към нея, но не каза и дума, тъй като нямаше намерение да започва да се държи като него. Не искаше да се карат.

— Защото един добър адвокат ще стигне до споразумение, а след това ще решим как да постъпим.

Опитваше се да му даде увереност, без да поема отговорност. Напоследък не разбираше накъде вървят отношенията им. Все още хранеше надежда, но надеждата я навестяваше все по-рядко. Нещата не вървяха добре, беше й ясно, че той е тласкан единствено от алчност, че се старае да се добере до парите й и да скрие старите си лъжи. Както се казваше в Библията, къщата им бе построена върху пясък.

— Да не би да се опитваш да ми пробуташ кралското си „ние“? — просъска той с разкривено лице. — Няма ли най-накрая да платиш, за да ми махнат примката от врата? Трябват ми пари. Искам собствена сметка, при това незабавно. — Това вече й беше ясно. Та нали той го повтаряше от седмици.

— Не знаем от колко пари имаш нужда — отвърна тихо тя. Винаги притихваше, когато бе разстроена, разгневена или уплашена.

— Не е там работата. Ако искаш да ме задържиш, не искам да ти давам каквито и да било обяснения. Колко харча, за какво ги харча и кога, си е моя работа, не твоя. — Хем искаше парите й, хем твърдеше, че не било нейна работа къде отиват тези пари. Догади й се. — Нека бъдем честни, Хоуп. Ти си на четирийсет и пет, не на двайсет и две. Красива си, но четирийсет и пет не е нито двайсет и пет, нито дори трийсет. Нямаш нито един жив роднина, нито близък, нито родители, нито дори братовчеди, дори детето ти е мъртво и единственият човек, с когото имаше нещо общо, беше бившият ти съпруг, който почина миналата седмица. Кой според теб ще бъде до теб, ако ти се случи нещо, ако се разболееш? Какво ще стане, ако аз те зарежа или пък си намеря някоя двайсетгодишна? Какво ще стане тогава с теб? Ще се окажеш сама като кукувица, може би завинаги и един ден ще си умреш сама. Няма да е зле да си помислиш, ако не искаш да ми прехвърлиш парите, какво ще представлява животът ти след десет години или след двайсет, когато до теб няма да е никой и си съвсем сама. Та както казах, няма да е зле да помислиш как да ме накараш да остана до теб.

Хоуп го слушаше и имаше чувството, че понася удар след удар.

— Това да не би да е обяснение в любов?

— Може и да е.

— Откъде да знам, че след като открия сметките със сумите, които искаш, ти ще останеш с мен? Да предположим, че ти дам пет или десет милиона и колкото пожелаеш, след като се оженим и точно тогава ти срещнеш съвършената двайсетгодишна.

— Добър въпрос — усмихна се той. Изглеждаше така, сякаш се наслаждава на всеки миг. — Плащаш и рискуваш. Ако не ми прехвърлиш парите, когато съвършената двайсетгодишна се появи, особено ако е наследница или дебютантка, познай тогава кой няма да виси до смъртния ти одър на стари години.

Тя не можеше да си представи той да е до нея, независимо от обстоятелствата, а и разговорът бе изключително противен. Беше разстроена както никога досега.

— Значи ми предлагаш да те купя, както се купува застрахователна полица за старини.

— Може и така да се каже. Помисли обаче колко облагодетелствана ще бъдеш и от какво си се възползвала досега. Секс по всяко време, по всяка вероятност и бебе, може би дори две, ако се погрижиш за себе си. Освен това си прекарваме твърде добре.

— Странно — отвърна тя и виолетовите й очи заблестяха, — не спомена за любов нито веднъж. Да не би тя да влиза в сметката?

Никой не я бе обиждал толкова жестоко. Излизаше, че трябва да си купи мъж. Ако искаше Фин, начинът беше един и тя трябваше да плати исканата цена.

След тези думи Фин пристъпи към нея и я прегърна. Беше забелязал изражението й.

— Знаеш, че те обичам, миличка. Просто трябва да се подсигуря. Не съм дете, а и не разполагам с пари като теб. В живота ми няма Пол.

И в нейния живот вече нямаше Пол. Но той не беше изкарал цяло състояние, за да може Фин да го профука или да си купува разни блондинки и никой да не го притеснява, като задава въпроси. Фактът, че Фин беше поискал толкова пари, трябваше да й е достатъчен, за да го отблъсне. Само че тя все още не беше предприела нищо. Трябваше да обмисли всичко много добре и да скъса с него, ала все още не се решаваше. Чувстваше се смазана и парализирана от обидите му.

— Ще си помисля — отвърна мрачно тя в опит да си осигури малко време и да го накара да се успокои, — и ще ти кажа утре.

Много добре знаеше, че ако не даде парите на Фин, това ще сложи край на отношенията им. Беше потресена от онова, което той каза, от завоалираните му заплахи да я изостави заради по-млада жена, да я уплаши със старостта, да й напомни, че няма да има кой да я погледне, ако се разболее. Беше ли готова тя да остане завинаги сама? Чувстваше се между чука и наковалнята. Дали да сложи край на връзката, или да търпи. Вместо да й каже, че я обича и иска да бъде с нея завинаги, той даваше да се разбере, че ако не получи от нея няколко милиона долара, рано или късно, щом се появи някоя по-подходяща, ще отлети, затова тя трябваше да помисли и ако разбираше кое е най-добро за нея да направи необходимото, за да не се окаже сама. Посланието беше пределно ясно. Тя обаче нямаше никакво желание да си купува съпруг, но не можеше и да го изгуби. Обикаляше из къщата като зомби, нещастна и объркана.

Фин беше в чудесно настроение целия следобед. Беше казал каквото имаше да казва и мислеше, че тя е приела думите му както трябва. Той обаче не познаваше Хоуп толкова добре, колкото си мислеше. Тя беше потисната и ядосана през целия ден, докато чистеше и лъскаше баните на втория етаж, за да не мисли за мъчителното положение, в което се беше озовала. Фин се държеше като влюбен. Тя се замисли какъв ще бъде животът й, ако избере да плати цената му. Той винаги ли щеше да се държи с нея добре, или отначало щеше да бъде любвеобилен и мил, а после да я ревнува и да я заплашва, когато и колкото пожелае, да поиска още пари, след като пропилее петте или десетте милиона долара и му се прииска сметката му да е отново пълна, отново без каквито и да било въпроси. Нямаше представа какво ще стане, ако решеше подобно нещо, за което той настояваше. Ако някой й беше казал, че ще обмисля дали да му даде парите, тя щеше да заяви, че е ненормален. Единственото й желание беше да си върне стария Фин, но дори тя беше наясно, че не може да си го купи.

Разговорът я беше разстроил и следобеда отиде на разходка сама, за да си проясни мислите. Фин я видя, че излиза, и прецени, че е най-добре да я остави сама да вземе решение. Не че имаше избор, поне според него. Той бе напълно сигурен в себе си и вярваше, че е успял да я впримчи. Притежаваше усет и умението да манипулира както всички социопати, точно както Робърт й беше казал. Фин бе напълно убеден, че Хоуп го обича и ще плати, за да не го изгуби и да остане сама. За него отговорът бе ясен и той бе сигурен, че тя вижда нещата по абсолютно същия начин. Той се чувстваше все по-самоуверен, още повече, че беше заявил намеренията си пределно ясно. Беше преценил, че й трябва един мъничък тласък, за да си спомни какво бъдеще я чака. Освен ако не гореше от желание да остане самотна старица в някой старчески дом. Фин вярваше, че той е по-добрият избор и че тя нямаше друга алтернатива. Можеше да му роди деца. Едва не нарече себе си „осеменител“, докато разговаряха, но реши, че рискува да я стресне. Останалото мина, както го беше предвидил. Той бе напълно убеден, че заслужава всяко пени, което й беше поискал. Хоуп не се съмняваше в това. За него всяка изречена дума имаше смисъл и той предполагаше, че тя ще подходи към въпроса разумно, тъй като се страхуваше. Беше доволен, във възторг от себе си, когато седна на бюрото, загледан в нея, докато тя се отдалечаваше към хълмовете. Той обаче не видя реките от сълзи, които се стичаха по бузите й.

Преди вечеря Хоуп се отпусна във ваната силно депресирана. Той беше посял семенцата на мрачните мисли за онова, което я чакаше в бъдещето без него. Прав беше. Тя си нямаше никого на този свят, освен Фин. Ако го напуснеше, може би щеше да намери друг, но поне в момента това й се струваше немислимо. Обичаше го, чувствата й не се бяха променили през последната година и дори по едно време й се искаше да се омъжи за него и да му роди дете. Сега обаче тези възможности не я блазнеха. Единственото й желание беше отново да се почувства нормална и животът й да стане спокоен и уравновесен.

В живота й нямаше друг, освен Фин. Най-тъжното беше, че го обичаше, макар да разбираше, че той вижда в нея кокошка, снасяща златни яйца. Прекалено много пари трябваше да плати на мъж, който не криеше, че я иска само заради финансовите облаги. Тя пък искаше единствено обич. Хоуп вече не вярваше, че Фин може да й я даде. Той просто не познаваше това чувство. Очите й се напълниха със сълзи. Трябваше ли да е толкова трудно, защо се получи така? Знаеше, че рано или късно трябва да вземе решение. Не можеше да протака безкрайно дълго.

Реши да се понагласи и облече красива рокля за вечеря. Сложи високи токчета, сплете косата си, избра подходящи обеци и грим и когато слезе на първия етаж, където Катрин им беше оставила поднос с чай, Фин я погледна и подсвирна. Привлече я до себе си, целуна я и я погледна влюбено. Но вече не можеше да я заблуди, не му вярваше за нищо. Колко тъжно.

Решиха да изядат сандвичите на Катрин с кана чай, вместо вечеря. Фин започна оживено да й разказва за новата книга — втората от договора — която бе започнал да обмисля следобеда. Заяви, че почти бил приключил с първата, но тя не му повярва, защото най-вероятно отново си измисляше.

Докато дояждаха сандвичите, той започна да й разказва. Съдържанието на книгата беше за младоженци, купили замък във Франция. Жената била американка, а главният герой французин, много красив мъж, по-стар от нея. Фин обясни, че бил мрачен тип, който вече имал две съпруги, починали при неизяснени обстоятелства. Най-голямото желание на героя било да има дете. Сюжетът й звучеше познато, но Хоуп реши, че много скоро той ще се отплесне към любимите си призраци и убийства, хора, оковани в подземия, и тела, заровени в гората. Много пъти се беше питала как измисля тези истории, за които критиците от години твърдяха, че били продукт на болен мозък, същевременно гениален. Отначало той изглеждаше напълно нормален за всеки, който познаваше сюжетите на книгите му. Сега обаче тя не беше сигурна.

— После какво става? — попита тя, обзета от непреодолимо любопитство. Поне нямаше да говорят за пари и тя се чувстваше облекчена.

— Тя забременява, така че бъдещето й е подсигурено, поне докато задържи детето. Тя е богата наследница, а баща й го отвличат по-нататък в книгата. — Хоуп се усмихна. Историята се очертаваше изключително заплетена. — Оказва се, че жената и брат й са крали пари от бащата години наред. Съпругът й открива истината и започва да я изнудва, като иска десет милиона долара. Тя говори с брат си и двамата решават, че няма да му дадат парите. — След тези думи се усмихна криво на Хоуп и я целуна по врата.

— И после? — попита тя и усети как по гърба й плъзна студена тръпка, предизвикана от целувката му.

— Той я убива — отвърна Фин със задоволство. — Първо убива нея. След това убива и бебето.

Тя потръпна.

— Ужас. Как е възможно да пишеш подобни неща? — Тя го погледна неодобрително, а Фин не скри колко се забавлява. — Как я убива? Всъщност, питам се искам ли да знам.

Някои от книгите му бяха пълни с кървища и неподозирани перверзни. Бяха въздействащи, но от някои подробности й прилошаваше. Проучванията му бяха изключително внимателни.

— Много ясно. Той използва отрова, която не може да бъде открита. След това наследява цялото й богатство. Не, първо нейната половина, а след това убива и брат й. Когато по-късно бащата е отвлечен, героят не плаща откуп, защото старият се е държал гадно с него. Затова оставя похитителите да го убият. И така, постепенно той избива цялото семейство и си осигурява всичките им пари. Добро постижение за бедно момче от Марсилия, нали? Дори успява да си купи титлата, която върви с шатото.

Разказът й заприлича на типичната фантазия на Фин, с елементи от ранните му лъжи за къщата.

— И накрая сам ли остава? — попита невинно Хоуп.

Сюжетът й се стори безкрайно откачен, но напълно в стила му.

— Не, разбира се. Той се жени за младо момиче от селото, в което е влюбен. Тя е на двайсет и една, а той на петдесет. Какво ще кажеш? — Той изглеждаше изключително доволен от себе си.

— Страховита история — насили се да се усмихне тя и се замисли за обратите, които той й описа. — Според мен убийството на бременната жена е прекалено и може да постресне читателите. Повечето хора са изключително чувствителни към тези въпроси.

— Тя не му е платила парите — отсече Фин и я погледна право в очите, без да трепне. — Братът е бил готов да ги даде, но тя го е убедила да не го прави. Накрая той пак получава парите, при това всичките, не само нейния дял, ами много повече, отколкото е очаквал. Поуката е, че е трябвало да му платят, когато са могли, преди да ги избие всичките. — Много беше добър в сложните многопластови истории за психологически тормоз, ужасяващи убийства и отмъщение.

Хоуп го погледна в очите.

— Според теб това справедливо ли е?

— И още как. Тя има предостатъчно пари, защо са й толкова, след като той не притежава нищо? Накрая той е отмъстен и получава всичко.

— И доста трупове, скрити в мазето.

— А, не — рече обидено той. — Всички са били погребани. Дори полицията не би заподозряла, че са убити. Всъщност, заподозрели са, но не могат нищо да докажат. Има един умен френски инспектор, но накрая Франсоа убива и него. Франсоа е главният ми герой. Инспекторът се казва Робер. Него го погребва в гората и никой не успява да го открие.

Щом произнесе името на инспектора, Хоуп започна да се досеща. Не бе случайност, че богатата съпруга е била убита, че бедното момче печели накрая, че инспекторът се казва като адвоката, чието име Фин беше открил на листчето в чантата й, когато се върна от Дъблин. Частите на пъзела започваха да се подреждат и тя разбра, че това е заплаха.

Вдигна очи към Фин.

— За мен предназначена ли е някаква поука? — Не трепна, когато погледите им се срещнаха. Той сви рамене и се разсмя.

— Това пък откъде дойде?

— Част от историята ми се струва твърде позната.

— Всички писатели черпят вдъхновение от истинския живот, дори да не си признават. Има и много разлики. Той убива бременната си съпруга, а ти не си бременна. Нямаш брат. Нямаш и баща. Съвсем сама си. Щеше да е много по-страшно, но пък читателят щеше да се отегчи. Има нужда от пластове, завои, от повече хора, за да се получи добър роман. Стори ми се интересно какво й се случва, когато решава да не му даде нищо. Това е най-обикновено доказателство, че няма смисъл да си стискаш парите. Не можеш да ги отнесеш в гроба.

Думите му бяха зловещи, след като знаеше в какво положение се намира, но той говореше с усмивка и очевидно й се подиграваше. Посланието му обаче беше ясно. Плащай или умираш.

Той не каза нищо повече, а тя пренесе чиниите в мивката, като се стараеше да се държи нормално. Заговориха за Коледа, тъй като дотогава оставаха две седмици. Хоуп каза, че на следващия ден иска да отиде до Ръсбъро, за да купи елха, но Фин я спря, защото предпочитал той сам да отсече. Имал брадва в конюшнята, което й се стори още по-зловещо. Разказът му я беше притеснил и тя подозираше, че тъкмо това е била целта му. Предишната вечер й беше напомнил, че е съвсем сама на този свят. Сега пък й разказа сюжета на новата си книга за мъж, който убива съпругата си, когато тя отказва да сподели с него богатството си. Посланието му бе пределно ясно. Усети как настръхва. Същата вечер, след като си легнаха и започнаха да четат един до друг, двамата се преструваха, че всичко е напълно нормално, а Хоуп не промълви и дума. Мислеше над разказа му и не можеше да се съсредоточи в книгата. Запита се дали да не избяга, както я беше посъветвал Робърт, или да плати на Фин и да се предаде. Ако не му платеше — той беше прав — щеше да остане сама завинаги. Ако пък му платеше, какво ли я очакваше? Пак ли щеше да започне да се държи мило. Пак ли щеше да се укроти? Може би ако му дадеше парите, отношенията им щяха да станат каквито бяха в началото и двамата щяха да спрат да се карат. Фин беше прав. Тя нямаше друг близък на света. Тази мисъл никак не й хареса, но може би нямаше друг избор. Почувства се притисната в ъгъла, повалена, хваната в капан. Беше й омръзнало да плува срещу течението. Имаше чувството, че се дави. Фин беше прекалено силен и тя не можеше да се пребори с него. Той се опитваше да я обърка, да съсипе ума й и тя усещаше, че почти беше успял. Значи все пак печелеше.

— Какво ще кажеш за сюжета на новия ми роман? — попита я Фин, когато тя остави книгата и престана да се преструва, че чете.

Погледна го с угаснали очи.

— Честно казано, не ми хареса особено. Разбрах посланието. Щеше да ми хареса повече, ако останалите герои се обединят и убият бедняка от Марсилия. Тогава не бих се чувствала толкова застрашена. — Погледна го отново.

— Няма да стане така — отвърна веднага той. — Много по-умен е от нас. — И много по-склонен да поема рискове и да прекрачва границите.

— Ще ти дам парите, ако това искаше да ме попиташ — заяви направо тя.

Вече нямаше никакви илюзии. Важното сега беше да оцелее. Той я беше победил и тя усещаше как всичките й чувства умират.

— Сигурен бях — ухили се той. — Взе добро решение. — След това се приближи до нея и я целуна нежно по устните. Тя не откликна. За пръв път откакто се бяха запознали, докосването му й беше противно. — Ще те направя щастлива, Хоуп. Обещавам. — Тя вече не вярваше и не се интересуваше. Беше решила да продаде душата си и го знаеше. Само че прецени, че е по-зле да остане сам-сама на света. — Обичам те — прошепна доволно той. Тя не повярва и на тези негови думи. Много добре знаеше какво е направил. Беше я подложил на тормоз и беше постигнал своето. — Ти не ме ли обичаш? — Отново й говореше с глас на малко момченце и на нея й стана неприятно, дори й се прииска той да я убие. Беше толкова по-лесно.

— Да, обичам те — отвърна неубедително тя.

Фин не знаеше какво означава тази дума. Нямаше как да избяга от онова, което вече бе научила, или от намеците му по време на вечерята.

— Ако искаш, можем да се оженим следващата седмица, стига в посолството да подготвят документите. Ще звънна на адвоката в Дъблин за предбрачния договор. — Тя говореше като робот и се чувстваше като труп.

— Не ставай лоша — предупреди я той.

Тя кимна. Сега вече той командваше. Беше съвсем сама с него в къщата. Навън виеше леденостуден вятър, през нощта се очакваше снежна виелица. Нищо не я интересуваше. Всичко си беше дошло на мястото. Тази вечер той уби нещо у нея — надеждата да бъде обичана. В момента си беше купила присъствието му, не сърцето му. Единственото сърце, което кървеше, беше нейното, непоправимо разбито.

— Ще си родим прекрасни бебчета, обещавам. Ще прекараме медения месец в Лондон и ще отидем на лекар.

— Не ни трябва лекар — опита се да се противопостави тя.

— Ако ти направи инжекции, може да родиш близнаци или дори тризнаци. — Наситеносините му очи заблестяха при тази мисъл.

Хоуп се уплаши отново. Беше й трудно, когато раждаше Мими, защото беше дребна жена, а мисълта за близнаци или тризнаци я ужаси и тя погледна Фин. Сега вече той й беше длъжник. Беше продала душата си на дявола, защото той бе въплъщение на дявола.

— А той щеше ли да я убие, ако беше бременна с близнаци? — попита тя, присвила очи.

Фин се ухили.

— В никакъв случай. Нямаше да я убие, ако му беше дала парите.

Хоуп кимна и не каза нищо, а след малко Фин пожела да я люби и тя му позволи. Вятърът навън виеше, а тя лежеше, без да помръдва, остави го да прави каквото иска, дори неща, които не му беше позволявала никога досега и някои дори й харесаха. Той беше във възторг от онова, което ставаше помежду им, жаждата му за кръв беше задоволена и сега имаше нужда от тялото й. Тя най-сетне се беше предала и това усили още повече сексуалното му желание. Облада я няколко пъти. Сега вече я притежаваше напълно. Точно както бе искал от самото начало, Хоуп беше изцяло негова.