Даниел Стийл
Невинни лъжи (19)

18.

Хоуп едва дочака да стане четири сутринта, за да позвъни в Дъблин. Държеше листчето с номера в разтрепераната си ръка. Обади се рецепционистка и остави Хоуп на изчакване, а след това я прехвърли на секретарка. Хоуп обясни, че звъни от Ню Йорк и е твърде късно, за да й върне адвокатът обаждането, след това най-неочаквано Робърт Бартлет се обади. Говореше с американски акцент, гласът му беше приятен. Марк Уебър му бил изпратил имейл, също и шефът на нюйоркския офис. „Джохансън, Стърн и Гродник“ бяха американска правна фирма с клонове по цял свят. Робърт Бартлет бил управител и партньор в нюйоркския офис, когато му предложили да поеме дъблинския офис, защото главният партньор неочаквано починал от рак. Годините престой в Дъблин му харесали и му беше мъчно, че след няколко месеца трябвало да се върне в Ню Йорк, защото в Ирландия се чувствал чудесно.

Не беше запознат с естеството на проблема, но беше разбрал, че Хоуп е важен клиент на фирмата. Също така знаеше колко е часът в Ню Йорк и макар двамата да не се познаваха, той долови напрежението в гласа й, когато тя се представи.

— Знам коя сте, госпожо Дън — увери я той, когато тя понечи да обясни. — С какво мога да ви помогна? В Ню Йорк е посред нощ — отбеляза той.

Стори й се приятен, спокоен човек, с изненадващо младежки глас.

— Имам лични затруднения — започна бавно тя.

Дори нямаше представа какво точно иска от него, нито пък как да постъпи, почувства се нелепо, че иска съвет от напълно непознат. Знаеше, че има нужда от помощ, че ще й се наложи да се обърне към някого за подкрепа, въпреки това не знаеше какво точно очаква. Той не беше нито бодигард, нито психолог, и се почувства глупаво, че го е потърсила. Имаше нужда от доверен човек в Дъблин, не искаше да се връща, без да има сигурност, а нямаше към кого друг да се обърне.

— Не знам каква помощ очаквам и дали ще ми се наложи да я поискам. Агентът ми Марк Уебър прецени, че трябва да ви се обадя.

След като прочете доклада на детектива, бе убедена, че се нуждае от човек, на когото да разчита, ако възникнеха някакви усложнения от законово естество заради връзката й с Фин. Надяваше се нещата да се поуспокоят, но можеше и да не се получи. Ако можеше да съди по прочетеното, едва ли отношенията им щяха да се подобрят.

— Разбира се. Готов съм да помогна с каквото мога, госпожо Дън. — Гласът му звучеше интелигентно и благосклонно, той й се стори много търпелив.

Беше й неудобно да му обяснява, да не би да излезе, че иска съвет за любовния си живот, и може би това бе самата истина. Тук не ставаше дума единствено за любов, а за реална заплаха. Всичко зависеше от това, какъв е в действителност Фин, какво означава тя за него, колко отчаян или нечестен е. Очевидно беше притиснат финансово. Въпросът бе колко зле е положението. Може пък любовта им да бе истинска, за разлика от ужасиите от доклада. Може той наистина да я обичаше. Как само й се искаше да е така. Сега обаче я разкъсваха колебания и преценката й не беше точна.

— Срам ме е да ви разкажа. Май съм се забъркала в ужасна каша — въздъхна тя и си пое решително дъх.

В Ню Йорк беше нощ, апартаментът й беше потънал в сенки, беше време, когато всичко ти изглежда по-страшно, опасностите надвисват, а страховете се изострят. На сутринта призраците щяха да изчезнат отново.

— През последната година имах връзка с един човек. Той живее в Ирландия, в къща между Блесингтън и Ръсбъро, има още една в Лондон. Известен писател е, книгите му са бестселъри, но в момента е закъсал както професионално, така и финансово. Миналата година му правих фотосесия в Лондон, след това излязохме веднъж, после той дойде да ме види в Ню Йорк. Честно казано, омая ме. Остана с мен няколко седмици и оттогава сме почти непрекъснато заедно, живеем в дома ту на единия, ту на другия. Аз имам апартамент в Ню Йорк и вила на Кейп Код. Навсякъде сме заедно, въпреки че напоследък съм почти непрекъснато в Ирландия. Там живее в къща, за която ми каза, че била негова, но открих, че не е, оказа се, че я ползва под наем.

Робърт Бартлет възкликваше тихо, със съчувствие, докато тя разказваше, и същевременно си водеше бележки, щяха да са му нужни, когато по-късно започнеха да обсъждат подробностите.

— Разбрах, че живее под наем, а ми беше казал, че притежава къщата — повтори тя след кратко мълчание. — Твърдеше, че била на дедите му, че я бил откупил преди две години. Оказа се лъжа и той ми обясни, че го е било срам да си признае. Всъщност, по това време открих три значителни лъжи. Случи се след девет месеца съвършена връзка. Никога дотогава не бях изпитвала подобно щастие, а той беше най-нежният мъж на света, но ето че най-неочаквано, девет месеца по-късно, се появиха три големи лъжи — завърши тъжно тя.

— Как ги открихте? — прекъсна я Бартлет, заинтригуван от историята. Тя беше интелигентна жена, не наивно момиче, утвърдена в артистичните среди, затова се досети, че след като е повярвала на лъжите му, той е бил изключително убедителен, а и отначало тя не е имала причина да се съмнява в него.

— Лъжите изникнаха от нищото. Той ми каза, че бил вдовец, че бил отгледал и възпитал сина си сам. Майкъл дойде на гости в Ирландия и тогава разбрах, че не е живял с баща си, както твърдеше Фин. Казва се Фин О’Нийл, между другото.

Бартлет познаваше постиженията му на литературната сцена, както и повечето хора, но не каза нищо. Беше известен писател, не по-малко прочут от нея. Тя не бе прибрала някой бездомник от улицата. За нея връзката бе между хора, равни по успехи, така че в началото всичко е вървяло гладко.

— Както и да е, синът му ми обясни, че е расъл при баба си и дядо си по майчина линия в Калифорния и почти не се е виждал с баща си, а и сега се срещат рядко. Баща му обаче ми беше разказал нещо различно. Попитах го и Фин с неудобство потвърди, че не бил отгледал сина си. Не призна обаче, че двамата са почти непознати. Освен това ми каза, че двамата със съпругата му не са се разбирали, когато тя е загинала, че рано или късно са щели да се разведат. Тя е починала, когато синът им бил на седем. Ще ви разкажа и за нея, но по-нататък.

Преди няколко месеца открих, че къщата е под наем. Той продължи да твърди, че това бил домът на дедите му по майчина линия и аз му вярвах, но се оказа, че това са бабини деветини. Извинявам се — смути се тя, а той се усмихна.

— Няма проблем. Чувал съм такива изрази и преди. Не че ги използвам, но разбрах накъде биете.

И двамата се засмяха. Тя го харесваше. Изглежда, адвокатът я слушаше внимателно, въпреки че историята звучеше шантаво.

— Каза, че се срамувал и от това, че трябвало да плаща наем. По онова време вече бяхме решили да се оженим, затова миналия април купих къщата. — В мига, в който го изрече, се почувства глупаво.

— Като подарък ли? На негово име ли я купихте? — Той зададе въпроса без намек за укор или критика.

— Като бъдещ подарък. На мое име е, но щях да му я подаря като сватбен дар. Сега той ми плаща символичен наем — двеста долара на месец, колкото да бъде всичко законно. Платих милион и половина и приблизително същата сума за възстановяване, както и още един милион за мебели. — Едва сега си даде сметка каква огромна сума беше вложила в къщата и макар технически да беше нейна, тя правеше всичко заради него. — След като я купихме, я включих в завещанието си. След смъртта ми, ако се оженим, тя остава негова, без каквито и да било уговорки, или ще бъде предадена на попечителски фонд за децата ни, ако имаме деца.

— Той знае ли всичко това?

— Не помня дали съм му казала. Май веднъж му споменах, може би дори два пъти, че ще му я оставя. По онова време мислех, че става въпрос за дома на семейството му. Преди няколко седмици обаче открих, че предците му никога не са я притежавали. Това беше поредната лъжа, сред многото други. Дори вдигна скандал, защото се срамувал, че знам, че не можел да си я позволи и затова я бил взел под наем. Аз пък повярвах на онова, което ми казваше.

— Не забравяйте, че е блестящ писател. — Дотук беше на нейна страна във всяко отношение.

— Освен това му казах, че бившият ми съпруг ме е осигурил при развода. Не исках да имаме тайни. Фин попита за каква сума става въпрос, тогава научи, че разполагам с петдесет милиона и ще получа още толкова след смъртта на бившия си съпруг.

— Да се надяваме, че ще бъде жив и здрав още дълги години — отвърна любезно адвокатът и тя замълча и притаи дъх.

— Почина тази седмица. Беше тежко болен през последните единайсет години. Затова се разведе с мен, за да не страдам заедно с него, но ето че аз все пак го преживях.

— Моите съболезнования. Нека изясня. Значи ще получите още петдесет милиона от покойния си съпруг, извинете, искам да кажа, състоянието на съпруга ви. Нали така?

— Точно така. — Той подсвирна впечатлено и тя се усмихна. — Беше много богат. Той продаде акциите си от фирма производителка на хирургически инструменти и взе крупна сума. Така че Фин знае какво притежавам и какво ще получа.

— Някога искал ли ви е пари?

Не че имаше нужда. Той се беше уредил добре, след като тя му беше купила къщата и бе обещала да я прехвърли на негово име, когато се оженят или при смъртта й. И в двата случая той печелеше.

— Да, наскоро — призна тя. — Настоя да му открия банкова сметка с пет милиона долара, без да задавам въпроси. Каза, че щял да има нужда от още, след като се оженим. Това се случи миналия месец. Дотогава не беше споменавал за пари. В момента има финансови затруднения, третата лъжа, която много ме притесни. Похвали ми се, че е подписал нов договор за голяма сума с издателя си. Дори излязохме, за да празнуваме. Оказа се обаче, че не е предал две книги на издателството, те са прекратили договора с него и го съдят за близо три милиона долара.

— Да не би да е поискал парите, за да се разплати с тях, нещо като заем?

— Не — отвърна тя след кратко мълчание. — Просто ги поиска за лични нужди, при това сумата е много по-голяма от онази, за която го съди издателството. Иска два милиона повече. Не знам как ще завърши делото. Той се опитва да ги бави, но в момента никой в този бизнес не желае да чуе за него. Освен това твърди, че нямал никакви пари, нито цент. Не можел обаче да ме моли за издръжка. Предложих да му открия сметка за дребни разходи, а и без това плащам всички сметки, така че той не харчи за абсолютно нищо. Само че иска да му прехвърля пет милиона, без да питам защо. Трябвало да бъдат най-обикновен подарък. Намекна, че след като се оженим, съм длъжна да му дам още.

— И кога трябваше да е сватбата? — Надяваше се да не е скоро.

— Планирахме да бъде през октомври. — Не му каза за бебето, което изгуби през юни. Не беше негова работа, според нея нямаше връзка със случая, а и споменът все още й се струваше болезнен. — После я отложихме за края на месеца, за Нова година, но скоро му казах, че искам да изчакаме до юни. Той побесня.

— Сигурно — отвърна Робърт Бартлет, без да крие тревогата си. Чутото не му хареса и като се замисли, му се стори още по-притеснително. — Той ще спечели много от брак с вас, госпожо Дън. Къща, дори няколко, пари, стабилен доход, уважение. Очевидно сте мила, изключително щедра и сте била готова да продължите по същия начин, а той има добра представа за финансовото ви състояние и знае в какво се цели.

— Моля ви, наричайте ме Хоуп. Да, така е — съгласи се тя, седнала в тъмния си апартамент. Фин много добре знаеше с какво разполага тя и какво искаше да измъкне от нея. Може би всичко.

— Каза, че ти плащаш сметките. Той дава ли някакви пари за домакинството?

— Абсолютно никакви.

— А някога давал ли е?

— Не бих казала. Харчи за вестници, от време навреме се отбива в железарския магазин. Обикновено записва покупките на моя сметка. — „Браво, направо страхотно. Добре се е уредил“, помисли си Бартлет, но премълча. — Трябваше да плаща символичен наем, но и това не прави. Подписахме договора за наем, за да спася гордостта му. — Бартлет вече знаеше, че Фин не знае какво е гордост, само алчност. — Освен това много настояваше да имаме бебе. Беше готов да го направим ин витро и дори ме заведе на специалист в Лондон.

— Получи ли се? — Този път Бартлет й се стори притеснен.

— Не… всъщност да, но направих спонтанен аборт. Той обаче настояваше да пробваме отново, докато аз предпочитах да не бързаме, а сега вече съм категорична, че трябва да изчакам.

— Моля те, Хоуп, не го прави. Ако имате дете, този тип ще впие нокти или в теб, или в детето, при това завинаги. Той много добре знае какво прави.

— Опитал се е да постъпи по същия начин със семейството на бившата си съпруга и дори да сложи ръка върху наследството на сина си, когато съпругата му загинала. Не съм сигурна, че момчето знае тези подробности, но ми се струва, че никой не му е казвал.

— Нека поговорим за бебето, стига да нямаш нищо против.

Колкото повече разговаряше с него, толкова повече той й допадаше. Направи й впечатление на свестен, земен човек. Осъзна, че го използва за слушател, докато се опитваше да осмисли всичко, което й се беше случило.

— Няма проблем. Преди време открих снимката на жена, с която е излизал на млади години. Каза, че тя се самоубила, когато била бременна от него, и после ме попита дали аз бих посегнала на живота си. Останах с чувството, че го смята за ласкателно, още повече че тя много го е обичала.

Робърт Бартлет слушаше мълчаливо, без да признае, че започва да се плаши. Цялата история му се струваше колкото опасна, толкова и позната. Та тя рисуваше портрета на истински социопат. Хоуп бе идеалната жертва, съвсем сама с него в Ирландия, не можеше да разчита на близки и приятели, беше влюбена в него, имаше пари, при това много пари, и зависеше от него, а положението щеше да се влоши, ако се оженеха. Робърт се радваше, че Хоуп го е потърсила. Попита я дали има деца. Последва ново кратко мълчание.

— Имах дъщеря, която почина преди четири години от менингит. Учеше в „Дартмът“.

— Моите съболезнования. — Каза го искрено и тя остана трогната. — Не мога да си представя нищо по-лошо. Най-много се страхувам от подобно нещо. Имам две деца, учат в колеж. Като знам, че ще излизат, не мога да си намеря място.

— Знам как е — отвърна тихо тя.

Робърт Бартлет разбра, че тя няма и деца, които да се интересуват от онова, което се случва, да я предупредят и предпазят. Хоуп беше идеалната мишена за всеки социопат, самотна жена, без близки, без човек, който да я защитава, освен това разполагаше с много пари. Най-лошото бе, че тя явно още обичаше Фин, дори и сега. Изглежда и тя не можеше да повярва, говореше така, сякаш се опитваше да подреди парченцата като пъзел и може би очакваше да я успокои и да й каже, че няма от какво да се притеснява, само че той не можеше да направи подобно нещо. Положението й беше лошо и страшно. В нея прозираше невинност, която го уплаши още повече. След всичко, което чу, му стана ясно, че я грози огромна опасност. Фин О’Нийл наистина беше манипулатор и измамник. Самоубийството на гаджето от младежките му години го разтревожи, както и фактът, че О’Нийл настояваше тя да забременее. Това поне означаваше, че не иска тя да умре. В момента тя му беше по-полезна жива, омъжена за него и бременна. Ако не му създаваше неприятности, ако не пречеше на плановете му, всичко щеше да бъде наред, но в момента тя правеше тъкмо обратното. Беше отложила сватбата, беше отказала да му даде пари и не искаше да забременее. За него това бяха съществени спънки и напълно объркваха плана му. Всичко това означаваше, че трябва да се постарае, за да я убеди в добрите си намерения, а ако не успееше, Хоуп щеше да е в голяма опасност. Бартлет беше наясно, че най-страшното при социопатите е, умението им да принудят жертвите да се самоунищожат, за да не им се налага на тях да вършат мръсната работа, както се бе случило с предишната приятелка на Фин. Засега Хоуп беше с ума си. Наистина се радваше, че му се е обадила, че агентът й е дал номера му. Досега не се беше сблъсквал с такъв случай, а пък Фин май беше истински професионалист в тази игра. Беше невероятно добър.

— Тези лъжи открих сама — продължи Хоуп. — Последната, за делото и договора с издателството, много ме притесни. И тогава ми каза, че го било срам да си признае, защото аз съм постигала само успехи. Винаги използва едно и също извинение. Истината е, че той просто лъже. До миналия юни, когато изгубих бебето, отношенията ни бяха наред. Тогава той ме обвини, че аз съм виновна за спонтанния аборт, и заяви, че не съм се пазела. Държа се отвратително, беше много разочарован и изключително ядосан. Искаше да забременея веднага. Лекарката ме предупреди да изчакам, защото едва не умрях.

Бартлет се намръщи, докато слушаше.

— Преди това се държеше чудесно, много се радваше за бебето. Не се наложи да прибегнем до ин витро, просто стана. Знаех, че съм в овулация, той ме напи и правихме секс, без да се пазим. Той много добре знаеше какво прави. — Бартлет вече бе убеден, че е станало точно така. — Получи се. Както ти казах, първите шест месеца се държа чудесно, а през лятото, след като изгубих бебето, всичко бе отново наред. Напоследък, през повечето време ми е ядосан. Понякога отново се държи прекрасно, след това става зъл. Пие много повече, отколкото преди. Според мен стресът от делото му влияе, а и е изпаднал в творческа криза. Ядоса се и когато отложих сватбата. Сега се караме непрекъснато, той все иска нещо от мен и през повечето време отношенията ни са обтегнати. Понякога настроението му се мени толкова неочаквано, ту е лошо, ту е добро, после пак се цупи. Много съм объркана. Преди седмица, когато заминах от Дъблин, просто не знаех какво да мисля. Освен това непрекъснато ми повтаря, че полудявам. Бях започнала да му вярвам.

— Това е целта му. Да му повярваш. От разговора с теб, Хоуп, ми е ясно, че не си луда, но съм сигурен, че той има психически отклонения. Не съм психиатър, но той е типичен социопат. Това е много опасно, особено когато се опитва да ти промие мозъка и да те обърка. Кога ти поиска парите?

— Преди няколко седмици. Поиска ги направо, а аз отказах и оттогава не спираме да се караме. Бях притеснена, затова, когато дойдох в Ню Йорк по работа, накарах агента си да намери частен детектив. — Тя въздъхна отново и му разказа какво е пишело в доклада. — И брат му мисли, че е социопат. Оказа се, че и твърдението му, че бил единствено дете не е вярно. Имал е трима братя. Майка му е била прислужница, а не аристократка, баща му загинал по време на свада в някакъв бар, не е бил лекар. Нищо от онова, което ми е разказвал, не е истина. Тогава разбрах, че къщата в Ирландия никога не е била на семейството му. А всички, които го познават, потвърждават, че е патологичен лъжец. — Той вече бе разбрал, че е така от разказа й. — Вчера получих останалата част от доклада и в нея няма нищо обнадеждаващо. Съпругата му е загинала в катастрофа. Той е шофирал пиян, а на мен ми каза, че тя е била сама в колата, когато е катастрофирала. В доклада на полицията е отбелязано, че е бил с нея и съпругата му е била жива. Фин получил сътресение, не позвънил за помощ и тя починала. В интерес на истината, медицинското заключение е, че тя е щяла да умре, даже да е повикал помощ. — Дори сега тя се опитваше да оправдае Фин. Според Робърт Бартлет това беше лош знак. Очевидно все още бе влюбена в него и отказваше да приеме новата информация. — Получил е условна присъда за непредумишлено убийство и пет години изпитателен срок, задето е убил другия шофьор — продължи тя. — Има още истории. Родителите на съпругата му мислят, че той е искал тя да умре, за да получи парите й. Опитал се е да вземе онова, което тя е оставила на сина им. А сега се опитва да се добере до моите пари. Индиректно е отговорен за смъртта на две жени — жена му в катастрофата и самоубийството на някогашната му приятелка. Лъгал ме е за всичко. Просто не знам как да му вярвам. — Гласът й потрепери.

Робърт Бартлет щеше да остане потресен, ако не бе чувал подобна история и преди и не знаеше как действат социопатите и какво причиняват на жертвите си. Объркването, което създаваха, и противоречието между добре пресметнатата им жестокост и вниманието, умението да прелъстяват и нараняват, парализираше набелязания обект, който гореше от желание да повярва, че хубавото е истина, а лошото най-обикновена грешка. Можеше да каже на Хоуп, че всичко е добре замислено. Тя вече се пробуждаше и започваше да разбира какво представлява Фин, макар да й беше трудно да го приеме, след като бе изпитала любовта и нежността му.

— Не искам да станеш следващата му жертва — заяви настойчиво Робърт.

Тя вече бе станала негова жертва в много отношения и той се страхуваше, че ако го ядоса или вече не му е нужна, Фин може да посегне на живота й, да я тласне към самоубийство или да предизвика някакъв нещастен случай.

— И аз не искам. Затова ти се обадих — призна съкрушено Хоуп.

— Онова, което е било в началото, когато се е държал съвършено, се нарича „отразяване“ — социопатът „отразява“ всичките ти нужди и желания. По-късно, значително по-късно, истината излиза наяве — обясни Робърт. — Какво ще правиш, Хоуп? — попита тихо той.

Беше му мъчно за нея, защото разбираше по-добре от всички, колко трудно е да се изправиш пред подобен проблем и да предприемеш нещо.

— Не знам — въздъхна тя. — Знам, че ще ти се стори истинска лудост, но девет месеца беше прекрасно, а сега ми се струпа всичко това. Никой не е бил толкова мил с мен, никой не ме е обичал толкова много. Искам да се върна към началото. — Бе все едно да се опитва да извади „Титаник“ и тя започваше да се осъзнава, но отчаяно се бе вкопчила в спомените и не искаше да повярва, защото копнееше Фин да докаже на всички, че грешат. Искаше й се никога да не бе получавала доклада и да може да вярва в мечтата. Искаше, но не биваше да си го позволява. Същевременно чувстваше, че е длъжна да се върне и да се убеди. Всеки би помислил, че е полудяла, всеки, освен Робърт Бартлет. Какъв късмет имаше, че го откри.

— Няма да стане, Хоуп — внимателно заговори той. — Мъжът, когото си опознала в началото, в когото си се влюбила, не съществува. Истинският е чудовище, безсърдечно, безсъвестно. Може и да греша, може да се окаже, че е човек с проблеми, но ми се струва, че и двамата знаем истината. Отначало се е преструвал, за да те впечатли. Сега играта е приключила. Вече навлизаме в трето действие, където мръсникът подготвя окончателния си удар. — Това бе залегнало в сюжетите на всичко, написано от Фин. — Можеш да се върнеш при Фин, за да се увериш, никой не може да те спре, но да знаеш, че се излагаш на огромен риск. Подчертавам, огромен. Ако се върнеш, трябва да си готова да се спасяваш бързо, и щом ти замирише на опасност, да бягаш като вятъра. Няма никакъв смисъл да се опитваш да разговаряш с него разумно. Обикновено не го споделям, но на теб ще кажа — това вече съм го преживял. Бях женен за ирландка, най-красивата жена, която можеш да си представиш и най-милата. Вярвах на всяка нейна дума и казаното от нея много приличаше на онова, което ти е наговорил Фин. Детството й било нещастно, родителите й били пияници, тя се озовавала в приемни домове, където хората й причинявали ужасни неща. Имаше ангелско лице, но сърцето й бе достойно за дявол. Защитавах я по обвинение в непредумишлено убийство непосредствено след като завърших право. По онова време не се съмнявах, че е невинна. Беше убила гаджето си и твърдеше, че той се опитал да я изнасили, и ми даде доказателства, които подкрепяха думите й. Повярвах й и я измъкнах. Днес обаче знам, че ми е наговорила куп лъжи. Накрая ме изостави, взе всичките ми пари и ми разби сърцето, когато взе и децата със себе си. Ожених се за нея веднага след делото.

По-късно се опита да ме убие. Появи се през нощта и ме наръга, като се постара да нагласи нещата така, сякаш ме е нападнал крадец, но аз знаех, че е била тя. Въпреки това се връщах при нея два пъти, опитвах се да оправя отношенията ни, затварях си очите за всичко, което вече знаех. Обичах я, бях обсебен от нея и единственото ми желание беше да спася брака ни и да запазя децата. Накрая тя ги отвлече в Ирландия, случи се преди седем години. Като по чудо от фирмата търсеха човек, който да оглави офиса в Дъблин, затова приех поста, без да се замисля, само и само да съм по-близо до дъщерите си. Тя е много умна и хитра, но поне децата ми са добре. Преди два месеца по-малката постъпи в колеж в Щатите, а през пролетта аз се връщам в Ню Йорк. След мен Нула се омъжи още два пъти, и двата пъти за пари; единият от съпрузите й почина преди две години, взел лекарство, към което имал силна алергия. Тя му го дала, но успяла да убеди съдията, че няма вина. Наследи всичките му пари. Сигурно ще постъпи по същия начин и със сегашния си съпруг или с някой друг. Тя няма никаква съвест. Мястото й е в затвора, но не знам дали някога ще я вкарат там. Състоянието й е такова, че е готова да прекрачи всяка граница, и изпитва дълбока нужда да накара света да преживее онова, което й е сторено на нея. Никой не е в безопасност.

Така че имам добра представа на какво си се натъкнала и мисля, че знам какво изпитваш. На мен ми бяха необходими години, докато разбера, че добрата Нула е чисто и просто маска, която си слага заради мен, но пък беше толкова убедителна, че наистина й вярвах, въпреки че ми пробутваше какви ли не лъжи и вършеше всякакви гадости. Накрая децата се пренесоха при мен, което никак не я притеснява. Хората като нея не са добри родители. Децата им се превръщат или в помощници в престъпленията им, или в жертви. Сега вече дори не се вижда с момичетата и изобщо не се интересува от тях. Заета е да харчи парите на покойния си съпруг, онзи, когото е убила, като му е дала грешния антибиотик. Сърцето му просто е спряло, а тя много добре е знаела, че ще стане точно така, и е изчакала цял час, преди да извика парамедиците, защото била „безкрайно разстроена“. Твърди, че била заспала и не е чула предсмъртните му вопли. Повярвали са й. Никой не е проливал толкова сълзи, колкото проля тя по време на разследването. Беше неутешима. След това се омъжи за адвоката си и в най-скоро време ще направи същото, ако не с него, то с някой друг. Всеки мъж, когото е напускала, с изключение на мъртвите, трудно са я прежалили. Включително и аз.

Трябваха ми години, за да преодолея мъката и да престане да ме боли. Преди това се връщах поне сто пъти, все едно си просех лошото й отношение. И го получих. Ако решиш да обърнеш лодката назад, независимо от доказателствата, никой не е в състояние да те спре. Ти си живяла в рая в продължение на девет месеца, а след това си прочела доклада на частния детектив и си разбрала какво е мнението на хората, които го познават. Ако обаче решиш да се върнеш, Хоуп, бъди умна. Набележи ли те такъв човек, единственият ти шанс е да избягаш далече. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Ако се върнеш отново при него, бъди готова, слушай внимателно всяка дума, която изрича, и ако ти се случи нещо притеснително или те уплаши, довери се на себе си и бягай. Бягай бързо. Дори не си опаковай багажа.

Това бе най-добрият съвет, който можеше да й даде, тъй като беше преживял същия кошмар. Хоуп беше потресена. Разказът му бе ужасяващ, но лъжите на Фин бяха не по-малко страшни.

— Той е единственият, когото имам — прошепна тя, — а беше толкова добър с мен. От семейството ми беше останал само Пол, а сега и него го няма, няма я и дъщеря ми. — Тя се разплака.

— Тези хора действат така. Разчитат на невинността, на самотата на набелязаните жертви, на уязвимостта им. Няма как да постигнат магията си, ако ги наблюдават много очи. Винаги изолират жертвите си, както той е направил с теб, за да ги обработят по-лесно. Знаел е, че имаш единствено бившия си съпруг, но той не е можел да те спаси, защото е бил тежко болен. Затова те е отвел в Ирландия, където нямаш семейство, близки, приятели и никой няма да те потърси. Ти си била идеалната жертва. Не го забравяй, когато се върнеш. Кога смяташ да пътуваш?

Не я попита дали е решила, а кога, защото бе убеден, че ще се върне. И той бе отказвал да повярва, и той се беше надявал и бе наясно, че тя все още не е готова да се откаже. Трябваше й нова доза от Фин, която да я разтърси, защото доказателствата за съществуването на добрия Фин и спомените бяха изключително въздействащи. Това бе съвършен пример за когнитивен дисонанс^[1], различни доказателства, които си противоречаха — любовта, с която първоначално бе обградена жертвата, нежност, проявяваща се значително по-рядко на по-късен етап, и бруталната, безскрупулна жестокост, след като свалят маската, която след време отново налагат, за да объркат напълно жертвите си и да ги убедят, че полудяват. Много социопати са предизвиквали по този начин самоубийства, когато напълно нормални хора са се опитвали да си обяснят какво им се случва и са били изтласкани до ръба. Той не искаше това да се случи с Хоуп. Единствената му цел беше да я опази жива, да й помогне да се отдръпне, когато е готова. Знаеше отлично, че само човек, преживял същото, можеше да я разбере.

Хоуп остана силно впечатлена от историята на Робърт, от готовността, с която сподели личната си трагедия, от честността му, от проявеното състрадание към дилемата й и любовта й към Фин. Трудно й беше да асимилира доказателствата и противоречията между държанието му в началото на връзката, чувствата, които изпитваше, и мнението на хората за него, собствените си опасения. Та това бе класически случай на раздвоение и отказ да приемеш реалността. Никой нямаше да я разбере, ако не бе попадал на такъв кръстопът, както беше станало с Робърт. Желанието й да се върне при Фин, за да разбере истината, бе напълно непонятно за Марк, например.

— Благодаря ти, че не ми каза колко неразумно постъпвам, като се връщам. Май все още се надявам, че ще започне да се държи както в началото.

— Не ни е лесно да се откажем от надеждите, когато става въпрос за чувства. А старият Фин сигурно ще се появява от време на време или по за няколко часа. Просто няма да се задържа дълго, защото това е преструвка, начин да получи онова, към което се стреми. Ако обаче му се изпречиш на пътя или не му осигуриш желаното, да знаеш, че те чакат беди, защото той ще те порази като светкавица. За щастие, най-лошото, което ще направи, е да те уплаши до смърт. Не му позволявай да стига по-далече.

Сега това бе единствената му цел. Нейната все още бе надеждата да открие същия Фин, когото бе обичала, че всичко е било само лош сън и любовта им е жива. Робърт беше наясно, че това няма да се случи, но Хоуп трябваше да се убеди сама. Тя бе класическата жертва на социопат — самотна, объркана, неспособна да повярва, преизпълнена с надежда, готова да отрече очевидното.

— Хайде да се видим, преди да заминеш за Ръсбъро. Отбий се в офиса ми, като кацнеш в Дъблин. Ще ти дам всичките си телефонни номера, ще пием по чаша кафе, след това се връщаш при Джак Изкормвача. — Той се шегуваше и тя се разсмя. Образът, който той обрисува беше страшничък, и тя се почувства глупаво, но той бе напълно прав. — Бих ти дошъл на гости в къщата, но предполагам, че така ще ти докарам неприятности. Повечето социопати са невероятно ревниви.

— И той е много ревнив. Непрекъснато ме обвинява, че флиртувам с някого, дори със сервитьорите в ресторантите.

— Всичко се връзва. Жена ми ме обвиняваше, че спя със секретарките си, с бавачката, с жени, които дори не познавах, докато най-сетне ме обвини, че спя с други мъже. Непрекъснато се защитавах и се опитвах да я убедя, че не е вярно. Оказа се, че тя е тази, която ми изневерява.

— Според мен Фин не ми изневерява — отвърна убедено Хоуп. — Затова пък ме обвинява, че спя с кого ли не от селото, включително с работниците.

— Постарай се да не го ядосваш и да го предпазиш от вълнения. Знам, че ще ти бъде много трудно. Те почти никога нямат основание за обвинения, освен ако жертвата не им даде повод.

Тя обаче не беше от типа жени, които създават неприятности. Беше открита и честна, след разговора им се почувства много по-добре, а съмненията, че полудява, се бяха стопили.

— Предполагам, че поводът ще бъдат парите. Това е основната му цел, също и сватбата, може би дори бебето.

Не й каза, че повечето социопати са изключително сексуални. Нула бе най-добрата партньорка в леглото, която някога бе имал. Това бе един от многобройните начини, по които контролираха жертвите си. Бившата му съпруга чукаше мъжете до полуда, до такава степен, че те нямаха представа какво се случва чак до фаталния край. Той поне беше успял да й се изплъзне. Бяха го спасили добрият терапевт и собственият му здрав разум. Въпреки че все още беше влюбена във Фин и не се разделяше с илюзията, Хоуп му се струваше умна жена. Сигурно й бе непосилно трудно да преглътне истината, затова подлагаше новите факти на съмнение, както често се случваше с жертвите. Не го правеше от глупост, просто се бе вкопчила в надеждата, тласкана от наивност, вяра и любов, макар и напълно незаслужени.

Докато разговаряше с него, Хоуп реши да тръгне на следващия ден, да вземе нощен полет и да кацне в Дъблин на сутринта. Много й се искаше да се види с Робърт Бартлет, преди да се върне в къщата. Така щеше да е по-спокойна. Разбраха се да се срещнат в офиса му в десет часа.

— Добре, ще освободя цялата си сутрин — увери я той. След това се сети за нещо друго. — Какво ще правиш с къщата, след като всичко свърши? — Не ставаше дума за развод, където трябваше да се уговаря издръжка.

— Не знам. Все още не съм мислила, а и не мога да реша. — Тя продължаваше да се надява, че няма да се стигне дотам, но също така си даваше сметка, че е напълно възможно да се случи, и се налагаше да обмисли вариантите. — Мога да я запазя и да му я давам под наем, не че ми се иска, защото така ще останем свързани. От друга страна, струва ми се нечовешко просто да го изхвърля.

Робърт знаеше, че Фин заслужава точно това, но Хоуп определено не беше готова. Все още й се искаше да не се стига до подобна развръзка, но Робърт бе длъжен да повдигне въпроса.

— Не се притеснявай за това сега. Порадвай се на Ню Йорк, а вдругиден ще се видим.

Тя му благодари отново и затвори. В шест и трийсет най-сетне си легна, много по-спокойна от месеци. Поне сега имаше на кого да разчита в Ирландия, освен това Робърт Бартлет знаеше какво преживява, а и онова, което той беше изтърпял от съпругата си, беше значително по-тежко. Хоуп добре разбираше, че Фин цял живот беше измислял лъжи и бе виновен за смъртта на две жени. Тъжното бе, че макар вече да знаеше истината, тя продължаваше да го обича. Беше повярвала на мъжа, за когото се представяше в началото, и й беше безкрайно трудно да се откаже от мечтата. Откакто Пол почина, притегателната му сила бе станала още по-силна. Фин наистина беше единственият й близък човек, затова раздялата с него беше толкова мъчителна. Щеше да остане съвсем сама за пръв път в живота си.

Фин й звъня два пъти същата сутрин, докато тя спеше. Хоуп погледна номера на екранчето на мобилния, обърна му гръб и не вдигна. Нямаше да предупреди Фин, че се прибира в Ирландия, и щеше да го изненада. Преди това обаче имаше нужда да прекара няколко часа с Бартлет в Дъблин.