Остин Фриман
Глинената маймуна (13)

Глава тринадесета
Съдебното разследване

Резултатът от дейността на мистър Линъл в защита на мисис Ганет бе незадоволителен, макар тя несъмнено да бе насърчена от чувството, че неговият съвет и подкрепа са винаги на нейно разположение. Обаче инспектор Бланди бе някак кротко, но дяволски настойчив в търсенето на сведения. Както се очакваше, той посрещна Линъл с почти нежна топлота. За него било такова облекчение да знае, че тази бедна жена вече си има един наистина компетентен и опитен адвокат, който да защищава правата й. Преди бил толкова опечален, че тя живее в уединение, без приятели. Сега се чувствал напълно щастлив, макар да съжалявал, че се налагало да я безпокои от време на време с уморителни въпроси.

Както и да е, той се връщаше към задължението си отново и отново, независимо от възраженията на Линъл, че всички възможни сведения са дадени. Бланди копнееше за по-точна информация по два въпроса. Първо, за пътуванията на Боулс, второ, за нейните пътувания по времето на отсъствието й от къщи. Що се отнасяше до първото, тя бе видяла Боулс седмица преди да замине и тогава бе разбрала, че се канел да прекара известно време в Бърнам-он-Крауч. Дали наистина бе отишъл в Бърнам, тя не можеше да каже. Оттогава нито го бе виждала, нито го бе чувала. Що се отнасяше до местата, където той обикновено ходел на почивка, имал леля в Нюингстед, у която отсядал от време на време. Тя не знаеше къде другаде Боулс обича да ходи и нямаше никаква представа къде може да е в момента.

Що се отнасяше до собствените й пътувания, тя бе отсядала в Уестклиф-он-Сий у една стара прислужница, която имала къща и я давала под наем. Докато била там, обикновено всяка сутрин се разхождала по брега до Саутенд и се връщала за чая или за вечеря. Понякога прекарвала целия ден в Саутенд и ходела на театър или на друго представление, а вечер се връщала с влака. Естествено тя не можеше да посочи точни дати или да твърди със сигурност къде е била в еди-колко си часа на даден ден, макар че се опитваше да си спомни. И тъй като въпросите бяха повтаряни всеки път, отговорите, които тя даваше, неизбежно се различаваха.

От тези повтарящи се разпити за Линъл (от когото, а също и от мисис Ганет знаех подробностите) бе очевидно, че в промеждутъците Бланди е проверявал всичко казано чрез подробни разпити на място и още, че той внимателно е проучил разписанието на бързите влакове между Саутенд и Лондон. Очевидно не бе открил противоречия, но въпреки това не изглеждаше доволен и все още хранеше подозрения, че мисис Ганет знае повече за случая, отколкото показва, и ако иска, може да подскаже къде е скривалището на Боулс.

Такова беше състоянието на нещата, когато получих призовка да се явя и дам показания на съдебното разследване „относно известни останки, вероятно човешки, намерени в къщата на Джейкъб Стрийт №12“. Призовката доста ме изненада и след като я получих, много внимателно премислих въпросите, които биха могли да ми зададат, и показанията, които трябваше да дам. Трябваше ли например да кажа за отравянето, и изследването на костната пепел. Що се отнасяше до второто, знаех, че Бланди би искал да го премълча, а и собственият ми ентусиазъм доста се беше изпарил, след като забелязах откритото недоверие на Джървис. Но щях да дам клетва, че ще кажа цялата истина и тъй като анализът бе факт, той трябваше да бъде споменат. Както ще видим по-нататък, нямах право на избор, предвидливият Бланди бе очаквал затрудненията ми и бе взел необходимите контра мерки.

На сутринта в деня на разследването сметнах, че е важно да посетя мисис Ганет, за да се убедя, че е в състояние да присъства и че Линъл ще е там, за да я представя. Убедих се и в двете, защото, макар и малко нервна, което бе съвсем естествено, тя бе съвсем сдържана и готова да посрещне смело това, което със сигурност щеше да бъде едно доста мъчително изпитание.

— Никога няма да мога да ви се отблагодаря, на вас и на доктор Торндайк — каза тя, — задето ми изпратихте мистър Линъл. Той е толкова любезен, състрадателен и умен. Щях да изпитвам ужас от това разследване, ако бях сама, но сега, като зная, че мистър Линъл ще ме подкрепи, чувствам се съвсем уверена. Вие знаете, че наистина нямам какво да крия.

— Разбира се — отговорих бодро, макар и не съвсем убедено, — и няма защо да се безпокоите.

Можете да се доверите на мистър Линъл, той ще сложи инспектор Бланди на място.

С тези думи се сбогувах, много доволен, че я намирам в такова добро състояние и продължих с визитите си, за да имам следобеда на разположение. Тъй като показанията вероятно щяха да ми отнемат доста време, а исках, ако е възможно, да чуя всичко, успях да се справя така успешно, че се явих само с няколко минути закъснение, преди да е започнала истинската работа.

Щом влязох, аз се огледах наоколо и бях изненадан, че виждам само шепа присъстващи — не повече от една дузина, — които заемаха две редици от пейки в дъното на стаята, докато свидетелите бяха настанени на столове отпред. Преди да седна на свободния стол в края, погледнах редицата, която включваше Бланди, Торндайк, Джървис, мисис Ганет, Линъл и един-двама души, които не познавах.

Едва седнах и следователят започна делото с кратко обръщение към съдебните заседатели:

— В общи линии бяхте запознати със съдебното разследване — каза той — по време на посещението си в ателието на Джейкъб Стрийт. Има три въпроса, на които трябва да отговорим. Първо: дали тези парченца от изгорели кости са останки от човешко тяло. Второ — ако е така, можем ли да назовем и идентифицираме този човек? Трето — как е бил убит той? Известните ни обстоятелства и очевидните факти предполагат определени отговори на тези въпроси, но ние трябва да пренебрегнем всички предварителни мнения и да разгледаме фактите без предубеждение. Мисля, че най-добрият начин е да проследим по хронологичен ред събитията, които изглеждат свързани с предмета на нашето разследване. Ще започнем със свидетелските показания на доктор Олдфийлд.

Тук мога да кажа, че няма да описвам подробно съдебната процедура, тъй като тя е свързана с неща, които читателят вече знае, и поднасям извиненията си за неизбежните повторения.

След уводната част следователят запита:

— Кога и при какви обстоятелства срещнахте за пръв път Питър Ганет?

— На шестнайсети декември 1930 година — отговорих аз. — Бях извикан да го посетя като лекар. Дотогава изобщо не го бях виждал.

— От какво страдаше?

— Отравяне с арсеник.

— Веднага ли установихте това?

— Не. Истинската причина за заболяването бе открита от доктор Торндайк, към когото се обърнах за съвет.

Тук, в отговор на няколко въпроса, аз описах подробностите около болестта до момента, в който Питър Ганет дойде, за да ми съобщи за оздравяването си.

— Можахте ли да си съставите мнение кой е давал отровата на Ганет?

— Не. Нямах налице никакви други факти, освен тези, за които споменах.

— Говорихте за някой си Фредерик Боулс, който обслужвал Ганет. Какъв беше той на семейството?

— Беше приятел на семейството и работеше с Ганет в ателието.

— Какви бяха отношенията му с Ганет? Бяха ли наистина приятелски?

— Тогава мислех така, но след това си промених мнението.

— Какви бяха отношенията между Боулс и мисис Ганет?

— Те бяха доста добри приятели.

— Бихте ли казали, че отношенията им са били само приятелски? Нищо повече?

— Никога не съм имал причини да смятам, че са нещо повече от приятели. Изглежда, се разбираха чудесно, а взаимното им приятелство бе известно на Ганет и той обикновено говореше затова без какъвто и да е признак на недоволство. Изглежда, приемаше дружбата им за нещо съвсем естествено и нормално.

Сега въпросите засягаха това, което мога да нарека втория етап: отношенията ми с Ганет до момента на изчезването, включително и кавгата в ателието, която бях подслушал. Това очевидно произведе дълбоко впечатление, и последваха по-подробни въпроси, зададени от следователя и от един-двама съдебни заседатели. После дойде ред да разкажа за самото изчезване и докато говорех за претърсването на къщата и за разкритията ми в ателието, пълната тишина в залата и внимателните погледи на заседателите бяха свидетелство за живия интерес на слушателите. Когато свърших с ателието, следователят (когото подозирах, че е подучен от Бланди) попита:

— Какво бихте казали за костната пепел, която сте взели? Изследвахте ли я след това?

— Да. Изследвах я под микроскоп и потвърдих убеждението си, че е кремирана кост; направих също и химическа проба, за да установя дали съдържа арсеник.

— Очаквахте ли, че ще съдържа арсеник?

— Мислех си, че е вероятно да съдържа следи от арсеник. Това ми беше подсказано от предишния опит за отравяне.

— Всъщност открихте ли арсеник?

— Да. За моя изненада открих значително количество. Не зная колко, тъй като не направих опит да го установя, но можах да видя, че е сравнително голямо количество.

— И до какъв извод стигнахте, като установихте този факт?

— Заключих, че убитият, който и да е той, е умрял от отравяне с голяма доза арсеник.

— И сега ли мислите така?

— Имам известни съмнения. Може да е някаква грешка, не зная, но със сигурност имаше арсеник. Наистина това е работа за специалист, какъвто аз не съм.

С това показанията ми свършиха. Бях последван от сър Джоузеф Армадейл, известния авторитет по съдебна медицина, който работеше за вътрешното министерство. Като зае мястото си близо до следователя, той извади и постави на масата плитка кутия със стъклен капак. В отговор на въпроса на следователя каза:

— Изследвах известно количество парченца от кремирани кости, които ми бяха предоставени от пълномощника на полицията. Повечето от тях са твърде малки, за да бъдат разпознати, но някои са достатъчно големи, разпознават се парчета от определени кости. Във всеки случай това са човешки кости.

— Бихте ли казали, че всички тези парченца са останки от човешко същество?

— Това, разбира се, е предположение, но разумно предположение. Мога да кажа само, че всяко парченце, което успях да разпозная като част от отделна кост, е част от човешка кост. Разумно е да се смята, че и неразпознаваемите частички са също човешки. Събрал съм всички парчета, които могат да се разпознаят, и съм ги сложил в тази кутия, която ви предавам да разгледате.

Кутията беше предадена и разгледана от съдебното жури, а през това време следователят се обърна към свидетеля:

— Чухте показанията на доктор Олдфийлд за арсеника, намерен в останките. Според вас наличието на арсеник доказателство ли е, че покойният е починал от отравяне с арсеник?

— Не. Този арсеник няма нищо общо с трупа на покойния. Количеството е невероятно голямо. Всъщност не вярвам, че ако покойният е бил отровен с много голямо количество арсеник, то каквато и да е следа от отровата щеше да бъде открита в пепелта. Арсеникът е летливо вещество, което се изпарява при сравнително ниска температура — около триста градуса по Фаренхайт. Но тези кости са били подложени с часове на много висока температура над две хиляди градуса по Фаренхайт. Според мен цялото количество арсеник би се изпарило. Във всеки случай количеството, открито в пепелта, е невероятно голямо, за да е остатък. Арсеникът сигурно е попаднал в пепелта, след като тя вече е била пепел.

— Бихте ли посочили някакъв начин, по който може да е попаднал в пепелта?

— Мога само да предполагам. Инспектор Бланди ми съобщи, че в ателието между материалите за правене на глазура или емайл е намерил буркан с арсеник. Оказва се, че арсеникът е бил един от използуваните материали и е възможно да се е смесил с пепелта или в мелницата, или в сандъка. Но това е само едно умозрително заключение. Може би съществуват и други възможности.

— Да — съгласи се следователят. — Но това не е от особено значение. Важното е, че арсеникът не е извлечен от трупа на покойния. Убеден ли сте в това?

— Абсолютно съм убеден — отговори сър Джоузеф и с това привърши показанията си.

Следващият свидетел беше мистър Албърт Холи, който съобщи, че е зъболекар и разказа, че се е грижил за зъбите на мистър Питър Ганет и му е направил частична горна протеза, включваща четирите предни зъба. Тогава следователят му подаде малка запушена епруветка, която, както можах да видя, съдържаше зъбна коронка, и отбеляза:

— Мисля, че сте виждали това и преди, но е по-добре да го разгледате.

— Да — отговори свидетелят, като отвори запушалката и изтърси коронката в дланта си. — Инспектор Бланди ми я показа. Това е порцеланова коронка — десен горен резец — която е била счупена на парченца и много майсторски поправена. (Тя е от типа Дю Трей.)

— Прилича ли на някой от зъбите от протезата, която сте правили за Питър Ганет?

— Да. Там използувах коронки Дю Трей, така че това е точно като десния горен резец от протезата.

— Предполагам, че не можете да кажете дали този зъб е от същата протеза?

— Не. Всички коронки си приличат, когато дойдат от зъботехниците, и ако трябва да коригирам нещо при прикрепянето заради захапката, не го отбелязвам. Обаче изглежда, че на тази коронка не са правени корекции.

— Ако ви се каже, че този зъб е от протезата на Питър Ганет, ще имате ли причина да се съмнявате в правилността на това предположение?

— Не, в никакъв случай. Прилича точно на зъб от неговата протеза и всъщност може и да е от нея. Но човек не би могъл да твърди това със сигурност.

— Благодаря ви — каза следователят. — Това е всичко, мисля, че няма да ви безпокоим повече.

Мистър Холи бе последван от инспектор Бланди, който даде показания с лекотата и лаконичността на професионален свидетел. Неговият разказ за претърсването на ателието и за откриването на парченца от зъбна коронка бе изслушан от журито с най-голямо внимание, макар че що се отнася до сензацията, аз му бях отнел „палмата на първенството“. Но съдържанието на шкафа на Боулс бе нещо ново и предизвика няколко интересни догадки. В него бе открит един голям буркан с арсеник, пълен до три-четвърти…

— Вие вече знаехте за анализа на доктор Олдфийлд, нали?

— Да. Той ми показа епруветката с арсеника, но аз веднага видях, че трябва да има някаква грешка. Беше много хубаво, за да е истина. Там имаше твърде много арсеник за един кремиран труп.

— Разбрахте ли за какво се използува арсеникът?

— Не. Шкафът съдържаше някакви химикали, очевидно използувани за приготвяне на емайл и флюс, и допуснах, че арсеникът е бил използуван за същата цел.

Откриването на пръстовите отпечатъци повдигна още няколко интересни въпроса, особено що се отнася до принадлежността им, което накара следователя да запита:

— Можете ли да кажете чии са тези отпечатъци?

— Не със сигурност. Но имаше твърде много от тях по различни предмети, върху бутилки и буркани, някои върху дръжките на инструменти и всички бяха на един и същи човек, и тъй като шкафът е на Боулс, а и бутилките и инструментите са негови, естествено е да се приеме, че отпечатъците са негови.

— Да — съгласи се следователят, — това е разумно предположение. Но то би имало значение, ако отпечатъците са известни на полицията. Уместно ли е да попитам дали са известни?

— Не бих искал да навлизам в подробности — каза Бланди, — но мога да кажа, че тези отпечатъци са известни на полицията и техният притежател се търси за едно много сериозно престъпление; престъпление, извършено с изключителна жестокост. Това е единствената им връзка с този случай. Ако това са отпечатъците на Боулс, тогава Боулс е опасен престъпник, а в този случай е извършено опасно престъпление.

— Имахте ли възможност да разговаряте с мистър Боулс? — попита следователят.

Инспекторът мрачно се усмихна:

— Не — отговори той. — Мистър Боулс изчезна точно по времето, когато е било изгорено тялото, и продължава да се крие и досега. Очевидно не желае да води разговори.

Това бе най-същественото от показанията на инспектора и тъй като бе склонен да говори сдържано и уклончиво, следователят тактично се въздържа да го разпитва повече. Когато показанията бяха прочетени и подписани, разрешено му беше да заеме мястото си. Извикаха името на Летиша Ганет. Докато тя отиваше към масата, където сложиха стол, наблюдавах я с известно притеснение, защото макар да бях сигурен, че не знае нищо, което да не е казала вече, атмосферата в съда не бе благоприятна за нея. Беше лесно да се види, че журито гледа на нея с известно подозрение и обикновено благата физиономия на Бланди едва прикриваше изостреното му внимание, което не бе съвсем приятелско.

Както очаквах, следователят започна с опит да научи повече по въпроса за отравянето и мисис Ганет разказа това, което й бе известно.

— От колко членове се състоеше домакинството ви по това време? — попита следователят.

— От моя съпруг, мен и прислужницата. Може би трябва да включа и мистър Боулс, тъй като той работеше в ателието, обикновено се хранеше с нас и прекарваше голяма част от времето си вкъщи.

— Кой приготвяше храната на съпруга ви?

— Аз, докато беше болен. Прислужницата готвеше за останалите.

— А ечемичената отвара? Кой я приготвяше?

— Обикновено аз, но понякога и мистър Боулс.

— А кой носеше храната и напитките в стаята на съпруга ви?

— Аз лично я носех, но понякога пращах прислужницата, а от време на време я носеше и мистър Боулс.

— Прислужницата все още ли е у вас?

— Не. Веднага след като чух от съпруга си, че е имало арсеник в храната му, освободих момичето без предупреждение, като му дадох една месечна заплата.

— Защо го направихте? Подозирахте ли, че тя е сложила арсеника в храната?

— Не, ни най-малко, но си помислих, че така е най-сигурно.

— Имахте ли представа кой би могъл да го сложи в храната?

— Не, никого не подозирах. Първо си помислих, че трябва да е станала грешка, но когато доктор Олдфийлд ми обясни, че е невъзможно да има грешка, предположих, че арсеникът е попаднал там случайно и все още мисля така.

Следващите въпроси засягаха отношенията между Ганет и Боулс, както и времето и обстоятелствата, при които бе прекъснала дружбата им.

— Що се отнася до причината за тази внезапна промяна от приятелство към вражда, не научихте ли от някого от двамата какво е станало?

— Нито единият, нито другият признаваше, че е станало нещо, макар да виждах, че не е така. Не можех и да предположа какво е.

— Минавало ли ви е през ум, че съпругът ви ревнува заради близостта ви с мистър Боулс?

— Никога, сигурна съм, че не е ревнувал. Ние с мистър Боулс сме роднини — втори братовчеди — и се познаваме от деца. Винаги сме били добри приятели, но между нас никога не е имало нещо, което да предизвика ревност у съпруга ми, и той го знаеше. Никога не се е противопоставял на нашата дружба.

— Казахте, че мистър Боулс е работил с вашия съпруг в ателието. Беше ли мистър Боулс грънчар?

— Не. Понякога помагаше на съпруга ми, особено при паленето на пещта, но самият той правеше бижута и емайлови украшения през последните една-две години.

— Казахте „през последните една-две години“. С какво се е занимавал преди това?

— По професия той е зъботехник, но когато съпругът ми купи ателието, в него имаше инструменти за работа с бижутерия и емайл и мистър Боулс дойде тук и започна да прави бижута.

На това място аз улових погледа на инспектор Бланди и едно потрепване на клепачите ми напомни за забележките му относно „неопримитивните“ бижута на мистър Боулс. Но един зъботехник съвсем не е същото като чирак.

Сега разпитът продължи с обстоятелствата около изчезването на Питър Ганет и датите на различните събития.

— Помните ли точно кога видяхте мистър Боулс за последен път?

— Мисля, че беше във вторник, на двайсет и първи април, около една седмица преди да замина. Той дойде в ателието и обядва с нас, а после ни каза, че ще прекара седмица или десет дена в Бърнам, Есекс. Оттогава нито съм го виждала, нито съм го чувала.

— Казвате, че сте заминали. Може ли да ни разкажете подробно за датите и местата, които сте посещавали?

— Тръгнах от къщи на двайсет и девети април, за да прекарам две седмици в Уестклиф-он-Сий у мисис Харди, една стара прислужница, която има там къща и през сезона дава стаи под наем. Върнах се в четвъртък, четиринайсети май.

— През цялото време ли бяхте в Уестклиф или ходихте и на други места?

На този въпрос тя отговори със същите думи, които бе казала и пред Бланди; вече споменах за това. Тук аз отново се усъмних, че следователят е получил известна помощ от инспектора, защото той я разпитваше с подробности какво е правила през всеки ден от престоя си в Уестклиф.

— Всъщност — каза той, — вие сте спели в Уестклиф, но често сте прекарвали цели дни другаде. Идвахте ли до Лондон през тези две седмици?

— Не.

— Ако бяхте поискали да прекарате един ден в Лондон, можехте ли да го направите, без хазяйката ви да разбере?

— Сигурно. Често има влакове, но не съм го правила.

— Ами Бърнам? Не е много далече от Уестклиф. Ходихте ли там по време на почивката си?

— Не. Не съм ходила по-далеч от Саутенд.

— Писахте ли на съпруга си през тези две седмици?

— Да, два пъти. Първото писмо изпратих ден-два след пристигането си в Уестклиф и получих отговор няколко дни по-късно. Второто написах малко преди да се върна, съобщавах му кога да ме чака. Отговор не получих и когато пристигнах вкъщи, намерих писмото в пощенската кутия.

— Можете ли да назовете точните дати? Виждате, че са важни, тъй като приблизително определят времето на изчезването. Помните ли датата, на която съпругът ви отговори на вашето първо писмо? А може би имате и самото писмо?

— Не. Беше една съвсем кратка записка, която скъсах, след като прочетох. Почти съм сигурна, че първото писмо написах на четвърти май, понеделник. Мисля, че получих отговора със сутрешната поща на осми май, в петък, тъй че може да е било изпратено на седми май, в четвъртък. Помня съвсем точно, че второто си писмо написах и пуснах на десети май, в неделя, така че трябва да е пристигнало вкъщи рано в понеделник, на единайсети май.

— Това е писмото, което сте намерили в пощенската кутия. У вас ли е още?

— Не, за съжаление го унищожих. Взех го от пощенската кутия, за да се уверя, че е моето писмо и като го погледнах, хвърлих го в огъня, който току-що бях запалила. Но за датата съм сигурна.

— Жалко, че сте унищожили писмото — каза следователят, — но несъмнено може да се разчита на паметта ви, що се отнася до датите. Стигнахме до събитията, свързани с изчезването. Просто ни разкажете всичко, което се случи, след като се върнахте вкъщи.

В отговор на това мисис Ганет разказа историята на страшното си откритие почти както ми я беше разказвала на мен, но с по-големи подробности, като включи и посещението си при мен, и съвместното ни претърсване на къщата. Разказът й се проточи поради въпросите на следователя, но отговорите й не ми казаха нищо ново с едно-две изключения. Например той я запита:

— Видели сте, че шапката и бастунът на съпруга ви са на закачалката. Забелязахте ли и друг бастун?

— Видях, че има и друг бастун.

— Познахте ли на кого е?

— Не, никога преди не го бях виждала.

— Но предположихте ли чий може да бъде?

— Бях сигурна, че не е на съпруга ми. Той не би използувал такъв, и тъй като има само един човек, който би могъл да е притежателят му — мистър Боулс, аз приех, че е негов.

— Взехте ли го да го разгледате?

— Не, не ми направи впечатление. Мислех си какво ли се е случило с мъжа ми.

— Но вие сте приели, че бастунът е на мистър Боулс. Не ви ли се стори твърде странно, че е забравил бастуна си на вашата закачалка?

— Не. Предположих, че е излязъл от ателието през портата и затова си е забравил бастуна. Той си беше разсеян. Но аз наистина не размишлявах чак толкова много за това.

— Беше ли този бастун на закачалката, когато заминахте?

— Не, сигурна съм, че го нямаше там.

— Споменахте, че сте търсили мистър Боулс в апартамента му. Защо?

— По две причини. Писах му кога се връщам и го поканих на чай. Тъй като не отговори на писмото ми и не дойде, помислих си, че се е случило нещо необичайно, но най-вече исках да разбера дали знае нещо за мъжа ми.

— Когато разбрахте, че го няма в апартамента му, допуснахте ли, че е още в Бърнам?

— Не, защото научих, че се е върнал една седмица по-рано през нощта, спал в апартамента и отново заминал.

— Знаехте ли или поне предполагахте ли къде е отишъл?

— Не, нямах ни най-малка представа.

— Имате ли представа къде може да е в този момент?

— Не.

— Знаете ли местата, които има навик да посещава?

— Единственото място, което знам, е къщата на леля му в Нюингстед. Но от инспектор Бланди разбрах, че са проверили там и че леля му не го е виждала от няколко месеца. Не знам друго място, където би могъл да отиде.

— Когато описвахте претърсването на къщата, казахте, че не сте погледнали в ателието. Защо? Не беше ли това най-вероятното място, където би могъл да бъде?

— Да, така е, но ме беше страх да вляза. Откакто съпругът ми и мистър Боулс не се разбираха, те се караха ужасно. И двамата бяха доста избухливи. Един път — доктор Олдфийлд спомена за това — ги чух да се бият в ателието и мисля, че се е случвало и друг път. Така че като не открих и следа от мъжа си в къщата, започнах да се страхувам, че в ателието се е случило нещо лошо. Затова ме беше страх да вляза там.

— Накратко вас ви е било страх, че може да откриете трупа на съпруга си в ателието. Това ли искате да кажете?

— Да, това си помислих. Подозирах, че се е случило нещо ужасно.

— Това само подозрение ли беше?

— Нищичко не знаех. Дори не знаех дали двамата са се срещали след моето заминаване. Едва ли може да се нарече подозрение; само си спомних какво се беше случило и това ми мина през ума.

Като си записа и този отговор, следователят поседя, гледайки замислено свидетелката. Очевидно не можеше да изясни какво друго да я попита, защото след малко се обърна към членовете на журито и каза:

— Мисля, че свидетелката ни каза всичко, което знае по този случай, но вероятно някои от заседателите ще пожелаят да зададат и други въпроси.

Последва кратко мълчание, докато членовете на журито гледаха строго към свидетелката. След малко един предприемчив заседател зададе въпрос:

— Можем ли да запитаме мисис Ганет дали знае или предполага кой е убил съпруга й?

— Не вярвам — каза с лека усмивка следователят, — че можем да й зададем този въпрос, дори и да е правилно да се задава на свидетел, защото все още не сме решили дали някой е убил Питър Ганет, или дори това дали е мъртъв. Точно на тези въпроси вие ще трябва да отговорите, когато вземате решение.

Той млъкна и продължи да гледа въпросително към журито, но никой не помръдна. После като почака малко, прочете показанията, получи подписа, освободи свидетелката и съобщи името на следващия свидетел, доктор Торндайк, който излезе отпред и зае мястото й. След като се закле, той каза в отговор на въпроса на следователя:

— През януари посетих Питър Ганет, тъй като бях повикан за консултация от доктор Олдфийлд. Реших, че страда от натравяне с арсеник.

— Имахте ли някакви съмнения относно диагнозата?

— Не. Симптомите бяха характерни за отравяне с арсеник и когато го поставих под лекарско наблюдение в болницата, по химически път бе доказано, че в тялото му има арсеник. Химическите проби бяха взети от мен и професор Удфийлд.

След това продължи, потвърждавайки моя разказ, като включи и анализа на кардамома и ечемичената отвара. Когато той свърши показанията си, следователят колебливо го запита:

— Предполагам, че не сте могли да се досетите как или от кого е дадена отварата и дали отравянето не е било случайно?

— Не. Не познавах лично нито хората, нито обстоятелствата. Що се отнася до случайното отравяне, бих казал, че е невъзможно. Отравянето е засегнало само един човек в къщата и когато пациентът се върна след оздравяването си, то не се повтори. Тези факти говорят изцяло против случайното отравяне.

— Какво ще кажете за арсеника, който доктор Олдфийлд е открил в пепелта?

— Съгласен съм със сър Джоузеф Армадейл, че трябва да е била замърсена. Не свързвам арсеника с тялото на човека, който е бил изгорен — ако приемем, че пепелта е от изгорено човешко тяло.

— Може би ще ни кажете мнението си за парченцата, които ни показа сър Джоузеф Армадейл — рече следователят.

Той подаде кутията на Торндайк, който я взе и разгледа съдържанието й с най-дълбок интерес, като си помагаше с джобна лупа. Когато бе разгледал всяко отделно парченце, той върна кутията на следователя, който попита, докато я слагаше на масата:

— Е, какво ще кажете за тези парченца?

— Няма съмнение — каза Торндайк, — че това са части от човешки кости.

— Възможно ли е по тях да се установи самоличността на покойния?

— Бих казал, че е напълно невъзможно.

— Съгласен ли сте, че пепелта може да е от изгорено човешко тяло?

— Очевидно това е разумно предположение, макар че не може да се докаже. Аз бих предположил същото, ако липсват доказателства за противното.

С това показанията на Торндайк свършиха и когато той се оттегли, мястото му бе заето от професор Удфийлд. Не е необходимо да описвам показанията на професора, тъй като те почти повториха и потвърдиха тези на Торндайк и сър Джоузеф. С четенето и подписването на показанията му приключи тази процедура и когато той седна на мястото си, следователят пристъпи към обобщителната си реч:

— При откриването на това съдебно разследване — започна той — аз казах, че има три въпроса, на които трябва да дадем отговор. Първо: дали тази пепел е от човешко същество. Второ: ако е така, можем ли да идентифицираме това човешко същество като известен нам човек. И трето: ако го идентифицираме, можем ли да решим как е умрял той.

Да започнем подред. Що се отнася до първия въпрос, твърд отговор ни дадоха показанията на медицинските лица. Сър Джоузеф Армадейл и доктор Торндайк, двама специалисти от най-висок ранг, ни казаха, че всички парченца, които са достатъчно големи, за да бъдат разпознати, са несъмнено части от човешки кости; те са съгласни — както всъщност предполага здравият разум, — че останалата част от пепелта също представлява парченца от човешки кости. И така отговорът на първия ни въпрос е положителен. Костната пепел, открита в ателието, е от човешко същество.

Следващият въпрос е много по-труден. Както чухте от доктор Торндайк, парченцата са твърде малки, за да ни дадат ключа за идентифициране на покойния. Нашите усилия да разкрием кой е този човек трябва да бъдат подпомогнати от други сведения. Трябва да имаме предвид хората, местата и особените обстоятелства, които са ни известни.

Що се отнася до мястото, останките са намерени в ателието на Питър Ганет. Научихме, че Питър Ганет е изчезнал при най-странни обстоятелства. Не е нужно да повтарям подробно показанията, но само фактът, че е изчезнал, облечен в домашните си дрехи, подсказва, че е напуснал дома си при необичайни обстоятелства. И тъй, връзката между човека, който тайнствено изчезва, и неизвестните човешки останки, намерени в къщата му след неговото изчезване, предизвиква сериозен размисъл и довежда до съдебно разследване. Какво представлява тази връзка? За да отговорим на въпроса, трябва да зададем два други. Кога е изчезнал човекът и кога са били намерени останките?

Да вземем първия въпрос. От показанията на мисис Ганет става ясно, че е получила писмо от съпруга си на осми май. Приемаме, че това писмо е било написано на седми. След това тя му пратила писмо на десети май; можем да приемем, че то е получено на единайсети. За голямо съжаление тя е унищожила това писмо, затова не можем да бъдем абсолютно сигурни за датата, на която е пристигнало, но несъмнено е било донесено, както е редно, на единайсети май. Ако това е така, то с оправдана увереност можем да кажем, че на седми май Питър Ганет е бил безспорно жив, но тъй като мисис Ганет е намерила писмото си в пощенската кутия, заключаваме, че в деня на донасянето му Питър Ганет вече е бил изчезнал. Това показва, че той е изчезнал между седми и единайсети май.

Сега да погледнем на въпроса от другата страна. Вие сте виждали пещта. Това е едно масивно съоръжение от тухли и огнеупорна глина с много дебели стени. От състоянието на костите заключаваме, че по време на изгарянето на трупа вътрешността й за няколко часа е била нагрята, както бе заявено в дадените тук показания, до повече от две хиляди градуса по Фаренхайт, с други думи — нажежена до червено. Когато доктор Олдфийлд я е разгледал, вътрешността е била едва топла. Не зная колко време е необходимо, за да изстине такава огромна маса от тухли и огнеупорна глина. Като се има предвид, че е била отворена, за да се извадят останките, а след това затворена отново, безспорно е изстинала бавно. Със сигурност можем да определим, че времето, необходимо за охлаждане, е няколко дни, вероятно около една седмица. Доктор Олдфийлд извършва претърсването на петнайсети вечерта. Седмица по-рано е било осми. Но ние вече видяхме, че Ганет е изчезнал между седми и единайсети май, а температурата на пещта показва, че изгарянето на тялото е станало някъде преди единайсети и почти сигурно — след седми. Следователно изчезването на Питър Ганет и изгарянето на трупа са станали някъде между тези две дати. Очевидно е, че изгореният труп е на Питър Ганет.

Имаме ли факти, с които да подкрепим този извод? Не са толкова много. Най-потресаващият е намирането на порцеланова коронка в пепелта. Вие чухте показанията на мистър Холи. Той ни каза, че това е коронка от точно определен вид и че е напълно сходна с тази от протезата, която е правил на Питър Ганет. Той не може да се закълне, че това е същата коронка, но твърди, че е нейно точно копие. Така че трябва да решите каква е вероятността тялото на един непознат да бъде изгорено в пещта на Питър Ганет и този непознат да е носил протеза с десен горен резец от типа, известен като Дю Трей, и идентичен на зъба от протезата на Ганет; и как тази вероятност на свой ред съвпада с вероятността коронката да е от протезата на Питър Ганет.

Има още един факт. Той е страничен и вие трябва да прецените колко струва. От доктор Олдфийлд и доктор Торндайк чухте, че преди няколко месеца Питър Ганет е страдал от отравяне с арсеник. И двамата свидетели са на мнение, че отравянето не е случайно. Следователно сигурно е, че някой или няколко души са дали тази отрова на Питър Ганет с намерението да причинят смъртта му. Това намерение е било осуетено, благодарение на бдителността на лекарите. Жертвата оцеляла и се възстановила.

Но да видим какво общо имат тези факти с разследването. Някой неизвестен човек или няколко души са желали смъртта на Питър Ганет и са се опитали да го отровят. Замисленото убийство се провалило, но нямаме причини да предполагаме, че мотивите не съществуват повече. Значи Питър Ганет непрекъснато е бил в опасност. Някой е искал смъртта му и е бил готов при възможност да го убие.

Да видим какво значение имат тези факти за нашето разследване. Виждаме, че е имало някой, който е искал Ганет да умре, и е бил подготвен да осъществи желанието си, като го убие. В ателието на Ганет намираме останките на човек, за когото можем да допуснем, че е бил убит. Ганет е изчезнал безследно и датата на изчезването му съвпада с тази на появяването на останките в неговото ателие. И накрая, между тези останки намираме един необикновен зъб, идентичен със зъба на Питър Ганет. Това са известните ни факти и сигурно ще се съгласите с мен, че те водят само до едно заключение: че останките, намерени в ателието на Питър Ганет, са неговите останки.

Ако сте съгласни с това заключение, ние сме отговорили на два от трите въпроса, на които трябваше да намерим отговор. Сега да се обърнем към третия: по какъв начин и с какви средства е била убита жертвата? Този въпрос изглежда съвсем излишен, тъй като тялото на покойния е било изгорено в пещ. Това не би могло да е нещастен случай; жертвата не е могла да влезе сама в пещта. Тялото е било пъхнато там от някой друг и е било изгорено. Но това изгаряне на трупа е най-силното предполагаемо доказателство, че човекът, унищожил трупа, е и убиецът. Няма никакво съмнение, че покойният е бил убит.

Дотук свършва нашето задължение. Не е наша работа да припишем вината за това престъпление на определен човек. Въпреки това ние сме длъжни да обърнем внимание на всеки факт, който сочи, че определен човек е вероятният извършител на престъплението. Всъщност такива показания има доста. Не говоря за отравянето с арсеник. Него ще пренебрегнем, тъй като не знаем със сигурност кой е отровителят. Но има няколко важни факта в свидетелските показания, които говорят за вероятната самоличност на човека, убил Питър Ганет. Нека да ги обсъдим.

На първо място стои личността на убиеца. Какво знаем за него? Знаем, че е бил човек, който е имал достъп до ателието и го е познавал добре, знаел е къде могат да се намерят различните инструменти, кой от сандъците е бил за костна пепел и т.н. Освен това трябва да е знаел как се приготвя и пали пещта и къде се държи горивото; трябва да е познавал уредите и да е знаел как се работи с тях — например трошачката и пресата за тигели.

Познаваме ли човек, отговарящ на това описание? Да, знаем един-единствен човек — Фредерик Боулс. Той свободно е влизал в ателието, защото е работел в него и е имал ключ. Всички инструменти са му били познати, а и някои от уредите — например пресата за тигели — са били негови. Знаел е всичко за пещта, тъй като според свидетелите е имал обичай да помага на Питър Ганет при паленето и при изпичането на глинените съдове. Той във всяко отношение отговаря на описанието на вероятния убиец и — повтарям — не знаем друг човек, за когото може да се отнася то.

Така съществува prima facie вероятност Фредерик Боулс да е убиецът. Но тази вероятност е обусловена от една възможност. Би ли могъл Боулс да се намира в ателието, когато е извършено убийството? Нашите сведения са, че е бил в Бърнам. Но една нощ той се е върнал вкъщи, преспал в апартамента си и отново заминал. Коя нощ е прекарал той в апартамента си? Мисис Ганет се върнала на четиринайсети май и потърсила Боулс на следващия ден, петнайсети май. Тогава научила, че той е идвал в апартамента преди една седмица, преспал е и отново заминал на следващия ден. Значи е прекарал нощта в апартамента на осми май, а може да е на седми или девети. Ганет е починал някъде между седми и единайсети. Следователно оказва се, че Боулс е бил в Лондон по времето, когато е извършено убийството.

Но имаме ли доказателства, че наистина е бил в къщата по това време? Да. На петнайсети май доктор Олдфийлд намерил на закачалката в салона бастун. Вие сте виждали този бастун и аз отново ще ви го покажа. На сребърната обковка на дръжката можете да видите инициалите Ф. Б. — инициалите на Боулс. Мисис Ганет не се е усъмнила, че той принадлежи на Боулс и наистина няма на кого друг да е бастунът. Но тя ни каза, че той не е бил на закачалката, когато е заминала. Тогава трябва да е бил оставен там по-късно. Но има само един ден, в който може да е бил оставен — деня след пристигането на Боулс в апартамента. Следователно притежаваме ясно доказателство, че Боулс наистина е бил в къщата на осми, девети или десети май, тоест присъствието му там съвпада по време с убийството на Ганет: отбелязваме и факта, че по времето, когато Боулс е дошъл в къщата, Ганет — ако е бил жив — е бил съвсем сам.

Така косвените улики ясно сочат Боулс като вероятен убиец и не познаваме никой друг, върху когото може да падне подозрението. Като прибавим и факта, че двамата мъже — Боулс и покойният — са враждували помежду си и в действителност поне веднъж са се били жестоко, този факт добива съществено потвърждение.

Мисля, че не е нужно да казвам повече. Чухте показанията и във връзка с тях аз ви предлагам тези предположения. Това са само предположения. Вие сте тези, които трябва да произнесат присъдата, и мисля, че няма да ви е много трудно да отговорите на трите въпроса, които посочих при откриването на това съдебно разследване.

До известна степен следователят беше прав. Очевидно съдебните заседатели бяха готови с присъдата, преди той да бе свършил, но се затрудняваха да се изразят с думи. Накрая, след едно-две писмени изпитания, председателят съобщи, че той и неговите колеги са стигнали до следното заключение: че в ателието са намерени останките на Питър Ганет и че споменатият Питър Ганет е бил убит от Фредерик Боулс между седми и единайсети май.

— Да — каза следователят, — според дадените показания това е единствената възможна присъда. Ще отбележа обвинение в предумишлено убийство срещу Фредерик Боулс.

Той спря и като погледна Бланди, попита:

— Има ли някаква пречка да искам заповед за задържането му?

— Не, сър, такава заповед вече е издадена по друго обвинение.

— Тогава — каза следователят, — това приключва делото и само мога да се надявам, че извършителят на престъплението скоро ще бъде задържан и изправен пред съда.

При тези думи всички се изправиха. Репортерите забързано напуснаха залата с намерение да вдигнат страхотен шум. Зрителите излязоха на улицата и ние четиримата специалисти (само в този случай включвам и себе си) също си тръгнахме след кратък приятелски разговор със следователя и инспектора. Тук би трябвало да поднеса почитанията си на читателя и да се откажа от ролята си на разказвач. Това съвсем не означава, че историята свършва, само перото преминава в друга, надявам се, по-способна ръка. Моята задача бе да проследя миналите събития и да опиша подробно обстоятелствата около това необикновено престъпление и го сторих с най-голямо усърдие. Останалата част от разказа включва изясняването на случая и сега интересът ми се пренася от възмрачните околности на Къмбърланд Маркет в историческия квартал Инър Темпъл.