Андреа Кейн
Изпитания (32)

Глава 31

Петък, 28 февруари

10:15

Тейлър не можеше да понася това повече — затворничеството, чакането, бездействието. Трябваше да направи нещо или щеше да се побърка.

Тя се обади на Джак и му съобщи, че се е върнала в града. Напомни му също, че следващата седмица се мести в новия си апартамент. Така че бе разумно да отиде в радиото тази вечер, не само да направи шоу на живо — което много й се искаше — но и да запише няколко допълнителни програми, за всеки случай, ако обстоятелствата й попречеха да отиде на работа през следващата седмица.

И двамата знаеха какво означава обстоятелствата.

— Всички знаят — информира я Джак. — Ще те затрупат с въпроси.

— Ще се справя.

— Тейлър. — Тонът на Джак бе приглушен, но напрегнат. — Сигурна ли си, че искаш да го направиш? Може би трябваше да останеш във Флорида още седмица-две.

— Сигурна съм — отговори категорично тя. — Искам да се върна на работа. Мич е най-добрият. Залепнал е за мен като мухоловка. Никой не може да приближи до мен.

Неловка пауза.

— Щом казваш. — Джак се окашля. — Къде си отседнала?

— Засега у Рийд. Поне до преместването. Сегашният ми апартамент е като зоологическа градина. Наполовина опаковани кашони и документи, чакащи да бъдат унищожени. Освен това тези дни съм малко изнервена. А у Рийд поне не съм сама.

— Да. Не би трябвало. — Още една пауза. — Ще се видим довечера.

Искаше й се да не е чак толкова мрачен.

 

 

18:15

WVNY

Влизайки през двойната врата с надпис WVNY, Тейлър разбра защо Джак беше толкова сдържан. Тя се почувства като извънземна на собственото си работно място.

Щом влезе в приемната, всички замлъкнаха. Тоня, момичето в приемната, я видя първа и пребледня, правейки знак на секретарката и на двете стажантки, с които си бъбреше. Те поздравиха Тейлър в стегнат унисон, после се втренчиха в нея докато тя отминаваше към звукозаписните студиа.

Там не беше по-добре. Чу се хор от: „Добре дошла у дома“ докато Тейлър преминаваше, но поздравите бяха напрегнати, а израженията по лицата на всички варираха от съжаление, до любопитство и нервност — вероятно и страх, че опасността, преследваща Тейлър, може да нахлуе в радиостанцията и да застраши собствената им сигурност.

Тя постави дежурната усмивка на лицето си, отвръщайки на всички поздрави и опитвайки невъзможното, за да се държи нормално.

Офисът на Джак беше празен. Също и на Бил и на някои други от редовните. Най-странното бе, че и стаичката за кафе беше опустяла. Ето това се случваше за пръв път.

Може би половината станция се беше евакуирала след известието за пристигането й.

При тази мисъл Тейлър отвори вратата на своето студио. С благодарност чу мърморенето отвътре.

— Хей — започна тя. — Радвам се, че сте тук. Бях започнала да се чувствам като отритната… — Тя спря на място и зяпна, когато бе поздравена от почти целия персонал на WVNY, всичките строени във форма на конска подкова и с огромна шоколадова торта пред тях. На тортата пишеше: „Добре дошла у дома, Тейлър“.

— Изненада! — изреваха те.

Тя премигна, очите й се напълниха със сълзи и тя не успя да ги сдържи.

— Уха! — успя да възкликне само. — Не знам какво да кажа.

— Кажи здрасти — предложи Кевин, приближи до нея и я прегърна сърдечно.

— Да — извика Бил. — После нарежи тортата. От половин час душим шоколада. Щях да се хвърля в проклетата вкуснотия.

Стаята се изпълни със смях и изведнъж Тейлър наистина почувства, че може би, само може би, всичко ще бъде наред.

Тя преглътна сълзите си.

— Благодаря ви. Наистина ми липсвахте. — Тя също прегърна Кевин. — Здрасти — повтори послушно после. — Обзалагам се, че знам чия е била идеята за това. — Тя прекъсна за малко, избърса си очите и намигна към Бил. — А сега, къде е ножът за тортата?

Ледовете се разчупиха и всички те се събраха наблизо, хапвайки торта и бъбрейки весело.

Лора си проправи път през навалицата и остави чинийката си, за да целуне Тейлър по бузата.

— Добре дошла у дома. Адски ни липсваше. Забавлява ли се?

Въпросът бе толкова несъвместим с реалността, че Тейлър за малко не се разсмя с глас.

— Времето беше великолепно — отговори честно тя. — Но аз прекарах повечето време в къщата, разпусках.

— Добре. Имаше нужда от това.

Денис излезе напред и стисна сърдечно ръката й.

— Наистина е добре, че се върна.

— Да, и не само защото ни липсваше — извика Кевин. — Денис има една гореща новина, която си умира да сподели.

Тейлър се обърна към Денис и сбърчи любопитно вежди.

— Изглежда е нещо важно.

— Така е — увери я Кевин.

На Тейлър й хрумна неприятна перспектива и тя погледна умолително към Денис.

— Моля те, не ми казвай, че напускаш, че си намерил някоя високоплатена работа в друга станция.

— Щях ли да се усмихвам в такъв случай? — попита Кевин и изръмжа. — И без това вече съм преуморен от работа.

— Вярно е — съгласи се Тейлър. — Добре, не ме дръжте в напрежение. Каква е новината ти?

Звукооператорът се усмихна свенливо.

— Онзи ден с Али се оженихме.

— Оженихте се? — Тейлър се опули. — О, Денис, това е чудесно! Поздравления! — Тя го прегърна ентусиазирано. — Онзи ден? — повтори тя докато осъзнае новината. — Тогава какво правиш на работа? Нали си младоженец.

— Позволих на Денис да почива през цялата седмица — увери я Джак. — Не е идвал от сряда. Но искаше да е тук за посрещането ти. Появи се преди час и после изчезва до понеделник.

Тейлър усети прилив на благодарност.

— Благодаря ти! Това означава много за мен. Моля те, кажи на Али, че съжалявам заради това, че те откъснах от нея, макар и за няколко часа.

— Изобщо не ми беше трудно да дойда тази вечер — отговори Денис. — Шоколадовата торта ми е любима. А Джак каза, че мога да занеса едно парче у дома, за Али.

— Разбира се. — Тейлър намигна палаво. — Макар че няма да се измъкнеш толкова лесно. Защото ние искаме да видим Али.

Денис се усмихна, този път по-непринудено. Изглеждаше щастлив, дори замаян, както трябва да изглежда един младоженец.

— Благодаря на всички — извика Тейлър към персонала, след като Джак ги прогони отново на работните им места. — Това бе една удивителна изненада.

Джак постигна целта си, спирайки на прага чак когато само Кевин, Денис и Лора останаха в студиото с Тейлър.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

— Положително — увери го тя.

— Защото ако не си готова, можеш да го отложиш.

— Разбирам. Но съм готова. И не искам да го отлагам.

— Частният ти детектив пред сградата ли е?

Категорично кимване.

— Е, остани само толкова, колкото ти се иска. Не прекалявай. — Той сякаш искаше да каже още нещо, но после промени решението си. — Приятно шоу. И добре дошла у дома.

Тейлър стрелна Кевин с изпитателен поглед, когато той затвори вратата след Джак.

— За какво беше всичко това?

Никакъв отговор.

— Хей. — Тя погледна към единия, после към другия. — Зададох въпрос.

Денис отстъпи пръв.

— Джак бе малко стреснат от частния ти детектив — отговори колебливо той.

— Стреснат? — Тейлър се намръщи. Мич бе един от най-свестните, непосредствени хора, които тя бе срещала някога — със сигурност не бе от онзи тип, който сплашваше хората.

— Защо? Груб ли е бил с него?

— Не, няма нищо такова — допълни Кевин и поклати глава. — Но знаеш как Джак защитава WVNY. Когато се разпространи слухът, че твоят частен детектив е бил тук и че някои от нас са били разпитвани, някои хора от персонала се изнервят. Мич обясни — просто и ясно — че никой тук не е в опасност и не е заподозрян, че той просто се опитва да определи дали някой не е споменал, по невнимание, местоположението ти.

Тейлър отново увеси нос.

— Може би трябва да си взема творчески отпуск.

Черните вежди на Денис се извиха нагоре.

— Ти току-що се върна.

— Знам. Но не искам да причинявам никакви неприятности, нито на вас, момчета, нито на Джак. Вие бяхте спасителното ми въже през всичко това.

— Джак ще се успокои — обясни Кевин. — Дай му малко време.

Време.

Думата имаше горчив вкус върху езика на Тейлър. Всичко се движеше в забавен кадър. Но тя имаше зловещото усещане, че пясъкът в пясъчния й часовник изтича.

 

 

23:30

Тя се върна.

Отиде в радиостанцията. Току-що излезе.

Той я наблюдаваше как върви към чакащата кола.

По дяволите, колко секси е. Беше забравил колко се възбуждаше само като я видеше. Гневът, насъбрал се у него, го възбуждаше още повече. Ярост и секс. Нямаше как да е по-добре. Не и за онова, което си беше наумил.

Изкуши се да я последва. Но не го направи. Времето още не беше дошло.