Андреа Кейн
Изпитания (18)

Глава 17

6 февруари 1:15

Западна седемдесет и втора улица

Той стигна до блока на Тейлър. Идва по-рано, но тя беше излязла. Надяваше се да е добре. Сигурно бе приела новината много тежко. Но просто нямаше избор. Това трябваше да се свърши.

Радваше се, че не наказа Тейлър. Знаеше, че вината не е нейна. Мъжете постоянно я преследваха. Но тя ги отхвърляше. Те никога не прекарваха нощта при нея. Всички се опитваха да останат. Но тя ги караше да си вървят. Сега той даде урок на един от тях.

Не можеше да повярва колко лесно стана. Проследи глупавия пияница до станцията на метрото, използва Метрокард, която купи с пари в брой от онези големи автомати, така че нямаше възможност да го проследят, и тръгна с него към Таймс скуеър. Сгушил глава в качулката на шубата си, заровил нос в книгата, той избегна идентификацията от видеосистемата. Той бе само един закъснял пътник, замръзнал от студ в нюйоркското метро. После, след като се прехвърли на линията за Флашинг, всичко беше от лесно по-лесно.

Сега може би щяха да си вземат урок.

Той прекоси улицата. Апартаментът на Тейлър бе на половин пряка от тук.

Усети обичайната тръпка да преминава през него. Усещаше я винаги когато приближеше до нея. Само че този път бе по-добре. Той отново се контролираше, въпреки кризата преди това. Беше на път да реализира мечтата си. Скоро тя щеше да бъде негова.

Стигна до мястото, закъдето беше тръгнал, разтреперан от вълнение.

Час по-късно вълнението се превърна в ярост. Къде, по дяволите, беше тя?

Най-напред си помисли, че е заспала. Но той знаеше, че тя спи на слабо осветление. А апартаментът бе напълно тъмен, което означаваше, че тя все още е някъде навън.

Къде? С кого?

В него се надигна грозната вълна на подозрението, смесвайки се с яростта, която вече пулсираше във вените му.

Тя можеше да бъде на много места — с приятел или с роднина.

Или с Рийд Уестън.