Жан Расин
Федра (9) (Трагедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Phèdre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
maket (2012)
Компютърен набор на предисловието и бележките, допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Пиер Корней, Жан Расин

Френски театър на класицизма

 

Пиер Корней: Илюзията. Сид

Жан Расин: Андромаха. Британик. Федра

 

Превел от френски: Пенчо Симов

Народна култура, София, 1974

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

Дадена за набор: 30.V.1974 г.

Подписана за печат: октомври 1974 г.

Излязла от печат: ноември 1974 г.

Печатни коли 25.

Издателски коли 19.

Цена 2,82 лв.

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Втора поява

Иполит, Арикия, Исмена

 

Иполит

                Преди на път да тръгна, бих желал

да поговоря за житейския ви дял.

Баща ми е умрял. Тревожех се отдавна,

че бави се. За мен причината бе явна:

предвиждах, че смъртта едничка би могла

да го държи далеч от бляскави дела.

Попадна под властта на гибелната парка

Алкидовият пръв другар със слава ярка…

Омразен бе за вас, но въпреки това

приемате, нали, добрите ми слова?

Покрай скръбта една утеха ми остана:

да ви освободя от тежката възбрана.

Да трогне може тя дори сърце от лед —

съдбата ви от вас зависи занапред.

Да знаете, че тук, във моята Трезена,

по родство със Питей[1] от мене наследена,

която ме призна за цар от тоя ден,

свободна сте — дори и повече от мен.

 

Арикия

Задръжте щедростта нечакана, която

ме притесни с това дарение богато;

неволно връща то сърцето ми натам,

отгдето занапред го отървахте сам.

 

Иполит

Атина търси цар в смущение голямо.

Сина на Федра, мен и вас посочват само.

 

Арикия

И мен ли?

 

Иполит

                Да. Преди е имало закон,

по който нямам аз права над тоя трон,

защото чужденка е майка ми. Да беше

със брат ми тоя спор, тогава лесно щеше

да се намери път за моите права,

макар че стар закон е пречка за това.

Но моят устрем спря пред другата преграда:

отстъпвам онова, което ви се пада,

на тоя трон били са вашите деди —

синът на Гея тях желал да утвърди,

но променил Тезей предишната картина.

Баща ми укрепил и разширил Атина

и ясно е защо се утвърдил, нали,

а братята ви в миг забравени били.

Обръща се към вас сега Атина славна:

достатъчно борби измъчват я отдавна,

роднинската ви кръв достатъчно се ля

над източника свой — атинските поля.

Трезена слуша мен. А Крит осигурява

за Федриния син богатство и държава.

Атина чака вас. Сега отивам там,

поддръжка и от мен да предоставя вам.

 

Арикия

Замайващо за мен словата ви звучаха,

не е ли сън това? Дали с надежда плаха

да вярвам, че не спя? И кой ли, кой ли бог

ви кара да не сте към мене много строг!

Разбрах защо навред почитат ви мнозина!

Но действителността похвалите надмина!

Отказвате се сам от своите права!

Не беше ли съвсем достатъчно това,

че неприязънта към мен надвихте вие

и без омраза…

 

Иполит

                        Аз да съм ви мразил? Крие

гръдта ми гордост, да, но мисли ли светът,

че съм роден от звяр или че съм без плът?

Коя омраза зла, коя ли земна сила,

като погледне вас, не би се в миг смекчила?

Нима бих устоял пред тоя чар голям?

 

Арикия

Какво говорите!

 

Иполит

                                Увлякох се и сам

издадох аз това, което беше тайна,

но виждам, че умът е под властта омайна

на неотменна страст; затуй ще продължа,

не бих желал сега да изрека лъжа:

един окаян княз пред вас застава тука,

за гордите души ще бъде той поука.

Аз, който вдигнах бунт срещу гнета жесток

на любовта и бях за доста дълъг срок

свидетел на безброй крушения и вече

си мислех, че докрай ще гледам отдалече

към бурните вълни, намирам се сега

и аз сред ураган, не виждайки брега!

Единствен миг надви плътта непредпазлива,

зависима е днес душата горделива.

Шест месеца откак се скитам по света

със острата стрела, забита във гръдта.

Когато съм със вас, побягвам, но тогава,

като остана сам, ликът ви се явява

и в гъстите гори съзирам него пак,

денят с безброй лъчи, нощта със своя мрак

чертаят го пред мен; каквото и да прави,

остава Иполит заробен под властта ви.

Като че се въртя из омагьосан кръг,

изгубих интерес дори към своя лък,

към копие и щит, към колесница бърза

и сякаш някой бог ръцете ми завърза,

охота към езда напълно ми отне,

забравиха гласа ми моите коне,

въздишам само все из гъстите дъбрави…

Но може би на вас съвсем не ви се нрави

подобен разказ груб… А как да побереш

във изрази добри такъв дълбок копнеж!

Но двойно ценен дар предлагам — ще повторя:

същински чужд език в момента ви говоря,

о, не отблъсквайте нестройните слова —

единствено за вас изрекъл бих това.

Бележки

[1] Дъщерята на трезенския цар Питей се омъжила за Егей и родила Тезей.