Жан Расин
Федра (3)

(Трагедия)

Оригинално заглавие
Phèdre, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Първо действие

Първа поява

Иполит, Терамен

 

Иполит

Решението взех: ще тръгна, Терамене,

в Трезена вече ад животът е за мене,

тревогата до смърт сърцето ми гнети,

червя се, че стоя бездеен, виждаш ти.

Откакто от баща си нямам вест, измина

и повече дори от половин година,

а где се е укрил, до днеска аз не знам.

 

Терамен

Но мястото му как открили бихте сам?

Душата ви от смут понеже е обзета,

претърсих всичко край ония две морета,

обгърнали Коринт; Тезей подирих чак

където Ахерон[1] се губи в тайнствен мрак,

до Тенарон[2] успях накрая да отида,

Икарово море достигнах през Елида[3].

Напразно всичко бе — кое ви убеди,

че бихте днес открил Тезееви следи?

И откъде да знам не иска ли баща ви

пътуването си във тайна да остави?

Догдето тръпнем в страх за славния герой,

не скрива ли от нас любов отново той,

догдето тук жена измамена остава…

 

Иполит

Пази от клевети Тезеевата слава.

Не би повтарял той младежки грехове,

не би се спирал, щом дългът го позове,

отдавна вкуси той във брака радост ведра

и никоя жена не застрашава Федра.

Ще следвам своя дълг, потегляйки на път,

и без това печал ми вдъхва тоя кът.

 

Терамен

Но откога така отбягвате местата,

обичани от вас най-много на земята?

Нали заради тях във час добър и лош

отбягвахте преди атинския разкош?

Кое докара тъй решителна промяна?

 

Иполит

Щастливо време бе. Но друго всичко стана,

откакто се яви с поличба не добра

на Пазифая[4] и на Минос дъщеря.

 

Терамен

Разбирам: Федра тук със своята поява

синовното сърце горчиво наскърбява.

Опасна мащеха оказа се — нали

изгнание за вас веднага повели.

Ала забрави тя за своята омраза

и че това е тъй, с делата си доказа.

Пък и без друго днес не е опасна тя —

умираща жена, желаеща смъртта

е Федра — в тайна скръб загубила охота

за всичко на света, дори и за живота,

не вярвам срещу вас интриги да кове.

 

Иполит

Не е причина тя за тези страхове.

Прогонва ме оттук стремежът ми, не крия,

да бъда по-далеч сега от Арикия,

наследница на род с бунтовническа кръв[5].

 

Терамен

И нея ли дори ще гоните със стръв?

Не е виновна тя за подлите кроежи

на братята си зли; и кой ще забележи

у нея злост — с какво така ви разгневи?

 

Иполит

Не бих побягнал аз, да беше гняв, уви!

 

Терамен

Нима сте под властта на други мощни сили?

Възможно ли е тъй да сте се променили?

Нали неуязвим и хладен, Иполит,

надмогнал любовта, живееше честит?

Или като Тезей пред чара на Венера

отстъпихте, макар че бяхте горд до вчера?

И както всички днес, по обичая стар,

навеждате глава пред нейния олтар?

Нима сте влюбен вий?

 

Иполит

                                        Какъв въпрос от тебе!

Пред твоите очи отраснал съм от бебе,

нима очакваш ти, че отговор ще дам

и ще призная тъй докрая своя срам?

На амазонка син съм аз — упорство яко

получил съм във дар със майчиното мляко.

От гордия си нрав се възхищавах сам,

когато възмъжах; а пък със такт голям

ме следваше навред предаността ти мила,

разказваше ми ти за бащината сила

и знаеш: всеки път добивах аз крила

от бляскавия низ Тезееви дела;[6]

възторгвах се, че той без страх от люта рана

за всички смъртни бил Алкидова[7] отмяна,

победните борби научих наизуст:

със хидри, с Керкион, Синид, Скирон, Прокруст,

узнах, че той сразил гиганта в Епидавър

и виждах Крит залят с кръвта на Минотавър.

Но не тъй славен низ щом ти ми спомена —

че дума той е дал на не една жена,

че грабнал с Пейритой спартанката Елена,

че Перибея в плач оставил наскърбена

и толкова жени успял да покори,

че имената им забравил е дори:

разплаканата край скалите Ариадна

и Федра — със съдба от всички най-отрадна,

тогава съжалих, че просто няма как

да премълчиш това; за славния юнак

ще помня, че е бил непобедим във бой, но

охотно бих мълчал за всичко недостойно…

Ала любовна страст се падна и на мен!

От боговете бях жестоко унизен!

И упрек по-голям сега на мен се пада,

защото нямам аз заслуги към Елада,

чудовища не съм сразил и затова

не съм като Тезей с особени права!

А щом и моят ред дойде в любов да пламна,

на Арикия как попаднах? Страст измамна

от пътя ме отби; като посред мъгли,

забравих аз каква преграда ни дели.

Баща ми е решил, че братята й няма

да имат племенник; със строгост най-голяма

държи заповедта да спазваме добре,

така че тоя род със нея да умре —

с Тезей за опекун, до смърт да не дочака

светлика, засиял в огньовете на брака.

Нима срещу Тезей да се опълча сам

и пример за съвсем потъпкан дълг да дам?

В безумна обич щом се впусне младостта ми…

 

Терамен

За обич щом е реч и разумът се мами.

Очите ви Тезей да върже би желал,

а подтик чрез това да гледате е дал;

от безпределен гняв към своя враг обзет е,

а дава му така спасение в ръцете.

Ала защо така ви плаши любовта?

Отдайте й се, щом от все сърце е тя!

На принципа суров докрай ли ще държите?

Не водят към позор на Херкулес следите!

Кого не е могла Венера да смути?

Гневите се, че тя нанася ви щети,

но где ли бихте бил, ако не бе надвила

и Антиопа тя с голямата си сила?

И с хубави слова, речта е само реч.

Признайте, виждам аз, макар и отдалеч,

промяна: няма кой квадрига да подкара

покрай брега в галоп, с вълните в надпревара,

или пък на Нептун изкуството подел,

най-буйните коне да язди, горд и смел;

горите не ехтят от гласовете наши,

в очите ви една потайна скръб ме плаши.

Разбрах: пламтите в страст, внимавайте добре,

за да не може друг това да разбере.

Нима със своя чар надви ви Арикия?

 

Иполит

Отивам, Терамен, баща си да открия.

 

Терамен

На Федра може би със няколко слова

ще кажете…

 

Иполит

                О, да, предай й ти това.

Дългът изисква тъй… Ала какви неволи

Енона мъчат днес? Едва върви… Защо ли?

Бележки

[1] Според митологията Ахерон тече в царството на мъртвите; така се нарича една река в Епир.

[2] Нос в най-южната част на Пелопонеския полуостров.

[3] Западната част на Пелопонес.

[4] Пазифая, дъщеря на бога на слънцето Хелиос, се оженила за критския цар Минос.

[5] Родът на Палант, брат на Егей. Когато Егей обявил сина си Тезей за наследник на атинското царство, синовете на Палант се разбунтували срещу него, но Тезей ги избил, а на сестра им Арикия забранил да се омъжва.

[6] Като говори за делата на баща си, Иполит споменава хидрите, Керкион, Синид, Скирон, Прокруст, гиганта в Епидавър и Минотавър — чудовища, разбойници и злостни гиганти, унищожени от Тезей; героинята на древногръцкия епос красавицата Елена също била похитена през младините си от него, а Федрината сестра Ариадна отвлякъл и после изоставил на остров Наксос, докато спяла.

[7] Алкид наричали Херкулес.