Жан Расин
Федра (8) (Трагедия)

Първа поява

 

Арикия

Да се сбогува с мен поискал Иполит?

Да поговори с мен дори би бил честит?

Исмена, повтори, да чуя пак вестта ти!

 

Исмена

Тезеевата смърт и други ще ви прати!

Ще проявят към вас огромен интерес

мнозина, що Тезей далеч държа до днес.

На своята съдба сте вече господарка

и цяла Гърция в краката ви се мярка.

 

Арикия

Исмена, да не е вестта ти празен слух?

На робството ми — край! Кажи, добре ли чух?

 

Исмена

Нима вестител друг ще трябва да ви пратя?

Последвал е Тезей убитите ви братя.

 

Арикия

За неговата смърт узна ли нещо ти?

 

Исмена

Разказват чудеса. Решил да похити

пак някаква жена красива, при което

неверния съпруг погълнало морето.

Говори се дори, че със другаря свой

в самия ад успял да се промъкне той

и толкова далеч насочил стъпки смели,

че сенките със жив човек са се видели,

ала научил там, сред тъжен мрак и хлад,

че в ада няма път за връщане назад.

 

Арикия

Да вярвам ли, че жив човек е влязъл в ада?

На мъртвите нали единствено се пада

да минат тоя път, навяващ грозен страх?

 

Исмена

Съмнявате се, че умря Тезей, разбрах.

Но тая новина се знае из Атина,

в Трезена Иполит за цар тъкмят мнозина,

а Федра се бои от участ недобра

за своя син и куп приятели събра.

 

Арикия

И вярваш, че за мен у Иполит ще има

съчувствие, че той скръбта ми несравнима

със нещо ще смекчи?

 

Исмена

                                Разбира се, че да.

 

Арикия

Но с недостъпен нрав прочут е той в града,

защо допускаш ти, че ще ласкае мене —

нали към пола наш надменен и студен е?

Сама видя, че той през всички тия дни

навсякъде от нас старателно страни.

 

Исмена

За гордостта му чух и аз легенда цяла,

обаче Иполит отблизо съм видяла…

Очаквах тоя нрав пред мен да проличи

и затова добре го проследих с очи.

И тъй, студенина не забелязах в него —

като погледна вас, смущение обзе го,

опита след това да гледа настрани,

но поглед не можа от вас да отклони;

че се е влюбил той не би признал тогава,

ала не спря с очи това да потвърждава.

 

Арикия

Зарадва ме — нима пред теб ще отрека?

Но всъщност може би съвсем не е така!

Познаваш ме добре; ще вярваш ли, кажи ми,

че аз след не една беди неизмерими,

измъчвана безспир от жребий най-суров,

ще трябва най-подир да страдам от любов?

Наследница на цар — потомък на Земята^[1],

едничка оцелях след кървава разплата:

шестима братя аз загубих изведнъж

в разцвет на младостта; в рода ни всеки мъж

с желязо бе сразен върху пръстта — във нея

кръвта си с горест вля родът на Ерехтея.

А знаеш след това, че бе провъзгласен

закона — никой грък да не избира мен!

Боят се да не би сестрата да разпали

във пламъци праха на братята заспали,

Ала безвредна бе за мен суровостта

на победителя, загрижен за властта.

Спомни си — любовта за мен бе нежелана;

помогна ми Тезей спокойна да остана,

сред толкова мъже не виждах ни един,

догдето не съзрях Тезеевия син.

Че хубостта видях, да ме виниш не бива.

Обичам в него аз и външността красива,

природен дар е тя, приятен, щем не щем,

макар че Иполит презира го съвсем,

но повече ценя душата му, защото

прилича на Тезей единствено с доброто,

признавам, затова го смятам за герой,

че в плен на любовта не е попадал той.

Не значи нищо, че Тезей обикнал Федра:

на пламенен копнеж душата му е щедра,

защо ми е обет на други обещан,

не отговаря туй на гордия ми блян.

Ала да взема връх над воля упорита,

та равнодушна гръд копнежи да изпита

и покорен, мъжът да бъде удивен,

бунтувайки се, пак да люби своя плен…

Това за мен стои над външността красива.

Навярно Херкулес по-лесно се надвива

и щом като е бил надвиван дваж и триж,

по-малка е честта, ако го покориш…

Увлякох се, уви, далеч, Исмена мила!

Очаква ме отпор със преголяма сила,

така че може би наблизо е деня

да ме рани това, което днес ценя.

Любов у Иполит! С какво ли да надвия

такава хладина…

 

Исмена

                        Пристига той самия

при вас.