Жан Расин
Федра (26) (Трагедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Phèdre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
maket (2012)
Компютърен набор на предисловието и бележките, допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Пиер Корней, Жан Расин

Френски театър на класицизма

 

Пиер Корней: Илюзията. Сид

Жан Расин: Андромаха. Британик. Федра

 

Превел от френски: Пенчо Симов

Народна култура, София, 1974

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

Дадена за набор: 30.V.1974 г.

Подписана за печат: октомври 1974 г.

Излязла от печат: ноември 1974 г.

Печатни коли 25.

Издателски коли 19.

Цена 2,82 лв.

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Първа поява

Иполит, Арикия, Исмена

 

Арикия

Нима дори изгнан, оставяте докрая

баща си заблуден? За него скъп сте, зная.

А сълзите ми? Щом приемате вестта,

че ще се разделим с такава лекота,

отивайте, макар че Арикия плаче!

Спасявайте поне живота си обаче!

Бранете си честта от злите клевети,

та отказ от мъстта Тезей да възвести.

Но бързо — часове броени ви остават.

Защо мълчите тъй, като ви обвиняват?

Кажете на Тезей.

 

Иполит

                                Та аз не съм мълчал.

Но как да опетня честта му с тая кал?

Нима докрая чак да му разкажа смело,

та срам да наведе Тезеевото чело?

Сърцето ми можа да сподели това

единствено със вас и всички божества.

Споделям с вас дори и тайни като тия,

които бих желал от себе си да скрия.

Но щом го доверих, пазете го добре —

изреченото тук в забрава да умре,

на вашата уста съвсем не подобава

пред друг да изрече история такава.

А справедливостта на богове добри

и нашата съдба накрай ще озари.

Каквото те решат, закон неотменим е

и Федра ще умре с опозорено име.

Единствено това изисквам аз от вас.

А другото сама решете в тоя час.

Повтарям, отсека не сте робиня вече.

Сберете смелост, с мен елате надалече

от тези занапред прокълнати места,

където няма кът за добродетелта.

Използвайте добре моменти като тия —

изгонването ми създаде бъркотия;

нали посочен бях над вас да бдя добре,

та няма кой сега по пътя да ви спре.

Във нашите ръце ще има силна карта:

съюзници добри — например Аргос, Спарта,

протягат ни ръце; да се сдружим със тях,

не бива Федра, след като извърши грях,

да ни лиши с успех от бащин трон и слава

и нашите блага на своя син да дава.

Да не пропускаме възможността добра.

Нима ви плаши тя? Защо? Какво ви спря?

Заради вас реших да почваме двубоя:

защо гасите с лед горещината моя?

Боите ли се с мен от грижи и тегла?

 

Арикия

В изгнание със вас охотно бих дошла!

Край вас като до днес със радост бих живяла

далече от света дори и вечност цяла!

Но щом побягна с вас във тоя миг, нима

честта си аз не бих погубила сама?

Разбирам, че без страх пред критика най-строга

от вашия баща да се изтръгна мога:

за мене той не бе баща, а само враг,

да бягаш от тиран не е позорен бяг,

но с вашата любов променят се нещата…

 

Иполит

Честта ви бе за мен и ще остане свята.

Но замисълът мой за бягство беше друг:

да тръгнете оттук със вашия съпруг.

В нещастието сме свободни — няма сила,

която брака наш различно би решила.

А брачния съюз ще сключим без обряд.

Край главната врата на тоя древен град,

до гробници безброй, обгърнат в свежа шума,

е храмът, посветен на дадената дума.

Не смее никой там да се кълне в лъжа,

клетвопрестъпник жив да влезе не можа,

защото, щом с лъжа на ум прекрачи прага,

от неотменна смърт загива там веднага.

Та тъкмо тоя храм, за да се закълнем

във вечна обич с вас, подхожда ни съвсем

и неговия бог ще вземем за свидетел;

не би отказал той на чиста добродетел

да служи за баща; а аз ще призова

Диана и дори Юнона след това

и всички богове ще бъдат там накрая,

за да обезпечат каквото обещая.

 

Арикия

Но царят иде. Сам вървете. По-добре

със него да поспра, за да не подозре,

че ще избягам с вас. Сега не се бавете,

но пътя аз не знам — водач ми оставете.