Жан Расин
Федра (20) (Трагедия)

Първа поява

Тезей

Какво? Един злодей посяга на честта ми

и той е моя син! Баща си да измами!

Преследваш ме, съдба, със гняв немилостив!

Не знам къде съм аз! Не знам защо съм жив!

О нежност! Доброта, с какво ти се отвръща!

Преследва ме навред прокоба всемогъща!

Престъпната си страст да удовлетвори,

не се поколебал да вдигне меч дори!

Познах го, тоя меч! О мъка несравнима!…

За по-достойна цел от мене той го има…

Учудва ме това, че Федра е могла

да премълчи пред мен такава дързост зла!

Нима ще го щади, та тъй се колебае?

Енона

Баща му тя щади — загадката в това е.

Разтърсена от срам пред дръзкия младеж,

във нея поглед впил с неугасим копнеж,

смъртта поиска тя, съгледах как угасна

в очите й лъчът от светлина прекрасна.

Видях издигнат меч, изтичах между тях,

за вашата любов да я спася успях;

оплаквайки и вас с царицата ни млада,

на мен се падна дял да кажа колко страда.

Тезей

Подлецът! Не успя да скрие, че е блед.

Трепереше, макар да беше смел наглед.

Не се зарадва той — съгледах отдалече;

целувката му с хлад възторга ми пресече.

А откога така изгаря го страстта?

Не се ли прояви в Атина още тя?

Енона

Царицата нали враждебна се показа?

Разбирате защо бе нейната омраза.

Тезей

И във Трезена пак избухна тоя плам?

Енона

Описах ви, царю, докрай каквото знам.

Но Федра се топи от мъка и обида,

та позволете пак при нея да отида.