Жан Расин
Федра (12)

(Трагедия)

Оригинално заглавие
Phèdre, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Пета поява

Федра, Иполит, Енона

 

Федра (към Енона, в дъното на театъра)

Като че огън в мен наместо кръв потече.

Видях го и защо съм тук забравих вече.

 

Енона

Невръстния си син помнете в тоя час.

 

Федра

Говори се, че тук ще се лишим от вас,

че тръгвате на път. Съчувствам на скръбта ви…

И аз скърбя: Тезей и мене в плач остави.

Синът ми от баща си вече е лишен,

а ще остане той наскоро и без мен.

Грозят го врагове, а още няма сила —

единствено от вас получил би закрила.

Но моя собствен гняв дали не заглуши

плача на туй дете във вашите уши?

Боя се, че това възмездие, което

сте готвили за мен, ще сполети детето.

 

Иполит

Такава низост зла не е по моя нрав.

 

Федра

Признавам, че дори ще сте напълно прав

да чувствате към мен единствено омраза,

сърцето ми към вас добро не се показа,

не знаете какво е криело от вас.

Не можех близостта ви да понасям аз,

преследвах ви навред, като от бяс обзета,

и даже пожелах да ни делят морета,

издадох и такъв закон в гнева си лих:

да назовават вас пред мене забраних.

Ако се пада злост за всяка злост такава,

омразата ако омраза ви внушава,

то аз в света съм най-окаяна жена

и редно е на мен да сторите злина.

 

Иполит

Ако се случи мъж с деца от две съпруги,

за всяка майка враг ще са децата други

поради мисълта, че застрашават те

свещените права на нейното дете.

На ваше място тъй и друга ще си каже

и повече от вас ще ме преследва даже.

 

Федра

Ще смея да твърдя, че другояче бе

разпоредило с мен жестокото небе!

Съвсем различен смут ме мъчеше сурово!

 

Иполит

Излишно е сега да страдате отново:

а може би Тезей е жив? Не знам дали

небето няма днес над нас да се смили.

Закриля го Нептун: с подкрепа като тая

баща ми всеки враг би победил накрая.

 

Федра

Не се достига дваж до тия брегове,

дори и божество Тезей да призове,

към нас за жалост пак не би направил крачка,

до днеска Ахерон не е изпускал плячка…

Ала не е умрял — във вас живее той

и сякаш виждам пак пред мен съпруга свой,

говоря му, с любов го… Ах, простете вие,

безумната ми страст успя да ме надвие.

 

Иполит

Това е любовта; разбирам ви, уви!

Умря Тезей, но жив пред вас се появи,

защото любовта ви го е призовала.

 

Федра

Така е, княже, аз в любов изгарям цяла.

Обичам го — но не какъвто слезе той

във ада — закопнял за прелести безброй,

готов да безчести Плутоновото ложе,

а верен, горд, дори надменен — който може

да сдържа порив млад, с черти, каквито аз

ще дам на божество, с каквито виждам вас.

Със вашите очи ме гледаше сърцато

и тоя девствен свян го кичеше, когато

се появи във Крит, от пламенност обзет,

достоен начаса да стане царски зет.

Защо не бяхте там? В оная суматоха

защо без Иполит героите дойдоха?

Навярно твърде млад сте бил… Да би могло,

и вие да сте с тях! Чудовището зло

би паднало от вас: подземията гнили

на Лабиринта чер не биха го спасили.

И щяхте вместо щит пред участ недобра

да имате конец от моята сестра.[1]

Но не: сестра си щях да изпреваря, зная,

че първа бих дошла до мисъл като тая.

Чрез мене бихте бил изведен на простор

от безизходния за други коридор.

Над крачките ви щях да бдя с такава сила!

На тънкия конец не бих се доверила,

а бих дошла и аз сред гибелния мрак,

за да вървя напред пред вас до края чак

и Федра би могла с мъжа, когото люби,

или да се спаси, или да се погуби.

 

Иполит

Спомнете си: макар да е далеч оттук,

Тезей е мой баща — и също — ваш съпруг!

 

Федра

С какво заслужих аз напомняне такова?

Нима не съм била достатъчно сурова?

 

Иполит

Простете ми, със срам признавам своя грях,

невинната ви реч напразно подозрях

и в бъдеще пред вас не мога да остана —

ще ида…

 

Федра

        Ах, жесток, отлично бях разбрана!

Достатъчно разкрих, макар и не докрай,

Добре, тогава чуй и Федра опознай!

Обичам. Не мисли, че аз самата мога

да одобря това. Изпълнена с тревога,

когато тая страст ума ми помрачи,

бунтувах се, назад извръщайки очи;

под удара на мъст небесна се намирам

и повече от теб самата се презирам.

Кълна се, че е тъй — във тия богове,

чиято помощ все сърцето ми зове,

ала печелят те сега жестока слава,

че в слабата жена разпалват жар такава.

Но припомни си сам: какво не предприех!

И бягството ми щом завърши с неуспех,

прокудих те, но туй без полза се оказа.

За да ти устоя, разпалвах в теб омраза.

Какво постигнах тъй? Намрази ме, нали?

Но моята любов това не намали!

Изпаднал във беда, получи чар в добавка.

Топях се в огън, в плач… Това не бе прищявка,

а страшна мъка — виж, съня ми тя отне,

но ти не спираш взор на мен за миг поне…

Ами дори това признание — и то е

изречено против желанието мое:

треперя да спася от гибелна съдба

сина си — за това дойдох при теб с молба,

не исках друго аз… Но чувството голямо

накара ме за теб да ти говоря само!

Сега да отмъстиш ще трябва — победи

престъпната любов, достоен син бъди!

Светът е застрашен от хидри с нрави груби —

вдовица на Тезей посмя да те залюби!

Убивай тая твар, не чакай миг дори —

сърцето ми е тук — побързай, удари!

От бързане дълга да изплатя веднага,

усещам как към мен ръката ти посяга…

Но недостойна ти ме смяташ може би

и меча затова в гръдта ми не заби

или не си мърсиш ръцете с кръв презряна —

тогава своя меч поне ми дай в замяна.

Подай го!

 

Енона

                Богове! От стъпки чу се звук.

Не биваше това да види никой друг.

Елате, да вървим, позора избегнете.

Бележки

[1] Ариадна дала на Тезей кълбо конци, за да не се заблуди в Лабиринта, където търсел Минотавър. Тезей размотавал кълбото, а после лесно излязъл, вървейки по размотания конец.