Жан Расин
Федра (31) (Трагедия)

Шеста поява

 

Тезей

Защо си сам? Какво направи с Иполит?

На теб го поверих от малък, Терамене,

Ала защо със плач явяваш се пред мене?

Къде е моя син?

 

Терамен

                        Напразна грижа — тя

премного закъсня! Отне ни го смъртта.

 

Тезей

О, богове!

 

Терамен

                Видях смъртта на най-добрия

и най-невинния — не бива туй да скрия.

 

Тезей

Синът ми е умрял! Ръка му бях прострял,

а строги богове отнеха го без жал!

От що — от гръм ли бе смъртта му причинена?

 

Терамен

Оставихме зад нас вратите на Трезена;

в квадригата си той стоеше занемял,

бойците му и те, изпълнени с печал,

го следваха натам — по пътя към Микена.

Обронил бе глава, от мисъл уморена,

а чудните коне, които всеки път

съм виждал като гръм в полята да летят,

с наведени глави пристъпваха полека,

като че ли и те скърбяха със човека,

Но ужасяващ вик от морските вълни

лицата ни от страх внезапно вкамени

и сякаш че под нас земята се разтвори —

от нея на рева отекна повик втори.

Страхотен бе — за миг дъха ни той отне,

настръхна гривата на всичките коне.

Откакто чух вика, едва успях да мигна

и водна планина в морето се надигна,

към нас се устреми и всеки онемя:

изскочи на брега чудовищна ламя.

Снабдена бе с рога главата страховита;

изцяло тази твар със броня бе покрита

от яки люспи — бе невиждан, хищен бик;

брегът замря от страх пред мощния му вик,

когато замуча зловещо и размаха

рогата си към нас с убийствена заплаха.

И въздух, и земя потръпнаха от страх,

смразеното море се дръпна с порив плах

и всичко хукна в бяг, дори самите ние —

побърза всеки с вик във храма да се скрие,

Единствен Иполит се спря — показа той,

че е достоен син на тъй прочут герой,

оръжие заби в корема на ламята

и тя с ужасен рев от болки се замята,

до спрените коне се отъркаля чак,

пред техните нозе страхотно зина пак,

от хищната уста, със черна кръв обляна,

изригна пламък, дим и задушлива пяна.

Изплашени до смърт, конете тоя път

не чуваха какво ги карат и зоват,

не смогна Иполит да ги възпре със нещо,

покрити с пяна, те зацвилиха зловещо,

а казват, че дори подтиквани били

от неизвестен бог със огнени стрели.

До острите скали страхът им ги докара,

разчупи се оста и сякаш в надпревара

отломъци безброй политнаха навред;

самият Иполит, неустрашим, но блед,

във поводите бе оплетен и съборен

Простете: тоя миг, от думите повторен,

не мога да търпя, жесток е той за мен.

Видях, царю, видях сина ви повален

и влачен от коне, които сам отгледа;

като че всеки кон надбягваше съседа

и тялото му бе разкъсано съвсем.

Безсилни тоя впряг безумен да възпрем,

видяхме лудостта накрай да стихва — ето,

конете спряха чак при гробниците, гдето

предците му лежат; изтичах с плач натам,

бойците му — след мен; със ужас най-голям

съгледах как кръвта е текла в диря прясна

и как лежи в праха косата му прекрасна.

Пристигнах, викнах го; простря към мен ръка,

погледна ме за миг и зашептя така:

„Небето ми отне живота без причина,

над Арикия бди, когато аз загина.

Ако се съжали баща ми някой ден

над клетия си син, лъжливо обвинен,

за да даде покой на сянката ми, нека

да стори участта на Арикия лека,

да й възвърне…“ Той издъхна при това,

видях, че стискам труп със смазана глава;

когато боговете се разгневят, така е —

не би могъл баща му да го разпознае.^[1]

 

Тезей

О, сине мой! Нали надежда моя бе!

И сам си я отнех чрез строгото небе!

За тебе чак до смърт да страдам ми остава!

 

Терамен

И Арикия там се появи тогава:

към оня древен храм отивала, уви,

за свой любим съпруг за да го обяви.

И тя видя кръвта по сухата тревица,

видя (о, гледка зла за взор на годеница!)

трупа на Иполит и сякаш пожела

да не повярва в миг на истината зла.

Любимия герой в трупа не бе открила

и викна Иполит с неукротима сила,

но после проумя, че той е — няма спор —

и с тъжен укор впи в небето своя взор,

догдето най-подир без дъх, мъртвешки хладна,

към кървавия труп се спусна и припадна.

Исмена с нея бе. Исмена с плач сега

я връща към живот, по-точно към тъга.

А аз дойдох при вас със тая тъжна роля:

да ви предам каква е сетната му воля,

понеже обещах на младия герой,

че ще ви съобщя какво е казал той…

Но смъртният му враг насам се приближава.