Джули Гарууд
Скрита камера (43)

Епилог

Сватбената церемония на Лира и Сам се състоя в църквата „Св. Агнес“, а отец Хенри бе крайно щастлив да води ритуала.

Лира си представяше съвсем скромно тържество, но когато най-накрая приключиха със списъка на гостите, се оказа, че църквата в Сан Диего е препълнена с членове на семействата им, приятели и както Сидни се изрази: „представителна извадка на това «Кой кой е» на политическата и дипломатическата сцена“, включително посланици и други важни особи.

Церемонията, както и последвалият прием в хотел „Коронадо“ протекоха чудесно. Лира си помисли, че е така, защото майка й и баща й отказаха да присъстват. Реакцията на майка й, когато Лира й съобщи, че Сам й е предложил и тя е приела, беше повече от изумителна:

— О, Лира, какви ги говориш? Та с този си външен вид можеш да си намериш нещо далеч по-добро от агент на ФБР. Той сигурно преследва парите ти…

Баща й не реагира по много по-различен начин на новината:

— Сигурен съм, че той те обича, но само за да сме сигурни, че не е с теб заради парите ти, мисля, че трябва да прехвърлиш фонда си на мен. Разбира се, трябва да сме сигурни, че всички активи ще си останат в семейство Прескот, така че…

Отказът на Лира породи нов спор, който завърши с това, че родителите й я заплашиха, че няма да дойдат на сватбата, но въпреки подмолните им домогвания, Лира твърдо отстоя позицията си.

Преструваше се, че не я интересува, но всъщност истината бе, че ужасно се срамуваше, че родният й баща не желае да поведе дъщеря си по пътеката в църквата, освен ако тя не му плати, за да го стори. Оуен и Купър бяха бесни на родителите си, но и никой от двамата не бе изненадан от поведението им. В крайна сметка Оуен зае мястото на баща си, а Сидни бе кума и мина по пътеката под ръка с Купър. Братовчедка й и две приятелки от Тексас бяха шаферки, а шаферите на Сам бяха Джак и Алек. Освен от специален сватбен фотограф, елегантното събитие бе заснето и от десетки фотографи от различни вестници и списания, които изпълниха моравата пред църквата.

Лира страшно много хареса родителите на Сам, които се оказаха пълна противоположност на нейните собствени — двамата бяха мили и щедри хора, които я приеха в семейството с отворени обятия. Двамата предложиха да организират прием в тяхна чест в Шотландия, така че и тамошните им роднини да могат да се запознаят с нея, а дори Джиджи обеща да присъства на събитието.

Сам и Лира прекараха тридневния си „меден месец“ в къщата в Сан Диего, тъй като се наложи Лира да се върне в Лос Анджелис за церемонията по награждаването. Кандидатстването й на конкурса „Далтън“ отпадна след смъртта на Малер и оставането й без спонсор, но въпреки това тя продължи да работи по детския филм, а с помощта на друг професор успя да го представи отново в края на следващия семестър и спечели първа награда. Няколко продуцентски къщи от Лос Анджелис и Ню Йорк й предложиха да работи за тях, но тя отказа — не искаше да работи за никого. Харесваше й свободата сама да пише сценариите и да режисира творбите си, а и скоро й хрумна интересна идея за детска поредица, която й се искаше да реализира. Така за щастие можеше да работи отвсякъде, тъй като само три месеца по-късно Сам я отведе в общия им дом в Шотландия.

Съпругът й не спираше да й поднася изненади, а първата от тях беше, че щяха да живеят в истински замък. Сградата бе построена преди няколко столетия и изглеждаше величествено, но и малко прекалено студено и официално. За щастие малкият им апартамент, обособен специално за тях на втория етаж, беше изключително удобен и подреден с много вкус, а „крепостта“, както Сам нарече целия комплекс на замъка, се оказа най-прекрасното място, което Лира беше виждала през живота си.

Втората изненада бе фактът, че един ден Сам щеше да наследи няколко благороднически титли и като собственик на земите щеше да стане лорд Кинкейд, но по кръвна линия се падаше още и граф на Кернмер.

Но най-изумителна за Лира беше третата изненада — прекрасният й любящ съпруг се превръщаше в брутален воин, що се отнасяше до битките на полето за ръгби.

Седнала до родителите му на стадиона, тя с трепет наблюдаваше приятелския мач между отбора на Сам и този от съседното градче. В един етап от играта, когато Сам бе успял да се измъкне изпод цяла купчина здравеняци, които се бяха хвърлили отгоре му, Лира притеснено сграбчи ръката на свекъра си и ужасена попита:

— Той дали току-що не си счупи…? Лакътят му дали е добре…?

Бащата на Сам забеляза притеснението й и съчувствено я потупа по ръката:

— Нали знаеш какво казват за ръгбито, скъпа моя? Това е игра за хулигани, играна от джентълмени. Не се тревожи, той е добре.

Лира кимна и отново погледна към съпруга си. Той бе овалян в кал от главата до петите, по екипа му се забелязваха и петна от кръв, която май не беше негова. Останалите му съотборници не изглеждаха по-добре, а накрая Лира се учуди най-много на факта, че когато играта приключи, мъжете и от двата отбора се смееха и се държаха едни с други така приятелски, че беше трудно човек да повярва, че само допреди минути са се влачили из калта.

Сам я забеляза сред тълпата от зрители и си проби път до нея. Цветът на дрехите му едва се забелязваше под дебелия слой кал, а единственото му нараняване беше малка драскотина над веждата. Лира не обърна никакво внимание на факта, че бе облечена в снежнобяла блуза, и се хвърли в прегръдките на съпруга си, но за Сам това не беше достатъчно — той страстно впи устни в нейните и игнорира веселите викове на ликуващите си съотборници, които долитаха зад гърба му.

Когато най-накрая я пусна, за да си поеме дъх, той се засмя и каза:

— Ето как съпругът трябва да поздравява жена си, когато се прибира у дома.

— Ти беше само на тридесетина метра от мен — изчерви се Лира под любопитните погледи на околната публика.

— Точно така! — отговори Сам и отново я целуна.

— Радвам се, че все още си цял и непокътнат — прегърна го Лира.

— Това е само спорт, любима.

Спорт ли? Значи мелето, на което току-що бе станала свидетел, за тях беше „спорт“?

— Трябваше ли да е чак толкова грубо? — попита тя. — Не искам да се нараниш.

— Няколко драскотини и дребни ранички няма да ме убият — засмя се той. Сам вдигна сака с екипировката, прегърна съпругата си през рамо и двамата тръгнаха към колата. — Тази сутрин ми се обадиха от ФБР — съобщи й Сам. — Искат утре да отлетя за Вашингтон, за да дам консултация по един случай. Ще тръгна много рано сутринта, ти желаеш ли да дойдеш с мен?

— Не мога — отговори Лира. — Утре имам уговорка да отида в училището в Кернмер, за да снимам за новата детска поредица.

— Това, предполагам, означава, че ще трябва да се сбогуваме още тази вечер — усмихна се той и я огледа похотливо. — Всъщност, ако и ти искаш, готов съм цяла нощ да отделим само на сбогуването.

Лира се огледа наоколо, докато чакаше Сам да прибере екипа за ръгби в багажника. Намираха се сред зелена поляна, в единия край на която имаше ред очарователни каменни къщички, а от другия й край бе пасбище, по което кротко се разхождаха и пасяха стадо овце. В далечината се мяркаха върховете на величествените планини на Шотландия. Колко много се беше променил животът й за по-малко от година, а любовта на Сам правеше всичко ново толкова вълнуващо и прекрасно.

В този момент той се обърна към нея и се усмихна, а сърцето й запърха влюбено.

Животът със Сам определено щеше да е пълен с изненади.