Джули Гарууд
Скрита камера (12)

Дванадесета глава

Лира и Сам спряха в един ресторант, наречен „При Мейси“, само на крачка от Оук Авеню. Мястото беше много посещавано от студентите, защото храната бе превъзходна, а цените — учудващо ниски. Независимо от часа, там винаги беше претъпкано с хора, но двамата имаха късмет да заемат последната свободна маса. Настаниха ги в дъното на ресторанта, близо до вратите към кухнята, но Сам беше доволен, защото оттук се наблюдаваше предната витрина и можеше да вижда не само кой влиза и излиза от заведението, а и хората, които минаваха по тротоара отвън.

Поръчаха си обяд и Лира попита:

— Алек колко време очаква да останеш с мен?

— Не съм сигурен — отвърна той. — Ще говоря с него довечера, но вероятно след още ден-два той и останалите детективи, които работят по случая, ще намерят някой, който да ме замести.

— Работят по случая ли? — недоразбра Лира. — Мислех си, че няма кой знае какво да му се работи на този случай. Мъжете бяха с маски и така и не споменаха защо точно ме преследват.

— Тези двамата все са оставили нещо след себе си и ДНК-то им ще ги закове — обясни Сам.

— Само ако вече са в системата — допълни Лира.

Детективът се усмихна снизходително.

— И аз гледам телевизия. Сигурно има петдесет-шейсет детективски сериала „От местопрестъплението“, които вървят в момента — преувеличи Лира.

— Детектив О’Мали се е заел с твоя случай, а той знае какво прави — каза Сам.

— Говорил ли си с него?

— Да.

Мобилният телефон на Сам завибрира. Той погледна кой е и се извини на Лира, преди да вдигне. Въпреки че седеше срещу нея, тя не успя да разбере и дума от разговора му. Долови само една-две думи и осъзна, че не говори на английски.

Сетне Лира видя, че тя самата има четиридесет непрочетени съобщения. Неколцина от колегите й, включително Карл и Ели, се интересуваха от коя страна е Сам и как е успял да стане агент на ФБР. Лира изтри по-голямата част от съобщенията, запази само някои, за да им отговори по-късно.

Сервитьорът им донесе чай с лед и минерална вода. Момичето благодари, отпи глътка от чашата си и погледна през прозореца. Тогава през ума й мина, че не знаеше почти нищо за мъжа, който седеше срещу нея. Когато се появи на прага й днес сутринта, тя го позна само по името му — беше агентът, спасил живота на брата на Сидни. Сега Лира се опитваше да си спомни какво още й бе разказвала съквартирантката й за него. Досети се само, че когато се върна от посещението на Алек в болницата в Лос Анджелис, Сидни беше споменала, че Сам Кинкейд е шотландец, има двойно гражданство и е проявил невероятен героизъм.

Знаеше само това… Ако не броим и факта, че всеки път щом го погледнеше, сърцето й започваше да препуска лудо в гърдите. Никой мъж преди не бе предизвиквал такава емоция у нея. Физическото привличане ставаше все по-силно и осезаемо придобиваше животински привкус.

Щеше да се чувства далеч по-спокойна, когато Сам си тръгнеше, защото това, което усещаше в момента, си беше чиста проба сладострастие. А никак не й се искаше да се прави на глупачка, като рискува да му се хвърли на врата. Колкото по-дълго той останеше с нея, толкова по-голяма беше вероятността подобно нещо да се случи.

„Да задържим нещата между нас само на професионално ниво“, каза си тя.

О, не! Изведнъж Лира осъзна, че не зяпа през прозореца, а се е втренчила в него. По-точно в устните му. Сам приключи разговора и се обърна към нея. За щастие точно в този момент сервитьорът им донесе храната и Лира се престори, че умира от глад.

— Силна ли е паметта ти? — попита я той.

— Доста силна — каза Лира, учудена от въпроса му.

— Разкажи ми какво прави миналата седмица, ден по ден — помоли я Сам.

Лира започна да разказва дневната си програма и когато приключи с изброяването на заниманията през всичките дни и вечери, осъзна колко скучен изглеждаше животът й.

— Ами мъжете?

— Какво за тях? — попита тя и разбърка студения чай със сламката.

— Срещи? Компания за вечерта? Такива неща, сещаш се какво те питам — уточни той.

— Нямам срещи, нито пък компания за вечерта.

Сам й хвърли поглед на съмнение.

— Какво? Не ми ли вярваш? — попита го тя.

— Вярвам, че можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш.

— И защо мислиш така…

— Ти си много красива жена — отговори й прямо Сам. — Освен това си умна, забавна…

Очевидно й правеше комплимент, но звучеше така, сякаш чете на глас инструкциите за употреба на градинска косачка. Монотонният му глас издаваше, че никак не се интересува от добрите й качества, а с това той определено успя да нанесе голям удар по самочувствието й.

— Не излизам на случайни срещи, а и през последните няколко седмици бях доста заета, за да имам време да се виждам с мъже.

Не знаеше как успя да го направи, но по някакъв начин Сам я накара да заеме защитна позиция. Лира се почувства засрамена от това, че почти нямаше личен живот. Кога за последно беше излизала на среща? Не можеше да си спомни.

Сам отмести чинията си настрана и доверително се наклони към момичето:

— Та… бяхме стигнали до петъка — напомни й той.

— Я да видим… — замисли се тя, прехапа долната си устна и обърна очи към тавана. — Бях на лекции, след това бързах да се прибера, събрах една пътна чанта с багаж, ходих до библиотеката да върна един филм и се отправих към вкъщи…

— Летяла си до Тексас ли? — учуди се Сам.

— Не, шофирах до Сан Диего. Живея там с баба ми.

— Мислех си, че си живяла в Тексас.

— Така е — не отрече тя и се усмихна.

— Лира! — каза Сам с доловимо нетърпение в гласа.

— Откъде знаеш за живота ми в Тексас? — попита го тя.

— Четох досието ти.

— Досието ми? — Момичето едва не се задави. — Имам досие ли? — Сега вече настроението й бързо премина от изненада в раздразнение. — Как така имам досие?

Той очевидно се забавляваше на реакцията й.

— Няма сега да ми изнасяш представление в стил „Малер“, нали? Или да ми дръпнеш някоя лекция на тема „Големия брат“.

— Няма, естествено.

— Аз съм агент на ФБР. Мога да се добера до каквато информация си поискам — самодоволно обясни той. — Сдобих се с копие на полицейския доклад, а детективът, който се занимава със случая, ми даде копия от записките и протоколите за разпит. Алек също помогна с малко лична информация за теб.

— Като например? — не се стърпя да попита Лира.

— От юридическа гледна точка си чиста като сълза. Никога не си била арестувана, дори не са ти съставяли фиш за неправилно паркиране или пък акт за превишена скорост. — Той отпи от чая си и се загледа в двойката от съседната маса, които станаха и се запътиха към изхода, преди да продължи: — Завършила си колеж с пълно отличие, двамата ти братя Оуен и Купър, както и баба ти Прескот са били на дипломирането ти, родителите ти не са били там.

— Затова събитието си беше истински празник — допълни Лира. — Какво още знаеш?

— Нямало е никакви гаджета — продължи той. — Всички са очаквали да се сгодиш за Джон Форест…

— Не, не са очаквали — прекъсна го тя. — Никога не съм имала намерение да се омъжвам за него.

— Доколкото чух, ти си скъсала с Форест, при това доста неочаквано, и не си казала на никого каква е причината.

— Не беше неочаквано, скъсахме по взаимно съгласие. Двамата просто искахме различни неща.

— Тъй ли? Ти какво искаше? — полюбопитства той.

„Да не си умирам от скука“, изскочи първо в ума й, но Лира не го каза на глас. През цялото време откакто се познаваха с Джон, никога не го беше чувала да се смее от сърце, с такъв смях, от който те избива на сълзи и не можеш да си поемеш дъх. Той винаги беше прекалено сериозен, а кой искаше да живее така?

— Лира? — погледна я въпросително Сам.

— Страст — каза тя. — Исках страст и смях.

Агентът дори не повдигна озадачено вежди, а следващите му думи отново прозвучаха така, сякаш четеше упътването за косачката:

— Родителите ти са се опитали да поставят баба ти под запрещение. Ти си успяла да ги спреш.

От устата на Сам прозвуча така, сякаш не беше нещо особено, но в действителност нещата бяха доста по-сложни. В този процес Лира беше похарчила спестяванията си до последното пени, тъй като родителите й бяха извадили съдебна заповед за запориране на банковите сметки на Джиджи и фонда за издръжката на Лира. По време на делото двете с баба й едва можеха да си позволят да излязат и да изпият по чаша кафе.

— Не аз ги спрях — каза му Лира. — Баба ми успя. Тя доказа без съмнение, че е в чудесно състояние на ума. Но с какво всичко това е свързано с нахлуването в апартамента ми снощи?

— Всичко има връзка — каза Сам тихо, зазяпан някъде навън.

— Сега е мой ред — рече тя.

— Твой ред за какво? — погледна я мъжът.

— Да задавам въпроси — заяви напористо Лира. — Във Вашингтон ли живееш?

— Да.

— И си бил целия път дотук…

— Не, бях в Сиатъл.

— Защо?

— Изнасях лекция.

Сервитьорът им донесе сметката, поставена в малка кожена папка, а Сам сложи кредитната си карта вътре и му я подаде обратно.

— Къде ще отидеш след това? У дома?

— Не.

— А къде другаде? — попита тя.

— Тъкмо щях да пътувам насам за още една лекция. Алек знаеше за това, обади ми се и ме помоли за услуга… И преди да си попитала, да ти кажа, услугата касаеше теб.

— Е, значи след лекцията ще се прибираш у дома? — продължи да разпитва Лира.

— Не.

Нарочно ли отговаряше толкова уклончиво, или му беше забавно да я дразни?

— Какво не? Невъзможен си! — шеговито избухна тя.

— Ще ходя в Сан Диего, за да говоря пред кадетите в академията. — Сам я дари с една широка усмивка. — А след това приключвам с лекциите.

— Е, толкова ли беше трудно да го кажеш?

Сервитьорът му подаде папката, Сам се разписа, взе картата си и се обърна към Лира:

— Готова ли си да тръгваме?

Ала тя не отвърна, а отново запита настоятелно:

— Значи след това ще се прибереш обратно във Вашингтон?

— За няколко дни. Сетне заминавам за Шотландия.

— Само още един въпрос и млъквам — обеща му момичето. — Имаш ли сериозна връзка? Не забравяй, че ти първи ме попита за Джон Форест — побърза да му напомни тя.

— За този въпрос си имаше определена причина — каза той.

— И за моя въпрос си има определена причина.

— Тъй ли? И каква?

— Любопитна съм.

— Не — каза той след кратка пауза.

— Какво не? — въздъхна Лира.

— Нямам сериозна връзка.

— А бил ли си влюбен някога?

— Да.

— И какво стана?

— Ожених се за нея.