Даниел Стийл
Един ден, някога (7)

7

Две седмици по-късно, в края на юли, Флорънс най-сетне събра смелост да се обади на Джейн. Реши да каже първо на нея. И както очакваше, Джейн побесня.

— Ти какво? — викна невярващо. — Имаш гадже? И откога?

— Вече почти година — призна Флорънс, опитвайки се да звучи по-спокойно, отколкото се чувстваше. Беше изпила три чаши шампанско, преди да се обади. — Той е много мил мъж.

— И какво работи? — изръмжа Джейн.

— Продуцира и режисира филми.

— Познавам ли го? — тя все още беше шокирана, че майка й се обаждаше, за да й каже, че има любовник. — Как се казва? Предполагам, че има собствена продуцентска компания — имайки предвид възрастта на майка си, това беше очевидно. Вероятно беше някой влиятелен в киноиндустрията, когото познаваха от години. Но все още й се струваше малко странно. Джейн никога не бе мислила за майка си по този начин.

— Гейбриъл Уайс.

Джейн се замисли за миг и кимна. В крайна сметка не се оказа толкова страшно. Името беше уважавано в средите й.

— Познавам сина му със същото име. Направи два добри филма. Не знаех, че и баща му също е продуцент.

— Не е. Баща му е бил неврохирург, починал е преди десет години. Говорим за този, когото познаваш.

Флорънс внезапно се почувства много по-смела. Моментът на истината бе настъпил и картите бяха на масата. Гейбриъл й бе казал същия ден, че независимо какво ще се случи, той я обича и двамата не правят нищо лошо. Да обичаш някого въпреки голямата възрастова разлика не беше незаконно, напомни си тя отново. Беше на шейсет и две, но Гейбриъл още мислеше, че е на петдесет и пет. Нямаше смелост да му признае истината.

— Чакай малко, мамо — дъщеря й звучеше объркана. — Този Гейбриъл Уайс, когото познавам, е на дванайсет години.

— Е, не съвсем. Той ти е връстник. Следващият месец ще навърши трийсет и девет.

— А ти на колко си? — попита Джейн язвително с неприкрита жестокост в гласа. — На шейсет и две? Почти на шейсет и три? Това не е ли малко абсурдно? Всъщност бих казала, че е направо отвратително жена на твоята възраст да излиза с мъж на неговата. Какво му има на този тип? Да не би да му трябват пари за следващия му филм? — Лиз тъкмо влезе в стаята и й прилоша от думите, които чу. Мразеше, когато Джейн се държеше по този начин — злобно и нападателно. Понякога я бе чувала да говори по този начин на Коко, а и на други хора. Вътрешно Джейн беше добър човек, но беше рязка и несъзнателно обиждаше хората. Лиз я обичаше и й прощаваше, но не и останалите. — Мисля, че това е най-срамното, най-гадното, най-долното нещо, което съм чувала. Надявам се по-скоро да се опомниш.

Отговорът на майка й я слиса.

— А аз се надявам по-скоро да се научиш как да се държиш. Гейбриъл е почтен мъж. Той не се нуждае от парите ми. А аз съм почтена жена. И съм твоя майка. Проявявам достатъчно уважение към теб и ти казвам, преди да го узнаеш от някой друг. Ние не вършим нищо лошо, нищо, което не би направил който и да е човек, ако има възможност. Гейбриъл е двайсет и четири години по-млад от мен и щом двамата го приемаме, може би и ти ще успееш. Пак ще ти се обадя — каза тя и затвори, докато дъщеря й кипеше от гняв и възмущение на другия край на линията.

Не можеше да повярва на чутото, а още по-малко, че майка й й затвори телефона! Това се случваше за пръв път. От много време. Двете обикновено се разбираха чудесно, но този път Джейн бе отишла твърде далеч. Тя се извърна потресена към Лиз.

— Майка ми има напреднал стадий на Алцхаймер — заяви тя с ужас в очите.

— И как стигна до това заключение? — заговори партньорката й, като се постара да запази невъзмутимо изражение.

— Има любовна връзка с мъж на моята възраст. Гейбриъл Уайс.

— Той лош човек ли е? — попита Лиз накрая.

— Откъде да знам? Той е добър продуцент. Но не може да е свестен, щом чука майка ми, която е на половината на годините му.

— Тя изглежда много по-млада от възрастта си — напомни й Лиз, — а мъжете на нейната възраст, че и по-стари, постоянно ходят с жени два пъти по-млади от тях.

Не точно това искаше да чуе Джейн от партньорката си.

— Но тя е моя майка, за бога! — очите й се наляха със сълзи и Лиз седна до нея и я прегърна.

— Ами ако и тя бе реагирала по този начин, когато си й казала, че си лесбийка?

— Точно това направи! — засмя се Джейн през сълзи. — Заплашваше да се самоубие. Цели два дни. След това каза на баща ми и той се държа чудесно. Мисля, че отначало бяха разочаровани, но след това винаги са ме подкрепяли. Предполагам, че си права. Но, мамка му, Лиз, защо трябва да прави това? Ами ако този тип преследва само парите й и я прави на глупачка?

— Ами ако не е така? А дори и да е, какво лошо има в това, че за известно време ще я направи щастлива? Не е лесно да се остарява. Тя е сама в Ел Ей.

— Тя има милиони почитатели. Постоянно е на първо място във всички класации, продава купища книги.

— Почитателите й няма да я стоплят през нощта, нито ще я прегърнат и утешат, когато е тъжна. Помисли си как щеше да се чувстваш, ако не бяхме заедно? — изтъкна Лиз и Джейн избърса сълзите си.

— Щях да умра. Животът ми щеше да е празен и безсмислен без теб, Лиз. Единствено ти имаш значение за мен. Ти си моето семейство.

— Опитай се да си представиш живота без това. Баща ти е бил целият й свят. А сега него вече го няма. Сега има този мъж. Може би той е лош човек, но може и да е добър. Какъвто и да е, тя има право сама да открие това, да не бъде самотна, да сподели живота си с този, когото си избере.

— Толкова млада, пък вече толкова умна — промърмори Джейн, издуха носа си с книжната кърпичка, която Лиз й подаде, и се засмя.

— Тя не е моя майка. Но е добра жена и аз я обичам. Искам най-доброто за нея. Нека да й дадем шанс да изживее това. Мисля, че го заслужава — Джейн сведе глава, замислена над думите й, сетне обгърна с ръце Лиз и се притисна към нея.

— А аз мисля, че майка ми е полудяла, но ти си страхотна — Лиз й се усмихна. С всеки изминал ден връзката между тях ставаше все по-силна.

— Добре. Значи имаш на разположение два дни да й повтаряш, че ще се самоубиеш, както тя ти е казвала на времето, когато си й признала за себе си. Но може би след това ще се примириш и ще се опиташ да я разбереш, за нейно добро. Помисли си.

— Ще си помисля — обеща Джейн тихо, а след това се обади на Коко. Това беше един от онези случаи, когато сестрите се нуждаеха една от друга. Ненапразно казваха, че кръвта вода не става.

Когато телефонът иззвъня, Коко се смееше истерично на нещо с Лесли. Той й разказваше история за поредица от гафове, които бяха станали по време на снимките на един от първите му филми. Тя обичаше историите му, а той беше великолепен разказвач. Още се смееше, когато вдигна телефона и чу мрачния глас на Джейн.

— Майка ни е полудяла — бяха първите думи на сестра й. Коко тутакси разбра какво ще последва, след като вече го бе видяла със собствените си очи. — Има любовна връзка с мъж на моята възраст. — Коко изпита облекчение, че не е по-малък. След като го бе видяла, се страхуваше, че е по-скоро неин връстник.

— Кой ти каза? — попита спокойно.

— Тя самата. Не ми звучиш изненадана — сопна се Джейн обвинително.

— Подозирах, че става нещо подобно.

От известно време майка й изглеждаше много щастлива. А напоследък бе оставила Коко на мира. Всъщност почти не й се обаждаше. А това не беше обичайно. В миналото й звънеше по няколко пъти седмично, за да й натяква какво не е наред в самата нея, в живота й. Напоследък обажданията й се бяха разредили, а разговорите с дъщеря й бяха кратки и незначителни.

— Е, какво мислиш? — попита сестра й.

Коко въздъхна.

— Не зная. Част от мен смята, че тя има право да прави каквото иска. Друга част смята, че това е лудост и тя прави огромна грешка. Но какво бих могла да зная аз? Та нали живея като хипи в барака в Болинас, защото така ми харесва. За малко да се омъжа за инструктор по подводно плуване и да замина да живея с него в Австралия. Ти си лесбийка и на практика си женена за жена. Какво право имаме ние да й казваме кое е правилно за нея и кое не е? Може би този мъж е свестен. Тя е достатъчно умна, за да го разбере. Майка ни не е някоя наивна глупачка.

— И откога си станала толкова зряла и философски настроена? — изсумтя Джейн с подозрителна нотка в гласа. — Вече знаеше ли за тази история?

— Не. Сега я чувам за пръв път от теб. Но кой знае, може би татко би направил същото с някоя много по-млада жена, с някоя тъпа блондинка. Когато хората на тяхната възраст останат сами, често правят такива неща. Никой не иска да е сам — добави тя и се усмихна на Лесли, който вдигна палец към нея.

— Изглежда нямаш нищо против — заключи Джейн раздразнено. — На нейната възраст не би трябвало вече да има значение.

— И защо да няма? Защо да иска да е сама след всички години, прекарани с татко?

— А защо трябва да бъде с мъж два пъти по-млад от нея и да става за смях? — всичко това нямаше никакъв смисъл за Джейн.

— Може би това я кара да се чувства по-млада. Мисля, че тя е самотна.

— Трябваше да я посещаваме по-често — намръщи те Джейн.

— Не е същото. Знаеш го. Не зная какво да мисля, Джейн. И на мен не ми харесва. Но не е престъпление.

— Но е проява на изключително лош вкус. И обидно за нас.

— Тя никога не е казвала подобно нещо, защото си лесбийка — думите й улучиха в целта и сестра й остана безмълвна за миг. — Винаги те е подкрепяла в начина ти на живот.

— Но това не е по мой избор. Аз просто съм такава.

— Все пак би могла да възрази, но не го направи. Винаги се е гордеела с теб — „Но не и с мен“, искаше да добави Коко, но не го направи. Нито майка й, нито сестра й я бяха подкрепяли и все пак тя проявяваше разбиране и към двете. Не беше честно, но такова бе семейството й.

— Тя се гордее и с теб — рече Джейн меко, сякаш отгатнала мислите на сестра си и внезапно засрамена от вечните критики, които й отправяше. Коко винаги бе проявявала уважение и толерантност към тях.

— Не, не се гордее — възрази Коко кротко, но очите й се наляха със сълзи. — Нито пък ти. Това не е тайна. Но мисля, че сега й дължим нещо. Уважение или поне разбиране; да приемем това, което прави, без да съдим.

Дълго време Джейн не каза нищо. Мислеше колко пъти бе изтъквала на Коко какво не й е наред каква неудачница е. Почувства се ужасно и изпита нужда да й сподели една новина.

— Аз също имам да ти казвам нещо — Джейн погледна към Лиз и партньорката й кимна. — Бременна съм от дванайсет седмици. Преди да дойдем в Ню Йорк ми направиха изкуствено оплождане. Не искахме да казваме на никого, докато не е сигурно, че оплождането е успешно. Миналата година също опитахме, но направих спонтанен аборт, ала този път всичко е наред.

Коко беше смаяна. Нямаше представа, че сестра й и Лиз са решили да имат бебе. Но като се замисли, се сети, че Лиз винаги бе искала деца. На Коко й се струваше ирония на съдбата, че Джейн ще стане майка, когато Лиз беше много по-майчински тип и по-топъл човек от двете, но Джейн беше с няколко години по-млада и може би това бе причината.

— Поздравления! — каза Коко и се усмихна, макар че все още не можеше да се съвземе от изненадата. — И кога се очаква да се роди бебето?

— В началото на февруари. Още не мога да повярвам. Пък и не ми личи. Ще бъда в шестия месец, когато се приберем у дома, в зависимост кога точно ще приключим с работата.

— Нямам търпение да те видя! — засмя се Коко. После й хрумна нещо. — Може би трябва да бъдеш по-мила с мама. След като ти можеш да имаш бебе с жена. А аз да напусна правото и да живея като „скитница“ според всички вас. Може би тя също има право да има приятел на твоята възраст. Кои сме ние, та да съдим останалите и да им нареждаме какво да правят?

Дълбоко в душата си Джейн знаеше, че сестра й е права. Остана дълго смълчана, после се протегна и улови ръката на Лиз. Лиз я плъзна нежно по корема й, а погледите им се срещнаха.

— Съжалявам — прошепна Джейн на Коко и беше съвсем искрена — за всички неща, които съм ти казала. Аз те обичам и се надявам бебето да прилича на теб — завърши, докато сълзите се стичаха по лицето й.

— Аз също те обичам — промълви Коко развълнувано. За пръв път Джейн беше сестрата, за която винаги бе мечтала.

Няколко минути по-късно приключиха разговора, Коко избърса сълзите си и погледна Лесли с тъжна усмивка.

— Гордея се с теб — каза той нежно и я взе в прегръдките си.

— Тя ми се извини. Разбрала е за мама и беше бясна.

— Ти каза правилните неща — похвали я Лесли и лицето й се проясни.

— Тя също, в края на разговора — погледна го отново и се усмихна. — Джейн ще има бебе.

— Това е интересно. Може би майчинството ще смекчи донякъде характера й.

— Май вече го е направило — отвърна Коко, замислена за милите думи на сестра си. Лесли я целуна и тя затвори очи.

— Бих искал един ден да имам дете от теб — прошепна той, а тя кимна.

Идеята й хареса, въпреки че досега не бе мислила за деца. Понякога й беше трудно да осмисли всичко. Толкова много неща се случиха за толкова кратко време.