Даниел Стийл
Един ден, някога (11)

11

След заминаването на Клоуи последните две седмици от престоя на Лесли в Сан Франциско изминаха неусетно. Всеки миг им бе скъп и те постоянно бяха заедно. Той имаше да организира доста неща, преди да започне следващия си филм, но остана с Коко до последната минута. Щеше да бъде в Ел Ей десет дни, после щеше да замине за снимките в Италия, и искаше Коко да го посети там. Тя му обеща, че ще отиде за няколко дни.

Не бе говорила с Джейн от последния им разговор. Сестра й се бе опитала да й се обади на следващия ден, но Коко не отговори. Беше чула достатъчно грубости и нямаше желание да слуша повече. Джейн бе разказала на Лиз за сблъсъка им на следващата сутрин, преди да тръгнат за снимачната площадка. Лиз не беше изненадана от новината за романса между Лесли и Коко, но бе изумена от реакцията на Джейн.

— Защо си толкова разстроена? — попита Лиз, докато наливаше кафето.

— Той е мой приятел, не неин — нацупи се Джейн, сякаш бе дете, изключено от някоя игра.

— Той може да е твой приятел — напомни й Лиз, — но сега е нейно гадже. Това е различна и специална връзка. Лесли е чудесен човек, сериозен и почтен и аз не мисля, че е такъв женкар, за какъвто го смяташ. Не мисля, че е безотговорен и само се забавлява с нея.

— Имал е безброй връзки — настоя Джейн.

— Както и много други — подчерта Лиз и се вгледа разтревожено в партньорката си. Можеше само да гадае какви ги е наговорила Джейн на сестра си и колко я е обидила. — От това ли се боиш? Че той само си играе с нея? Защитаваш сестра си или просто не искаш да е забъркана с някого от приятелите ти? Ако е последното, не е честно спрямо нея. Тя ни направи услуга, а след като ние сме му позволили да остане в къщата, случилото се помежду им си е тяхна работа, не наша.

— Той ще я направи за смях! — не се предаваше Джейн и изгледа кръвнишки Лиз.

— Не съм съгласна с теб — заяви твърдо Лиз. — И не мисля, че е справедливо да предполагаш подобни неща. И двамата са възрастни и знаят какво правят и какво искат. Също като нас.

— Защо все си на страната на другите? На майка ми, на Коко. Всеки път, когато направят нещо глупаво или възмутително, ти заставаш на тяхна страна — обвини я Джейн.

— Аз те обичам, но невинаги съм съгласна с теб. А в случая мисля, че грешиш.

— И какво може да иска той от нея? Та тя разхожда кучета, за бога!

— Не бъди такъв сноб. Тя е много повече от това и ти го знаеш. А дори и да не беше, Лесли има право да се влюби в нея. А аз смятам, че той е много подходящ за Коко, ако тя съумее да се справи с всичко, което съпътства славата му.

— Но няма да успее — отсече Джейн убедено. — Тя няма куража. Избяга от Ел Ей и напусна университета. Тя е малодушна и неуверена.

— Не, не е! — възпротиви се решително Лиз. — И каквото и да решат, това си е тяхна работа.

— Той ще я пусне като горещ картоф в минутата, в която започне следващия си филм, а това е след две седмици, доколкото знам. И колко дълго смяташ, че ще продължи аферата им? Лесли ще спи с партньорката си във филма и ще забрави за Коко и хипарския й живот на плажа.

— А може би не. Може би случилото се между тях е истинско — не спираше Лиз. Не знаеше защо, но имаше чувството, че е така. Те много внимателно бяха опазили тайната си и това я караше да мисли, че отношенията им са сериозни. Надяваше се да е така. Много харесваше и двамата. — Коко има право сама да разбере какво се е случило помежду им и какво означава за тях. Ако той няма сериозни намерения, тя много скоро ще е наясно.

— Както и половината свят, като прочете за това в таблоидите. Нямат нужда от подобни главоболия, нито пък ние. Обичам Лесли, но нямам желание да чета как сестра ми е последното му завоевание.

— Смятам, че за него тя е нещо много повече от това. Освен това той държи на теб и не би се възползвал от сестра ти, нито ще се позабавлява с нея и ще я захвърли.

— И двамата са луди, ако си въобразяват, че от това ще излезе нещо. Помни ми думата, че няма да стане, дори и в момента и двамата да имат съвсем сериозни намерения. Коко няма да се справи с постоянното напрежение в живота му. Ще се срути като кула от карти.

— Мисля, че трябва да имаш повече доверие в сестра си. Тя не рухна, когато Иън умря.

— Не, само дето през последните години живее като дивачка. И какво ще стане, когато папараците обсадят къщата й и започнат да я преследват? Кому е нужно това? Коко живее в измислен свят, Лиз, а явно и той също, ако си въобразява, че тя може да е част от живота му. Медиите ще я направят за смях.

— А може би не. Ако пожелае, тя може да се справи с всичко.

— Коко никога няма да се върне да живее в Ел Ей. А той не може да живее в бараката й на плажа. Той има кариера, много по-голяма от нашата.

— Нека видим какво ще се случи — настоя Лиз тихо. — Освен това смятам, че в момента не това е най-важното. Ако е решила да опита, Коко се нуждае от подкрепата ни. Няма нужда от сарказма и нападките ти.

— Не съм я нападнала — изсумтя Джейн и изгледа ядно партньорката си, но и двете знаеха, че е сторила точно това. Лиз го прочете в очите й и във виновното изражение на лицето й. — Просто й казах какво мисля.

— Понякога с теб това е едно и също. Не осъзнаваш колко много могат да наранят думите ти. Можеш да бъдеш много рязка и безсърдечна.

— Добре де, добре. Ще й се обадя — обеща Джейн на излизане от апартамента. Филмът вървеше много добре и щяха да го завършат по-рано, отколкото смятаха. В крайна сметка Коко се бе грижила за дома им през цялото време, без да се оплаква, но също бе имала изгода. Сега вече знаеха каква.

Но когато по-късно същата сутрин Джейн потърси Коко на мобилния й телефон, тя не отговори, нито го стори по-късно следобед. След два дни Джейн разбра, че сестра й не желае да говори с нея. Дотогава първоначалният й яд бе преминал и се чувстваше много зле. Реши да се обади на Лесли и да види какво ще й каже той.

Гласът му бе леденостуден, когато отговори на обаждането й и видя номера й, изписан върху дисплея на телефона.

— Какво има? — попита той лаконично. Британският му акцент си личеше повече от обикновено. По реакцията му Джейн разбра колко много е наранила сестра си и се настрои отбранително.

— Коко ми каза за горещия ви летен романс — подхвана тя с небрежен тон, опитвайки се да омаловажи нещата, а и тайно се надяваше да е така. Лятна забежка. Без значение какво бе казала Лиз.

— Не бих го нарекъл точно така — сряза я той. — Двамата със сестра ти се влюбихме. Тя е изключителна жена, при това много мила и добра. През последните три месеца ти ми направи голяма услуга и благодарение на гостоприемството ти аз съм най-щастливият човек на земята. Обаче не е трябвало да й казваш всички онези грозни неща. Намирам го за непростимо. Не зная каква муха те е ухапала по задника, Джейн, но предлагам да се стегнеш. Ако още веднъж си позволиш да говориш по този начин с Коко, можеш да забравиш за приятелството ни. Не желая да имам нищо общо с хора като теб, които, без да се замислят, обиждат и нараняват останалите. Какво е това? Някакъв вид спорт за теб? Живееш с една от най-милите жени на света, каквато е и сестра ти. Предлагам ти да се поучиш от тях.

Думите му улучиха право в целта и Джейн се почувства, сякаш я бяха зашлевили през лицето, точно каквото бе и намерението му. Той не искаше Джейн да разстройва Коко, нито да й казва, че той ще я изостави, ще забрави за нея или ще й изневери в минутата, щом изчезне от погледа му. Никога досега в живота си не бе обичал друга жена толкова силно.

— Нямам нужда да ми казваш как да говоря със сестра си. Казах й това, което мисля и все още го мисля. Не се опитвай да ме заблуждаваш, Лесли. В мига, в който започнеш филма, ще си в леглото с партньорката си и няма да даваш и пукната пара за Коко, а следващата седмица няма дори да си спомняш за нея.

И двамата се познаваха от дълго време.

— Благодаря ти за доверието — процеди Лесли. — Не е нужно да си груба с мен или с Коко. Повече няма какво да ти кажа, освен ако не се научиш как да се държиш с хората или не си купиш сърце. Може би Лиз ще ти даде назаем половината от нейното, защото е два пъти по-голямо от обикновените сърца. Ти имаш само две големи неща, Джейн. Таланта и устата си. Безкрайно уважавам първото, но не желая да имам нищо общо с последното. Просто остави Коко на мира.

— Защо? Защото й казвам истината? Нямаше да си толкова сърдит, ако не беше точно така. Звучи, сякаш съм ти развалила играта.

— Няма никаква игра — отвърна той тихо. — Аз обичам сестра ти. И ако имам късмет, ще я убедя да живее с мен в Ел Ей.

— Не разчитай на това. Тя има фобия от Ел Ей и всичко, което представлява. Страда от някакъв вид детска травма, нежелание да расте сред известни и успели хора. Тя ни мрази и накрая ще намрази и теб. Коко не може да се справи с този начин на живот. А доколкото я познавам, няма дори да се опита.

— Аз бих имал повече вяра в нея — отвърна Лесли студено, молейки се Джейн да греши. Беше улучила сърцевината на проблема.

— Ти ще се разочароваш от нея, Лесли — Джейн вече говореше по-спокойно. Двамата бяха равностойни, каквито двете сестри не бяха. Коко не можеше да се сравнява с Джейн. Тя не беше нито злонамерена, нито корава. — Ние всички сме разочаровани от нея. Тя може и да е започнала тази история с теб, но няма да я довърши. Ще се откаже. Коко не притежава куража да издържи докрай, нито да живее твоя живот. Затова разхожда кучета, вместо да е адвокат. Заради това живее на плажа, сред сърфисти, избягали от реалния живот преди четирийсет години. Един ден и тя ще стане като тях. Даже вече е — в гласа й прозвуча горчивина.

— И защо те притеснява толкова, че тя разхожда кучета и е напуснала университета? — попита Лесли, като попадна право в десетката. Джейн беше толкова амбициозна, обсебена от манията за успех и слава, че не можеше да приеме това, което Коко бе избрала за свое житейско поприще. — Мен не ме притеснява ни най-малко. Уважавам я за смелостта да не се съревновава с всички вас. За нея това не би било честно състезание. Тя не е корава като вас. Нито пък зла, слава богу. Тя е нежна душа, която е открила своя свят.

— Много ти благодаря за психологическия анализ на сестра ми. Повярвай ми, аз я познавам по-добре от теб. Обичам я, но тя е слаба. През целия си живот се лута като изгубена.

— А аз мисля, че я познавам по-добре от теб. Тя е много по-добър и стойностен човек и от теб, и от мен. Тя не е предала ценностите си. Следва това, в което вярва, и живее съобразно с принципите си.

— Ако си я накарал да повярва, че ще може да се справи с огъня, на който се пържиш всеки ден, заблуждаваш и себе си, и нея. Тя ще се спаружи като суфле още първия път, когато светкавиците на фотоапаратите защракат в лицето й или те види в обятията на някоя кинозвезда. Ще побегне и ще се скрие вдън земя.

— Ще направя всичко по силите си, за да не се случи — увери той Джейн, но в душата си също се притесняваше за това.

Както и Коко. Не беше лесно да си звезда или да обичаш такава. И Коко отлично го знаеше.

— Е, пожелавам ти късмет — завърши Джейн саркастично.

След разговора и двамата бяха ядосани. Лесли мразеше Джейн за начина, по който се отнасяше към сестра си, и за нещата, които й бе наговорила. Понякога беше толкова сурова и безмилостна в нападките си. Джейн не си поплюваше и не цепеше басма никому. Освен това беше бясна, че той толкова яростно защитаваше Коко. За какъв се смяташе? Все още кипеше от гняв, като вечерта разказваше на Лиз за разговора си с Лесли. Но Лиз знаеше, че Лесли може да се защити достойно, за разлика от Коко, постоянно наранявана от острия език на сестра си.

Лесли също сподели с Коко за обаждането на Джейн, когато същия следобед излязоха да се разходят в Криси Фийлд със Сали и Джак. Тя не каза нищо, докато слушаше, а той смекчи някои реплики, които си бяха разменили, защото не искаше повече да наранява Коко, но държеше тя да знае, че е защитил и нея, и любовта им. Смяташе, че е крайно време да го направи. През цялото време двамата се държаха за ръцете.

— Не е трябвало да го правиш заради мен — въздъхна младата жена. — Мога и сама да се защитя. — „Но не толкова добре, колкото аз“, помисли си Лесли, припомняйки си нещата, казани от Джейн. Малцина можеха да оцелеят при такава атака. Смяташе, че съдбата е проявила милост, задето Джейн вече е била напуснала къщата, докато Коко е растяла.

— Ти не би трябвало да се защитаваш от собствената си сестра. Семейството не е това. Или поне не би трябвало да бъде.

— Те всички са такива — поклати глава Коко, замислена за родителите си и за сестра си. — Нямах търпение да се махна оттам.

— Сега разбирам защо. Мразя нещата, които ти казва, предположенията, които прави. Не мога да понеса факта, че тя е убедена, че аз само си играя с теб, че това е мимолетна афера и за двама ни. Ти си жената на моите мечти — увери я той и се наведе, за да я целуне.

Двамата останаха така дълго, притиснати един до друг, докато хората ги подминаваха тичешком, усмихвайки се на хубавата влюбена двойка. Никой не го разпозна.

Същата вечер им се обади Лиз, за да се извини за поведението на Джейн. Обясни, че е изнервена от всекидневните снимки, както и от бременността. Но съжаляваше, че партньорката й е била толкова груба и с двамата. Лесли подчерта, че чувствата и намеренията му към Коко са сериозни, а Лиз отвърна, че го разбира и им пожела щастие.

Това беше още едно нещо, за което да мислят и с което трябваше да се справят през последните дни от престоя му в Сан Франциско. Вечерта, преди да замине, я изведе на вечеря в един приятен ресторант. Помоли за тиха и уединена маса и направи резервацията на името на Коко.

И двамата бяха потиснати. През последните три месеца и половина животът им бе като вълшебна приказка, но и Лесли и Коко знаеха, че никога вече няма да е същото. Не можеха да избегнат реалния живот и промяната щеше да е огромна. Това плашеше Коко, но и Лесли много се тревожеше. За това как ще реагира тя, заради неизбежната няколкомесечна раздяла, така трудна и за двама им. Мисълта да е далеч от нея го ужасяваше, както и нея, и той не искаше да е сам във Венеция, закъдето заминаваше след десет дни.

— Кога ще можеш да дойдеш в Ел Ей? — попита за стотен път Лесли.

— Уговорих се с Ерин, приятелката на Лиз, да ме замести за три дни през този уикенд — по лицето му се изписа облекчение. Думите на Джейн доста го бяха разтревожили. Страхуваше се, че Коко изобщо няма да дойде в Лос Анджелис. — Тя ще се грижи за Сали и Джак. Джейн не желае тя да спи в къщата.

— Аз ще се опитам колкото е възможно да разчистя графика си, но по някое време ще се наложи да отида на снимачната площадка. Ако искаш, ти можеш да дойдеш с мен — не искаше нито минута да е далеч от нея и се надяваше, че продуцентът и режисьорът няма да ангажират цялото му време. Щеше да се опита да свърши по-голяма част от работата си, преди тя да пристигне.

— Ще го решим на място. Аз мога да те чакам в хотела — щяха да отседнат в „Бел Еър“, където бяха прекарали една нощ в началото на връзката им. — Мога да посетя и майка си, ако не е много заета или не работи върху нова книга — Коко знаеше, че когато майка й пише, не се вижда с никого. — Ще й се обадя, след като уточниш графика си. В Ел Ей, ти си на първо място, а не майка ми — усмихна му се младата жена и сърцето му се разтопи.

Последната им нощ заедно бе изпълнена с много нежност и ласки. Любиха се няколко пъти. Коко се събуди на зазоряване. Наблюдаваше изгрева на слънцето, докато Лесли спеше в прегръдките й. Не можеше да си представи как ще живее тук без него. Щеше да се чувства толкова самотна и дори в къщата й в Болинас вече нямаше да е същото. Сега той бе станал част от света й, неочаквано се бе превърнал в неотделима брънка от живота й. Но много добре осъзнаваше, че неговият свят е много по-голям от нейния. Имаше да прави много други неща. Времето, което бяха прекарали заедно в Болинас, бе безценен дар. И тя беше благодарна на Джейн за това, макар че сестра й не вярваше в дълбочината и сериозността на чувствата им, нито пък в общото им бъдеще. Както винаги, бе изпратила текстово съобщение на Коко, за да се извини за голямата си уста. И Коко бе отговорила. Беше й благодарила, но не бяха разговаряли отново. Явно разговорът между Джейн и Лесли бе постигнал ефекта, който искаше той. Джейн се бе оттеглила от полесражението и така бе най-добре за всички. Лесли не даваше и пукната пара за мнението на Джейн, тревожеше го само това, което бе казала на Коко. Не искаше по-голямата й сестра да я разстройва никога повече. Лиз също бе посъветвала партньорката си да се отдръпне и да не се намесва. А и Джейн беше заета с приключването на филма в Ню Йорк.

Предишната вечер Коко бе помогнала на Лесли да си опакова багажа. Таксито, което щеше да го откара на летището, щеше скоро да пристигне. Същия ден имаше работна среща на снимачната площадка, но той бе останал с нея до последната възможна минута. Трябваше да хване полета за Ел Ей в девет сутринта, а за целта се налагаше да тръгне от къщата в седем и половина. Лесли застана на прага и я целуна за последен път.

— Пази се — промълви той. — Скоро ще се видим. Ще ти се обадя по-късно веднага щом имам малка пролука в графика. А и след няколко дни ще си в Ел Ей — каза го, за да окуражи и себе си, и Коко. Не искаше да се разделят.

— Обичам те, Лесли — рече младата жена тихо, внезапно осъзнала, че той вече не принадлежи само на нея. Щеше да се върне в своя свят, където и други хора имаха права над него. Продуценти, режисьори, филмови компании, почитатели, агенти, приятели. Искаше или не, вече щеше да се наложи да го споделя с всички тях.

— Аз също те обичам — прошепна той, целуна я още веднъж и забърза към колата. Не биваше да изпуска самолета. Продуцентът бе предложил да изпрати частния самолет на компанията, но Лесли отказа. Щеше да пътува в бизнес класа. А след като Коко нямаше да е с него, нямаше защо да се тревожи как да я предпази от любопитни погледи.

Тя му махна, когато таксито потегли, а той й прати въздушна целувка, сетне колата се насочи към Дивисадеро, зави наляво и изчезна от погледа й.

Коко се върна в къщата, едва сдържайки сълзите си. Качи се горе и легна на леглото, където много скоро щяха да спят сестра й и Лиз. И без това тук нищо вече нямаше да бъде същото без Лесли. Накрая стана и облече пуловер и джинси. Трябваше да отива на работа. Ала мислите й изцяло бяха заети с Лесли. Имаше чувството, че някой е изтръгнал сърцето й.

Той й се обади от летището, когато Коко разхождаше големите кучета. Беше се задъхала от тичането, а Лесли тъкмо щеше да се качва на самолета.

— Не забравяй, че те обичам! — напомни й той.

— Аз също — усмихна се младата жена. Поговориха няколко минути, докато се настаняваше в първа класа и стюардесата го помоли да си изключи телефона.

А тя трябваше да продължи с обичайните си задължения и живота си, който сега й се струваше безсмислен без него. Питаше се как само допреди четири месеца смяташе, че е доволна и щастлива от ежедневието си. Вече не беше така.

Изведе всички кучета според графика, а в четири часа отиде в центъра. Трябваше да напазарува. Ако ще се среща с него в Ел Ей, трябваше да изглежда добре. От години не си бе купувала дрехи, с изключение на джинси и тениски. Остана в града чак докато магазините затвориха и когато се прибра у дома, микробусът беше пълен с пазарски торби. Беше купила и два куфара, където да ги побере. Искаше Лесли да се гордее с нея, като се видят в Лос Анджелис.