Даниел Стийл
Един ден, някога (6)

6

В края на юни бившата приятелка на Лесли спря да дава интервюта в таблоидите за него и да прави изявления във вечерните шоу програми. Дори бе забелязана на дансинга в един нощен клуб в Ел Ей, отпусната в обятията на добре позната рок звезда. Явно Лесли се бе отървал от нея, но не искаше да насилва късмета си. Тъй като не го бе притеснявала от седмици, той реши да отскочи до Лос Анджелис. Налагаше се да обсъди някои бизнес проекти с агента си и замина за два дни. Щом остана сама, Коко се почувства толкова самотна и изоставена, че изпадна в паника. Ето какъв щеше да бъде животът й без него. Осъзна колко много го обича и колко съсипана ще се чувства, когато той се върне завинаги в своя свят. Измисленият им живот не можеше да продължи дълго. Той беше известен актьор, а тя живееше в свят, който сякаш беше на светлинни години от неговия. Отново си помисли, че живеят назаем. Когато Лесли се върна, все още бе потисната и унила.

— Какво се е случило? Да не е умрял някой? — опита се да се пошегува той вечерта, когато се прибра у дома. Виждаше, че е разстроена и се питаше дали не е свързано с майка й. Тя бе запазила тайната за себе си и все още се измъчваше. Изобщо не му хрумна, че може да е разстроена заради него.

— Не, просто те нямаше и това ме накара да се замисля какво ще стане, когато наистина си тръгнеш.

Думите й го трогнаха. И той се чувстваше по същия начин. Постоянно мислеше за това и как да устроят общото си бъдеще. Искаше го повече от всичко.

— Никъде не е писано, че не можеш да дойдеш в Лос Анджелис с мен. Бихме могли да живеем там заедно.

Тя поклати енергично глава.

— Майка ми ще ме подлуди, папараците ще ни изядат живи, хората ще се ровят из боклука ни. Знам какво е, преживяла съм го. Спомням си историите ни татко за клиентите му. Не мога да живея по този начин.

— Нито пък аз — кимна той. Доби разтревожен вид. Мислеше, че тя никога няма да се съгласи да живее в Ел Ей, а той имаше нужда да е в този град, поне за част от времето.

— Но ти живееш по този начин. Това е твоят свят. Тогава бихме могли да живеем тук, а когато се наложи, аз ще пътувам. И без това през половината време съм някъде на снимки. А ти можеш да идваш с мен.

— Папараците няма да ни оставят на мира и там — възрази младата жена нещастно.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Коко? — сега вече изглеждаше изплашен. — Че не искаш да бъдеш част от живота ми? Че ти е прекалено трудно да се оправиш с папараците и предпочиташ да се разделим? — в гласа му прозвуча истинска паника и тя поклати глава.

— Не зная какво да правя. Обичам те, но не искам целият този боклук да съсипе живота ни.

— Нито пък аз. Другите хора се справят. Просто трябва да положим малко повече усилия. Поне ти не си във филмовия бизнес. Това ще ни помогне. В момента никой не ни притеснява и е по-добре да се насладим на отсрочката.

Досега наистина бяха имали късмет, а и бяха доста внимателни, когато излизаха. Той не ходеше да пазарува в центъра, нито в кварталните магазини. Пазаруваха в Сейфуей, при това късно вечер. Лесли винаги беше с тъмни очила и нахлупена ниско бейзболна шапка. Прекарваха уикендите в Болинас, където също не излизаха, освен да правят дълги разходки по плажа, когато беше пуст. Лесли не смееше да се появява на публични места. Това беше част от живота му. Беше стигнал дотам, че да се крие от една жена, а сега живееше с друга, опитвайки се благородно да предпази и нея, и любовта им, да попречи да се превърне в обществена клюка. Без съмнение това беше предизвикателство, но той добре познаваше опасностите, които криеше професията му. И докато никой не знаеше, че живее в Сан Франциско с нея, всичко щеше да е наред. Беше й го казвал многократно и засега имаше право. Ала и двамата знаеха, че това не може да продължи вечно и рано или късно и двамата трябваше да се изправят пред света и да понесат последствията — известен актьор, влюбен в обикновена жена. Точно от това се ужасяваше и ненавиждаше Коко, независимо колко много го обичаше.

— Аз просто не искам това да свърши — каза младата жена тъжно, — имам предвид сегашния ни живот.

— В бъдеще може и да не е така, но ние можем да се справим и да имаме личен живот. И това няма да свърши, ако не го искаме — завърши той упорито. — Всичко зависи от нас — след тези думи я целуна и отново й каза колко много я обича. Последното, което искаше, беше любовта им да приключи. Искаше да прекара с нея остатъка от живота си. В това бе напълно сигурен. Как щяха да го постигнат вече бе друг въпрос. Беше решен да се бори, каквото и да му струваше.

Лесли така и не нае апартамент в Ел Ей. Реши да остане в Сан Франциско с Коко до средата на септември, а дотогава имаше още два месеца. Снимките на следващия му филм започваха през октомври, а той трябваше да се яви за предварителната продукция и пробите на костюмите през септември. По график трябваше да снима десет дни в Ел Ей, а след това заминаваше за Венеция, където щеше да остане поне месец, а дотогава договорът за наем на къщата му щеше да е изтекъл. Засега не се нуждаеше от дом в Лос Анжелис. Имаше нужда единствено от Коко и живота, който споделяха.

За четвърти юли предложи да прекарат седмицата в Болинас и я попита дали не би могла да си намери заместничка за кучетата, за да могат да останат поне седмица на плажа. Тя даде на всичките си клиенти двуседмично предизвестие, а една от младите гей приятелки на Лиз заяви, че с радост ще се грижи за кучетата. Ерин беше мила жена и се нуждаеше от удобства. Прекара цяла седмица с Коко, за да свикне с работата. За пръв път от две години Коко щеше да отсъства цяла седмица от работа. Двамата с Лесли очакваха с нетърпение малката си ваканция. Когато пристигнаха в Болинас и разопаковаха багажа, Лесли имаше чувството, че цял живот е живял там. Дори взе един от леководолазните костюми на Иън и отиде да плува в океана, въпреки че се страхуваше от акулите. Но времето беше толкова прекрасно, а водата така топла, че не можа да устои. Коко се почувства малко странно да го види в познатия водолазен костюм. Тялото му беше малко по-различно и тя знаеше, че той не е Иън, но докато не свали маската си, сърцето й прескочи няколко пъти. В мига, в който видя усмихнатия Лесли, я изпълни безкрайно щастие. Осъзна колко много го обича. Иън винаги щеше да заема специално място в сърцето й, ала сега то принадлежеше на Лесли. Двамата се припичаха с часове на плажа, събираха раковини и разноцветни камъчета, ходиха на риболов, готвеха заедно вечеря, четяха, разговаряха, смееха се, играха карти и спяха на воля.

Той прекара известно време, надвесен над мотора на микробуса и за нейна изненада скоро след това двигателят мъркаше като котенце. Джеф идва няколко пъти, за да се консултира с него. Коко избухна в смях, когато Лесли се върна в къщата. Лицето му бе изплескано с машинно масло, а ръцете му бяха черни до лактите. Но той имаше доволния вид на малко момче, което цял ден си е играло на пясъка. Лесли наистина изглеждаше безкрайно щастлив.

За четвърти юли съседите им ги поканиха на барбекю и Лесли заяви, че иска да отидат.

— Ами ако някой те познае? — разтревожи се Коко. Досега бяха много предпазливи и усилията им бяха заплатени. Водеха идиличен и спокоен живот, необезпокоявани от никого.

— Съседите ти вече знаят кой съм и са много дискретни — звучеше прекалено уверен и сигурен, ала тя не беше спокойна.

— Но останалите може и да не са като тях.

— Ако стане напечено, винаги можем да си тръгнем. Може пък да е забавно да бъдем за малко част от местното зрелище — звучеше толкова въодушевено, че накрая тя се съгласи.

Отидоха по-късно и вече се бе стъмнило, така че се промъкнаха почти незабелязано и си взеха две бири. Лесли седна на един пън и се заговори с малко момче, което беше навярно на възрастта на Клоуи. Накрая майка му дойде, за да го вземе, и застина слисана в мига, в който съзря Лесли. Слухът се разпространи бързо сред гостите. Джеф не каза нищо, но на купона присъстваха поне петдесет души. Всички бяха възбудени, че самият Лесли Бакстър е сред тях и пие бира, но никой не помоли за автограф, нито го притесни с излишно внимание и накрая всички гости се успокоиха. Лесли проведе много приятен разговор с трима мъже за риболов, а децата направо го обожаваха. Той умееше да общува с хлапетата. Джеф погледна към Коко и й смигна, а после се приближи, за да си побъбрят.

— Твоят приятел ми харесва — отсъди Джеф просто. — Първия път, когато се срещнахме при кофите за боклук, малко се стреснах. Но той се оказа много мил, нормален, приятен мъж. Не е надменен и самовлюбен, както би се очаквало от такава звезда. А и ти изглеждаш щастлива, Коко. Радвам се за теб — Джеф беше искрено доволен за нея, както и от приятелството си с Лесли, завързано в задния двор.

— Благодаря ти — усмихна му се младата жена.

Той не я бе виждал такава от години, а самата тя не се бе чувствала по този начин никога досега. Толкова сигурна, толкова уверена, толкова в мир със себе си, удовлетворена от това, което прави и което е. Беше много зряло чувство и й харесваше.

— Ще те загубим ли? Ще заминеш ли за Ел Ей? — попита Джеф, а тя поклати глава.

— Не. Аз оставам тук. Той навярно ще пътува.

Джеф кимна, надяваше се нещата да се наредят.

Лесли смяташе след време да купи къща в града, след като връзката им стане публично достояние и те решат какво да правят. Няма да е толкова помпозна като къщата на Джейн — беше го обещал на Коко, — а нещо семпло и уютно като например стара викторианска постройка. Беше я уверил, че двамата пак ще прекарват доста време на плажа. За него щеше да бъде много по-лесно да пътува от Ел Ей до града. Все още беше твърде рано, за да се правят конкретни планове, но той имаше нещо наум. Беше готов на всичко, за да уреди съвместния им живот, да инвестира в бъдещето им време, усилия и пари. От нея се искаше да направи само малък компромис относно живота му на кинозвезда и времето, което ще му се наложи да прекарва в Лос Анджелис. Коко още се чувстваше леко замаяна, сякаш не можеше да осмисли случващото се с тях, двамата.

Останалата част от седмицата на четвърти юли измина гладко и без особени промени. Единствената промяна бе, че след барбекюто още неколцина души започнаха да го поздравяват на плажа, докато разхождаха кучетата си. Никой не го зяпаше, нито се опитваше да го снима или да извика журналисти. Хората уважаваха правото му на личен живот и усамотение, а той просто се сля с местната общност както всички останали. Ако търсеше място, където да се скрие, не би намерил по-добро.

Джейн и Лиз бяха в Ню Йорк от шест седмици, когато на Лиз й се наложи да замине за Ел Ей по работа във връзка с филма, който снимаха. Още не бяха намерили постоянен заместник на Коко. Въпросът изобщо не бе повдиган и Коко подозираше, че Джейн дори не се е опитвала да търси друг човек да наглежда дома и кучето й. Но тя беше щастлива да живее с Лесли и също не бе споменала нищо на сестра си. Лиз планираше да остане няколко дни в Лос Анджелис, но Джейн не можеше да напусне снимките. Лиз им се обади от Ел Ей, но нямаше причина да идва в Сан Франциско. Знаеше, че Лесли е още в къщата и двете с Джейн нямаха нищо против. Той беше компания за Коко, ако изобщо двамата си говореха, в което Джейн дълбоко се съмняваше. Тя смяташе, че за него е немислимо да се сприятели с момиче на нейната възраст, а и никога не би й хрумнало, че звезда като Лесли Бакстър ще прояви интерес към сестра й.

Един или два пъти Лиз бе намекнала противното. В крайна сметка и двамата бяха хубави, интелигентни, приятни хора, които живееха сами в една къща. Джейн тутакси отхвърли предположението.

— Престани да измисляш сценарии за сапунени сериали или ситкоми — присмя й се тя, искрено развеселена от идеята. — Лесли Бакстър никога няма да си има работа с жена, която развежда кучета, пък била тя и сестра ми. Повярвай ми. Тя не е негов тип — Джейн беше толкова непреклонна по въпроса, че Лиз не настоя. Но й се струваше странно, че макар бившето му гадже вече да не го заплашваше, Лесли продължаваше да живее в къщата им. Освен това тя уважаваше Коко много повече, отколкото сестра си. За Джейн Коко беше все още дете, при това непокорно и твърдоглаво. Но Лиз знаеше какво лежи под привидно кротката повърхност на по-малката сестра — нещо, което Джейн никога не се бе опитала да разбере. „Но може би Лесли го е направил“, помисли си Лиз.

Както винаги, когато беше в Лос Анджелис, Лиз отиде да посети майката на Джейн, която наричаше „свекърва по любов“. Тя изпитваше искрено уважение към Флорънс и се наслаждаваше на компанията и. Зарадва се, когато видя, че Флорънс е в отлична форма и изглеждаше по-добре отвсякога. От вниманието на Лиз не убягна, че тъкмо когато пристигаше и дома й в Бел Еър, оттам си тръгна млад мъж. Той й се усмихна, като мина покрай нея; изглеждаше на възрастта на Джейн. Качи се в сребристото порше, паркирано отпред на алеята, и потегли. Лиз нямаше представа кой е, но имаше странното чувство, че младият мъж възнамерява да се върне, след като тя си тръгне. Когато използва банята на Флорънс, видя на закачалката върху вратата да виси мъжки кашмирен пуловер, а в чашата имаше две четки за зъби. Каза си, че това е доста подозрително и се пошегува с нея по въпроса, докато по традиция двете отпиваха от чашите с шампанско в градината. Всички неприятни последици от последния й лифтинг бяха изчезнали и Флорънс изглеждаше с петнайсет години по-млада, а фигурата й бе по-слаба и стройна отвсякога.

— Мъжът, когото видях да отпрашва с поршето, да не е новият ти обожател? — подкачи я Лиз и остана смаяна, когато Флорънс пребледня и се задави с шампанското си.

— Аз… разбира се, че не… не ставай глупава… аз… аз… — Млъкна по средата на изречението, погледна към Лиз, после сведе глава и се разплака. — Моля те, не казвай на Джейн или на Коко… ние си прекарвахме толкова добре. Мислех, че е мимолетно увлечение, но вече почти година сме заедно. Зная, че няма смисъл. Той смята, че съм на петдесет и пет. Казах му, че съм родила Джейн на шестнайсет; знам, че звучи ужасно, но не знаех какво друго да кажа. Той е на трийсет и осем и осъзнавам, че навярно изглежда срамно, но аз го обичам. Обичах Бъз, докато бяхме женени, но той си отиде. А Гейбриъл е прекрасен човек и много зрял за възрастта си. — Лиз трябваше да си напомни да си затвори устата, докато се взираше слисано в свекърва си. Тя винаги беше по-нежна, внимателна и състрадателна от Джейн и Флорънс често й се доверяваше, но никога досега за нещо толкова интимно.

— Ако това те прави щастлива, Флорънс… — започна по-младата жена предпазливо. Не беше сигурна какво да каже, нито какви са мотивите на един мъж да се среща с толкова по-възрастна жена. Съвсем разбираемо това тревожеше Лиз. Освен това бе сигурна, че когато научат, Джейн и Коко ще припаднат. — С какво се занимава той? Актьор ли е? — приличаше на такъв и беше достатъчно красив, за да бъде. Външният му вид допълнително засилваше подозренията на Лиз.

— Той е продуцент и режисьор. Снима независими филми — спомена два, които се бяха радвали на значителен успех, така че мъжът поне не беше жиголо и не преследваше парите й. — Двамата прекарваме страхотно заедно. След смъртта на Бъз се чувствах толкова самотна, а момичетата вече не живеят тук. Не мога през цялото време да пиша или да играя бридж. Повечето от приятелките ми все още са омъжени, а аз винаги съм излишната — Лиз разбираше, че й е било трудно, много по-трудно, отколкото по-голямата дъщеря на Флорънс искаше да признае. А Флорънс все още бе достатъчно млада, за да общува с мъже, дори да има сексуални отношения, макар че Лиз беше толкова смаяна от чутото, че това бе последното, за което мислеше. А и беше сигурна, че Джейн едва ли ще иска да знае тези подробности. — Ще кажеш ли на Джейн? — попита Флорънс с паника в погледа и Лиз се замисли.

— Не и ако ти не желаеш — Флорънс не бе извършила престъпление, нито пък бе наранила някого. Не беше с помътен разсъдък, нито рискуваше здравето си. Имаше любовна връзка с по-млад мъж, по-точно с двайсет и четири години по-млад. Но, в края на краищата, каза си Лиз, защо пък да няма, по дяволите? Кои бяха те, че да я съдят или да й натякват, че греши? Да й забраняват? Или да я карат да се срамува и да се чувства зле за това, че е влюбена? При все това се боеше, че Джейн ще постъпи точно така. Тя можеше да бъде много груба и безчувствена. Лиз я обичаше, но бе наясно със слабостите й, недостатъците и капризите, а търпението и съобразяването с другите не бяха сред качествата й. — Мисля, че ти трябва да й кажеш — рече Лиз нежно.

— Наистина ли?

— Да — отвърна честно гостенката. — Когато си готова за това. Ако връзката ви е мимолетна, тогава не е работа на дъщерите ти. Но ако той има сериозни намерения и смята да бъде част от живота ти, съм сигурна, че има право близките ти да го опознаят, приемат и обикнат. Справедливо е и те да знаят какво се случва в живота ти.

— Мисля, че Джейн ще припадне — промълви нещастно майка й.

И аз мисля така — съгласи се Лиз, — но ще го преодолее. Тя няма право да ти казва какво да правиш с живота си. Ще й го напомня, ако това ще помогне.

— Благодаря ти — усмихна се Флорънс.

И при други случаи досега Лиз я беше подкрепяла и бе на нейна страна. Но и двете знаеха, че този път щеше да е много трудно.

— Аз не бих се тревожила за Коко — добави Лиз. — Тя е нежна душа и не е толкова критична като Джейн. Освен това и двете искат да си щастлива.

— Но едва ли искат да си имам млад любовник. В случая не са замесени пари — добави тя, за да увери Лиз и косвено Джейн. — Казах му, че той трябва да се ожени и да има деца. Но той е разведен и има двегодишно дете. Двамата сме толкова щастливи. Не мисля, че някога ще се оженим — завърши Флорънс извинително, все едно това бе нещо срамно.

— Знаеш ли, ако ти беше мъж — заговори Лиз, внезапно изпълнена с гняв и съжаление за тази жена, която очевидно се срамуваше и притесняваше толкова много, че предпочиташе да лъже дъщерите си, — щеше да се перчиш на всеки купон с момиче на половината на възрастта ти, ще я показваш като трофей на приятелите си, докато си пиете коктейлите край басейна в „Бел Еър“, изобщо няма да се срамуваш от децата си, а ще се хвалиш пред бръснаря, шивача, съседите си. Ако беше мъж, вече щеше да си женен и да имаш бебе. Всъщност, ако ти беше десет години по-възрастна, а той десет или двайсет години по-млад, но с разменени полове, щеше да се случи точно това и всички щяха да ти завиждат. Тъкмо това е отвратителното, този двоен стандарт. Това те кара да се криеш и да лъжеш и заради същия този лицемерен двоен стандарт, ако беше мъж, щеше да се качиш на покрива и да крещиш с все сила, та целият свят да чуе колко си велик. Флорънс, това е твоят живот. Само веднъж сме на тази земя. Прави това, което те кара да си щастлива. Преди да срещна Джейн, бях омъжена и навярно щях да си остана така завинаги. Не исках някой да знае или дори само да си помисли, че съм лесбийка. Исках да бъда уважавана, такава, каквато всички ме мислеха и одобряваха, и бях безкрайно нещастна. Най-доброто нещо, което съм направила в живота си, бе да напусна съпруга си и да заживея с Джейн. Най-после имах всичко, от което се нуждаех, всичко, за която бях копняла. И знаеш ли, ако Бъз беше жив, сигурна съм, че щеше да прави абсолютно същото с много по-млада жена — вдигна чашата си с шампанско, за да пие за жената, която беше нейна свекърва по любов, а не по закон. — Пия за теб и Гейбриъл, Флорънс. Да имате дълъг живот и занапред да ви очаква само щастие.

Няколко минути по-късно Флорънс се обади на любимия си и му разказа за разговора си с Лиз. Искаше да го запознае с нея, но Лиз заяви, че няма да е честно тя да се запознае с него преди Джейн. Приличаше й на заговор и знаеше как ще го приеме партньорката й. Обеща да се запознаят следващия път, когато се видят, след като Джейн и Коко научат за него.

След това си тръгна и двете жени се прегърнаха на вратата.

— Благодаря ти — стисна топло ръката й Флорънс. — Ти си толкова добър и честен човек. Дъщеря ми е много щастлива.

Аз също — усмихна й се Лиз, докато се качваше пъп взетата под наем кола с шофьор, която я бе докарала. Поеха надолу по алеята и видяха поршето да се връща.

Докато двете коли се разминаваха, Лиз свали прозореца си, усмихна му се и му махна. Младият мъж я погледна удивено, но също се усмихна.

„Добре дошъл в семейството“, помисли си Лиз по пътя към летището. Можеше само да си представи бомбата, която ще избухне, когато Флорънс събере сили да каже на Джейн. Лиз щеше да се постарае да смекчи удара, но познаваше Джейн. Щеше да бъде истински ад. Е, поне за известно време.