Даниел Стийл
Един ден, някога (5)

5

Когато се събуди на следващата сутрин, Коко се запита дали изминалата нощ не е била само красив сън. Беше сама в леглото и Лесли не се виждаше никъде. Младата жена лежеше, вперила поглед в тавана, замислена за него, когато той влезе в стаята, с увита около кръста кърпа, понесъл поднос със закуска. Между зъбите му стърчеше роза, която бе откъснал за нея от градината на Джейн. Тя седна в леглото и се втренчи слисано в него.

— О, Господи, ти си истински! — или поне се надяваше да е така. Нищо друго не желаеше по-силно. — А дори не бяхме пияни.

— Това би било доста неубедително извинение — каза той и нагласи подноса върху краката й. Беше направил овесена каша, портокалов сок и препечени филийки. Дори ги бе намазал с масло и конфитюр. — Бих приготвил гофрети, но Джейн ще ни убие, ако отново изплескаме кухнята й с кленов сироп — и двамата се засмяха при спомена за първата им среща. Отсега нататък това щеше да бъде тяхна любима шега. Коко видя с облекчение, че е още седем часът. Имаше на разположение още един час, който да прекара с него, преди да тръгне за работа. Искаше й се да останат през целия ден в леглото.

— Благодаря ти — промълви младата жена, леко засрамена, че й бе приготвил закуска, при толкова елегантно поднесена, както и от случилото се предишната нощ. Той прочете емоциите в очите й.

— Само искам да ти кажа нещо, преди да започнеш да се измъчваш със страхове. Никой от двама ни още не знае какво точно се случи помежду ни. Аз зная какво искам да бъде и се надявам да е така. Независимо че те познавам само от два дни, мисля, че зная коя си. Наясно съм също кой съм аз, какъв съм бил и какъв искам да бъда, когато порасна, ако това изобщо някога стане. Никога не съм лъгал съзнателно хората. Не ги манипулирам или подвеждам. Навярно понякога се държа зле, но не съм мръсник. Не се опитвам да ти замая главата, да се забавлявам с теб за известно време, а сетне да се върна в Холивуд с поредното завоевание в списъка си. Вече имах достатъчно. Не се нуждая от друго, най-малкото бих желал това да си ти. Не искам да си нещо мимолетно в живота ми. Обичам те, Коко. Зная, че сигурно ти звучи налудничаво, след като се познаваме само от два дни, но мисля, че понякога човек разбира кое е истинското, а аз съм сигурен, че в случая е точно така. Никога досега в живота си не съм се чувствал по този начин, нито съм бил толкова уверен. Мисля, че искам да прекарам остатъка от живота си с теб и това ми се струва също толкова откачено, колкото навярно и на теб. Просто искам да си дадем шанс. Не бива да се паникьосваме. Не се случва нищо, което да не можем да контролираме. Ние сме двама добри хора, които се влюбват един в друг. Нека превърнем това изживяване в романтична история и да се надяваме завинаги да остане такава. Може ли да го направим? — попита Лесли и протегна ръка към нея, а тя бавно му подаде своята. Той пое нежно пръстите й, целуна ги, а после се наведе и я целуна по устните. — Обичам те, Коко. Не ми пука, че си плажна скитница, развеждаш кучета или си дъщерята на най-известния агент в Холивуд и на най-продаваната авторка на романи. Обичам теб и всичко, което си. И ако имам късмет, може би и ти ще се научиш да ме обичаш — добави той и приседна на леглото до нея.

Тя се извърна към него със същия удивен израз в очите й, с който го бе гледала и предишната нощ.

— Аз вече те обичам, не защото си кинозвезда, а въпреки това, ако това изобщо има някакъв смисъл.

— Това е всичко, което искам. Останалото ще си изясним едно по едно, стъпка по стъпка — каза той със сериозно изражение. Никога досега не се бе чувствал по-щастлив в живота си.

Двамата си поделиха препечените филийки, а половин час по-късно Лесли стана, за да си вземат заедно душ. Когато Коко тръгна за работа, той се суетеше около нея като квачка, загрижена за пиленцето си. Тя му обеща да се върне за обяд, а той имаше да проведе няколко телефонни разговора. Искаше да се обади на агента си и да му разкаже какво се бе случило с бившата му приятелка в Ел Ей, къде се намира в момента, както и да предупреди пиара си, че тя може да се опита да предизвика скандал. Освен това трябваше да говори с агента по недвижими имоти и да поръча да му намери обзаведено ново жилище, докато договорът за наем на апартамента му изтече след шест месеца. Имаше с какво да запълни времето си, докато Коко се върне за обяд. А по-късно смяташе да се разходи из града и да направи някои покупки. Реши, че ще е забавно да излязат да вечерят някъде навън. Вече й бе казал, че иска да отидат в Болинас за уикенда. Усмихваше се, като си взимаше душ и се обличаше. Това бе много, много приятен живот, особено с Коко.

А тя се чувстваше като в мъгла, когато тази сутрин разхождаше кучетата на клиентите си. Цялото й същество преливаше от радост и любов, докато си спомняше хубавите думи, които й бе казал, страстните целувки, отмаляващата страст. Но в редките моменти, когато разумът надделяваше над чувствата, й беше трудно да повярва, че нещо толкова прекрасно може да продължи дълго, особено с мъж като него. Та той беше Лесли Бакстър! Накрая щеше да се върне в Холивуд, за да снима следващия си филм. Таблоидите щяха да са пълни с истории за него. Известни актриси ще се опитват да спечелят вниманието му. И къде щеше да бъде тогава Коко? В Болинас, да го чака да се прибере у дома? Защото нямаше начин отново да живее в Лос Анджелис. Дори и заради него. Пое дълбоко дъх, докато връщаше последните от сутрешните си кучета по домовете им, и си напомни и какво й бе казал. Стъпка по стъпка, едно по едно. Това бе най-доброто, което можеха да сторят засега. И, както бе казал Лесли, постепенно ще изяснят всичко. Но младата жена не искаше отново да изгуби любим човек, а щастливият край на тази история щеше да бъде много труден, като се имат предвид участниците. Когато се прибра със сандвичите, купени от деликатесния магазин на път за вкъщи, Лесли още беше на телефона. Говореше с агента по недвижими имоти за една обзаведена къща в Бел Еър, която се давала под маем за шест месеца, тъй като собственичката — прочута актриса — щяла да снима филм в Европа. Докато слушаше, Коко придоби разтревожен вид, а той се засмя, щом приключи разговора.

Не се стряскай още — успокои я. — Тя иска петдесет хиляди на месец. — Цяла сутрин бе мислил за нея и как да уреди нещата. — Знаеш ли, може би в крайна сметка ще остана да живея тук. Като Робин Уилямс и Шон Пен. Тях ги устройва, защо не и мен?

Коко кимна, все още донякъде в шок от ставащото между тях. Чистачката тъкмо си тръгваше, когато влезе в къщата. Те забравиха за сандвичите и се хвърлиха право в леглото. Любиха се, докато стана време тя отново да се връща на работа и да разходи следобедната си група кучета. Беше й много трудно на се раздели с него. А когато се върна в четири, Лесли още спеше дълбоко. Сутринта агентът му бе обещал да му изпрати няколко сценария и засега смяташе да остане в Сан Франциско с нея. Джейн го бе уверила, че може да остане колкото желае, а този следобед двамата решиха още да не й казват нищо. Искаха да запазят това чудо единствено за себе си.

Обади се и пиарът му. Актрисата, която го преследваше, бе направила изявление, че го е напуснала и не особено завоалирано бе споделила, че е гей. Лесли не го бе грижа. Имаше доста доказателства за обратното и думите й просто звучаха като приказката за „киселото грозде“. Всъщност изпита облекчение, че е казала на пресата, че тя го е напуснала. Това би могло да означава, че ще спре да го измъчва. Но все още не смееше да повярва. Смяташе да изчака, преди да се върне в Ел Ей.

Беше помолил Коко да направи резервация в някое тихо заведение на свое име. Тя бе избрала малък мексикански ресторант в Мичиган, където се надяваше, че няма да го познаят. Със сигурност никой не очакваше да го види там. И след като се любиха отново под душа, най-после успяха да се облекат и да напуснат къщата в осем.

Той хареса ресторанта още щом го видя и никой не им обърна внимание, докато не стана време за плащане. Жената на касата го бе зяпала през цялата вечер. Лесли плати в брой, за да не използва кредитни карти и тя го помоли за автограф, докато му връщаше рестото. Той се опита да замаже положението, но само след минути хората от близките маси се обърнаха, а сервитьорът бърбореше възбудено на испански. Без да даде автографа, който щеше да разкрие самоличността му, двамата се опитаха да се държат непринудено, когато си тръгнаха, но щом излязоха, веднага хукнаха към микробуса.

— По дяволите! — промърмори той, а Коко запали двигателя и потегли. — Надявам се, че никой не се е обадил на пресата. — Това бе част от живота, с която Коко никога досега не се бе сблъсквала лично. Животът му беше твърде сложен и това означаваше, че не биха могли да отидат никъде или трябваше да са много внимателни и изобретателни. След като толкова лесно го бяха познали в Мичиган, щяха да го познаят навсякъде, а нито един от двамата нямаше желание да става обект на журналистическо преследване. През останала част от седмицата си стояха у дома и правеха дълги разходки по плажа. В събота следобед, след като Коко разходи последните кучета, потеглиха за Болинас, за да прекарат уикенда там. Нямаха никакви проблеми с местните хора, а когато Лесли се натъкна на Джеф, пожарникаря, който живееше в съседната къща — двамата се засякоха, докато изхвърляха боклука, — той се втренчи за миг в Лесли, сетне махна и се усмихна широко. Подаде ръка, представи се и каза, че е щастлив да види, че Коко не е сама, а приятелят й е отседнал при нея. Явно много я харесваше и ценеше. Видяха го отново в неделя сутринта на плажа с кучето си. Размениха си няколко приятелски изречения, а той не даде вид, че е познал Лесли, нито пък направи някакъв коментар. Това беше малко, затворено общество, в което хората не любопитстваха излишно, но при все това се грижеха един за друг и всячески се подкрепяха. Лесли сподели, че е бил пожарникар доброволец, докато учил в колежа в Англия, и двамата мъже си поговориха за пожари, оборудване и живота в Болинас. След това преминаха на тема пожарникарски коли и изобщо всякакви автомобили. Откриха, че и двамата обичат да поправят коли и да се ровят из машинариите. Джеф и Лесли бързо се сприятелиха и си обещаха пак да се видят. Когато в неделя вечерта потеглиха отново към града, Коко и Лесли се чувстваха отморени и щастливи. А той отново спомена какво удоволствие му е доставило да бъбри със съседа й.

Коко постоянно се притесняваше, че рано или късно тайният им живот ще се разкрие, но засега никой не нарушаваше уединението им. Джейн знаеше, че той е още в дома й и, изглежда, нямаше нищо против. Тя редовно напомняше на сестра си да не му досажда и да го остави на спокойствие, а Коко я уверяваше, че точно това прави.

В края на втората седмица от съвместния им живот, се обади агентът по недвижими имоти на Лесли от Ел Ей и настоя, че трябва да замине, за да огледа няколко къщи и апартамента. Той дори още не бе решил дали си струва труда да отиде, но си помисли, че не е зле да се срещне с агента си, за да не би да плъзнат слухове, че се крие, задето е гей. Бившата му приятелка продължаваше да пръска отровата си, а в няколко таблоида се появиха крещящи заглавия с клюката, но в статиите нямаше нищо шокиращо.

— Искаш ли да дойдеш с мен в събота? — предложи Лесли. — Можем да пренощуваме в „Бел Еър“. — Хотелът се славеше със своята дискретност, а и без това никой не познаваше Коко.

— А какво ще правим с кучетата? — трябваше да се грижи не само за Сали, а и за Джак. Знаеше, че Джейн ще побеснее, ако го остави.

— Какво ще кажеш за съседите в Болинас? Не можем ли да ги оставим при тях?

— Джейн ще ме удуши, ако разбере — отвърна с виновен вид младата жена, но в същото време много й се искаше да замине с него. — Но бихме могли. Ще се обадя да ги попитам.

В крайна сметка и двамата им съседи се съгласиха да гледат животните, да ги хранят и разхождат по плажа, а единият предложи да ги закара в неделя вечерта в града, тъй като и без това щял да ходи на рожден ден там. Всичко беше уредено, както й бе казал Лесли, едно по едно, стъпка по стъпка. И наистина се бе получило. А двамата си пасваха като яйца с шунка.

Накрая от съображения за предпазливост отлетяха за Ел Ей с два различни полета, качиха се на две различни коли на летището, като предварително се бяха уговорили да се срещнат в хотела. Чувстваха се малко като в шпионски филм и никой не знаеше, че пристигат. Лесли бе отпътувал с по-ранен полет, за да огледа апартаментите и къщите, на които се бе спрял агентът му, преди Коко да дойде. Не му хареса нито един имот, а и желанието му да живее в Ел Ей съвсем се бе изпарило, след като Коко се появи в живота му. Засега се чувстваше щастлив в Сан Франциско, а Коко изпита огромно облекчение, когато й го съобщи в хотела.

Бяха отседнали в красив апартамент в „Бел Еър“ и никой не забеляза присъствието на Коко. Персоналът бе обучен да се справя в подобни ситуации с безупречна дискретност. Вечеряха в малка кръчма в Уест Холивуд, където предлагаха вкусна каджунска кухня, и се върнаха щастливи и сити в хотела. Наближаваше полунощ и те вървяха бавно през градината към апартамента си, когато видяха някаква двойка да се целува и държи за ръцете край езерото с лебедите, чиито води проблясваха меко на лунната светлина. Коко се усмихна, като видя двамата влюбени, и си помисли, че има нещо познато у тях, но пък в Ел Ей всички й се струваха познати. Или бяха прочути кинозвезди или хора, които искаха да приличат на тях. Понякога наистина беше забавно. Застаналата с гръб към тях жена изглеждаше добре — елегантна блондинка със стройна фигура. Беше в черна коктейлна рокля, обута в сандали с високи токчета. Кавалерът й беше красив и млад, в изискан вечерен костюм. Двамата се целуваха дълго, после, когато Лесли и Коко приближиха, се откъснаха един от друг и поеха забързано по една усамотена пътека, която явно водеше към апартамента им. В този миг жената се обърна. Вдигнатото й към спътника й лице се освети от лампите на алеята. Коко ахна.

— О, Господи! — възкликна тя и се вкопчи в ръката на Лесли.

— Какво има? Добре ли си? — тя поклати глава, застинала като вкопана в земята. Нямаше съмнение коя беше жената и след като го осъзна, хукна към апартамента им. Лесли я последва с разтревожено изражение. Коко изглеждаше изпаднала в паника и плачеше, застанала в средата на дневната. Лесли я прегърна, все още неразбиращ какво се е случило. Бяха видели само една двойка, която се целуваше край езерото с лебедите. Очевидно бяха гости на хотела и изглеждаха много влюбени. Но Коко се държеше така, сякаш е видяла призрак.

Тя се отпусна като замаяна на дивана. Явно беше в шок.

— Какво става? — попита той, седна до нея и обгърна раменете й. — Кажи ми, Коко. Познаваш ли онзи мъж? — питаше са дали не е някой стар любим. Знаеше само за Иън, но не бе изключено в живота й да е имало и други мъже.

В отговор на въпроса му тя поклати отрицателно глава, а сълзите продължаваха да се стичат по страните й.

— Не той… онази жена беше майка ми — отвърна със заекване младата жена, а Лесли бе толкова слисан, че в първия миг не можа да каже нищо.

— Онази жена е майка ти? Никога не съм я виждал отблизо. Много е красива — Коко не приличаше на нея, въпреки че притежаваше собствена красота.

— Той е наполовина на годините й — още не можеше да се съвземе.

— Е, не съвсем — опита се да я успокои Лесли, но нямаше съмнение, че мъжът беше доста по-млад от жената, а двамата изглеждаха много влюбени. Когато тя извърна лице, за да погледне спътника си, върху него бе изписано искрено обожание, а той явно й отвръщаше със същото. Беше много красив мъж, облечен в типичния за Ел Ей стил, със сравнително дълга коса и изразително и чувствено лице. Би могъл да е актьор или модел, или мъж, свързан със света на киното. За миг Лесли не знаеше какво да каже. — Доколкото разбирам, не си знаела за него.

— Разбира се, че не! Тя винаги е твърдяла, че след баща ми в живота й никога няма да има друг мъж. Сега разбираш какво имах предвид! — избухна внезапно. — Всички тук са мръсници! Всички лъжат, всички се преструват, дори и майка ми с вечните си нравоучения за морал, принципи и всякакви подобни дрънканици! Нарича ме хипи, неудачница и пропаднала ексцентричка, а самата тя каква е? — изрече последното почти с ненавист и Лесли потръпна.

— Може би просто една самотна жена — опита се да я успокои той. — На нейната възраст не е лесно да си сама. — Предположи, че е поне на шейсет, като знаеше възрастта на Джейн, но изглеждаше много по-млада. По-скоро приличаше на петдесетгодишна, а мъжът с нея бе доста по-млад, но това не го шокира. Двамата изглеждаха добре заедно и явно много щастливи. Ако връзката им носеше радост, какво лошо имаше в това? Но не го каза на Коко, която имаше вид, сякаш всеки момент ще стори нещо необмислено. Трябваше да признае, че самият той не би се зарадвал да види майка си в подобна ситуация, макар че тя беше по-възрастна и не толкова добре запазена, а и все още бе омъжени за баща му и двамата имаха спокоен и стабилен брак. Но майката на Коко беше по-млада, по-секси, по-добре облечена, вдовица и известна писателка. Мнозина мъже биха били щастливи да са с нея.

— Тя е на шейсет и две години и има повече пластични операции от някой нещастник със седемдесет процента изгаряния! Това просто не е честно! Как се осмелява да ми нарежда как да живея, след като тайно върши подобни неща? Баща ми никога не би й причинил такова нещо — но докато го изричаше, осъзна, че не е истина. Бъз Барингтън беше хубав мъж, който имаше слабост към красивите жени и двамата с майка й бяха преживели доста бурни моменти в младостта, когато бяха замесени негови по-привлекателни клиентки. Майка й винаги го следеше и го държеше изкъсо. И ако той бе овдовял, тя подозираше, че в животи му вече щеше да има някоя млада и красива жена. Просто никога не бе очаквала подобно нещо от майка си и определено не с мъж наполовина на годините й.

— Може би баща ти също щеше да си намери партньорка. Защо родителите ни трябва да живеят сами само защото на нас ни е неудобно да си ги представяме влюбени? Не ми се иска да го казвам, но майка ти също има право на личен живот.

— И какво си мислиш, че търси мъж на тази възраст от жена като майка ми? Секс? Той преследва парите й, връзките й, влиянието й — всичко, което идва със славата.

— Може би — съгласи се Лесли. Тя малко се бе успокоила и вече не плачеше. Но все още изглеждаше потресена. Явно за нея е било огромен шок да види майка си да се целува на лунна светлина, при това с доста по-млад мъж. Гледката бе разтърсила света на Коко, при това не за добро. — Пропускаш нещо — напомни й Лесли меко. — Любовта. Може би тя обича този мъж. Може всичко да не е чак толкова зле или порочно, колкото изглежда, въпреки разликата във възрастта.

Мъжете постоянно се влюбват в много по-млади от тях жени. Аз съм с тринайсет години по-възрастен от теб и никой няма да се шокира от това. Защо да проявяваме толкова закостенели стереотипи относно връзките? Ти явно нямаш проблем да приемеш, че сестра ти живее с друга жена, и уважаваш това, както и всички ние. Защо майка ти да не е с по-млад мъж?

— Не ми харесва да мисля за майка си по този начин — заяви Коко, както винаги честна към него и към себе си. Изглеждаше искрено разстроена.

— На мен вероятно също не би ми харесало — отвърна Лесли откровено. — Защо не я попиташ и да чуеш какво ще ти каже?

— Моята майка? Шегуваш ли се? Тя никога не казва истината. Поне не за себе си. От години лъже за пластичните си операции. Първо оперира гърдите си още докато баща ми беше жив. После коригира клепачите си. След това си направи лифтинг. После още един, една или две седмици след погребението, „за да се ободри“, както обясни. Господи, може би още тогава се е виждала с него!

— А може би не. Може би са се срещнали след това. Просто мисля, че не бива да съдиш прибързано и да си правиш заключения, преди да си говорила с нея. Така е много по-справедливо. Мъжът може да е негодник, може наистина да преследва славата и парите й, но може и да не е такъв използвач. Поне я изслушай. Те определено изглеждаха много влюбени.

— Тя е просто обсебена от секса! — възмути се Коко и го изгледа кръвнишки, а той се засмя.

— Мисля, че може да е наследствено, но не се оплаквам. Ако ти изглеждаш толкова добре на нейните години, ще съм щастлив като свиня пред пълна копаня. А дори не е нужно да си правиш лифтинг заради мен. Обичам те такава, каквато си, дори и цялата да се сбръчкаш — Коко притежаваше много по-естествена красота от майка си и бе по-вероятно да изглежда още по-добре с възрастта, но не можеше да отрече, че майка й е невероятно хубава за годините си. А ако бе вярна старата поговорка, че преди да се ожени, мъжът трябва да види майката на жена си, значи бе извадила голям късмет.

Като си легнаха, Коко все още не се бе успокоила напълно, продължи да се възмущава и когато следващата сутрин седнаха на закуска. Най-много я дразнеше това, че не можеше да разпита майка си, както бе предложил Лесли, нито да каже на сестра си, защото се намираше тайно в Лос Анджелис. Ако се обадеше на Джейн, тя щеше да разбере, че е оставила кучето й, а майка й тутакси щеше да поиска да узнае какво прави Коко в Ел Ей и защо не й се е обадила, че пристига. Напоследък в семейството им имаше твърде много тайни, особено от страна на майка им. Двамата с Лесли нямаше какво да крият, правеха го само за да го предпазят от лудата му, бивша приятелка. Връзката им не бе станала всеобщо достояние, за да не дадат храна на таблоидите, които без съмнение щяха да изпаднат в истерия, когато узнаят, и да запазят щастието си колкото е възможно по-дълго за себе си. Но засега устните на Коко бяха запечатани, а ръцете й вързани. Трябваше да запази невероятната пикантна клюка за майка си само за себе си, а това й струваше доста усилия.

Лесли и Коко отлетяха за Сан Франциско отново с различни самолети и се прибраха в къщата на Джейн с отделни коли. Но още щом той прекрачи прага, случката с майка й бе първото, за което тя заговори. Той разбираше, че още не се е съвзела от шока. През годините бе понесла доста натяквания от майка си за житейските си избори и сега искаше сериозно обяснение за това, което бе видяла. Не одобряваше нищо от сцената, на която бе станала неволен свидетел — целувките им, любовната им връзка, а най-вече възрастта на мъжа, с когото се бе забъркала майка й.

Джейн се обади същата вечер и по гласа на сестра си веднага усети, че нещо не е наред.

— Какво става? — тутакси попита тя. Коко звучеше така, сякаш се е карала с някого или се кани да го стори и Джейн настръхна подозрително. — Да не си се сдърпала с Лесли? Не забравяй, че той е мой гост.

— А какво съм аз, като изключим, че наглеждам къщата ти и разхождам кучето ти? Нищожество, което само трябва да изпълнява заповедите ти? — изстреля гневно Коко и Джейн млъкна смаяно от другата страна на линията.

— Е, извини ме. Просто не си изливай лошото настроение на моя гост, Коко. И не се опитвай да ми се правиш на умна. Той може да иска да остане за известно време в къщата, за да се скрие от онази лунатичка и пресата. Затова те моля да не вгорчаваш живота му с капризите си на разглезено хлапе! — винаги се държеше с Коко като с дете и последната забележка на сестра й едва не я разсмя.

— Ще се опитам да не вгорчавам живота му — отвърна тя с престорено надменен тон. Тя същото имаше тайна за пазене. Тази на майка й не беше единствената в семейството, макар че не виждаше нищо порочно или лошо в тяхната с Лесли. При все това те все още не искаха да казват на Джейн. Искаха да запазят идиличното си уединение, без да се съобразяват с реакциите и мнението на другите. Щом си го помисли, се зачуди дали и майка й не прави същото и кога смята да сподели тайната си с тях, ако изобщо някога го стори. Ако връзката беше само сексуална, нямаше да го направи, но ако беше сериозна, рано или късно щеше да говори с дъщерите си. Може би и двамата с Лесли смятаха да постъпят така. — Освен това аз почти не го виждам — изтъкна Коко, имайки предвид Лесли, за да приспи евентуалните подозрения на Джейн.

— Това е добре. Той се нуждае от тишина и спокойствие. В момента преживява доста труден период. Първо онази жена се опита да го убие, а след това разправя наляво и надясно, че бил гей.

— А такъв ли е? — попита по-младата жена невинно, като едва сдържаше смеха си. През последните две седмици постоянно получаваше сигурни и неопровержими доказателства за противното и неимоверно им се наслаждаваше. Двамата с Лесли си прекарваха страхотно в и извън леглото.

— Разбира се, че не е гей — тросна се Джейн. — Ти просто не си негов тип. Той излиза с много изискани и красиви жени, обикновено партньорки във филмите му, но невинаги. Струва ми се, че сред завоеванията му има доста английски аристократки и няколко европейски принцеси. По дяволите, та той е най-голямата кинозвезда в момента! И със сигурност не е гей — повтори тя. — Дори на времето се опита да ми се пусне. Този тип чука всичко, което се движи.

„Но не и теб“, беше подтекстът, който не убягна на Коко. Всъщност се почувства депресирана, когато затвори.

— Каза ли й? — попита Лесли и тя поклати глава.

— Не можах, заради кучето. Но тя каза, че чукаш всичко, което се движи, предимно и най-вече партньорките си във филмите — много по-изискани и красиви жени от мен — младата жена имаше вид, сякаш и бяха ударили шамар или наплескали по дупето.

— Тя е казала това? — изуми се Лесли. — И какво я е накарало?

— Попитах я дали си гей, за да приспя евентуални подозрения относно нас.

— Страхотно. И това беше отговорът й? Да, спал съм с някои от партньорките си, но това беше преди години. Тогава бях млад актьор. Отдавна се опитвам да имам връзки с истински жени, а не само с филмови звезди. А ти си единствената жена, която някога съм обичал истински. И не, не съм гей.

— Докажи ми го — нацупи се престорено тя и той избухна в смях.

— Е, щом настояваш — заряза разопаковането на куфара си и я бутна върху леглото. — Желанията ти са заповед за мен и щом искаш да ти докажа, че не съм гей, веднага ще се заема.

И след няколко минути го направи. После отново, отново и отново.