Даниел Стийл
Един ден, някога (10)

10

За двете седмици, които Клоуи прекара с тях, успяха да направят всичко, което й бяха обещали, дори преизпълниха програмата. Посетиха зоологическите градини в Оукланд и Сан Франциско, както и восъчния музей във Фишърмен Хуорф. Коко смяташе, че ще е доста страшен за Клоуи, но тя много го хареса. Ходиха два пъти в Чайнатаун и се разходиха на Саусалито. Гледаха филми, возиха се на въжен трамвай, а за уикенда се върнаха в Болинас и този път построиха още по-голям пясъчен замък. Коко я заведе във фабриката за играчки, където позволиха на Клоуи сама да си направи плюшено мече. Александър се сдоби с приятелка — женско мече с розова рокля, което Клоуи нарече Коко. Тя я показа с гордост на баща си, а последната вечер всички плуваха в басейна. Сетне Коко приготви вечерята. Беше направила торта с розова глазура и изписала името на Клоуи с шоколадови бонбони. Сладкарското творение беше килнато малко настрани, но детето много я хареса.

По време на вечерята Клоуи ги попита дали смятат да се оженят, но баща й беше доста уклончив. Отношенията им с Коко още не бяха стигнали дотам, макар че бяха засегнали темата с бебетата. Той все още се опитваше да я убеди да се премести да живее с него в Ел Ей, но засега безуспешно. Тя изпитваше отвращение и ненавист към родния си град, към начина на живот на хората там. Имаше да преодолеят още препятствия, преди да обсъдят евентуален брак, но той обмисляше идеята. Не искаше да казва нищо на Клоуи, тъй като се страхуваше по-късно да не се разочарова, ако нещата между него и Коко не се получеха. Клоуи обичаше Коко, тя й отвръщаше със същото, детето харесваше и кучетата.

— Все пак си мисля, че сестра ти може би е обратна — сподели тя замислено с Коко един следобед, — след като има такова куче. Момичетата имат пудели или пинчери, или малки пухкави кученца. Само момчетата имат кучета като Джак.

— Може и да си права — отвърна младата жена уклончиво. — Ще трябва да я попитам. — Не й се щеше да лъже Клоуи, но още не бе готова да й отговори. Не искаше, когато се върне при майка си, да обяви, че Коко има сестра лесбийка. Тя можеше да си помисли, че си е позволила твърде голяма волност да говори такива неща с детето й, въпреки че май самата Моника не се колебаеше да обсъжда и по-деликатни теми с дъщеря си. Но Клоуи беше нейно дете и тя имаше това право. Коко не желаеше да прекрачва някои граници, още повече че в това отношение самият Лесли беше много по-строг и по-традиционен. Двамата, изглежда, имаха сходни възгледи по много въпроси.

По време на гостуването на Клоуи имаха само едно малко недоразумение. Последната вечер момиченцето си изгори пръста, докато разтапяха бонбони с Коко, надвесени над печката. Тя се въодушеви твърде много и докосна нагорещената до червено вилица, опитвайки се да извади разтопената смес. Нададе писък и избухна в сълзи, а на пръста й се образува мехур. Коко реагира мигновено и го пъхна под студената водна струя, а Лесли, чул вика и плача на дъщеря си, нахлу с разтревожено лице в кухнята.

— Какво стана? — попита той, паникьосан от стичащите се сълзи по лицето на Клоуи. — Поряза ли се?

— Изгори си пръста — отвърна Коко, която бе прегърнала момиченцето и продължаваше да държи пръста му под студената вода.

— Нима си й позволила да си играе сама край печката? — викна той обвиняващо, а Клоуи тутакси се извърна към баща си. Сълзите й секнаха.

— Вината не е нейна! — наежи се тя, готова да защитава приятелката си, усетила недоволството му. — Тя ми каза да не пипам вилицата, но аз не я послушах — продължи Клоуи и се притисна в прегръдките на Коко, търсейки там топлина и утеха. — Вече почти ми мина — добави храбро, докато тримата оглеждаха малкия мехур.

Коко го намаза с балсам против изгаряне и му сложи лепенка, а Лесли я погледна виновно.

— Съжалявам. Беше глупаво от моя страна. Просто се изплаших, че се е наранила — беше ужасно да си помисли, че Коко е проявила небрежност, ала като чу сърцераздирателния плач на Клоуи, се уплаши много. Но сега виждаше, че Коко е не по-малко разтревожена от него, а и освен това се бе справила отлично при инцидента.

— Няма нищо — увери го младата жена и вдигна Клоуи от стола, на който тя седеше до мивката.

— Обичам те, Коко — промълви детето, обви ръце около талията на Коко и се притисна силно към нея, а Лесли се усмихна на двете.

— Аз също те обичам — прошепна Коко в отговор и се наведе, за да я целуне по главата.

— Може ли сега да разтопим още бонбони? — попита усмихнато момиченцето, вдигнало изгорения си пръст.

— Не! — извикаха двамата възрастни едновременно, а после се засмяха.

Лесли все още се чувстваше ужасно заради забележката си, но Коко разбираше страха и загрижеността за детето му.

— Какво ще кажеш вместо това да си хапнем сладолед? — предложи той, а Коко въздъхна с облекчение. Беше се изплашила, когато Клоуи се нарани, но детето отново изглеждаше щастливо и спокойно. След това тримата се разположиха удобно на голямото легло в спалнята, гледаха филм на големия екран и се наслаждаваха на последната си вечер заедно. Клоуи бе спечелила сърцето на Коко.

На другия ден и тримата бяха тъжни, когато Лесли ги караше към аерогарата. Коко едва не се разплака, като се сбогуваше с Клоуи. Предадоха билета й на служителя от летището, който трябваше да я изпрати до самолета й за Ню Йорк.

— Надявам се, че скоро пак ще ми дойдеш на гости — каза Коко и я прегърна. — Тук няма да е същото без теб — наистина го мислеше, а Клоуи кимна в отговор. Сетне се отдръпна и погледна със сериозно изражение към младата жена.

— А татко ще бъде ли тук, ако пак дойда на гости?

— Надявам се. Понякога. И двамата можете да дойдете по всяко време.

— Мисля, че двамата с татко трябва да се ожените — отново бе повторила това, което бе казала малко след пристигането си. Коко и Клоуи се бяха харесали почти мигновено и връзката помежду им бе укрепвала с всеки изминал ден.

— Ще го обсъдим — кимна Лесли и я прегърна силно. — Ще ми липсваш, маймунке. Поздрави майка си от мен и ми се обади довечера.

— Обещавам — рече момиченцето тъжно.

— Обичам те — промълви той и я прегърна за последно. В този момент обявиха полета й и тя се запъти към гишето за преминаване. Обърна се и им махна, щастливо усмихната. Продължи да им маха, а Коко й изпрати въздушна целувка, посочи към сърцето си, а сетне посочи към нея. Двамата с Лесли я гледаха, докато тя изчезна сред тълпата пътници и се насочи към изхода, стиснала билета си в ръка.

Лесли и Коко изчакаха самолетът да излети, в случай че полетът се отложи поради някаква причина. Чак когато се издигна във въздуха, поеха към колата оставена в гаража на летището. Първите минути и двамата бяха потънали в мълчание, замислени за Клоуи и празната къща, която ги очакваше.

— Вече ми липсва — обади се Коко тъжно на връщане. Допреди две седмици никога не бе живяла с дете, а сега не можеше да си представи живота без нея.

— На мен също — въздъхна спътникът й. — Завиждам на хората, които живеят с децата си. Моника е щастлива, че е през цялото време с Клоуи — но не можеше да си представи да е женен за нея. — Ако имам друго дете, бих искал да живея с него. Сърцето ми се къса, когато тя си тръгва или аз я оставям — изглеждаше тъжен през целия път до града и затова двамата решиха да отидат на кино, за да се поразсеят, а и не бързаха да се връщат в празната къща. Чувстваха се като две изгубени души.

Филмът бе динамичен екшън, с много насилие и за малко отвлече мислите им. Когато се прибраха у дома, Клоуи вече бе изминала половината път до Ню Йорк.

Коко отиде да поплува в басейна, а Лесли седна в кабинета, за да прочете сценария, който агентът му бе дал, и да реши дали да приеме предлаганата му роля. По-късно се събраха в кухнята и се взряха тъжно в остатъка от тортата, която Коко бе направила предишния ден за Клоуи. Беше им трудно да се отърсят от чувството за загуба и накрая Лесли направи по чаша чай и седна до масата с усмивка.

— Мога спокойно да кажа, че гостуването й беше пълен успех — рече той. Вече изглеждаше малко по-добре. — Прекарахме си чудесно.

— Нима е възможно човек да не се забавлява с нея? — Коко отпи от чая си. — Надявам се бебето на Джейн и Лиз след шест години да бъде поне наполовина толкова сладко — вече очакваше с вълнение появата му.

— Между другото, какво мислиш за предложението, Коко? — подхвърли Лесли нехайно. — За онова, да се оженим? — изглеждаше стеснителен като гимназист, като всеки друг нормален простосмъртен, а не като известна кинозвезда. — Аз самият смятам, че идеята е доста интригуваща — добави, преструвайки се на по-уверен, отколкото се чувстваше. Понякога звучеше много британски и това караше Коко да се усмихва. Скромността и самокритичността му бяха част от огромната му притегателна сила на екрана, както и в истинския живот. Тъкмо заради това го бе обикнала още от първата им среща, от сагата с кленовия сироп.

— Определено е интригуваща — отвърна Коко и му се усмихна. Очите й светеха от любов. — Но вероятно е малко прибързана. Смятам, че първо ще трябва да решим къде ще живеем и как ще се справим с това.

Последното не подлежеше на обсъждане за Коко. Двамата вече живееха заедно от три месеца в къщата на Джейн и това беше добро начало. Тя никога досега не се бе разбирала е някого толкова добре, дори с Иън. Ала най-голямата й тревога си оставаше неговата слава и какъв живот щяха да имат, ако живеят в Ел Ей. Тя искаше всекидневие далеч от публиката и любопитните погледи. Боеше се, че известността ще разруши любовта им. А ако скоро не намереха разрешение на проблема, връзката им нямаше бъдеще.

С изключение на този важен проблем, двамата с Лесли имаха само още едно малко несъгласие, свързано с кучетата, когато една вечер те нахлуха мокри в спалнята и скочиха върху леглото. Лесли заяви сърдито, че това е вече за четвърти път. С изключение на тази случка и с малката разправия за изгорения пръст на Клоуи, те се разбираха прекрасно. Обичаха да бъдат заедно, да живеят заедно. Тя се интересуваше от работата му и той обичаше да изслушва мнението й за сценариите, които му изпращаха. От своя страна Лесли уважаваше работата й, а Коко обожаваше дъщеря му. Единственият облак, засенчващ безметежното им щастие, бе славата му и как би се отразила тя на съвместния им живот.

Имаше неща, които двамата все още не знаеха един за друг — какви хора харесваха или какъв би бил съвместният им социален живот, тъй като живееха уединено и не се срещаха с никого. Никога не бяха пътували заедно, нито се бяха сблъсквали с някаква кризисна ситуация и тя не знаеше какъв ще бъде Лесли, когато е уморен и стресиран от снимките на някой филм. Но по отношение на обикновеното ежедневие си пасваха добре и се разбираха чудесно. И двамата бяха добри и състрадателни хора, които се уважаваха взаимно и се чувстваха добре заедно. Сериозно я тревожеше единствено, че Лесли живее в Лос Анджелис, плашеше я и стилът на живота там, но той, изглежда, бе готов на компромиси. Предложи да живеят в Сан Франциско или Санта Барбара, както и винаги когато имат възможност да прекарват известно време в Болинас. Дори бе склонен да обмисли преместването си в Ню Йорк. Лесли беше отговорен и разумен човек и в никакъв случай не желаеше да се налага. Изглеждаше като идеалния кандидат за съпруг, а и той бе сигурен, че тя е идеалната съпруга за него. На нея просто й беше нужно още малко време, за да помисли. Три месеца не й се струваха достатъчно дълго време, за да вземе решение, което ще повлияе на живота им от тук нататък. А статутът му на кинозвезда бе извор на неизбежни и постоянни предизвикателства, с които щеше да им се наложи да се сблъскат.

— Не съм сигурен, че най-важният проблем е къде ще живеем — каза Лесли тихо. Не искаше да я притиска, но вече не се съмняваше, че тя е жената на живота му. С въпроса си предишната вечер Клоуи само го бе подтикнала да се реши да заговори с Коко. — Не можеш да спреш да обичаш един човек или да го напуснеш само защото не харесваш града, в който живее.

— Не става дума за града, а за стила на живот, който е неизбежна част от работата ти — отвърна тя със загрижено изражение. Това беше единственото й притеснение. — Не зная какво означава да живееш с голяма филмова звезда, нямам представа за всички неща, които я съпътстват. Това ме плаши, Лесли. Пресата и папараците и цялото това напрежение и публично разголване на най-интимните ти тайни, всичко това съсипва живота на хората. Трябва добре да обмисля и да преценя. Не искам да проваля кариерата ти или живота си. Обичам нашия живот тук, но това е временна фантазия, нека си го признаем. Ние се крием. Когато стане време да излезем на светло, ще избухне експлозия, която ще се чуе навсякъде. А това ме плаши до смърт. Не искам да те загубя заради злонамереността и злобата на други хора, които ще се намесят в живота ни, а знам, че това е неизбежно.

— Тогава да започнем да казваме на хората и да видим какво ще стане. Защо не дойдеш с мен в Италия? Ще бъда във Венеция поне месец, а може и два. Можеш да останеш там с мен, ако намериш някого да те замести в работата ти. Ще си помислиш ли за предложението ми? А може би ще отскочим за няколко дни до Ел Ей и ще видим ефекта от съвместната ни поява — той беше готов да заяви на целия свят, че е влюбен в нея. Всъщност умираше да го видят с Коко, да сподели щастието си с цялата планета. — Обичам те, Коко — промълви нежно. — И каквото и да се случи, както и да реагира пресата, аз ще бъда до теб.

Тя му се усмихна през сълзи.

— Предполагам, че просто съм изплашена. Ами ако медиите ме намразят или направя нещо глупаво, което ще те провали? Никога досега не съм била обект на обществено внимание. Но зная какво са причинили журналистите на татковите клиенти. Не искам същото да се случи и с нас. Сега всичко е просто, но никога няма да бъде същото, когато се разбере за връзката ни — младата жена знаеше също, че можеха да разполагат само с две седмици, изпълнени с идилично щастие. След две седмици той се връщаше в Ел Ей, за да започне снимките на новия си филм. Оставаха им само броени дни. След това всичко щеше да излезе наяве. Лесли също го знаеше. Не можеше да го отрече и се тревожеше за нея. Тя беше затворен човек, обичащ простия, уединен живот, а той беше публична личност и живееше в свят, където бе много трудно да опазиш личния си живот, ако не и невъзможно. През последните три месеца бяха невероятни късметлии, но и много предпазливи. Но след като се върне в Ел Ей, а след това и по време на снимките във Венеция, всяко негово движение щеше да се следи от таблоидите и пресата. Коко имаше нужда да види всичко това, да го вкуси, преди да реши дали ще може цял живот да се подложи на тази диета.

— Нека да караме едно по едно, стъпка по стъпка — промълви той, когато мобилният й телефон иззвъня.

Беше Джейн, за да провери как вървят нещата. След бомбата с майка им тя се обаждаше малко по-често. Събитието донякъде бе сближило двете сестри. Лесли стана, заобиколи масата и целуна Коко, преди да излезе от кухнята. Самият той не бе намерил още задоволителни отговори на всички въпроси относно брака, а и знаеше, че на Коко ще й е нужно време, за да се приспособи към реалностите в живота му. Сега не изглеждаше толкова ужасена както в началото, но още не я бе убедил. Нямаше намерение да се отказва от борбата, но я остави да говори със сестра си насаме. Обаче имаше намерение много скоро пак да повдигне въпроса. Коко му беше благодарна, че не я притиска. И без това беше разстроена от скорошното му заминаване от Сан Франциско.

Коко попита Джейн как върви бременността й и тя й каза, че всичко е наред. Добави, че двете с Лиз били много развълнувани и все още не можели да повярват, че само след пет месеца в дома им ще има бебе. Коко също още не можеше да го възприеме. Никога не си бе представяла, че Джейн ще стане майка и още не можеше да го повярва. Смяташе, че я познава добре, но се оказа, че може би не е било достатъчно.

— Поне мога да ти кажа, че къщата ти ще е идеална за шестгодишно дете. Дъщерята на Лесли беше тук за две седмици и много й хареса. Много се забавлявахме — от другата страна на линията последва кратко мълчание; сестра й слушаше, без да коментира.

— Между другото, как мина? — попита накрая Джейн хладно.

— Страхотно. Тя е най-сладкото дете, което съм виждала. Надявам се, че ще имаш момиченце и то ще прилича на нея.

— Звучи сякаш тя е някакво чудо — отбеляза сестра й предпазливо. — Надявам се, че не е счупила нещо.

— Разбира се, че не е. Тя е отлично възпитана — тонът на Джейн изнерви малко Коко, особено след разговора с Лесли. Усещаше се, че говори прекалено много в опит да прикрие притеснението си. — Водихме я навсякъде — в зоологическата градина, возихме се на въжен трамвай, в Чайнатаун, Саусалито, в музея на восъчните фигури. Изобщо си прекарахме страхотно.

— Ние? Има ли нещо, което не си ми казала, Коко? — Джейн все още не можеше да повярва, че подозренията на Лиз са истина, но чутото внезапно я разтревожи. — Става ли нещо между теб и Лесли? — попита безцеремонно.

От страна на Коко последва дълга пауза. Би могла да я излъже, както досега, но си спомни за разговора си с Лесли отпреди малко. Беше време да излязат на светло, да престанат да се крият. И беше най-добре да започнат от семейството. За начало тя реши да бъде откровена с Джейн.

— Да — отвърна кратко. Нямаше представа какво ще последва. Навярно изумление, но може би и одобрение, след като Лесли беше приятел на Джейн. За пръв път сестра й не можеше да й натяква, че е неподходящ, че е от различен свят, както беше с Иън и с всички останали преди него. Но Коко отново грешеше.

— Да не си се побъркала? Имаш ли представа кой е той? Та той е една от най-големите звезди на планетата! Медиите живи ще ви изядат. За бога, та ти разхождаш хорските кучета в Болинас! Не си ли помислила каква бомба ще е това?

— Аз съм и дъщеря на Бъз Барингтън и Флорънс Флауърс, както и твоя сестра. Отраснала съм в този свят.

— И избяга от него, за да станеш хипи. Той е имал връзка с половината от най-изисканите жени на земята и с всяка жива кинозвезда. Та те ще те хапнат за закуска и ще те изплюят. Ти ще бъдеш срам за него. Как си могла да направиш нещо толкова глупаво? Помолих те да живееш в къщата ми и да се грижиш за кучето ми, а ти се чукаш с моя гост, който случайно се оказва най-прочутата световна кинозвезда? Какво си мислите и двамата? — беше жестока и не мереше приказките си и както винаги се нахвърли с цялата си злост върху Коко.

— Всъщност мислим, че сме влюбени — прошепна Коко. Мразеше сестра си и всичко, което й бе казала, но в същото време бе изпълнена с безкраен страх, че е права.

— Как можеш да си такава глупачка? Това е най-тъпото нещо, което съм чувала. Той ще те забрави пет минути, след като се върне на работа. Ще спи с поредната си партньорка и всичко ще бъде на първа страница на таблоидите, а ти ще станеш за смях, поредният трофей на колана му! Повярвай ми, познавам много добре Лесли Бакстър — точно в този момент той влезе в кухнята и видя отчаянието, изписано на лицето на любимата му. Мигом разбра какво е направила сестра й. Никога не пропускаше да я уязви и нарани. Въпреки че беше приятел на Джейн, Лесли знаеше, че тя може да бъде истинска кучка, най-вече към по-малката си сестра. Изтича и прегърна Коко през раменете, тя обаче се отдръпна от него и това го разтревожи. Досега никога не го бе правила.

— Ще видим какво ще стане, след като той се върне в Ел Ей — произнесе Коко загадъчно и Лесли излезе отново от стаята. Не искаше да се натрапва. Винаги беше учтив, почтителен и дискретен.

— Нищо няма да стане — сряза я Джейн грубо, — повярвай ми, всичко ще приключи в деня, в който си тръгне. И вече е. Ти просто още не го знаеш. Тази история няма бъдеще за теб. Сигурна съм, че той е невероятен любовник, но това ще е всичко, което ще получиш от него. За него ти си само една мимолетна авантюра, при това не особено ласкателна. Ще се срамува от теб — Коко искаше да й каже, че двамата току-що бяха говорили за брак, но не посмя. Думите на Джейн я нараниха, направо й прилоша. Но сестра й беше права. Тя се самозалъгваше, ако си мислеше, че ще може да се впише в света на Лесли. — Надявам се, че ще се осъзнаеш, ще се събудиш и ще слезеш на земята, Коко. Поне не се унижавай, като се влачиш след него. Когато си тръгне, остави го и не му досаждай повече. Изобщо не е трябвало да се забъркваш с него. Мислех те за по-умна или поне за жена е повече самоуважение, която няма да е поредният задник за расов жребец като него — думите й бяха обидни и жестоки, но Джейн често беше такава. Особено е по-малката си сестра. Винаги е била. Бременна или не, нищо не се бе променило.

— Много ти благодаря — Коко преглътна сълзите си. Искаше единствено да сложи край на това мъчение. — Пак ще се чуем — каза и натисна червения бутон за край на разговора, докато сълзите се стичаха по страните й. Нямаше да достави това удоволствие на Джейн да разбере, че плаче. Лесли влезе отново и я погледна.

— Какво, по дяволите, се е случило? Какво ти е направила тя сега? Харесвах сестра ти, но се кълна, че откакто те познавам, започнах да я мразя заради онова, което ти причинява. Тя винаги ми е била добра приятелка, но се отнася с теб отвратително и наистина ще я намразя! — възкликна Лесли разгневен.

— Просто недоразумения между две сестри — Коко се опита да защити Джейн, въпреки че тя за секунди можеше да я срине със земята. На Лесли му се искаше да направи същото с нея, той поне й беше достоен противник.

Коко хлипаше, обляна в сълзи, и той я взе в прегръдките си.

— Тя е права — промълви през сълзи младата жена. — Каза ми се, че се държа като лека жена и съм полудяла, че ще се срамуваш от мен, че съм само поредният трофей на колана ти, че си бил с най-красивите жени на света, че медиите ще ме изядат жива на закуска и ще ме изплюят и че всичко между нас ще е свършено в деня, в който си тръгнеш — изрече всичко на един дъх, покрусена от злостните думи на сестра си. Коко беше неутешима, а сърцето й бе разбито. В очите на Лесли избухнаха гневни пламъци.

— Кълна се, че ще убия тази жена! Откъде, по дяволите, тя ще знае какво ще направи пресата? И на кого му пука? Ти си прекрасна, красива, интелигентна почтена жена, най-милата и добрата на света и за мен е чест да бъда с теб! Мястото ми е в краката ти. Сестра ти не заслужава да лъска обувките ти! Тя е една злобна и жестока кучка! Ревнува те. Ти винаги ще бъдеш по-млада от нея. И пет пари не давам за всички глупости, които ти е надрънкала. Коко, нито една от тях не е истина. Нищо няма да свърши, когато си тръгна. За нас всичко тепърва започва. Искам да дойдеш с мен и смятам да кажа на целия свят колко съм щастлив, че съм с теб. Всички ще те харесат и обикнат. Попитай Клоуи — усмихна й се нежно той, взрян с безкрайна любов в очите й, — тя знае. А е много трудно да заблудиш едно дете, особено моето — всичко, което казваше, звучеше прекрасно, точно това искаше да чуе тя, но злобата на сестра й бе проникнала дълбоко, бе наранила душата й.

— Грешиш — настоя младата жена, но не толкова убедено, както преди. Лесли бе успял да заличи донякъде болката от думите на Джейн. — Може да навредя на кариерата ти — звучеше като наранено дете, винаги ставаше така, озовеше ли се близо до по-голямата си сестра.

— Не, ако те изгубя, кариерата ми ще пропадне, защото ще се превърна в безнадежден пияница — Коко се засмя през сълзи, но Джейн бе улучила в целта, бе изрекла всичко, от което Коко се страхуваше и което не искаше да чува. — Тя е чудовище! — заяви Лесли яростно. — Повече не говори с нея. Джейн трябва да се извини и на двама ни. Аз те обичам и само това има значение.

След няколко минути той я поведе нагоре по стълбите и я положи нежно в леглото. Измина още час, преди Коко да се успокои напълно, но му разказа всичко, което я мъчеше, изля всички страхове, които разяждаха душата й. С всяка изминала минута той ставаше все по-бесен. Помисли си дали да се обади на Джейн и да й каже какво мисли за злобната й и безсърдечна атака срещу сестра й, както и за липсата й на уважение и към двамата. Но реши, че не си заслужава и вместо това се съсредоточи върху Коко. Не даваше и пукната пара какво си мислеше Джейн за тях, двамата.

Накрая, след нежните му думи и целувки, Коко започна лека-полека да се отпуска и успокоява. Той й се усмихна и бавно свали дрехите й, а тя вдигна очи към него. Съвсем ясно си спомняше как сестра й я нарече „поредния задник за расов жребец“ и „мимолетна авантюра, при това не особено ласкателна“.

— Какво правиш? — попита тя тихо, докато той целуваше шията й, а горещите му устни я накараха да потръпне.

— Мисля да опитам да ти направя още веднъж онова отвратително нещо. Искам да съм сигурен, че го правя добре. Нужна е доста практика, за да се усъвършенства човек в тези неща — заяви той сериозно, а Коко се засмя. И когато свали и последната й дреха, вече не я бе грижа за думите на Джейн. Лесли беше любовта на живота й.