Даниел Стийл
Един ден, някога (13)

13

За голямо изумление на Коко, майка й се обади в осем часа на следващата сутрин, малко преди да тръгне за работа.

— Мили Боже, сега пък какви ги вършиш?

Коко нямаше представа за какво говори майка й. Беше се успала и бързаше за първите си клиенти.

— Тъкмо тръгвам за работа. Защо?

— Е, явно напоследък си правила и нещо много повече. В сутрешните вестници се мъдрят най-различни клюки за теб и Лесли Бакстър. Пише, че си прекарала заедно с него уикенда в Бел Еър и че си последното му завоевание. Кога се случи всичко това? — започна да я разпитва.

— През лятото — отвърна Коко предпазливо. Не искаше да го обсъжда с нея, нито да чува язвителни забележки, както от Джейн. Напоследък майка й изглеждаше по-смирена заради връзката си с толкова по-млад мъж, но тя си оставаше същата, каквато винаги е била. Някои неща никога не се променяха.

— Не мислиш ли, че той е прекалено висока топка за теб?

— Когато не е в Ел Ей, той е съвсем нормален човек.

— Когато са някъде другаде, те всички са като останалите. Или повечето от тях. Но, Коко, той е много, много голяма звезда, а ти не си. Накрая той ще се върне при своите. Ти навярно си като глътка свеж въздух за него, но това няма да трае дълго — предупреди я майка й, повтаряйки, макар и доста по-смекчено, думите на Джейн.

— Благодаря ти за доверието — отвърна младата жена хладно, — но в момента не мога да го обсъждам. Закъснявам за работа.

— Е, забавлявай се с него, но не го взимай на сериозно.

— Ти така ли се отнасяш към Гейбриъл?

— Разбира се, че не. Защо казваш подобно нещо? Ние сме заедно от година и изпитваме огромно уважение един към друг. Връзката ни не е само лятно приключение — отвърна тя обидено.

— Е, може би и нашата не е. Ще видим какво ще стане.

— Ще се окажеш с разбито сърце, когато те изостави заради някоя известна актриса. Освен това е твърде възрастен за теб.

Коко завъртя очи, докато я слушаше.

— Не мога да повярвам, че точно ти ми го казваш. Трябва да тръгвам, мамо.

— Е, просто бъди внимателна. Наслаждавай му се, докато е с теб.

И двете затвориха и Коко се качи разстроена в микробуса. Защо всички си мислеха, че той ще си поиграе с нея и ще я захвърли? Защо една кинозвезда също да не може да се влюби или да бъде нормален човек, да иска нещо повече от мимолетна връзка с поредната си филмова партньорка? Защо всички са толкова уверени, че тя не означава нищо за него? Реакцията им се основаваше на мнението им за нея, а не толкова за него. Че тя е толкова незначителна и невзрачна, че не би могла да значи нищо за него, че всичко ще свърши много бързо, защото тя не го заслужава. През целия ден беше потисната, а не можеше да говори с Лесли чак до късния следобед, защото той беше на срещи. Накрая й се обади в шест, обаче звучеше буквално като изцеден.

— Здравей, скъпа. Как мина денят ти? — попита той, а тя веднага му разказа за обаждането на майка си. Джейн също й бе позвънила, но Коко не вдигна.

— Всичко е толкова изтъркано — заговори на един дъх Коко. — Кинозвезда и невзрачна провинциалистка, която разхожда кучета. Майка ми се държа така, сякаш съм само един задник, при това единствено за временна употреба.

— Не се подценявай — възрази той с напълно сериозен тон. — Мисля, че си страхотен задник, при това за многократна употреба.

— О, я млъквай! — скастри го тя, но се усмихна за пръв път през деня.

— Не обръщай внимание на тези неща. Днес във вестниците има доста писано по въпроса. Включително и страхотна снимка как съм обгърнал задника ти с две ръце, докато те набутвам в колата. Мисля, че тази е любимата ми.

— И какво пишат? — разтревожи се Коко.

— В един от вестниците те наричат „моята последна красавица“. А друг те определя като мистериозното ми ново гадже. Обикновените неща. Не сме направили нищо лошо. Ти не си се проснала пияна на земята, нито пък аз. Не сме правили секс на публично място, макар че не е зле да опитаме. Просто пише, че си последната ми страст или настоящата ми забивка, или каквото и да е там. След като свикнат да ни виждат заедно, нещата ще се уталожат. В момента пикантната интрига е коя си ти и къде живееш. А след като не живееш тук, а аз скоро ще замина, всичко ще бъде наред — но какво щеше да стане, ако живееше там, с него? Всеки ден щяха да ги преследват. Точно заради това тя не искаше да се премести в Ел Ей. — Не се тревожи. Рано или късно щеше да се случи. Сега вече сме на показ и това е. Все едно да изгубиш девствеността си с пресата, боли само първия път и докато се държим благоприлично в обществото, всичко ще е наред.

Тя си помисли, че той е прекалено оптимистично настроен, но не искаше да спори с него. Мислите й все още бяха заети със случилото се, когато по-късно вечерта майка й се обади отново. Коко бе решила да не вдига телефона, но накрая все пак отговори. Майка й се обаждаше, за да й каже, че някаква репортерка й се обадила, за да я пита къде живее дъщеря й. Коко се запита дали не е същата от партито в къщата на продуцента, която я бе попитала дали не е дъщеря на Флорънс Флауърс. Лесли й бе казал, че в един от вестниците бил упоменат този факт. Майка й казала на секретарката си да отговаря, че Коко живее в Европа и е била в Ел Ей само за няколко дни.

— Много умно от твоя страна, мамо. Благодаря ти — наистина й беше благодарна, въпреки предупрежденията й, че няма да задържи интереса на Лесли много дълго.

— За малко ги отклоних от следата. Кога ще се видиш отново с него? — майка й бе любопитна как се развива връзката им.

— Този уикенд. В Болинас. Той заминава следващия понеделник за Венеция, където ще се снима филмът, и ще остане там месец или два.

— Това може да е краят на авантюрата ви. Той ще работи през цялото време с партньорката си, а ти ще си на хиляди километра далеч. Обикновено холивудските романси не оцеляват при подобни разстояния. Отсъствието пренасочва интереса им към тези, с които работят, а не към онези, които са оставили у дома. Това е нещо като проклятие за актьорите.

— Благодаря за утешението — рече Коко мрачно. Вече го бе чувала.

— Трябва да бъдеш реалистка, щом си решила да се обвържеш с някого като него — Коко искаше да я попита доколко реалистична бе тя по отношение на любовника си с двайсет и четири години по-млад от нея, но не го направи. Винаги бе уважавала майка си много повече, отколкото тя нея. — Коя е партньорката му във филма? — продължи да разпитва Флорънс.

Коко изреди имената на няколко актриси, сред тях и това на Мадисън Олбрайт.

— Вероятно тя ще бъде избраницата му — заключи майка й безжалостно. — Тя е великолепна. Никой мъж не би могъл да й устои.

— Благодаря ти, мамо — Коко отново се почувства депресирана и след като благодари още веднъж на майка си, че я бе скрила от пресата, затвори телефона.

Дълго лежа в леглото, замислена над думите й. На сутринта вече бе изпаднала в пълна паника заради партньорката на Лесли. Срамуваше се да спомене нещо пред него, но през цялата седмица бе нещастна и потисната. Когато разговаряха, тя не спомена нито веднъж за Мадисън. Едва се сдържа да не избухне в сълзи, когато той прекрачи прага на къщата в петък вечер. Отключи си с ключовете, които Джейн му бе дала, и завари Коко във ваната, с коса, увита в кърпа. Погледна я и лицето му се озари от широка усмивка. Свали набързо дрехите си и след секунди вече беше при нея, а тя му се усмихна.

— Ето това се казва посрещане — засмя се доволно той и я целуна. След минути вече се любеха. И въпреки страховете, които не й даваха мира през цялата седмица, прекараха прекрасна вечер. Сякаш той никога не бе заминавал. Всичко беше чудесно както винаги.

На следващата сутрин заедно с кучетата заминаха за Болинас. Времето беше разкошно за септември, дори по-топло, отколкото през цялото лято. Нощите бяха топли и меки, рядкост за това време на годината. А двамата бяха по-влюбени отвсякога. Нямаше никакви признаци, че той харесва Мадисън Олбрайт. Но все пак още не бяха заминали за Венеция. Ала страховете на Коко бяха изчезнали. Докато лежеше отпусната в прегръдките му на терасата в къщата й в Болинас, под отрупаното със звезди небе за нея нямаше съмнение, че Лесли е дълбоко влюбен в нея, така както и тя в него. Той й го бе повторил нееднократно и тя му вярваше. Нямаше причина да се съмнява. Той дълго я умолява да дойде при него във Венеция и тя му обеща, че ще го направи.

Беше донесъл със себе си всички изрезки със статиите за тях, излезли през седмицата. Имаше публикувани няколко техни снимки и без съмнение журналистите вече бяха по петите им.

В неделя сутринта, на закуска, говориха за това.

— Знаехме, че това щеше да се случи рано или късно — заключи Лесли философски. — Едно ново лице на сцената не може да не събуди интереса им. Те нямат друго занимание, освен да търсят клюки и пикантни истории.

— Аз не съм много интересна — възрази Коко, докато изучаваше снимките им във вестниците и отпиваше от чая си. — Ще видиш какво ще стане, когато някой им каже, че аз разхождам чуждите кучета. Това вече ще е истинска бомба — засега те се бяха съсредоточили върху това коя е майка й, което я правеше най-интересна. Коко вече му бе казала, че са се обаждали на Флорънс.

— Ти си много интересна! — той се наведе и я целуна. — Какво мислиш, че ще каже Джейн, ако й се обадят?

— Че съм хипи, шантава и пълна нула или още нещо, също толкова очарователно — отвърна Коко наскърбено.

— Ако каже нещо подобно, ще я убия! — заяви Лесли разпалено. — Знаеш ли, убеден съм, че тя говори така, защото ревнува — в очите му се появи тъга, а погледът му се зарея към океана. След малко се извърна към любимата си. — Сигурен съм, че я е яд, че ти си красива, че правиш това, което искаш, и че винаги ще бъдеш с единайсет години по-млада от нея. Мисля, че тя е достатъчно самовлюбена, за да го смята за лична обида. Може би те е ревнувала още като си била малко дете, но ти просто не си го осъзнавала. Не вярвам обаче, че отношението й има нещо общо с това, че си напуснала правния факултет или си се преместила да живееш в Болинас. Мисля, че това е само извинение.

Смятам, че я е яд на теб за всичко, което си ти, а тя не е, като започнем с това, че си по-млада. Ти си мила, добра, нежна, сърдечна. Хората те обичат. Джейн е твърда като кремък, трябва да е такава, за да стигне там, където е. Единственото топло и състрадателно у Джейн е Лиз. Тя би била непоносима без нея. Всички харесват много повече Лиз, както и теб. Навярно й е доста трудно да го преглътне. А като капак на всичко, докато стане на единайсет години, тя е била единственото и обожавано дете, преди ти да се родиш. И ти си й отнела тази привилегия. Струва ми се, че зад всичките тези глупости, които дрънка, зад всички нейни обвинения, се крие точно това — тя все още не ти е простила. Винаги те унижава и се държи към теб като с петгодишна.

Коко трябваше да признае, че в думите му имаше истина и те обясняваха отрицателното отношение на сестра й, откакто се помнеше. Теорията му звучеше съвсем логично.

— Най-лошото от всичко е, че когато съм с нея, аз наистина се държа като петгодишна. Тя ме плашеше до смърт, като бях дете. Винаги е заплашвала, че ще ме издаде на мама и татко, щом направех някоя дребна пакост, и се е отнасяла с мен като с робиня. И все още го прави — въздъхна Коко. — А аз й позволявам. Не зная защо изпитва такъв гняв към мен. Винаги е била любимката на мама, а татко смяташе, че е истинско чудо, особено като стана продуцент. Но дори и преди това беше на седмото небе от радост, когато тя се записа да следва режисура в Калифорнийския университет. Не мисля, че постъпването ми в Принстън го впечатли толкова. Смяташе го за старомоден и отживял. А аз отидох да уча, за да му доставя удоволствие, но мразех всяка минута от престоя си там. Сама се обрекох на провал. Исках единствено да получа магистърска степен по история на изкуството и да работя в музей. Но той ми заяви, че с такава професия няма да спечеля и петак, че е много глупава.

— Защо не го направиш сега? — предложи Лесли и очите му светнаха от въодушевление. — Това или да станеш ветеринар — подкачи я.

Тя обичаше кучета и се отнасяше с тях като с деца. Но той знаеше, че изкуството също я привлича. Малката й къща бе претъпкана с книги по история на изкуствата.

— И за какво ми е? Малко ми е късно да се връщам в училище.

— Не, не е. Ако те прави щастлива, защо не? Би могла да постъпиш в Калифорнийския университет, ако дойдеш да живееш в Лос Анджелис с мен. Или в Станфорд, или в Бъркли, ако се преместим тук — отново се опитваше да я убеди да живее с него. Щеше да бъде по-лесно да се установят в Ел Ей, но той беше готов да се премести в Сан Франциско заради нея.

— Може би — изглеждаше тъжна. — Винаги съм се интересувала от реставрация на произведения на изкуството. Когато бях в колежа, слушах лекции по тази специалност и бях запленена — досега не го бе споделяла с никого. Иън не се интересуваше от изкуство, а от живот сред природата, но тогава тя беше по-млада и това я устройваше. А баща й смяташе, че всяко академично образование, с изключение на правото е загуба на време.

— Защо да не се запишеш да следваш, а по-късно ще решиш какво да правиш? Може би няма да ти стане професия, но съм съгласен с теб, че е интересно — тя беше съвсем различна от семейството си, но за Коко беше очевидно, че въпреки това той я цени и уважава, докато те — не. Той я караше да се чувства по-уверена, повдигаше самочувствието й. А теорията му за Джейн намери отклик и у нея. — Щом се интересуваш от реставрация, Венеция е най-подходящият град за теб. Градската управа от години се опитва да запази сградите от разрушаване. Този град е истинско бижу.

Той вече бе посещавал Венеция, но тя не беше стъпвала там. Беше ходила във Флоренция и Рим, в Помпен и веднъж с родителите си с яхта на Капри, но никога не бе виждала Венеция.

— Няма да отида там заради изкуството — усмихна му се младата жена. — Ако дойда, ще го направя заради теб.

— Можеш да ги съчетаеш. А аз и без това ще работя през по-голяма част от времето. Ако ти харесват църкви, там има стотици, коя от коя по-хубави — звучеше ентусиазирано и тя му обеща, че щом Джейн и Лиз се върнат, ще замине при него. Все още не бяха решили проблема къде ще живеят или дали въобще ще живеят заедно, но малко по малко започваха да правят планове за бъдещето. Коко смяташе, че ако е писано, всичко ще се подреди някак си. Ако напусне Сан Франциско, ще трябва да приключи с бизнеса си. Баща й бе оставил достатъчно средства, за да живее удобно и без притеснения, но тя винаги се бе чувствала зле да харчи пари, които не си е спечелила сама. Развеждането на кучета се бе оказало много по-доходоносен бизнес, отколкото бе смятала в началото, а заплащането бе достатъчно да задоволи всичките й нужди. Дори бе спестила известна сума, която бе инвестирала успешно, и сега разполагаше с прилично състояние. Беше финансово независима. Разбира се, майка й и сестра й бяха натрупали много пари в кариерите си. Коко никога не бе печелила толкова, но и живееше значително по-скромно от тях.

Същия следобед Лесли на няколко пъти повдигна въпроса кога ще дойде във Венеция. Тя го увери, че ще е скоро, надяваше се да е след няколко седмици. Джейн и Лиз още не й бяха съобщили точната дата на завръщането си в Сан Франциско, но тя вече бе предупредила Ерин, че ще се нуждае от услугите й, когато замине. Искаше да остане с Лесли в Италия за една или две седмици, макар че той се надяваше да я убеди да остане по-дълго.

Върнаха се в града чак след като слънцето залезе. Шофираше Лесли, а Коко гледаше скалите и плискащия се океан, мислейки си какъв късмет има да живее тук. Не се чувстваше готова да си тръгне завинаги. През последните три години беше щастлива в Болинас. За нея щеше да е жертва да напусне уютния и спокоен крайбрежен рай. Там никой не я притесняваше, никой не нахлуваше в живота й. Когато беше в малката къща на плажа с него, наоколо нямаше журналисти, заради които да се тревожи. Беше тихо и уединено място, където се чувстваше в безопасност. Но знаеше, че без Лесли вече няма да е същото. Той бе станал част от живота й. А неговият свят бе на космическо разстояние от всичко тук. Питаше се дали в бъдеще ще могат да прекарват понякога малко време тук в почивките между филмите. На него му харесваше да идва на плажа през лятото, но все пак бе свикнал с големите градове и с много по-шумен и наситен със събития живот. Знаеше, че на един етап ще се наложи да се приспособи към неговия ритъм. Това бе неизбежно, кариерата му го изискваше. А засега тя нямаше кариера, само обикновена работа.

Вечерта си пуснаха един стар филм, който тя не бе гледала, и много й хареса. Лесли каза, че е класика и беше прав. Той имаше задълбочени познания върху историята на киното. Коко бе научила много от него. Не беше само красив актьор, звезда в комерсиални хитове, а изучаваше по-трудно разбираемите за масовата публика сериозни филми. Веднъж й бе признал, че е мечтаел, когато порасне, да стане като сър Лорънс Оливие, но знаеше, че никога няма да достигне великия актьор. Но поне искаше да е добър като него в този тип филми, които снимаше. Продуцентите го избираха за продукции, където изпъкваха най-вече чарът и външният му вид, ала той беше талантлив актьор и постоянно търсеше по-сериозни и дълбоки роли. Беше великолепен изпълнител, независимо от леките и неангажиращи образи, които пресъздаваше. Джейн много ценеше и уважаваше работата му. Той обичаше да се снима и в комедии и имаше вроден талант за това. Внасяше в тях чувството си за хумор и публиката ги обожаваше. Приемаше огромните хонорари, предлагани за развлекателните и по-леки филми. Беше трудно да се устои на такива пари, но в сърцето си винаги бе копнял да изиграе нещо по-сериозно и дълбоко.

Тази нощ и двамата останаха до късно: ядоха сладолед в кухнята и разговаряха за ролята му в новия филм. Той се опитваше да внесе нещо повече в образа и обсъди няколко идеи с Коко, които й се сториха доста интересни. Тя бе впечатлена от това колко дълго и упорито се подготвя той за ролите си. Попита го дали всички актьори правят така, а Лесли се засмя.

— Не. Само добрите — призна, че малко се тревожи за работата си с Мадисън. Беше чувал от други актьори, работили преди това с нея, че никога не си знаела репликите. Това щеше да затрудни изпълнението му, а с режисьора вече бяха имали няколко разногласия относно ролята му. Те имаха различен подход към характера, а сценаристът подкрепяше Лесли, което никак не допадаше на режисьора. Той имал голямо самочувствие и искал всички безпрекословно да се съгласяват с него. За Лесли снимките във Венеция се очертаваха като истинско предизвикателство. И той се надяваше на подкрепата й, когато отиде при него.

Към два сутринта най-после си легнаха, а той трябваше да стане в седем, за да хване самолета в осем. Когато се събудиха, се любиха набързо и взеха заедно душ. Лесли изяде припряно закуската си, целуна я страстно, преди да тръгне, и обеща да й се обади, щом пристигне, а тя му пожела късмет с новия филм. В момента, в който затвори вратата зад гърба си, къщата притихна и опустя. Стори й се още по-празна, като се прибра на обяд. Мразеше, че го няма, но в същото време съзнаваше, че ако смята да е част от живота му, ще се наложи да свикне с отсъствията му. Той почти винаги беше някъде на снимки. Налагаше се или да се примири с това, или да бъде постоянно с него, но това означаваше, че трябва да се откаже от работата си, дори от личния си живот. Страхуваше се да го направи и да живее в сянката му, ала той постоянно я уверяваше, че не иска подобна жертва от нея. Искаше двамата да са пълноправни партньори, а не тя да бъде само някакъв придатък или само приятна компания. За разлика от сестра й, която смяташе, че главната задача в живота на Коко е да задоволява дребните й нужди, сякаш тя е маловажна и незначителна личност, за каквато явно я мислеше Джейн. Коко смяташе, че Лесли беше прав предишния ден, когато каза, че появата на Коко в семейството е разстроила живота на сестра й и тя още не й простила за това и може би никога нямаше да го стори.

През нощта къщата беше мъчително тиха. Коко изгледа един от старите филми на Лесли, любимия й, надявайки се, че така ще се почувства по-малко самотна, но вместо това лицето му на екрана я накара да изпита по-голяма тъга. Толкова много й липсваше. Лежеше в леглото, загледана в образа му, и внезапно я осени мисълта в кого всъщност се бе влюбила.

— О, Боже — промълви на глас. Беше лудо влюбена в един от най-успешните актьори в света. Може и да не беше Лорънс Оливие, но в очите на доста от почитателите си беше дори по-велик. В главата й отекнаха всички думи, казани от сестра й, и се запита какво наистина си въобразява и какво прави този мъж с нея. Та тя беше никоя, просто една незначителна жена, която разхожда чуждите кучета и живее в барака в Болинас. Може би Джейн беше права. Обзе я отчаяние и Коко дълго плака, преди да заспи. Успокои я обаждането на Лесли късно през нощта. Вече бе пристигнал във Венеция и звучеше изтощен след двата дълги полета.

Коко се опита да му обясни какво чувстваше — ужасът да осъзнае кой е той и коя е тя.

— Това са пълни глупости! — отсече той, след като я изслуша. — Ти си жената, която обичам, и не го забравяй.

Но след като затвори, в главата й отново изникна единственият въпрос, който я занимаваше още докато гледаше филма. Докога? А ако Джейн беше права, какво ще стане, ако великолепната и неотразима кинозвезда заеме мястото й? Мисълта я накара да потръпне.