Даниел Стийл
Един ден, някога (12)

12

Самолетът излетя от Сан Франциско в десет сутринта. Приземи се на пистата на летището на Лос Анджелис в единайсет, а към обяд Лесли щеше да се срещне с нея в хотел „Бел Еър“. Каза й, че ще изпрати кола е шофьор да я посрещне. Надяваше се да прекара с нея два часа на обяд между две делови срещи, а след това трябваше да се връща на работа. Вечерта възнамеряваха да останат в апартамента. Но на следващия ден бе поканен да присъства на вечерята, давана от продуцента за целия екип и звездите. Лесли щеше да я вземе със себе си. Приемът щеше да се състои в къщата на продуцента. Предвиждаше се да бъде първата официална среща на изпълнителите във филма; в него участваха много звезди, но Лесли беше най-голямата. Това щеше да бъде и дебютът на Коко, която щеше да се появи като негова дама на толкова важно събитие. Беше си купила секси черна рокля за коктейли и великолепни нови сандали с високи токчета.

Колата и шофьорът я очакваха на летището, както Лесли бе обещал. След като натовариха багажа й, автомобилът се понесе към хотел „Бел Еър“. Коко се опитваше да не мисли какво може да се случи на следващия ден, а да се концентрира само върху предстоящата среща с любимия си. Питаше се дали тук ще бъде различен. Може би дори само след няколко дни раздяла всичко щеше да се е променило. Дали Джейн беше права? Това беше най-големият страх на Коко.

 

 

Този път бяха настанени в още по-голям апартамент. В езерото отново плаваха бели лебеди, а градината бе все така красива. Хотелът тънеше в покой, а апартаментът бе великолепен. Тя тъкмо се оглеждаше, за да види къде да оставят багажа й, когато вратата се отвори. Коко се обърна и видя сияещия насреща й Лесли. Той се страхуваше, че тя ще размисли и в последната минута ще отмени пътуването си. Втурна се към нея и с такава сила я прегърна, че едва не я задуши. Двамата приличаха на две отдавна изгубили се деца, които най-после се бяха намерили след войната. Изминалите четири дни бяха мъчение и за двамата.

— Мислех, че никога няма да дойдеш! — възкликна той и я притисна към гърдите си, сетне я отдръпна, за да я погледне. Тя изглеждаше много елегантна и сякаш помъдряла и пораснала за тези четири дни. Беше облечена в джинси, велурено сако и мек бял пуловер, подчертаващ фигурата й, а краката й бяха обути в секси обувки с високи токчета. Косата й падаше свободно по раменете, дълга и лъскава, а в ушите й блестяха малки диамантени обеци. Той никога не я бе виждал толкова издокарана и беше впечатлен от добрия й вкус и колко изискано изглеждаше. В Сан Франциско и двамата носеха обикновени дрехи дори когато излизаха да вечерят навън. Никога досега не бе виждал Коко толкова стилно облечена. — Леле! — възкликна той възхитен. — Ти си неотразима!

— Чувствам се като Пепеляшка на бала. Всеки миг може да се превърна в тиква.

— Е, ако го направиш, ти ще бъдеш моята тиквичка и аз ще те преследвам из цялото кралство с кристална пантофка в ръка — обувките й бяха марка „Лубутен“ и напълно оправдаваха славата си. Като човек, движещ се в обществото на изискани дами, той тутакси разпозна червените подметки. — Между другото и твоите обувки много ми харесват. — Беше изпълнен с възхищение и гордост.

Коко си помисли, че той е много красив. Носеше една от идеално скроените си английски ризи, шити по поръчка, джинси, мокасини от кожа на алигатор, а върху раменете си бе преметнал кашмирен пуловер. Беше се подстригал и се бе измил с шампоан с оцветител, за да прикрие няколкото сиви нишки в косата си. Сега изглеждаше по-тъмна отпреди. Беше точно онзи прочут Лесли Бакстър, когото тя стотици пъти бе гледала на екрана. Но очите му й казваха, че е неин и това беше всичко, което искаше.

Коко похвали разкошния апартамент, а Лесли й каза, че е знак на внимание от страна на продуцента.

— Той ми предложи за уикенда да отидем в къщата му в Малибу. Там е по-уединено оттук — беше се постарал да осигури всичко, за да е щастлива, както и да ги предпази от любопитни погледи. Наля две чаши шампанско. — За нашето бъдеще — вдигна тост Лесли и я целуна. Коко взе една огромна ягода и я поднесе към устата му, а десет минути по-късно бяха вече в леглото. Сякаш бяха изминали векове, откакто за последен път беше в обятията му, и двамата искаха да наваксат пропуснатото. Поръчаха си обяд в апартамента, а след това Лесли трябваше да бърза към студиото за друга среща, за да обсъди с режисьора последните поправки в сценария. Когато той излезе, Коко отиде да се изкъпе. Лесли обеща да се върне към шест.

Същия следобед Коко се обади на майка си и секретарката й съобщи, че пишела нова книга. Коко не каза, че е в Ел Ей, и прекара остатъка от следобеда в разходки из градината, после почете малко от книгата, която си носеше. Времето беше топло и приятно. Лесли се върна с един час закъснение в седем. Тази вечер останаха в стаята, поръчаха вечеря, гледаха телевизия и поговориха за срещата му. Той харесваше екипа и продуцента, познаваше режисьора и й обясни, че е с труден характер, но обикновено постига великолепни резултати. И преди беше работил с него. Сериозните снимки щяха да започнат във Венеция. Лесли се оплака малко от един от колегите си актьори и отбеляза, че Мадисън Олбрайт — актрисата, изпълняваща главната роля — е много хубаво момиче.

— Има ли за какво да се тревожа? — попита тя, докато лежаха на дивана в дневната на просторния апартамент, а той бе отпуснал глава в скута й. Коко галеше косата му, а той приличаше на дремещ котарак. Оставаше само да замърка от удоволствие. Толкова много му бе липсвала през последните четири дни.

— Няма нужда да се тревожиш за нищо и никого — увери я Лесли. — Аз съм този, който трябва да се тревожи, след като те видях как изглеждаше, когато пристигна — тя бе окачила новите си дрехи в гардероба и бе дала да изгладят черната й коктейлна рокля, за да е безупречна за партито в дома на продуцента на следващата вечер. Лесли още не й бе казал, че ще присъстват и журналисти. Не искаше да я плаши, макар че нямаше причина за тревога. Те щяха да знаят единствено, че е дамата му за вечерта. Чак след като ги засекат няколко пъти заедно, ще разберат, че двамата са гореща двойка и тя е новата му любов. Бившата му луда приятелка вече се бе сгодила, така че това бе минала история, и вече никой не се интересуваше от нея. Кратката им връзка бе типична за холивудските любовни афери, които идваха и си отиваха, макар че конкретно тази му бе причинила доста неприятности, но поне бе успял да попречи да се раздуха из пресата, въпреки изявленията и обвиненията й, че е гей. Всички вече бяха забравили за това.

Легнаха си рано, понеже на следващата сутрин имаше среща. Клоуи им се обади малко преди да заспят. Тя беше останала до късно с детегледачката, тъй като майка й бе излязла. Същия ден бе започнала училище и им разказа за първия си учебен ден. Заяви, че вече имала много нови приятели. Докладва на Коко, че нейната съименница — розовото мече — се чувства добре. Разговорът с нея припомни на Коко лятната им идилия.

Двамата с Лесли спаха като деца в удобното легло, а телефонистката на хотела ги събуди в седем часа сутринта. Лесли трябваше да бъде в студиото най-късно в осем и го очакваше дълъг ден. Каза й със съжаление, че няма да може да се видят за обяд, защото ще работят с режисьора до шест или осем вечерта. Лесли щеше да се върне в хотела, за да се преоблече и да отидат заедно на приема. Тя му обеща дотогава да е готова. Смяташе следобед да отиде на фризьор.

— Нали няма да ти е скучно, докато ме чакаш? — изглеждаше разтревожен по време на закуската. Изпи чаша кафе, за да се разсъни, а тя предпочете чаша чай.

— Не се притеснявай, всичко ще е наред — усмихна му се младата жена. — Ще обиколя някои магазини и ще отида в музея — все пак бе родена и отраснала в този град и го познаваше. Тук имаше стари приятели, с които би могла да се види, но нямаше желание. Идваше толкова рядко, че през годините бе изгубила връзка е тях. А и животът й бе доста различен от този на съученичките й, една част от които се бяха превърнали в типични домакини от Бел Еър или се занимаваха с шоу бизнес като актьори, актриси или продуценти. Тя бе една от малкото, които бяха напуснали Ел Ей. Повечето от тях обожаваха града.

Лесли я целуна за довиждане и тръгна, защото колата с шофьора вече го чакаше. Коко си взе душ, облече се и напусна хотела в десет. Никой не й обърна внимание, тъй като още не можеха да я свържат с Лесли. Все още беше една от многото анонимни граждани, така че можеше да си позволи да обиколи на спокойствие магазините по Мелроуз, да обядва в ресторанта на Фред Сегал, а после да посети „Музея на изкуствата“ в Лос Анджелис. В четири влезе във фризьорския салон на хотела и накрая в шест се прибра в апартамента. Разполагаше с достатъчно време, за да се изкъпе и облече, преди Лесли да се върне. Той се появи точно в седем. Изглеждаше уморен и носеше разръфания сценарий, изпъстрен с безброй бележки. На следващия ден щяха да получат новия сценарий с нанесените промени. Имаше да научи доста дълги и твърде сложни реплики.

— Как мина денят ти? — попита той, след като я целуна. За него бе огромна радост да я види след тежкия и изморителен ден. Тя беше неговото тихо и уютно пристанище, където да си отдъхне и почине след напрежението на работния ден. Харесваше му да е част от нормалния му живот. Това беше всичко, за което мечтаеше и за което още не смееше да се надява.

— Беше забавно — отвърна Коко. Изглеждаше отпочинала и щастлива, а той се усмихна и я огледа с възхищение. Тя беше по прашки и черен дантелен сутиен, с диамантени обеци и обувки на високи токчета. Косата й бе дълга и блестяща. Смяташе да облече роклята в последната минута, за да не я измачка.

— Много хубаво одеяние — подкачи я той, докато изпиваше с поглед дългите й стройни крака и идеалната й фигура. Смяташе, че изглежда фантастично. Във фризьорския салон й бяха направили маникюр и педикюр. Хубавото момиче, което разхождаше кучета в Сан Франциско и в което се бе влюбил, сега се бе превърнало в красив лебед. Обичаше оригиналната версия, но трябваше да признае, че харесваше и тази.

Втурна се към банята, за да си вземе душ и да се избръсне, и след няколко минути се появи свеж, с още мокра коса, ухаещ на одеколон. Закопча копчетата на безукорно бялата риза, обу черни панталони, черно кашмирено спортно сако и мокасини от крокодилска кожа. През това време Коко облече черната коктейлна рокля. Беше секси, но не и вулгарно предизвикателна — с достатъчно дълбоко деколте, за да загатне извивката на гърдите, но в същото време изискано дискретна. Изглеждаше красива и спря дъха му, докато двамата се изпиваха с погледи. За пръв път щяха да се появят заедно в света на Лесли.

— Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал — промълви той, неспособен да откъсне възхитения си взор от нея, когато напускаха стаята.

Коко стискаше под мишница малка черна, сатенена чантичка. Всичко в нея бе стилно и подчертаваше красотата й. Лесли я хвана под ръка и се запътиха към алеята, където ги очакваше колата. Изведнъж блесна светкавица на фотоапарат. Коко се сепна за миг, но бързо се овладя и двамата влязоха в колата. Тя не каза нищо, Лесли я потупа нежно по ръката и продължиха да си бъбрят до дома на продуцента.

Спряха пред разкошно имение, пред чийто главен вход стояха прислужници в ливреи, за да паркират пристигащите коли. Очевидно щеше да бъде много по-голям и бляскав прием, отколкото очакваха, но във филма участваше цяла плеяда големи имена във филмовия бизнес. Отвън нямаше папараци и Лесли въздъхна с облекчение и побърза да я поведе навътре;. Озоваха се в мраморно фоайе с величествено изпита стълба. По стените висяха картини, достойни за Лувъра. Имаше две платна на Реноар, едно на Дега и още едно на Пикасо. Влязоха в огромен салон, където множеството се тълпеше пред красивите антики и безценни произведения на изкуството. Продуцентът ги приветства топло и целуна Коко по бузата.

— Много съм слушал за теб — усмихна й се той. — Познавах баща ти. Той дълги години беше мой агент. Познавам също и майка ти, и сестра ти. Ти идваш от семейството на холивудски легенди, скъпа моя.

Докато той говореше, Лесли се усмихваше на една възхитителна жена, която приближаваше към тях, и Коко мигом я позна. Беше Мадисън Олбрайт, изпълнителката на главната роля и партньорка на Лесли във филма.

— Мади, бих искал да ти представя Коко — рече Лесли, а домакинът им изчезна в тълпата, за да посрещне новопристигналите гости.

— През цялата седмица не е спрял да говори за теб — заяви Мадисън с усмивка. Носеше джинси, сандали с високи токчета и широко горнище, украсено с изкуствени диаманти. Имаше невероятна фигура и дълга руса коса. Беше на възрастта на Коко, но изглеждаше на осемнайсет с огромните си очи и безупречна кожа.

Двете жени си поговориха няколко минути, а Коко се опита да не се впечатлява прекалено от присъстващите на приема. Напомни си, че в дома на баща си се е срещала с много влиятелни и известни хора, но все пак оттогава бе минало доста време. Чувстваше се много по-нервна, отколкото изглеждаше. Но Лесли не се отдели нито миг от нея, представи я на всички, а през по-голяма част от времето ръката му обвиваше талията й.

Преди да поднесат вечерята, сред тълпата се появиха неколцина журналисти, сякаш изникнали от въздуха, и започнаха да снимат големите звезди. Лесли беше начело на списъка им. Една репортерка погледна заинтригувано към Коко и повдигна вежди. Обърна се към Лесли и зададе въпроса, чийто отговор несъмнено би заинтригувал почитателите му.

— Нова жена в живота ти?

— Не е толкова нова — засмя се актьорът. — Познаваме се отдавна. От години съм приятел на семейството — отвърна, без да отделя длан от талията й. Усети, че Коко трепери и взе ръката й в своята.

— Как се казва? — продължи да разпитва репортерката.

— Колет Барингтън — отвърна Коко, представяйки се с пълното си име.

— Да не си едната от дъщерите на Флорънс Флауърс? — жената продължи да драска с бясна скорост в бележника си.

— Да.

— Чела съм всичките й книги и много харесвам филмите на сестра ти — усмихна се хищнически репортерката и заприлича на баракуда. Коко добре познаваше този тип. — Чия рокля носиш?

Коко искаше да отвърне „моята“, но знаеше, че е длъжна да играе по правилата. Беше се съгласила да дойде с Лесли и трябваше да се държи, както се очакваше от неговата придружителка. Поне това му дължеше.

— На Оскар де ла Рента.

— Много е сладка — отбеляза репортерката, а сетне се извърна към Лесли, докато фотографът ги снимаше. — И така, Лесли, това нещо сериозно ли е, или какво? — „Какво“ в случая означаваше поредното хубавичко лице.

— Госпожица Барингтън бе достатъчно любезна, за да се съгласи да ме придружи тук тази вечер, което е достатъчно изпитание за всяка цивилизована личност — отвърна Лесли и отправи към жената една от прочутите си ослепителни усмивки. — Не мисля, че трябва допълнително да проваляме репутацията й.

Репортерката се засмя и изглежда, обяснението я задоволи за момента.

— Кога заминаваш за Венеция? — смени темата тя.

— Следващата седмица — знаеше всички подходящи отговори и как да отбягва неудобните въпроси.

— Вълнуваш ли се, че ще работиш с Мадисън Олбрайт?

— Изключително много — отвърна той с преувеличен възторг и репортерката отново се засмя. — Имам предвид горнището, което е облякла. Всички онези изкуствени диаманти биха заслепили всеки мъж, даже да го ослепят — изрече игриво, сетне доби сериозен вид. — Тя е прекрасна актриса и за мен е чест да работя с нея. Сигурен съм, че ще се справи блестящо с ролята си.

— Късмет с филма — пожела му журналистката и се запъти към друга знаменитост. Зададе подобни въпроси на останалите, както и десетината други журналисти, допуснати до бляскавия прием на продуцента. Всички бяха старателно подбрани, с цел да се извлече максимална изгода от публикациите им.

Лесли прошепна на Коко, че всичко прилича на цирково представление. Фотографите щракаха усърдно. Направиха няколко снимки на Лесли и Коко, както и само с него, а трима пожелаха да го снимат с Мадисън. След това репортерите и фотографите бяха любезно отпратени и вечерята бе сервирана по масите край басейна. Всяка маса бе украсена с орхидеи, а във водата плаваха още стотици от екзотичните цветя. Лесли я погледна внимателно, докато се настаняваха.

— Добре ли си?

Тя се бе справила фантастично с представителите на медиите, държанието й бе премерено, едновременно мило и любезно. Не даде никаква конкретна информация за нищо, освен за роклята си. Беше огромно облекчение да е с някого, който не му се подмазва или не го целува непрекъснато, нито се е обвил около него като змия, както правеха повечето актриси, с които бе излизал, за да се възползват от известността му. Коко не се състезаваше с него за светлината на прожекторите, нито демонстрираше по-голяма близост, отколкото съществуваше помежду им, за разлика от всичките му досегашни партньорки. Но в същото време беше толкова елегантна и спокойна, че не можеше да се разбере дали е само дама за вечерта, или нещо повече. Лесли й бе благодарен за дискретността и такта. Докато я наблюдаваше, осъзна, че подобни ситуации не са новост за нея и Коко се бе представила отлично, много по-добре, отколкото самата тя вярваше, че е способна.

— Добре съм — усмихна му се младата жена. Вечерта щеше да е идеална, ако нямаше журналисти и фотографи, но някои неща не можеха да бъдат избегнати. Подозираше, че ще присъстват на приема, но не се бе осмелила да го попита. Не искаше да се напряга допълнително.

— Ти беше великолепна — прошепна Лесли, после я запозна със сътрапезниците им, повечето от които бяха актьори във филма с половинките си.

Беше прекрасна вечер и Лесли и Коко благодариха на сбогуване на продуцента и съпругата му. Бяха сред първите, които напуснаха приема. Лесли смяташе, че достатъчно е уважил колегите си, а и виждаше, че Коко е уморена.

Отвън чакаха четирима фотографи, за да снимат тръгващите си гости. Те скочиха към Лесли; той им се усмихна, без да трепне, стиснал ръката на Коко.

— Как се казва тя? — извика единият.

— Пепеляшка! — отвърна актьорът. — Внимавай, защото може да те превърне в мишка — подметка шеговито и влезе в лимузината, придърпвайки Коко. Захлопна вратата и колата потегли, а Лесли въздъхна облекчено и я погледна. — Може би ще се зарадваш, скъпа, ако ти призная, че и аз мразя подобни вечери. Те са по-тежки и от работата ми. Имам чувството, че лицето ми ще се разпадне, ако се усмихна още веднъж.

— Ти беше фантастичен — погледна го с горда усмивка Коко.

— Както и ти. Много ли ти беше неприятно? — загрижено попита той.

— Не — отвърна младата жена честно, — всъщност колкото и да е странно, се забавлявах. Особено когато не посещавам често подобни сбирки. Мадисън е прекрасна — подхвърли тя, опитвайки се да не издаде тревогата си, но сърцето й се бе свило. Много добре си спомняше всичко, което й бе наговорила сестра й за партньорките му във филмите, с които скоро се озоваваше в леглото.

— Мисля, че ти си много по-красива от нея. Изглеждаше вулгарна в онази блуза. А новите й гърди са с четири размера по-големи. Кълна се, че от последната ни среща са се увеличили два пъти. Ти си много по-хубава и елегантна от нея. И аз бях много, много горд с теб — завърши той и си личеше, че е искрен. — Благодаря ти, че се подложи на това изпитание заради мен.

— Хубаво ми е да съм с теб — промълви младата жена. Дори нямаше нищо против представителите на медиите. — Ако винаги е така, мисля, че ще мога да се справя.

Не му се щеше да го признае, но не искаше и да я лъже.

— Става много по-лошо от това. Тази вечер се държаха много прилично, иначе щяха да бъдат изхвърлени незабавно, а можеше да има и по-лоши последици за тях — усмихна й се отново, когато пристигнаха пред хотела. Слязоха и бързо се отправиха към апартамента, в случай че някой фотограф се мотае наоколо, но никой не ги последва. Понякога Лесли се придружаваше от бодигардове, но не и тази вечер. Всичко беше под контрол и мина без сътресения.

Лесли свали сакото и обувките си и се изтегна на дивана. После си спомни за нещо, което продуцентът му бе дал, и го извади от джоба си, за да й го покаже.

— Това са ключовете от къщата в Малибу. През уикенда ще е на наше разположение — обяви тържествено и ги хвърли на масичката. Беше петък вечер и той се надяваше сутринта, след като се събудят, да я заведе там.

Коко съблече роклята си, закачи я и го последва в спалнята. Вечерта беше успех и тя бе оцеляла. Беше вълнуващо да е с него, освен това усещаше, че той е много горд с нея, както и тя с него. Няколко минути по-късно вече бяха в леглото. Колкото и приятна да бе вечерта, все пак бе доста изтощителна и за двамата и те се радваха, че свърши. Останалата част от уикенда щеше да бъде само за тях. Лесли беше толкова уморен, че заспа още преди тя да угаси лампата. Коко го целуна нежно по бузата, но той дори не помръдна. Беше мъртъв за света. Денят наистина бе дълъг, изпълнен с много напрежение и работа.

На следващата сутрин си поръчаха закуска в апартамента и Лесли прегледа внимателно вестника. Без да каже нищо, й го подаде. Беше там — голяма снимка на двамата, докато разговаряха с Мадисън Олбрайт. Името на Коко беше отдолу, но без коментар. Всичко изглеждаше съвсем прилично.

— Хубава снимка — отбеляза доволен Лесли.

Половин час по-късно напуснаха хотела и се отправиха към Малибу. Не беше трудно да открият къщата на продуцента. Хладилникът бе зареден с всичко необходимо, а сградата бе разкошна, разположена точно край брега. Коко отново се почувства като Пепеляшка. Да бъде с него бе като вълшебна приказка.

Прекараха един прекрасен уикенд. Разхождаха се по плажа, спаха в удобните шезлонги на терасата, играха карти, гледаха филми, любиха се и разговаряха за хиляди неща. Беше точно почивката, от която имаха нужда, а Лесли обеща следващата седмица да отиде при нея в Болинас. Щеше да бъде малко сложно, но той искаше да е с нея колкото е възможно повече, преди да тръгне за Венеция.

— Какво ще кажеш да дойдеш при мен там, след като се настаня? — попита той лениво, докато си отдъхваха на терасата след дългата разходка по брега.

— Не мисля, че ще мога, преди Джейн и Лиз да се приберат. Не съм сигурна, че ще мога да си намеря заместник за толкова дълго, но ще опитам. А ти и без това ще си зает по цял ден на снимачната площадка — изтъкна тя разумно, но той беше разочарован. Не искаше да се видят чак след като се върне от Италия.

— По някое време все ще се връщам в хотела. А ти можеш да ме придружаваш на снимките или да разглеждаш Венеция. Градът е прекрасен.

Коко си помисли, че той е прекрасен.

— Ще опитам. Обещавам. Лиз каза, че до две седмици ще се приберат — това означаваше, че те, двете, ще се върнат до една седмица след неговото заминаване. — Ще видя дали Ерин ще се съгласи да ме замести — този уикенд тя бе поела клиентите на Коко и харесваше работата, а и парите, което бе истинска благословия за двамата с Лесли. Коко имаше чувството, че ще може често да се възползва от услугите на Ерин, ако тя е свободна. Жената имаше друга работа на половин ден и трябваше допълнително да уредят нещата.

— Ще полудея без теб — въздъхна Лесли. — Мразя да съм далеч от теб — прошепна тъжно, но и на нея никак не й харесваше. Четирите дни, след като замина от Сан Франциско, бяха истинска агония. А това беше само началото. Той постоянно пътуваше заради филмите си и често отсъстваше през по-голяма част от годината.

— Ти също ще ми липсваш — погледна го Коко, опитвайки се да не мисли за това. Но поне през следващия уикенд, преди да тръгне за Венеция, щеше да дойде в Болинас.

Той искаше да я попита дали обмисля възможността да се премести да живее с него в Ел Ей, но не посмя. Знаеше, че е твърде скоро. А и нещата невинаги щяха да вървят толкова гладко, както предишната вечер. Приемът в дома на продуцента бе внимателно подготвено и организирано представление. Знаеше колко много мрази Коко светските сбирки, а и него често го отегчаваха. Това бе част от живота му, но не и от нейния. Тя не бе длъжна да се съобразява с изискванията на шоу бизнеса, но той да. А понякога нещата излизаха от контрол, превръщаха се в истинска лудница, където никой нормален и разумен човек не би искал да живее.

В неделя следобед се върнаха в хотела. Отвън стоеше самотен фотограф, който ги снима, когато излизаха от колата. Коко видя, че Лесли се подразни, но отправи блестяща усмивка към обектива. Придържаше се към философията, че „ако те спипат, по-добре е да не се държиш като убиец, въоръжен със секира, готов всеки миг да я стовари върху нечия глава“. Затова на снимките винаги изглеждаше усмихнат и доволен.

Двамата побързаха да се приберат в апартамента, но никой не ги проследи. Папараците не бяха добре дошли на територията на хотел „Бел Еър“. Останаха в апартамента със спуснати завеси чак докато стана време Коко да тръгва. Любиха се и поспаха малко, после Лесли я събуди с нежелание. Тя си събра багажа, взе душ заедно с него и се облече. Щеше да се качи на последния самолет за Сан Франциско. Ерин не можеше да я замества повече. Бяха прекарали три вълшебни дни, а Лесли го очакваше дълга седмица, изпълнена с последните съвещания преди началото на снимките.

Лесли взе чантите й, за да не викат пиколото, подаде ги на шофьора и се обърна, за да каже нещо на Коко, когато залп от светкавици избухна в лицата им. Последва истинско стакато от изщраквания, Коко се заслепи от светлините и докато се усети, сякаш прелетя във въздуха и някой я натика в колата. Лесли се стовари отгоре й, крещейки на шофьора да потегля. Замаяна и задъхана, тя се обърна изумено към Лесли.

— Какво беше това? — простена младата жена.

— Папараци. Цяло ято. Скъпа моя, дотук с репутацията ти. Вече не можеш да минеш само за моята дама за вечерта. Шоуто започна — изрече го с добре овладян глас. Беше преминавал през това хиляди пъти, ала на нея й беше за пръв път. — Нараних ли те, като те бутнах? — попита загрижено той, а тя поклати глава.

— Всичко стана толкова бързо, че не разбрах какво ме сполетя. Не знаех дали ти ме бутна, или те.

— Не исках да те накацат като мухи на мед, а тъкмо това щяха да направят. Бяха около десетина. Предполагам, че някой е пуснал клюката и бяха дошли само да проверят. Получиха каквото искаха и сега са по гореща следа. Радвам се, че тази вечер заминаваш. Щеше да е много неприятно за теб — пък и, слава богу, папараците нямаха представа къде да я открият в Сан Франциско.

Лесли изглеждаше спокоен и Коко се опита да последва примера му и да не позволи случката да я разстрои. Но без съмнение тайната им бе разкрита. „Добре дошла в света на Лесли.“ И той беше прав, невинаги щеше да е толкова цивилизовано, както предишната вечер. Сегашната атака бе груба и безцеремонна, но той бе успял да я защити благодарение на инстинктите и опита си.

Изпрати я до гишето за проверка на паспортите и я целуна. Наоколо не се виждаха никакви фотографи. Само неколцина пътници го разпознаха и започнаха да си шушукат. Чак след като я целуна за сбогом и Коко си тръгна, приближи някакъв непознат и го помоли за автограф. Той й махна и тя му се усмихна, а после мина през пропуска. Вече й липсваше. Докато вървеше сама към изхода за пътниците, имаше чувството, че каляската се е превърнала в тиква.