Даниел Стийл
Един ден, някога (3)

3

Коко взе минипудела и пекинеза, които винаги разхождаше в събота. След това отиде в Сейфуей да напазарува. Тя можеше да живее със салата и храна за вкъщи, както бе правила през последните две години, но с гостенина в къщата на сестра си се чувстваше задължена да осигури необходимите продукти. Предполагаше, че Джейн би го очаквала. Тя все още не можеше да се съвземе от шока, че известният английски актьор ще остане в къщата с нея и би искала сестра й поне да я бе предупредила кой ще идва, а не само да я осведоми за анонимната персона Лесли, която бягала от лудата си бивша приятелка. Кой би могъл да допусне, че това ще е Лесли Бакстър? Поне присъствието му щеше да оживи къщата за няколкото дни на престоя му, макар че заради фобията му от кучета не би могла да остави Джак с него и да отиде у дома за уикенда, както се надяваше.

Когато се прибра с покупките, с ранното издание на „Сънди“ и с още няколко списания за него, вече бе станало три следобед. Внезапно се почувства задължена да влезе в ролята на домакиня, а не само на човек, наглеждащ дома и кучето, въпреки че началото беше малко смущаващо от цялата онази одисея с кленовия сироп и изпочупените стъкла. Младата жена бе впечатлена, че той се държа толкова добре и й помогна да почистят.

Когато влезе, къщата беше странно притихнала. Тя предположи, че той още спи, а кучетата очевидно бяха последвали примера му и си отдъхваха някъде на спокойствие. Затова се зае да разопакова тихо продуктите в кухнята и се стресна, когато той влезе вътре. Носеше чиста бяла тениска и джинси, и бе обут в елегантните си, типично английски кафяви обувки от мека кожа. Иън притежаваше само сандали и маратонки. Не се нуждаеше от никакви други обувки, с изключение на туристически ботуши. Всичко, което обичаше да прави, бе свързано с открити пространства и Коко напълно споделяше тази негова страст. Откакто се помнеше, майка й носеше единствено обувки с десетсантиметрови токчета, които с всяка година ставаха все по-високи.

— Вече си буден? — учуди се тя, като прибра и последния продукт и се извърна с усмивка към него.

— Изобщо не съм си лягал — отвърна той тъжно и тя го погледна изненадано.

— Но защо?

— Някой ме бе изпреварил — даде й знак да дойде с него и тя го последва по стълбите до стаята му с леко разтревожено изражение на лицето. Може би Джейн бе поканила още някого, без да им каже, и новият пришълец бе заел стаята му. Но щом прекрачи прага на гостната, Коко се разсмя. Джак бе заел леглото, докато Лесли си е взимал душ. Главата му лежеше върху възглавницата, той се бе разпрострял нашироко и хъркаше шумно. Сали не се виждаше никъде, но мастифът изглеждаше съвсем като у дома си.

— Не исках да споря с него за леглото. Само от любопитство надникнах в стаята ти и заварих другото куче да спи там.

— Тя е моя — обясни с усмивка младата жена. — Този тук е господарят на имението, това е неговата къща. Казва се Джак, макар че сестра ми не му позволява да спи в леглата. Затова този немирник го прави само когато аз съм тук. И той добре го знае — приближи бързо до леглото, потупа огромното куче, за да го събуди и го избута. Той изглеждаше много нещастен, че толкова грубо бяха нарушили съня му, и се запъти към господарската спалня, за да прави компания на Сали. — Съжалявам. — Коко погледна извинително към Лесли. — Сигурно си изтощен.

— Подремнах малко на дивана. Но трябва да призная, че копнея да си легна в истинско легло. Миналата нощ спах в колата си. А предишната нощ се крих при един приятел. В момента Ел Ей е твърде малък град за двама ни. Тя е луда — въздъхна той и неволно докосна страната си. — Известна звезда е и има дяволски силен юмрук. Сама изпълнява всички акробатични номера във филмите си — от таблоидите Коко знаеше с кого излиза, но му се възхищаваше, че не спомена името й. Явно бе отлично възпитан. — Преди шест месеца дадох под наем къщата си за една година. Живеех с нея. След като се посъвзема, смятам да си наема апартамент. Никога досега не съм си имал работа с толкова луд човек — усмихна й се стеснително. — За пръв път ми се случва да ме бие жена. Тя едва не ме уби с проклетия сешоар, който хвърли по мен. А когато ме заплаши с пистолет, реших, че е време да се махна. Никога не споря с откачена жена с пистолет в ръка. Или поне обикновено се старая да не го правя — усмихна се, но потръпна, докато го изричаше.

— И какво я е ядосало толкова? — попита предпазливо Коко. Животът му явно бе много по-вълнуващ от нейния, повече отколкото й се щеше дори да си представи. Иън беше най-нежният мъж на земята и караниците им бяха краткотрайни и безобидни; никога не се бяха обиждали или наранявали. Преди да го срещне, тя бе имала връзки и с други мъже, които бяха приключили без лоши спомени. Но през годините бе чувала доста истории от баща си как известните му клиенти са били преследвани от психопати и маниакално обожаващи ги фенове.

— Не съм сигурен — отговори на въпроса й Лесли. — Тя поиска да узнае с коя от партньорките си съм имал любовна връзка, после изпадна в дива ярост, въпреки че й обясних, че помежду ни всичко отдавна е приключило. Продължи да ме обвинява, твърдеше, че ще се забъркам със следващата си партньорка, после направо откачи. Имаше малък проблем с бутилката. Това преля чашата, ако мога така да се изразя. Обади ми се на мобилния телефон и заяви, че ще ме убие. Повярвах й. Така че накрая си тръгнах.

— Може би не е зле да останеш тук за по-дълго, а не само за този уикенд — предложи Коко сериозно. Колкото и налудничава да изглеждаше историята, на нея й се струваше съвсем нормална за лудостта, царяща в Холивуд и Ел Ей, която толкова ненавиждаше. Никога не би могла да живее по този начин. Беше твърде висока цена, независимо от цялата слава и богатството. — Оръжие и алкохол не е най-добрата комбинация — додаде тя, а той кимна.

Още не беше решил какво ще прави. Беше се обадил на Джейн, която познаваше приятелката му, тъй като бе работила с нея, за да я попита доколко наистина е луда и дали наистина е опасна. Джейн тутакси му предложи да се махне веднага оттам и да отиде в къщата й в Сан Франциско. Тогава идеята му се стори добра. В момента нямаше ни най-малкото желание да се среща с тази жена, а в Лос Анджелис едва ли можеше да го избегне. Джейн смяташе, че тя е дори по-опасна, отколкото той предполагаше.

— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо — продължи Лесли със засрамено изражение. — Всичките ми минали връзки са свършвали добре. И досега съм приятел с повечето си бивши гаджета. Никоя от тях не е искала да ме убие или поне аз не знам — по тона му прозвуча, че все още не можеше да повярва на случилото се.

— Обади ли се в полицията?

Лесли поклати глава.

— Не можех. Ако го сторя, таблоидите само още повече ще раздухат историята и ще стане по-лошо.

— Спомням си, че когато бях малка, баща ми веднъж беше заплашен от някакъв луд клиент. Обади се в полицията и оттам му осигуриха охрана за известно време. Аз умирах от страх, че онзи актьор ще дойде и ще го убие. С години имах кошмари — сподели с него Коко.

— Да, но вероятно не е бил откачена бивша приятелка. Таблоидите обожават такива скандали. А аз не искам да се замесвам в подобни неща или да ги причинявам. В момента имам пауза между два филма. Предпочитам за известно време да се покрия някъде. Може би ще отида за няколко месеца в Ню Йорк. Снимките на следващия ми филм ще започнат чак през октомври, така че разполагам с доста време.

— Тя вероятно лесно ще те открие там. А сестра ми и Лиз няма да се върнат още пет или шест месеца. Можеш да останеш тук за известно време, докато решиш какво да правиш, а дотогава бившата ти приятелка сигурно ще се е успокоила.

— Мисля, че за целта трябва да й се направи лоботомия^[1]. По-скоро се надявам, че ще прехвърли лудостите си на някой друг. А междувременно ще се скатая, а тя никога няма да се сети, че съм тук. От двайсет години не съм стъпвал в Сан Франциско. Винаги съм се виждал с Джейн в Ел Ей. Двамата работихме заедно по един филм.

Коко си го спомняше, въпреки че никога досега не го бе виждала с Джейн. Но знаеше, че са приятели.

— Е, тук ще си в безопасност. А сега, след като Джак освободи леглото ти, можеш да поспиш — добави тя с приятелска усмивка. Цялата история й се струваше твърде гадна, а и явно доста го бе разтърсила.

Лесли й благодари, задето го бе спасила от мастифа, тя излезе от стаята и той затвори вратата след нея. Когато се озова в спалнята си, тя също затвори своята. Двете кучета бяха заспали на леглото й и тя включи телевизора с намален звук. Подремна малко и около осем часа слезе долу, за да си приготви вечеря. Извади кутията със сушито, което бе купила, и си направи салата. Тъкмо си похапваше и четеше „Сънли“, когато той влезе. Изглеждаше сънлив, но много по-отпочинал. Прозина се, протегна се и се отпусна на един стол. Приличаха на двойка корабокрушенци, озовали се на пустинен остров. Обстановката бе тиха, уютна и спокойна. Беше събота вечер и никой от тях нямаше задължения или планове.

— Искаш ли малко? — тя посочи към сушито, а когато Лесли кимна, Коко отиде до хладилника и извади още една кутия.

Той мигом скочи, за да й помогне.

— Не е трябвало да ме чакаш. Аз всъщност съм натрапникът в къщата. Благодаря, че си купила храна. Утре е мой ред — двамата приличаха на съквартиранти, които трябваше да споделят един дом, и добрите маниери надделяха. Той беше типичен англичанин и очевидно отлично възпитан. Сипа си малко суши в чинията, която му подаде. После му направи салата, а Лесли й благодари любезно.

— От коя част на Англия си? — попита Коко, докато се наслаждаваха на вечерята, а Джак ги наблюдаваше със засилващ се интерес. Сали бе подушила суровата риба и се бе върнала в леглото.

— От един малък град близо до Лондон. Преди да навърша дванайсет години не бях ходил в столицата. Баща ми беше пощенски раздавач, а майка ми медицинска сестра. Произлизам от средната класа и имах съвсем нормално детство. Родителите ми бяха ужасени, когато им заявих, че искам да стана актьор. Всъщност отначало по-скоро се почувстваха засрамени. Баща ми мечтаеше да стана учител, банкер или лекар. А аз припадам само при вида на кръв. Освен това смятах, че учителската професия е твърде скучна. Така че се записах в курс по актьорско майсторство и играех в шекспирови пиеси. Бях ужасен — усмихна й се. — Салатата е много вкусна. Няма ли кленов сироп? — подкачи я гостът.

— Купих цяла бутилка — засмя се младата жена. — И се запасих с гофрети.

— Идеално. Утре аз ще ги приготвя. А ти каква си искала да станеш, когато пораснеш? — с искрен интерес попита той.

— Никога не съм била сигурна. Просто не исках да бъда като родителите си. Или да правя филми като сестра си, което беше мечтата й. Тя е много упорита в работата си и постига всичко, към което се стреми, но на мен не ми се струва особено забавно. А и винаги съм мразела да пиша. За около пет минути исках да стана актриса. Но не притежавам достатъчно талант. Преди време се увличах в рисуването с акварел, но не беше нищо особено. Просто плажни пейзажи и натюрморти — предимно вази с цветя. В колежа изучавах история на изкуството. Вероятно би ми допаднало да преподавам рисуване или да се занимавам с изследвания в областта на живописта. Тогава баща ми ме убеди да следвам право. Каза, че това би било добър старт за всичко, което бих искала да правя по-нататък, като например да последвам примера му и да стана агент. Обаче не исках да бъда като него, пък и мразех правото. Преподавателите се държаха пренебрежително с всички, студентите бяха гадни и невротични, постоянно си завиждаха и съперничеха. Всеки се стараеше да натопи другия. Това бяха двете най-ужасни години в живота ми и постоянно плачех. Страхувах се до смърт, че ще се проваля на всички изпити и ще бъда позорно изгонена. Тогава баща ми почина и аз напуснах университета.

— И после какво?

— Изпитах огромно облекчение — тя му се усмихна през масата. — Тогава живеех с един мъж. Родителите ми не го одобряваха. Той също бе напуснал правния университет в Австралия. Обичаше да живее на открито, беше основал школа по подводно плуване и ние живеехме на плажа. Никога в живота си не съм била по-щастлива. Тогава ми хрумна идеята да разхождам кучета, просто за да запълвам времето си, а ето че три години по-късно все още се занимавам с това. Засега ме устройва. Живея край брега и ми харесва. Къщата ми е по-малка от тази кухня. Майка ми я нарича барака, но аз я обичам.

— А какво стана с австралиеца с школата по гмуркане? — попита я Лесли с жив интерес. Бе приключил със салатата, облегна се назад и я погледна. Тя приличаше на нормална, щастлива жена. Стана тъжна само когато говореше за следването си в правния факултет. — Той още ли е с теб?

— Не, не е — промълви тя и поклати глава.

— Много жалко. Очите ти светват, когато говориш за него.

— Той беше страхотен мъж. Живяхме заедно две години, а след това той загина при злополука — докато го изричаше, Лесли се взря в нея по-внимателно. Изглеждаше тъжна, но не разстроена. Явно вече бе преодоляла загубата. Но думите й го сепнаха и той изпита искрено съчувствие към нея. Ала тя нямаше вид на жена, която се самосъжалява.

— Злополука с кола?

— Не, инцидент със сърф. Вятърът го запрати върху една скала, той падна и се удави в бушуващата бездна. Беше преди малко повече от две години. Отначало ми беше много трудно. Но предполагам, че такива неща се случват. Планирахме да се оженим и да заминем за Австралия. Мисля, че щеше да ми хареса да живея там.

— Сигурно — кимна Лесли. — Сидни прилича много на Сан Франциско.

— И той ми го е казвал. Иън беше оттам. Така и не заминахме. Предполагам, че не ни е било писано — каза го с философско примирение и той изпита възхищение към нея. У това момиче нямаше нищо сълзливо или сантиментално.

— А оттогава не си ли била с друг мъж? — изпитваше искрено любопитство към нея.

Тя се усмихна на Лесли Бакстър, седнал насреща й, в кухнята на сестра й. Беше толкова странно, че й идваше да се разсмее на глас. Самият Лесли Бакстър я разпитваше за любовния й живот. Кой би си го помислил?

— Само няколко провалени уговорени срещи със скучни мъже. Опитах да излизам преди около година, за да угодя на приятелите и семейството си. Не си струваше усилието или просто още не бях готова. През последните шест месеца се отказах. Все още ми е трудно да започна отначало. Двамата с Иън наистина се разбирахме добре.

— Не ми приличаш на човек, който би имал затруднения да се разбере с когото и да било — отбеляза той спокойно. — Веднъж и аз имах връзка с подобна жена. Тя беше фантастична — докато го изричаше, придоби замечтано изражение.

— И какво се случи?

— Бях глупав и млад. Кариерата ми току-що започваше и аз исках да остана в Холивуд и да се снимам. Тя беше в Англия, искаше да се оженим и да имаме деца. Когато осъзнах, че е права, тя вече се бе отказала от мен и се бе омъжила. Чака ме три години, а това беше повече, отколкото заслужавах. Сега има пет деца и живее в Съсекс. Приятна жена. В живота ми имаше и друга добра жена. Така и не се оженихме, но имаме дъщеря. Моника забременя, когато връзката ни вече се разпадаше, но тя реши да задържи детето. На времето идеята никак не ми допадна. Оказа се, че тя е била права. Любовта ни не трая дълго, но дъщеря ми Клоуи е най-хубавото, което се е случило в живота ми.

— Къде е тя? — Коко беше изненадана. Той бе водил живот, типичен за Холивуд, бе имал провалени връзки, жена, която се бе опитала да го убие, но в същото време изглеждаше нормален и здравомислещ мъж. В младостта си покрай баща си се бе срещала с мнозина шантави актьори. Някои от тях приличаха на нормални хора, но не бяха. Накрая се оказваха също толкова луди и нарцистични, както повечето си колеги. Баща й я беше предупредил никога да не се забърква с актьор. Но Лесли изглеждаше различен. Струваше й се съвсем нормален и поне за момента не смяташе, че е егоцентричен, надменен или самовлюбен. Явно не се страхуваше да признае грешките си, не се опитваше да обвинява някой друг за тях, с изключение на последната катастрофа, за която явно вината не е била негова. На този свят имаше много ненормални жени, особено в неговия свят.

— Клоуи живее в Ню Йорк с майка си — обясни той. — Тя е сериозна актриса на Бродуей и изненадващо добра майка. Всячески се опитва да държи дъщеря си настрани от общественото внимание, а с Клоуи се виждаме един или два пъти годишно. Сега е на шест години и е най-сладкото момиченце на земята — лицето му засия от бащинска гордост, докато говореше за детето си. — Двамата с майка й сме много добри приятели. Понякога се чудя дали щяхме да се разбираме толкова добре, ако се бяхме оженили. Не мисля, че връзката ни щеше да издържи дълго. Тя е много сериозна личност и малко мрачна. След като се разделихме, се забърка с един женен политик. Всички знаеха, но те се стараеха да бъдат дискретни. След това в живота й имаше доста богати и влиятелни мъже. Аз бях твърде скучен за нея. И твърде незрял за тогава. Сега съм на четирийсет и една и ми се струва, че едва сега започнах да помъдрявам. Срам ме е да го призная, но мисля, че съм със закъсняло развитие. Предполагам, че е модерно всички актьори да са незрели. Ние сме доста разглезени.

Трогна я откровеният начин, по който го заяви.

— Аз съм на двайсет и осем — рече Коко стеснително — и още не съм решила каква искам да бъда. Като дете мечтаех да съм индийска принцеса, но след като осъзнах, че това няма как да се случи, не успях да се спра на нещо също толкова привлекателно — изглеждаше леко разочарована и той се засмя. — Харесва ми животът, който водя. Засега гледането на кучета напълно ме задоволява. И въпреки неодобрението и ужаса на семейството ми, аз се чувствам щастлива.

— Само това има значение — промълви той нежно. — Близките ти настояват ли да промениш живота си?

Но след като познаваше Джейн и знаеше коя е майка й, не се съмняваше, че е така. Коко се разсмя.

— Шегуваш ли се? Те смятат, че съм пълен провал, образец за неудачник. Всички имат успешни кариери. Сестра ми получи първата си номинация за „Оскар“, когато беше на моята възраст. Откакто е навършила трийсет, постоянно е начело в почти всички боксофис класации. Майка ми пък е писала бестселъри още откакто сестра ми е била пеленаче. Баща ми сам е основал агенция и е представлявал най-прочутите холивудски звезди. А аз разхождам кучета. Можеш ли да си представиш какво мислят за това? Майка ми се е омъжила на двайсет и две. Родила е Джейн година по-късно. Джейн и Лиз живеят заедно, откакто Джейн навърши двайсет и девет. А аз имам чувството, че все още съм на петнайсет и съм ученичка в гимназията. И никак не ми пука дали ще ме поканят на бала по случай завършването. Щастлива съм да живея с кучето си на плажа — той не й напомни, че вече щеше да е омъжена, ако Иън не бе умрял. А и Коко сигурно го осъзнаваше. — Произлизам от семейство на преуспели в професията си хора, които още от раждането си са знаели какво искат да постигнат в живота. Убедена съм, че в болницата са ме сменили при раждането. Някъде там съществува някое нормално семейство, което живее щастливо сред някоя плажна общност, и което би сметнало, че е страхотно дъщеря им да разхожда кучета и не биха се трогвали, че още не се е омъжила. А пък те вероятно са се оказали с някое хлапе, което иска да бъде атомен физик, мозъчен хирург или прочут холивудски агент. Бедните хора сигурно едва ли разбират какво им се е стоварило върху главите. А междувременно, когато съм със семейството си, или дори когато само разговарям с тях, всеки път се чудя какво се е стоварило на моята.

Никога досега не бе била толкова откровена с друг човек, откакто бе срещнала Иън, да не говорим, че слушателят й беше известна филмова звезда. А и малко се притесняваше от факта, че Лесли е приятел на Джейн. Той може би споделяше нейните възгледи за живота.

— Не се тревожи, не смятам да обсъждам с Джейн това, което току-що ми каза — увери я събеседникът й, сякаш прочел мислите й. Изглежда я разбираше.

— Ние просто нямаме нищо общо — каза Коко със сълзи в очите, чувствайки се глупаво, а после се засрами. — Уморих се да ми повтарят, че всичко, което правя, е погрешно, да ме упрекват за всичко, което не съм. И по някакъв странен начин така те всъщност се чувстват доста добре като по-важни от мен, а сестра ми през целия ми живот ме е използвала като момиче за всичко. Ако имах собствен живот, това нямаше да ги устройва. Джейн е добър човек и аз я обичам, но е с много труден характер — въздъхна Коко и той кимна.

— Зная. Може би просто трябва да кажеш „не“ — окуражи я Лесли меко, а тя се засмя и изтри сълзите си с края на тениската, докато той се опитваше да не зяпа розовия й сутиен, мярнал се за миг. Тя изобщо не осъзнаваше, че се е видял и това го накара да се усмихне. В известно отношение тази красива млада жена си оставаше хлапе и тъкмо това му харесваше. Беше толкова честна и истинска, толкова нежна и мила.

— През целия си живот се опитвам да им кажа това „не“. Тъкмо заради това се преместих в Болинас. За да ни разделя поне един мост. Но сам виждаш кой наглежда кучето и къщата в момента.

— Някой ден, съвсем скоро, ще изненадаш себе си, като тропнеш с крак — увери я Лесли мило. — Ще го направиш, когато му дойде времето и се почувстваш готова. А на Джейн никак не е лесно да се отказва, дори на мен. Тя е силна жена и крайна в много отношения, макар че аз много я харесвам и тя е невероятно умна. Лиз също, но тя е много по-нежна и кротка. Успява доста да смекчи Джейн или поне се опитва.

— Джейн много прилича на баща ми. Тя е много пряма и безцеремонна. Майка ми е много по-манипулативна, когато иска да постигне своето. Много плаче — Коко се засмя и го погледна през масата. — Май и аз. Съжалявам. Не си дошъл да слушаш сълзливи истории как някой избягал от Холивуд, за да живее в барака на плажа. Всъщност животът ми там е много приятен.

— Историите ти не ми се струват сълзливи — успокои я събеседникът й искрено, — с изключение на частта за австралийския ти приятел. Това е много тъжно — и за него, и за теб. Но ти си млада и те очакват още много, много години, за да решиш какво да правиш, да откриеш подходящия човек. А междувременно ми се струва, че животът ти е добър. Дори, ако питаш мен, направо си е за завиждане. Мисля, че се справяш по-добре, отколкото сама осъзнаваш. И не е нужно близките ти да го одобряват. Родителите ми все още се тревожат за мен. Те смятат, че съм пропуснал най-добрите си шансове да създам семейство, да имам деца. И може би са прави. Обичат Клоуи, но биха искали да ме видят женен, с четири деца, устроен в Англия, където смятат, че ми е мястото. Но това са техните желания, не моите. Работата ми в Холивуд ми струва доста. Понякога се налага да се откажеш от много неща, а сетне се оказва, че не си е заслужавало. Знам го от собствен опит.

— И за теб още не е късно — увери го младата жена. — Има време да се ожениш и да имаш деца и сигурно ще го направиш. Никъде не е казано кога трябва да стане.

— Но когато си известен, е доста по-сложно — рече Лесли замислено. — Добрите жени са предпазливи и си мислят, че може да си някоя откачалка или женкар в най-добрия случай. А онези, които ти налитат като нощни пеперуди, привлечени от пламъка, са ексцентрични, обичат шумните купони и постоянните развлечения, а някои са наистина много лоши, като тази, от която бягам. Щом си известен, за тях си нещо като фар в мрака. И тъкмо такива ме карат да бягам като дявол от тамян. Макар че този път не разбрах какво се задава. Тя се преструваше много добре и отначало реших, че наистина е мило и добро момиче и смятах, че връзката ни ще е много по-лесна, след като и двамата сме известни. Голяма, голяма грешка. Тази жена се оказа въплъщение на всичко, което ненавиждам и от което се страхувам.

— Значи ще опиташ пак — усмихна му се Коко и после стана, за да почисти масата. Предложи му десерт и когато той прие с готовност, му подаде сладолед на клечка от хладилника. Следобед бе купила десетина различни, тъй като не знаеше какъв обича. Двамата бяха напълно непознати, а ето че без притеснение споделяха най-съкровените си тайни, съжаления и страхове.

— Понякога се чувствам уморен да започвам отначало — призна Лесли. Сладоледът се стичаше по брадичката му и в момента приличаше на дете.

— И аз се чувствам така, когато познатите ми се опитват да ми уреждат срещи. Затова реших да спра за известно време. Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива — завърши тя и той се засмя.

— Госпожице Барингтън — поде Лесли тържествено, — мога да ви уверя, че на двайсет и осем години за вас още нищо не е свършило и няма да останете сама. Може да ви отнеме известно време, за да разберете какво искате. Но всеки мъж би бил щастлив да бъде с вас. Обещавам ви, че подходящият кандидат ще се появи много скоро. Просто му дайте малко време.

Тя му се усмихна и на свой ред придоби сериозно изражение.

— Аз мога да ви обещая съвсем същото, господин Бакстър. Подходящата жена ще се появи. Сигурна съм. Просто й дайте време — повтори собствените му думи. — Вие сте страхотен човек и ако се постараете да стоите по-далеч от разни психясали дами, подходящата мила и добра жена ще ви открие — протегна ръка през масата и той я стисна. Чувстваха се много по-добре, след като бяха поговорили откровено. Съвместното им пребиваване в къщата на Джейн се оказа благословия и за двамата. Всеки един чувстваше, че е намерил нов приятел.

— Какво се прави в този град в събота вечер? — поинтересува се Лесли и тя се засмя.

— Не много. Хората излизат да хапнат навън и около десет вечерта улиците са пусти. Това е малък град, не е като Ню Йорк или Ел Ей.

— На твоята възраст ти би трябвало да се забавляваш в събота вечер, а не да стоиш и да говориш с такъв стар досадник като мен — пошегува се той и тя отново се засмя.

— Шегуваш ли се? Седя си тук, в кухнята на сестра ми, и разговарям с най-голямата кинозвезда в света. Всяка жена в тази страна би дала дясната си ръка, за да прекара събота вечер по този начин — с искрено възхищение възкликна младата жена. Това беше голямо преживяване, дори за нея. От години не живееше в света на родителите си или този на сестра си. — Да не споменавам какви са съботните ми вечери в Болинас, където живея. В най-добрия случай ще има десетина хипита, седнали в крайбрежния бар. По това време вече всички останали ще са си у дома, в леглата, в това число и аз и ще гледам някой от филмите ти.

Сега и двамата се разсмяха. Той й помогна да сложат чиниите в миялната, да угасят лампите, а след това се изкачи бавно след нея по стълбите, следван от кучетата. Присъствието на огромния мастиф все още го изнервяше. Сали беше по-дребна, стоеше по-настрани и му се струваше по-малко заплашителна. Джак щеше да го събори за секунди, макар Коко да знаеше, че никога не би го сторил. Той беше дори по-нежен от Сали, но тежеше повече от Лесли.

Двамата си пожелаха лека нощ на площадката пред спалните. Преди да влезе в стаята си, Лесли я попита какво смята да прави на другия ден и тя отвърна, че няма планове. Никога не работеше в неделя, би искала да отскочи до дома си и го обмисляше.

— Нямам нищо против да видя малкия забавен град край брега, където живееш — с надежда рече той. — Колко е далеч оттук?

— На по-малко от час — усмихна му се Коко. Щеше да се радва да му го покаже.

— Ще ми се да видя и бараката ти, да се поразходя по плажа. Гледката на океана винаги ми е действала освежаващо и успокояващо. За известно време имах къща в Малибу. Искрено съжалявах, когато я продадох. Може би утре бихме могли да отидем до Болинас — предложи той и потисна една прозявка. Сега, след като се бе отпуснал и отново се чувстваше в безопасност, осъзна колко е изморен. — Когато станем, ще приготвя гофрети за закуска — обеща и я целуна по бузата. — Благодаря, че тази вечер беше толкова добър слушател — наистина я харесваше. Тя беше толкова почтен и открит човек и не искаше нищо от него. Нито слава, нито богатство, нито публичност, дори не и вечеря. С нея се чувстваше изненадващо добре и удобно, като се има предвид, че се бяха запознали едва сутринта. Усещаше, че може да й вярва, а и тя изпитваше същото към него.

Когато влезе в стаята си, чу мобилният си телефон да звъни. Номерът не се изписа върху дисплея, но той бе сигурен, че е онази луда кучка от ада, която продължаваше да го преследва. Остави да се включи гласовата поща и след минута получи текстово съобщение, с което тя отново го заплашваше. Но вече не се боеше от нея. Лесли изтри съобщението и не й отговори. Затвори вратата, свали дрехите си и си легна. Остана да лежи дълго, замислен за Коко и за нещата, които си бяха споделили. Харесваше му открият й и искрен маниер, честността, с която говореше за себе си. Беше се опитал да й отвърне със същото и смяташе, че е успял. Мислите му продължиха да се реят и когато угаси лампата, но не можа да заспи.

Около час по-късно реши да слезе до кухнята и да си налее чаша мляко. Видя, че в спалнята й още свети. Почука тихо, за да я попита дали иска нещо, а тя му извика да влезе. Лежеше в леглото в бархетната си нощница между двете кучета и гледаше филм. Той погледна към екрана и видя собственото си лице. Беше все едно да се гледа в огромно огледало и той се втренчи изумен в образа си. Коко изглеждаше засрамена, че я е хванал да гледа негов филм.

— Извинявай — промълви със срамежлива усмивка тя и в този миг отново заприлича на малко момиче. — Това е любимият ми филм — той й се усмихна. За него беше голям комплимент да го чуе от жената, от която бе започнал да се възхищава, и то само след един ден познанство. Тя не се опитваше да го ласкае. Ако не беше влязъл, изобщо нямаше да знае, че е гледала филма му.

— И на мен ми харесва, въпреки че смятам, че съм ужасен в него — призна той нехайно и й се ухили. — Слизам долу. Искаш ли нещо от кухнята?

— Не, благодаря — беше мило от негова страна да я попита. Чувстваха се като две деца, устроили си пижамено парти в тузарската къща на Джейн. Коко бе оставила дрехите си на пода. Така й се струваше по-непринудено. Когато Джейн бе в къщата, всичко беше толкова безупречно и стерилно. Коко смяташе, че малко безпорядък ще внесе известна топлина и ще я превърне в истински дом, макар че сестра й едва ли би се съгласила.

— Ще се видим утре сутринта. Приятно гледане на филма — пожела й Лесли, затвори вратата и слезе долу, за да си налее чаша мляко и да си вземе още един сладолед. Почти се надяваше, че Коко ще слезе да му прави компания, но тя бе изцяло погълната от филма. Върна се на горния етаж, след като си изпи млякото и си изяде сладоледа. Този път заспа още щом главата му докосна възглавницата и до сутринта не помръдна. Имаше чувството, че е оставил всички тревоги и неприятности в Ел Ей, а с идването си тук е открил точно това, от което се нуждаеше. Спокойно и безопасно място, далеч от хората, които искаха да го наранят. А в това безопасно място бе открил нещо по-рядко. Бе открил безопасна жена. Не се бе чувствал по този начин, откакто напусна Англия и дойде в Холивуд. Заспа с увереността, че докато е закътан в тази къща в Сан Франциско, с това забавно момиче и двете големи кучета, нищо лошо не може да го застигне.