Даниел Стийл
Един ден, някога (21)

21

Както бе обещал, Лесли пристигна в събота. Джейн вече се бе върнала от болницата с бебето. Беше слаба, цялото тяло я болеше, но сияеше от щастие. Двете с Лиз не спираха да се суетят около бебето. Бяха наели и бавачка, която ги учеше как да се грижат за него. Джейн го кърмеше. Беше настъпил моментът Коко да си тръгне.

Същата вечер Лесли и Коко вечеряха с Джейн и Лиз. Лесли подържа бебето. Всички заявиха, че много му отива да бъде баща. Със сълзи на очи Коко си взе довиждане със сестра си. Сега, след като бе присъствала на раждането, Коко я чувстваше по-близка.

На следващия ден Коко и Лесли отлетяха за Лос Анджелис. Преди да тръгне, той бе изпълнил къщата с цветя. Всичко беше безупречно и изглеждаше идеално. Беше разчистил два големи дрешника за нея. За щастие, когато пристигнаха, отпред не ги дебнеха никакви папараци, а хората от охраната му патрулираха около имението.

Той дори бе сготвил вечеря.

— Как се извъдих такава късметлийка? — промълви тя трогната и го целуна.

— Аз съм късметлията — възкликна той. Все още не можеше да повярва, че не сънува и тя най-после е с него. Любовта им бе подложена на изпитание във Венеция, а последвалите два месеца бяха истинско мъчение. Но вече нямаха съмнения — двамата си принадлежаха завинаги един на друг.

Същата вечер се обадиха на Клоуи, за да й съобщят, че Коко се е преместила да живее при баща й. Бяха й казали, че Коко възнамерява да го направи още преди Клоуи да се върне в Ню Йорк за Нова година. Момиченцето беше във възторг и нямаше търпение да им дойде на гости.

— Сега ще имаш ли бебе? — попита Клоуи многозначително и Коко се зачуди дали това я тревожи, както някога Джейн, когато се е родила по-малката й сестра. Не искаше Клоуи да се чувства нещастна и пренебрегната. В сърцата им имаше достатъчно любов за всички и искаше Клоуи да го знае.

— Не още — отвърна баща й сериозно, но се надяваше, че някой ден ще имат.

— Ще се ожените ли? — не спираше дъщеря му.

— Още не сме го обсъждали, но ако го направим, няма да е без теб.

— Искам да бъда шаферка.

— Наета си. Сега се нуждаем само от младоженец и булка.

— Но това сте ти и Коко, татко! — засмя се момиченцето. — Колко си глупав!

— Както и ти. Точно заради това те обичам — подразни я той. След като затвориха, се обърна към Коко, която слушаше на другия телефон. — Тя има право, знаеш ли, трябва да се оженим. Аз съм почтен мъж и не можеш да очакваш да живея в грях с теб. Би било много дръзко от твоя страна. Помисли си само как ще реагират таблоидите на това! „Прочута кинозвезда живее с жена, която разхожда кучета!“. Шокиращо, нали? — Той я целуна.

— Вече не разхождам кучета. Няма за какво да се притесняваш — засмя се тя и се претърколи върху леглото с щастливо лице. Все още се чувстваше като Пепеляшка. Сега повече от всякога. Кристалната пантофка беше нейна и й прилягаше идеално.

— Е, въпреки че повече няма да развеждаш кучета, аз все пак трябва да се погрижа за репутацията си. Какво мислиш? Ще го направим ли? Дори само, за да доставим удоволствието на Клоуи да бъде шаферка? Лично аз смятам, че е достатъчно основателна причина. Другата много основателна причина е, че аз безумно те обичам и преди отново да избягаш от мен, искам да си подсигуря правото на собственост. Ще се омъжиш ли за мен, Коко? — плъзна се от леглото, коленичи до нея и се взря в очите й със сериозно изражение. От вълнение в очите му напираха сълзи.

Коко имаше чувството, че докато го слуша, всеки миг ще се разплаче.

— Да — прошепна младата жена. Съвместният им живот започваше и тя завинаги щеше да бъде Пепеляшка. Най-после бе открила своя прекрасен принц. — А ти ще се ожениш ли за мен? — попита го с безкрайна нежност.

— С удоволствие — той се усмихна и се качи до нея в леглото. Това беше първата й нощ в новия им дом, който щяха да споделят в добро или лошо, независимо от всички папараци на този свят.