Асен Джаков
Хималаите — слънце и снегове (12)

Националният парк „Сагарматха“

В Непал има 16 вида животни, вписани в червената книга на изчезващите. Големият индийски носорог и блатният елен се срещат освен тук само в Индия, а дивият як и мечката губач — в още две страни. Подобно е положението и с растенията. Непалското правителство напоследък полага доста грижи за образуване на мрежа от резервати и национални паркове. Първият резерват е основан през 1959 г. като кралски национален парк „Читаван“. Намира се в терайте, на 100 км западно от Катманду. Първоначално е създаден за охрана на големите индийски носорози. Сега има територия 80 000 ха и статут на пълна протекция над природата. Местното население е изселено. Допускат се само туристически групи, които го обикалят по определен маршрут. Основната атракция тук е обиколката на резервата върху гърба на слон.

Вторият резерват е създаден през 1966 г. в югозападната част на терайте. Нарича се „Сукла Панта“. Площта му е 12 500 ха. Създаден е главно заради измиращите в световен мащаб блатни елени, които живеят на открити места в широколистните гори и са лесно забележими за лов. Сега в резервата броят им се увеличава значително.

Департаментът на горите при правителството на Непал подготвя образуването на още два резервата.

Националните паркове, т.е. областите с частична защита, са два — „Лантанг“ и „Сагарматха“. Първият се намира на север от столицата, близо до границата с Китай, а другият е в района на Еверест. Той е най-посещаваният парк в Непал. Обявен е, също както Великата долина, за обект под протекцията на ЮНЕСКО. Създаден е през 1976 г. на територия от 124 300 ха. Носи Непалското име на Еверест — Сагарматха, което непалските и индийските власти се стараят да популяризират. В превод от санскритски то означава „високо в небето“. Въведено е преди около 15 г. и сега е задължително за употреба във всички официални документи в Индия и Непал.

Входът на парка е при село Джорсале, на 2 часа път преди Намче базар. Намира се в най-тясната част на долината на Дуд коси. Състои се от малка дървена постройка и бариера на пътеката. Всички чужденци, влизащи оттам, заплащат входна такса. Тя е по-скоро символична — 60 рупии, отколкото финансово подкрепяща парка. Срещу нея издават входен билет, на който са написани правилата за поведение в парка. Основните задачи, поставени при организирането на парка, са: запазването на флората, особено на застрашените от изчезване видове; съхраняването и увеличаването на горските масиви; опазването на фауната — пълна забрана за лов. Не по-малко важно е да се съхрани уникалната култура на шерпите.

След като шерпите се заселили на тази територия, започнали да секат горите. От тях задоволявали нуждите си от строителен материал за къщи и мостове, дърва за огрев и шума за тоалетните и добитъка. В миналото използването на горите се регулирало чрез назначаването на Шингнава — покровител на селската гора, който имал правото да контролира изсичането и да глобява нарушителите. Техният успех в запазването на гората преди идването на наплива от туристи и алпинисти бил известен само на първите изследователи, посетили Соло Кхумбу. От 1950 г. шерпите започнали да събират дърва за хималайските експедиции, трекерите и многобройните им носачи. Намаляването на горите се ускорило рязко. Старата система за контрол се провалила, особено в селищата, засегнати пряко от пришълците. Цените на дървата за огрев се увеличили поради усиленото търсене. Макар че сухите дърва били за предпочитане, започнало все по-голямо нелегално изсичане на жива гора. Това най-силно се чувствувало около селата и в достъпните гори по южните склонове. Някои от тях били заплашени от пълно изчезване поради изсичане на големите дървета. Останалите млади фиданки били чувствителни към липсата на навес от стари дървета. Тези разредени гори станали по-уязвими към пожари и любимо място за паша на домашните животни. Те нарушили развитието им с храненето и движението си между младите дървета. Това е основната причина, наложила основаването на парка „Сагарматха“. Първото правило за посетителите му е, че те трябва да са снабдени с достатъчен запас от лично гориво за техните нужди и за тези на носачите им по време на престоя в парка. Забранено е купуването на дърва от шерпите. Въведени са строги наказателни санкции за нарушителите. В момента се правят опити да се заменят дървата като основен енергиен източник за местното население. Тенденциите са за използване на водната и слънчевата енергия. Вече е построена първата малка електростанция до Намче базар.

През 1978 г. е започнало осъществяването на програма за залесяване. Видяхме няколко разсадника и много парцели, заградени с каменни огради, спиращи животните. Това бяха млади гори, разположени на най-застрашените от ерозия места. Засега се засаждат борове и ели. В някои по-важни ерозирали дерета и склонове се засаждат върби от пръчки. Правят се опити с брези и дървовидна смрика.

Паркът „Сагарматха“ е създаден по инициатива на Хилари. Той е призовал новозеландското правителство и някои световни възстановителни организации да помогнат с пари и хора. Новозеландската програма е вече завършена и ръководството на парка е предадено на непалците. Негов управител е шерпата Мингма Норбу, преминал петгодишно обучение в Нова Зеландия. Той е роден в Кумджунг и познава добре обичаите и нуждите на своя народ. Засега работата на парковото ръководство е много трудна. Шерпите малко се интересуват от бъдещето на гората, а повече от моментните печалби. На изборите през 1976 г. в програмата на кандидатите е влизала борбата за премахване на парка. Шерпите не са разбирали неговите цели и даже са се страхували да не ги изселят от родните им земи. За щастие съзнанието на хората постепенно се изменя, но са нужни още много години борба. Тя е започнала от училищата, където се обяснява екологията и икономиката на горските масиви. Управлението ма парка е разположено в няколко красиви нови къщи, построени на хълма Мендалфи край Намче базар. В тях са канцелариите и жилищата, някога заемани от новозеландските съветници, а сега от някои служители на парка.

В най-ниската точка на парка, входа при Джурсале, преобладаващото дърво е синият хималайски бор. Той има увиснали, събрани по пет иглички и банановидни клатещи се шишарки. Този вид се среща нагоре покрай реките Дуд коси и Бот коси до 3500 м, като преобладава между Джорсале и Намче базар. Заедно с него се срещат много дървета и храсти. В ниските области има хималайска ела, хималайски дъб, клен, малък дрян и много видове рододендрони. На големите височини с топло изложение боровете са изместени от сребърната ела, пробляскваща със сребристите си игловидни листа и с изправените си като свещи шишарки. Този вид живее на височина до 4000 м и преобладава около „Тянгбоче“. На студените склонове на същите височини преобладава хималайската бреза. Тя често образува самостоятелни гори. Кората й е янтарно оцветена. Клоните й са подобни на ръце, обрасли със сивозелени лишеи. Расте в долината на Дуд коси между Намче базар и „Тянгбоче“. Около граничната линия на дърветата, между елите, постепенно се вмъква дървовидната смрика. Това дърво е от голямо значение за шерпите, защото се разлиства през религиозните им празници и те пазят известен култ към него.

Над последните гори от ела, смрика, бреза и рододендрони преобладаваща растителност стават алпийските храсталаци. Тяхното царство е между 4000 и 5000 м. Характерни видове за там са рододендронът джудже, очеболецът, храстовидният дрян и смриката. Под убежището на тези храсти растат тинтявата, хималайската иглика, непалската лилия, а малко по-нагоре по ледниковите морени има цели поляни от хималайски еделвайс. С нарастването на височината поясът от храсти намалява и се изменя. Най-високо се срещат снежният рододендрон, висок само една педя, хималайският зърнастец, алпийският храстовиден хвощ и черната смрика. Над тях има обширни ливади с алпийски треви. Около линията на вечния сняг животът се ограничава само от лишеи и мъхове.

Положението с животинския свят в парка „Сагарматха“ е малко по-добро от това с растителния. Шерпите уважават животните и много трудно се съгласяват да станат водачи и косачи на чужденци, дошли в Непал за лов на животни. Зооложките експедиции, посетили Соло Кхумбу, често са срещали неприязънта на местното население, особено когато са убивали животни. Влиянието на хората върху животните в парка е доскоро косвено. След намаляването и разреждането на горите много животни са били принудени да напуснат удобните за живот места. Отрицателно влияние оказват и многото хора, движещи се постоянно из областта. Те плашат животните и ги карат да се изселват в отдалечени и невинаги благоприятни за тях места.

Основният вид, закрилян от закона, който се среща на територията на парка, е мускусният елен. Той е с по-дълги задни крака, малка глава без рога, тъпа муцунка и два развити зъба на горната челюст. С външния си вид и малкия си ръст прилича повече на заек, отколкото на нормален елен. Живее в планинските гори със скали и сипеи, избягвайки ниските и равните места. Движи се често сам или на малки групи. Не е претенциозен към храната и може да се задоволи само с лишеи. Мъжките имат мускусна жлеза на корема. Веществото, съдържащо се в нея, използвано за производството на ориенталски парфюми, е станало причина за нещастието на този вид. Заради него много ловци и бракониери са убивали животните, гонейки леки печалби.

Снежният леопард е истинско високопланинско животно. Обича суровите места около вечните снегове и скалистите райони. Козината му е сива, с тъмни петна без жълти тонове. Тя му помага да се маскира между камъните. Среща се на височина между 3000 и 5000 м. Зиме слиза до горите след дивите животни и птици, с които се храни.

Черната хималайска мечка е най-едрото диво животно в парка. Достига 180 см и 120 кг. Има остра муцуна, плоско чело, големи уши и слаби голи лапи. Козината й е черна, с бяло петно на гърдите. Тя е пълна вегетарианка. Живее в широколистните и смесените гори, по дърветата на които се катери превъзходно. Зимно време спи, седнала в хралупи.

Малката панда е типично животно за Хималаите. Живее в горите от 2000 до 4000 м. Отгоре кожата й е тъмно рижава, а отдолу — черна. Храни се с всякаква храна. Тя е страхлива, избягва близостта с хората и затова живее далече от селищата и пътеките.

Живо украшение на парка е кралският фазан. Той е национална птица на Непал и заема почетно място в герба на страната редом със свещената крава. Перата му са ярко цветни, на главата са зелени, на тялото се преливат от виолетови към сини, а на опашката са оранжеви и жълти.

В парка „Сагарматха“ са забранени ловът и внасянето на оръжие и амуниции. Сега се полагат грижи за опазването и увеличаването броя на редките животни.

Третата важна функция на парка е прекратяването на замърсяването на района му. Много места са се превърнали в боклукчийски сметища. Най-високата от тях е южното седло на Еверест, издигащо се почти на 8000 м. Според някои алпинисти там има повече от тон боклук и изоставена екипировка. Сега туристите са задължени да заравят или изгарят боклуците си. Експедициите трябва да почистват местата на всичките си лагери.

Много важна задача, поставена пред управлението на националния парк, е съхранението на самобитната култура на шерпите. Това е доста трудно за изпълнение, защото шерпите за 30 години са прескочили 2 века. Доста от тях контактуват с чужденците и приемат много неща и идеи от тях, без да могат винаги да ги осмислят. Това влияние е особено силно върху младежите. Повечето от тях вече се обличат в европейски дрехи и предпочитат модерната музика. В програмата за развитие на парка са предвидени средства за поддържане и реставриране на архитектурните паметници на неговата територия.

Засега много от правилата за поведение в парка не се спазват или се спазват частично, но първата решаваща стъпка в опазването на този ценен за цялото човечество район е направена.