Джоана Линдзи
Жената на воина (9)

Глава девета

Стратегията й бе да не му позволява да я докосне. Тедра скоро осъзна, че блокирането имаше много малък ефект срещу тези мощни мускулести ръце, затова всяка директна атака беше безсмислена. Тя успя да му нанесе удари отстрани и отзад, но това изискваше твърде много движения, защото се налагаше да маневрира около него. Варваринът може и да бе едър, но за нещастие не бе непохватен, нито бавен. Всъщност, той се движеше бързо, почти колкото нея, а това не й позволи да завърши боя толкова скоро, колкото се бе надявала.

Още в самото начало, Тедра разбра, че той няма за цел да я нарани, тъй като бе имал няколко доста добри възможности да приключи двубоя. Това бе добре, защото в противен случай, тя можеше да свърши с няколко счупени кости. За разлика от него, тя не си правеше труда да му спести някое нараняване, тъй като разстоянието между тях ограничаваше ударите й и затова не успяваше да му нанесе кой знае какви щети. Ритниците, с които го нападаше, имаха за цел да го свалят на земята, само дето не се получаваше. Може би, по-късно щеше да го наболява, но доколкото можеше да прецени в момента, той не чувстваше нищо, всички тези мускули, сякаш поглъщаха ударите й. Тя или трябваше да опита висок ритник, с който да достигне до гърлото му, или да чака възможност да се озове зад него, за да използва своята техника Фримера.

След последвалите два странични ритника, които той блокира, Тедра го изрита за трети път, което го накара леко да залитне. Въодушевена тя не губи време и скочи на гърба му притискайки една определена точка на врата му. В тази поза, можеше да му счупи гръбнака или врата, ако вдигнеше краката си и стиснеше главата му. Но нещо я спря, преди да приложи теглото си, за фаталния удар. Не можеше да убие варварина. Затова приложи техниката Фримера и затаи дъх, отброявайки онези четири секунди, които бяха нужни, за да може да се справи с някой с неговите размери. Но четирите секунди изминаха, после и шест, Тедра преброи до осем, а той продължаваше да стои на крака. Мускулите на врата му просто бяха прекалено твърди и когато чу дълбокия му, тътнещ смях, осъзна, че е могъл да я спре по всяко време, но й бе позволил да покаже най-доброто от себе си!

Сега единствената й мисъл бе да напусне кораба, но още в началото знаеше, че ако се приближи толкова близо до него, това ще е краят. Сега, дори и да отпуснеше хватката си около гърба му, нямаше да успее да се освободи, защото ръцете му бяха извити назад и я притискаха към него, толкова здраво, че да не може да помръдне. В следващата секунда той я завъртя около себе си и тя се озова пред него. За миг успя да види удоволствието, изписано на лицето му, преди просто да я пусне във въздуха.

Изпита гордост от себе си, че не изпищя. Но не падна и на земята. Варваринът изчака само секунда, преди отново да я хване здраво, с намерение да не я пуска повече. Той я стисна силно, дланите му обгърнаха лактите й и ги притиснаха към тялото й. Сега бе твърде близо и макар да я държеше здраво, тя можеше да му счупи носа или да го удари по главата, защото владееше безброй техники, с които би могла да се освободи, използвайки единствено ръцете си. Все още не бе използвала тези с крака, но той отново доказа колко е бърз, като блокира всяко нейно движение. Накрая стигна дотам, че я раздруса здраво, а краката й продължаваха да висят във въздуха.

— Признай, че си победена, жено.

Това бе заповед, а не въпрос. А и тя не се чувстваше победена, след като не бе получила нито един удар. Колосалната сила си имаше и своите преимущества. Хватката му бе прекалено силна, за да се измъкне от нея, и тя не се интересуваше, че пак ще я разтърси, ако отново се опиташе да го ритне. Но да отстъпи? Не и преди да бе използвала последната си възможност, а тя бе да вдигне краката си, да ги увие около гърдите му и да го тласне силно назад.

Получи се, но само защото той не го очакваше. Тя го блъсна, така че да падне назад, което бе по-добре, отколкото да й се наложи да издърпа насила ръцете си от хватката му, ако той не пожелаеше да я пусне. Но ударът й не му подейства както очакваше и не успя да си спечели нужните й няколко секунди, за да си поеме дъх. И точно когато опита да се изправи, тялото на варварина я прикова към земята. Той затисна краката й под себе си, като стискаше здраво ръцете й и сякаш това не бе достатъчно, я притискаше към земята с цялата си тежест. Тедра вече нямаше никакъв шанс.

Как се диша нормално остана някъде в спомените й. Сега се бореше за всяка глътка въздух и той го знаеше, но нито за миг не намали натиска си, с който приковаваше тялото й.

— Сега ще признаеш, че си победена.

Това отново не прозвуча като въпрос. И то без никакво съмнение. Тедра не можеше да помръдне и на милиметър, освен да кимне с глава, и в мига, в който го стори, вече можеше да диша свободно. Но той само намали натиска си върху гърдите й. Не я пусна, нито й позволи да стане. Изглежда много му харесваше да лежи върху нея и да я гледа. Тя също го гледаше, но в погледа й се четеше отвращение, само дето то бе насочено към самата нея. Откакто бе срещнала варварина, правеше грешка след грешка, но участието й в предизвикателството бе най-голямата.

— Предполагам, че няма да ме убиеш, нали? — той бавно поклати глава. — Много съм добра в чистенето на подове — излъга тя. Той отново поклати глава, но този път с усмивка. — Добре, проклятие, кажи го. По какъв начин ще трябва да ти служа?

— Вече го знаеш, керима.

Той я нарече малката или момиченце, нямаше значение, че се обръщаше към нея по този начин, в момента се чувстваше точно такава. Той бе толкова дяволски голям. И вече бе изпитала пълното му тегло. Никога нямаше да оцелее, ако трябваше да прави секс с него. Знаеше, че няма да може. И все пак, кой би могъл да го спре? Може би, щеше да измисли как да го направи. Но пак не би могла да се отметне от думата си, защото честта й нямаше да го позволи.

— Нямам намерение да правя предположения, воине. Искам да го кажеш, а също и колко време ще продължи.

— Много добре.

Той се претърколи от нея, давайки й да разбере, че службата й няма да започне веднага, за което тя бе истински благодарна. Наистина бе сгрешила, като се опита да го победи. И тогава прозрението се вряза в нея като мълния. Беше победена. За пръв път, откакто бе станала Охранител 1, беше победена, и то от мъж, който намираше за невероятно привлекателен.

Вълна от уязвимост премина през тялото й, тя потрепери, страните й се оцветиха в розово, а крайниците й омаляха. Ето го мъжът, който не можеше да стъпче, този, който не се страхуваше от способностите й, нито се вълнуваше, че би могла да изпусне темперамента си от контрол. Имаше чувството, че го е чакала цял живот. Стоеше и го гледаше в очите с леко страхопочитание и голяма доза очакване. Най-после бе срещнала своя сексуален партньор. Дори и това да я убиеше, възнамеряваше да се наслади на всяка минута.

— Какво има? — попита той, срещайки погледа й.

— Аз… Нищо.

Тя се отпусна на земята и обви с ръце коленете си. Той седеше до нея с кръстосани крака. Тедра не можеше да го погледне отново, но за него това не бе проблем. Ръката му обърна лицето й към него.

— Съгласи се да уважиш последиците — напомни й той.

Изчервена от докосването му, тя отблъсна ръката му настрани.

— Да не си посмял отново да се съмняваш в честта ми. Все още чакам да чуя какви са условията.

— За един месец ти ще ми служиш, все едно си моя поискана жена.

Той го каза много тържествено. Но тогава защо беше толкова доволен от предизвикателството, след като тя не можеше да откаже да бъде поискана. И без значение колко нетърпелива бе да прави секс с него, тази негова суровост малко я плашеше. Той знаеше, че не може да загуби, макар и тя да не го подозираше. Ако това не бе подозрително, не искаше да знае кое е.

— Ти каза, че поисканата жена трябва да се покорява на волята ти, нали? За всичко?

— Точно така.

— Това звучи малко в повече, воине. Освен това каза, че това служене може да бъде определена задача или някакъв вид физически труд, но само от един вид. Ако трябва да чистя пещерата ти, да ти готвя и да топля постелята ти, страхувам се, че ще се наложи да ти възразя. Това е повече от една задача, нали така?

Той би трябвало да изглежда раздразнен от думите й, но проклет да е, не го показа. Тедра искаше той да реагира. Всъщност, нямаше да има нищо против ако направеше всичко това с поискването още сега. Но той просто стоеше и обмисляше думите й.

Най-накрая проговори.

— Много добре, ще избера службата, която ти предложи. Нарече я „служене в спалнята ми“, но това ще означава навсякъде, където спя, жено, и няма да ми отказваш нищо. Това достатъчно недвусмислено ли е за теб?

Тя едва не се разсмя. Той наистина си мислеше, че ще я накара да съжалява, задето не е избрала първото му предложение и че второто ще й хареса по-малко. Все пак, успя да изтръгне някаква реакция от него — е, не беше много типична, но и той не можеше да бъде наречен типичен мъж.

За да не го разочарова, тя въздъхна шумно.

— Какво да ти кажа, воине? Губиш един перфектен чистач на подове.

Той се ухили.

— Щеше да ти бъде по-добре като поискана жена. Поне жените на тази позиция имат някакъв респект.

Реакцията й очевидно бе прекалено спокойна, за да го задоволи. Той искаше да я ядоса и то толкова много, че да приеме първото му предложение.

— А жените, топлещи леглата нямат, така ли? — тя се усмихна, а после сви рамене необезпокоена. — И след като ти ми натрапи тази работа, просто ще ти се наложи да браниш честта ми, нали така?

Той поклати глава.

— Ще приемеш всичко, без да отвръщаш. Служенето след загуба на предизвикателство не е нужно да бъде приятно.

Тя нямаше неговата способност да сдържа гнева си и той изригна на повърхността. Блесна в очите й. Зъбите й изскърцаха от ярост.

— Много мило от твоя страна да ми го кажеш точно сега — изръмжа тя. — Още какви неприятни изненади си ми приготвил? Може би вериги и камшик?

Сега той й се усмихна, проклет звяр.

— Не знам кое може да те изненада, след като ти знаеш толкова малко за предизвикателствата.

Искаше й се да продължи, но след като не го направи попита.

— Ами веригите и камшика?

— Какъв е смисълът от тях, след като ти се съгласи да изпълняваш всяка моя заповед?

— Само в спалнята — напомни му тя.

— Навсякъде, където спя — на свой ред й напомни той. — Но… — и сега й се ухили. — Все пак, ти си жена, а не воин.

Той изглеждаше прекалено доволен от този факт.

— Това трябва ли да означава, че има нещо, което си измислил специално за мен?

— Жените, всички жени, господарки, слугини… жени, загубили предизвикателства… трябва да отстъпват пред воините, особено пред този воин, който ги защитава, на който са длъжни да се подчиняват. Докато службата ти свърши и ти станеш отново жена, свободна да бъде поискана, аз трябва да ти дам своята защита и по тази причина, ти си длъжна да ми се подчиняваш във всичко.

В този миг Тедра бе толкова разярена, че не можеше да говори. Тя скочи на крака и се озъби.

— Проклятие, няма да стане! Казваш, че това се отнася за поисканите жени. Да не би да намекваш, че всички жени на планетата ви са поискани?

— Не знам как е в останалите държави — каза той и се изправи на крака, — но в Кан-ис-Тран, много малко жени са поискани, тъй като, те са помолили някой воин за закрила и по този начин са избегнали поискването. Така е казано и те с радост се подчиняват, защото в Кан-ис-Тран жените не се тревожат да изгубят правата си на поискани.

— Какви права? — извика тя. — Изглежда така сякаш нямат никакви, ако не се подчиняват… Звезди, как само мразя този свят… на всеки воин, който размаха пръст!

— Отстъпват, жено, не подчиняват — отвърна той с въздишка. — Воинът не може да се възползва от жена под негова закрила. Той може да иска всичко от нея, но тя не е длъжна да му се подчини, ако молбата му е безразсъдна или я отблъсква. Това е нейно право.

— Но тя ще трябва да се подчинява на воина, който я защитава? Не виждам разликата.

— Този, който я защитава не може да получи това, което ти ще ми дадеш, докато служиш или поне може да го даде, само ако тя има желание да го направи. Виждаш ли каква е разликата, жено?

Тедра порозовя.

— На мен все още ми звучи, като поробване, но не съм дошла да живея тук, а само да търгувам. И не съм забравила, че искаш да ме превърнеш в една от жените „без права“.

Той сви рамене.

— Вместо това можеше да поискаш защитата ми.

— Но аз не знаех за нея!

— Като игнорираш закона няма да…

— Престани да дълбаеш в земята, воине — сряза го тя. — Вече се възползва толкова много от мен, колкото никой друг мъж в живота ми, затова нека спрем до тук, става ли? Сега, тук ли ще си стоим цял ден или какво? Защо не се заемеш с това, което правеше, преди да пристигна, за да озаря деня ти. Всъщност какво правеше тук сам-самичък?

Усещаше много ясно разочарованието си от него, защото той невинаги пазеше чувствата си за себе си.

— Ловувах тараана, който ти уби.

— Значи това било тараан? — попита тя. — Хей, не съм го убила. Само е дълбоко зашеметен, както ми се искаше, Звезди Небесни, да бъдеш и ти.

— Как така знаеш за тараана, но никога преди не си го виждала — попита я той.

— Защото това е една от думите, които се нуждаят от снимка, но Суб-Лим не предава образи, а само думи.

— Обясни, жено.

— Научих езика ви от запис на Суб-Лим. Знам всичките думи на вашия език, но не и значението на някои от тях. Животните ви, храната, с тези неща ще имам проблеми, защото знам имената им, но след като не съм ги виждала няма как да свържа това, което виждам с определена дума. И ти щеше да имаш същия проблем, ако учеше езика ми — ухили се тя. — Ето ти една идея. Искаш ли да се транспортираме на кораба ми, за да научиш моя език? Ще отнеме само няколко часа от времето ти, но културният шок ще ти дойде добре.

Той изсумтя в отговор.

— Ще отида да видя тараана. Ти ще останеш тук.

За нейно съжаление обаче, той първо забеляза пулсара й, взе го и го закачи на колана си. Имаше няколко секунди, в които се поколеба дали да го докосне и Тедра едва не се разсмя, но успя да се въздържи. Все пак варваринът не бе оставил свръзката й и щеше да има шанс да си я върне. А тя щеше да си я върне. Но за какво ли щеше да й послужи през следващия месец, след като се бе заклела, че ще изпълни последиците от предизвикателството и все още очакваше това с нетърпение, въпреки деспотичния нрав на варварина.