Джоана Линдзи
Жената на воина (20)

Глава двадесета

Пътят към главната спалня, или както там я наричаха, минаваше по централното стълбище. После свиха вдясно и тръгнаха по дълъг коридор, постлан с килим, докато не спряха пред огромни дървени врати. Според Тедра, само някой силен воин би могъл да ги отвори. Но нейният воин изобщо не се затрудни с това и тя бе въведена вътре, където веднага разбра, защо Лоуден ги бе придружил.

— Сега ще се извиниш на чичо ми — каза й Чалън със заповеднически тон.

Тя едва не се разсмя. Но се ухили. Още щом влезе в стаята нямаше как да не забележи огромното легло, така че не би могла да сбърка къде точно се намира, а той явно бе решил да се възползва от това.

— Какво има, бебчо? Да не би да си помисли, че не бих изпълнила заповедта ти извън тази стая?

— Тази мисъл ме окуражава, керима. Сега направи това, което ти наредих.

— Разбира се — тя сви рамене. — Защо не? — После се обърна към Лоуден с усмивка. — Съжалявам, че те съборих на пода, Лоуди, и за всичко останало, което смяташ, че съм направила погрешно. Макар че това може да се случи отново, тъй като не съм свикнала да ме докосват непознати мъже.

— Това ли е извинението, Чалън? — попита Лоуден, а в гласа му все още се четеше обида.

Чалън въздъхна.

— По нейния начин, да. Тя е различна, не е от Кан-ис-Тра, нито от някоя държава, която познаваме. Трябва да имаме предвид това, в противен случай някой от воините лесно може да си изпусне нервите.

— След като съм такова изпитание за теб, воине, защо не сложиш край на службата ми и не ме отпратиш да си вървя там, откъдето съм дошла? — предложи Тедра.

— Не си изпитание, когато ми се подчиняваш напълно, нали?

Тя нямаше да позволи да я изиграят с дума като „напълно“.

— В тази стая е така.

— Значи това е служба за загубено предизвикателство? — попита Лоуден и незнайно защо тази новина приповдигна настроението му. Той дори се засмя. — Трябваше да кажеш това от самото начало, шодане. Това означава, че ти си този, който трябва да се грижи за нея.

— Защо това го забавлява? — поиска да узнае Тедра.

Чалън също се засмя, защото разбираше недоволството на Лоуден.

— Помислил си е, че ще бъдеш под неговата отговорност. Виждаш ли, той надзирава всички жени в къщата.

— Надзирава?

— Дали се държат добре.

— А, той ги командва. Значи това означавало думата „чичо“.

И двамата я погледнаха объркано. Тя си помисли, че е заради насмешливия й тон, но въпросът на Чалън й подсказа, че греши.

— Как не знаеш какво означава думата „чичо“?

— Аз уча думата, но не и значението й, тъй като нямаме такава дума на Кистрански. Същото е като храната и животните, за които ти казах. Знам думите, но понякога трябва да ги видя, за да разбера какво означават…

Но той държеше на своето.

— Нямате чичовци? Тогава как наричаш брата на баща ти?

— Кой… на какво… чакай малко. Да не би да ми говориш за роднини?

— Именно. Семейство, роднини, близки.

— Не е нужно да изброяваш. Разбрах за какво говориш. И не ме гледай така, сякаш все още не съм те разбрала. Казвам ти, нямаме такова нещо в Кистран, или поне ги нямаме от векове. Но сега се сещам, че съм го срещала в няколко исторически урока.

Нито един от мъжете не разбираше за какво им говори и Лоуден го потвърди.

— Бих искал да си тръгна, шодане. Главата ме заболя, докато се опитвам да разбера безсмислиците на тази жена.

— Той не е чувал странните ти истории като мен, но това все още няма никакъв смисъл, жено. Хората не могат да оцелеят без семейство.

— Разбира се, че могат. Ние се справяме много добре. Това е само едно от многото различия между нашите планети. Различия, за които знам, че не те е грижа, затова няма да си губя времето да ти обяснявам. Тези детайли ще останат за друг шодан, ако успея да открия такъв, и ако той прояви интерес да ме изслуша.

Тя трябваше да се обърне, преди да се засмее на глас. Това се казваше заслужено отмъщение. Той умираше да я разпита за това, но нямаше да го направи, не и след като бе казал на чичо си Лоуден, че умишлено е избягвал този разговор.

Да, представете си, чичо. Чалън сигурно имаше истински родители, а може би и братя и сестри. Трябваше по-рано да осъзнае колко е примитивна тази култура, освен това искаше да зададе няколко въпроса. Но заради небрежния начин, по който сложи край на темата, нямаше да може да го попита точно сега.

Тя обаче не остави пропуснатата възможност да я разтревожи, а се зае да разгледа покоите. И остана малко повече от впечатлена. Огромният размер на стаята едва не я накара да започне да точи лиги. Тази стая, която шоданът използваше само за да спи, бе два пъти по-голяма от цялата й нова къща. Разбира се, тук нямаше движещи се стени, които да приспособят стаята за всичките й нужди. Получаваш това, което виждаш. А тя наистина харесваше това, което виждаше.

Също като предверието долу, и тази стая бе невероятно светла и проветрива, с прозорци във формата на арки, заемащи една дълга стена. Видя и един голям отворен свод, който водеше към огромен, приличащ на градина балкон. Ефирни бели завеси висяха пред тези сводове и се поклащаха леко от топлия бриз, сливайки се с белите подове и стени, покрити от подобен на мрамор материал, в който сякаш бяха вплетени бели и сребърни нишки. Почти целият под бе постлан със син килим, какъвто видя и преди това. Върху него бе разположено огромно легло, ниска кушетка и голяма квадратна маса, също ниска. Мебелите бяха изработени от добре полирано тъмно дърво. Точно в центъра на стаята, върху синия килим имаше поставено бяло парче плат, около три на три метра. То се виждаше добре и върху него нямаше нищо.

До една от стените имаше няколко прекрасни дървени сандъка изработени от същото дърво, всеки от тях бе широк около метър и половина и поне половин метър висок. Върху тях имаше поставки от белия материал и това ги правеше удобни за сядане. Нямаше никакви столове, но за сметка на това пред два от отворените прозорци имаше широки удобни кушетки, с малки масички пред тях и някакви поставки, за които Тедра предположи, че са за Гаалски камъни.

Това, което я впечатли най-силно и й хареса най-много, беше триметровото дърво, поставено до стената между един от прозорците и балкона. Беше с широки зелени листа и посадено в прелестна черна саксия. Около него имаше по-малки растения, които изпълваха ъгъла с всички нюанси на зеленото, а пред всичко това имаше прекрасен малък басейн, с размер около два метра, пълен с вода, на повърхността, на която плуваха яркочервени цветя.

— Басейн в спалнята? — Тедра се обърна, за да погледне Чалън и го откри да стои точно там, където го бе оставила, до вратата. Просто стоеше и я гледаше. — Не е много голям, нали?

— За къпане е, не за плуване.

— О, така става — тя се обърна преди той да успее да види гримасата й. — Забравих, че за известно време ще трябва да се справям без нормална баня.

Тя чу смеха му отблизо, а това можеше да означава само едно — той се приближаваше към нея.

— Банята ми е едно от нещата, от които няма да можеш да се оплачеш, керима — каза той, погрешно разбрал коментара й. — Та, кое искаш да изпробваш първо, банята… или леглото?

— Ще гласувам за леглото, щом трябва да избирам, но наистина ли си сигурен, че би искал да го изпробваш с мен… след това, което ти сторих?

Тя се обърна и зърна печалната му усмивка.

— Може би не.

Обхвана я тъга, но тя бързо я прогони.

— Тогава ще почакам с изпробването на леглото. Страхувам се, че ако съм сама в него, ще се изгубя, толкова е голямо — това нещо бе най-малко три метра, както на ширина, така и на дължина, и бе покрито с мека синя завивка, която изглеждаше така, сякаш ако легнеше в центъра й, щеше да я погълне. — Но предпочитам да пропусна банята, ако нямаш нищо против. Изнервям се при мисълта, че трябва да използвам тази новост във вашия свят.

При думите й, хуморът му се завърна.

— Знам, че това не е нормално място за баня, но не е дълбоко, затова няма от какво да се боиш. Била е приготвена за пристигането ми.

— Не се тревожа за дълбочината й, макар че в действителност май би трябвало. Но не бива да оставяш нежеланието ми да ти попречи да й се насладиш. Аз ще… гледам.

— Ще направиш много повече от това, керима — той се засмя отново, което трябваше да я предупреди за това, което щеше да последва. — Ти ще се присъединиш към мен.

Тя не усети кога ловките му пръсти развързаха въжения й колан, но нямаше как да не разбере, когато той махна одеялото от раменете й.

— Хей, чакай мал… — той я вдигна с мускулестите си ръце и я понесе към ваната, преди да успее да довърши изречението си. — Пусни ме долу, Чалън! Сериозно! Не искам… не! — Тя се озова над водата и само ръцете му я държаха да не падне в басейна. — Да не си посмял да…

Той го направи, просто я пусна. Докато падаше Тедра изпищя, но той се оказа прав, водата не бе чак толкова дълбока, стигаше до бедрата й. Писъкът й бързо се превърна в гневен вик, докато държеше ръцете си високо и далеч от въртящата се, плискаща и прииждаща вода… гадост!

Чалън искрено се забавляваше, докато я гледаше.

— Ако не бях сигурен в противното, жено, бих се заклел, че не харесваш водата. Не е ли достатъчно топла?

Сега, след като той го спомена, Тедра установи, че водата наистина е топла и сгряваше всяка част от тялото й, до която се докоснеше. Обграждаше я, пропиваше се в порите й. Не беше толкова ужасно, колкото си бе представяла, и дори малко й хареса чувството да я усеща, беше като рядък гел или като плътен въздух, но все пак щеше да й отнеме време, за да свикне с това.

— Трябва ли водата да бъде топла? — попита тя, когато най-после го погледна.

— Трябва ли… да не би да предпочиташ студена баня?

— Предпочитам соларна баня, но явно, засега няма изгледи да я получа. Въпросът ми беше съвсем обикновен, воине. Топла, гореща, студена, каква трябва да бъде по принцип?

Чалън не й отговори. Той започна да сваля колана, на който висеше меча му, и продължаваше да мълчи. Най-после тя осъзна, че го е раздразнила с нещо и реши, че това е била думичката „каква“.

— Знаеш ли, воине, постоянно ще се изправяме пред такива проблеми, тъй като ще живеем заедно, и ако мислиш, че просто те залъгвам или се шегувам, искам да знаеш, че грешиш. Когато един човек никога не е влизал във вода и има до себе си друг, който го е правил, нормално е да задава въпроси за температурата и…

— Достатъчно, жено. Тялото ти не би могло да не е познало досега водата. Мислиш, ли, че не бих могъл да помириша разликата?

Тя едва се въздържа да не възкликне възмутено. Затова се засмя.

— Ще намеря начин, преди да напусна тази планета, да те отведа на кораба си, за да изпробваш соларната ми баня. Дори няма да докоснеш вода, но ще си по-чист отколкото някога си мечтал да бъдеш, и всичко това ще отнеме само три секунди. Това е модерна технология, ефективна, бърза и лесна. И по изражението на лицето ти, мога да разбера, че отново си мислиш, че ти разказвам една от небивалиците си. Няма нищо, бебчо. По-късно сам ще прецениш.

Той не каза й дума, а само насочи меча си към вдигнатите й във въздуха китки. За щастие, изражението му не беше заплашително и тя знаеше, че е насочил оръжието към въжето, а не към сърцето й. Чалън нагласи меча между двете й китки, повдигна острието и сряза въжето. Най-после ръцете й бяха свободни. Надяваше се, че той маха това въже за последен път от китките й.

Тедра остави остатъците от въжето на пода в краката му и го зачака да се присъедини към нея. Щом въпросите й за банята го бяха ядосали толкова, вече щеше да наблюдава по-внимателно и да опита да научи всичко, без да се налага да го пита за каквото и да било.

Видя малка скамейка, която до сега не бе забелязала, защото бе частично скрита от растенията, дори в единия и край забеляза няколко малки съда с цветя. Точно до тях имаше купчина кърпи и Чалън седна в другия й край, за да си свали ботушите. Но вместо да се съсредоточи върху това, което правеше, той наблюдаваше внимателно Тедра. Скоро раздразнението изчезна от изражението му.

— Седни долу, керима — продума най-после той.

— И да се удавя? Ако нямаш нищо против, предпочитам да остана права.

— Зад теб има една издатина, на която можеш да седнеш — каза й с въздишка.

Той издаде звук, за който тя можеше да се закълне, че е причинен от изражението й, и в следващия миг започна да смъква браките по дългите си крака. Изведнъж на Тедра й стана много по-горещо, отколкото до преди миг, и горещината ставаше все по-силна, докато го наблюдаваше как се подпира с ръка на пода, за да скочи в басейна. Водата се надигна и се плисна към нея, разсейвайки я, когато се издигна до стомаха й. И все пак, само след миг, Чалън вече бе до нея и сега не само водата я докосваше навсякъде.

— Ето тези трябваше да покриеш с вода — каза той и огромните му длани погалиха гърдите й.

Това бе най-безсрамната лъжа и тя не се стърпя да му го каже, и то грубо.

— Я се стегни. И двамата знаем, че щеше да ги видиш през водата.

— Не и толкова ясно, колкото те виждам сега. Но нямам нищо против тази покана, жено.

— Не съм… Значи затова искаше да седна? Е, защо не каза така? Мога да бъда по-авантюристична, ако е за добра кауза, а съм сигурна, че тази кауза е добра… или, може би, вече се чувстваш по… добре?

Голямата ръка около гърдата й се плъзна към мокрия й гръб и я притисна до тялото му, а Тедра се усмихна точно преди устата му, да завладее нейната по един много възхитителен начин. Това наистина бе единственият отговор, от който се нуждаеше тя. Собствените й ръце се преместиха на раменете му, сключвайки се на тила му, и в следващите няколко часа тя узна как една примитивна баня може да предложи наслади, които надминават обикновеното къпане.