Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ли-Сан-Тер (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warrior’s Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 104 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и първа

Тедра седеше пред Чалън по обратния път до Ша-Ка-Ра, мръщеше се мълчаливо и от цялото й същество се излъчваше негодувание. Беше ядосана на този глупак Фалдер, задето я бе отвлякъл, а после я бе пуснал толкова лесно. И все още не разбираше защо боят бе свършил толкова внезапно. Със сигурност не беше заради нещо, което тя бе казала. Изобщо не биваше да се бият. Нали й бяха казали, че един воин не се бие заради жена? Обикновено или я откупваха обратно, или я отвличаха, но Чалън не беше тръгнал с намерение да направи нито едно от двете.

А само след миг, се държеше така, сякаш бе отишъл на светска визита! Двамата шодани бяха обсъдили дискутираните на срещата въпроси и тя успя да научи за какво са говорили, но само защото ги бе подслушвала. Фалдер дори предложи известен брой воини, които да се присъединят към контингента от наемници, които доброволно бяха решили да участват и вече бяха готови да тръгнат за Кистран. Щеше да е хубаво да узнае какво щяха да й струват тези наемници, но това не бе споменато в разговора. Чалън се бе заел да уреди всичко и дори нямаше намерение да я пита за мнението й. Да я въведат в плана? Да се поинтересуват от колко мъже има нужда и колко от тях може да побере Роувъра? О, ако не се нуждаеше от тях, веднага щеше да се махне от тук и да ги зареже сами на тяхната първобитна, недоразвита планета.

Чалън бе достатъчно разумен да запази мълчание по време на тричасовата езда. Той знаеше, че за дискусията им се налагаше да останат насаме, а държанието на Тедра не му оставяше и съмнение, че ще го пече на бавен огън. Той изчака само докато стигнат до спалнята им, макар практически да я бе завлякъл до там. Тя отиде направо до дивана, върху който спеше нейният фембеър, седна и взе главата на котето в скута си.

— Имаш пълното право да ми бъдеш сърдита, Тедра.

— Дяволски прав си.

— По-добре говори за това…

— Марта невинаги е права, воине. По-добре ме остави на мира.

Той седна до нея и тя побърза да се премести в края на дивана, влачейки тежкото коте със себе си. Което си бе доста трудна задача.

— Не си ли доволна, че вече имаш армията, която искаше?

— Искаш да кажеш твоята армия, нали, под твоето командване?

— Така трябва да бъде. Воините не биха се сражавали под командването на жена.

— Точно както не биха се сражавали за една жена?

— И за това ли си съгласна?

— Не съм искала живота ти! Да не би да мислиш, че го спасих само за да го загубиш, хвърляйки се така необмислено в битка? Вече бях овладяла ситуацията. Фалдер щеше да се съгласи да ми даде цял товар от съдове.

— Сега ти говориш безсмислици.

— Нали ти казах да ме оставиш на мира?

Чемар

— Не ме наричай така! Щом не можеш да изпиташ пълното значение на тази дума, не искам да я използваш!

Чалън прокара раздразнено пръсти през косата си.

— Не мърдай от тук, жено. Ще доведа чичо си да ти обясни всичко, след като не желаеш да ме изслушаш.

— Не си прави труда. Той може единствено да ми каже къде си я скрил. Но нека ти кажа нещо, воине. Няма да се съглася да сме тримата. Само опитай да доведеш тази жена близо до мен и ще й издера очите!

— Коя?

— О, много забавно! Коя друга се е катерила днес по теб, и то гола?

— Лаина? — Чалън неочаквано се усмихна, а след миг се засмя. — Всичко това е заради Лаина?

Той се разсмя отново, толкова силно, че не видя как Тедра се засили срещу него и след миг той се прекатури от дивана. Но дори и на земята, не спря да се смее.

— Продължавай в същия дух, воине — изръмжа Тедра, — и ще получиш същото, както преди. Това ще те накара да спреш да се смееш, не мислиш ли?

— Тедра, чемар — усмихна й се той. — Няма нужда от тази женска ревност. Нима не спрях да пия вино от дхая? Нима не ти дадох живота си?

— Какво е това с даването на живота ти? Не те спря да доведеш друга пленница в дома ни, нали?

— Тя бе взета само като средство, за да сложа край на спора с Фалдер, а не защото я желая. Не я желая. Тя е на Тамирон.

— Тогава защо седеше в твоя скут?

— Тя яздеше с мен само защото Тамирон отиде да организира хранителните провизии за пътуването ни до Кистран. Сега, след като вече имаш армия, няма смисъл да отлагаме заминаването си.

— На Роувъра има провизии, които са достатъчни за две армии — каза вече много по-спокойно Тедра, чувствайки се доста глупаво.

Чалън заобиколи дивана, за да я прегърне и тя покорно се сгуши в обятията му.

— И Марта ни каза същото, но вие нямате истинско месо, а воинът се нуждае от него. Ще трябва да включите и нашите провизии, иначе няма да мога да накарам воините си да се качат на Роувъра.

— Конзолата за храната дори няма да знае как да сготви това ваше месо — каза нежно Тедра, целувайки бавно шията и брадичката му.

Тя не забеляза двойката, която в следващия миг влезе през свода на балкона, но Чалън ги видя. Тедра проследи само как на лицето на варварина се появи леко притеснено изражение.

— Преди това да стане по-неудобно отколкото е, най-добре е да се покажем, за да знаете, че сме тук.

Тедра се обърна, разбра какво бе разтревожило нейния воин и въздъхна шумно.

— Не знаех, че имаме публика — каза тя. — Може би трябва да се извиня, задето те бутнах от дивана?

— Не.

— А задето ти крещях?

— Не.

Тя се намръщи.

— Тогава какво те тревожи? Това е просто чичо ти. Нима не мислиш, че той знае какво вършим тук?

Той простена в отговор и Тедра се обърна, за да погледне Лоуден и жената с него. Тя се усмихваше, а Лоуден, за пръв път, откакто го познаваше, не я гледаше с неодобрение. Всъщност, Тедра можеше да се закълне, че той едва сдържа смеха си.

— Не се ли виждахме достатъчно през тази седмица, чичо Лоуден? Колкото и да ми допада да си общуваме, имам други неща за…

Чалън побърза да я накара да замълчи, като постави ръка на устата й.

— Жено, това не е чичо ми. Това са родителите ми! — прошепна й той, преди да я пусне.

— Но той е същият като Лоуден — възрази тя, сякаш Чалън не го знаеше. — Нима клонирате хора тук и не си ми казал?

— Лоуден е моят брат близнак — намеси се Чадар Ли-Сан-Тер. — Нека ти представя Халесте, майката на моите деца. Приветстваме те в нашето семейство, дъще.

— Благодаря, но вече съм голяма и нямам нужда от родители.

Възрастната двойка се засмя, а жената каза.

— Тя говори много странно, Чалън.

— Това е дълга история, майко.

— Майко? — попита изумена Тедра. — Тя ти е майка? Истинска майка? — после се обърна към Халесте — О, горката жена.

— Чалън? — попита объркана Халесте.

Дълга история, майко — повтори натъртено той, и се замисли дали отново да не запуши с ръка устата на Тедра, но предпочете първо да й опресни паметта.

— Родители? Роднини? Спомняш ли си, че когато за пръв път срещна чичо ми, говорихме за това?

— Направих връзката, скъпи. Просто забравих, че тук все още правите такива неща.

— Неща?

— Жените да раждат бебета. Това е…

— Което ще направиш и ти, като майка на децата ми — довърши вместо нея Чалън.

— Какв… Ооо, не — тя започна да клати глава с разширени очи. — Там, откъдето идвам аз, жените не го правят.

Три чифта очи я погледнаха, сякаш бе побъркана.

— Тогава кой го прави? — попита най-после Чалън. — Мъжете ви ли?

— Много сладко — изсумтя Тедра. — Никой не го прави, разбира се.

— Тогава как се увеличава расата ви?

Тя най-после осъзна какво й говорят.

— Не ме разбирайте погрешно. Ние имаме деца, просто не ги носим в телата си.

— Чалън от къде идва тази жена, че там не раждат деца? — поиска да узнае баща му.

Но Халесте го прекъсна, хвана ръката му и го поведе към вратата.

— Сигурно наистина е дълга история, Чадар, както каза синът ни, и ще гледаме скоро да я чуем. Но сега нека да ги оставим, за да решат въпроса с нашите внуци.

Чалън почти не забеляза, че те си тръгнаха. Беше изгубил търпение, но искаше да довърши темата.

— Жено, противоречиш си. Не може да имате деца, ако никой не ги ражда.

— Можем — каза просто Тедра, след като останаха сами. — Възрастна жена може да произведе от две до дванадесет деца на година, в зависимост от това, колко ще бъдат нужни… звеното Контрол на Популацията отговаря за това. Всичко, което трябва да направи тя, е да дари яйцеклетки, когато й кажат да го направи, и това е.

И ти ли си го правила?

— Не. Взимат се яйцеклетки само от най-интелигентните жени. Аз не спадам в тази категория.

— Не бих повярвал, че ти липсва интелигентност.

— Благодаря, но когато казах най-интелигентна, говорех за внимателен подбор на гени. Не съм създадена, за да взимат от мен гени за деца. За тези цел има по-добри от мен.

— Но как… кой ражда децата ви?

— Не кой, а какво. След като можем да произведем перфектна симулация на мъже и жени, създавайки андроиди, не мислиш ли, че можем да произведем перфектната утроба? Бебетата са в юрисдикцията на звеното Контрол на Популацията. В началото се развиват и се раждат в изкуствени утроби, а след това за тях поемат грижи социалните служби. Обучението им започва още преди да се родят и после продължават да се учат в Детските Центрове, докато пораснат достатъчно, за да се докаже какви са интересите и талантите им и дали съвпадат едни с други. Това се случва между третата и петата година на детето. Тогава те се изпращат в подходящите училища, където биват подготвяни за бъдещите си кариери.

— И ти ли си била отгледана така, в един от тези детски центрове?

— Да. Така е отгледан всеки на Кистран.

— Но не е начинът, по който ще бъдат отгледани нашите деца.

Тя получи един от неговите погледи, казващи това-е-краят-на-тази-дискусия.

— Добре, щом е толкова важно за теб, когато стигнем на Кистран, заедно ще дарим материал за бебе. Не е правено досега, но предполагам, че бихме могли да направим нещо, за да може да ти дадат детето, когато е готово.

Ти не го ли искаш?

— За какво ми е? Казах ти, звеното Контрол на Популацията се занимава с това, а не донорите.

— Не — каза той равно. — Няма да го направим по този начин. Ще го направим така, както трябва да бъде направено. Ще носиш детето ми вътре в теб. Ще го родиш. Ще му бъдеш истинска майка.

— Да не си луд? Да не искаш да съм първата Кистранка, от векове насам, която ще роди сама дете? Не съм тъпа, нали знаеш. Причината да се спре тази практика е, че не само е много опасно, но и дяволски болезнено.

— И какво от това? Ще понесеш малко болка, но така децата ти ще израснат правилно, знаейки, че родителите им ги обичат.

Това, което винаги й бе липсвало, бе любов, любов във всичките й вариации. Тедра седна, защото изведнъж се почувства объркана.

— Аз… аз трябва да помисля върху това, Чалън.

— Да, наистина ще го направиш, но няма значение какво ще решиш — той я придърпа нежно в скута си и я прегърна любящо, преди да й каже. — Ти вече носиш детето ми, чемар.